СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                              Брой 37 (31 октомври - 6 ноември 2014 г.)

ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Момчил Георгиев

 

В навечерието на Деня на народните будители с генералния секретар на Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК) разговаряме на теми, които касаят днешните културни дейци. Достойно ли е заплащането им? На какво да градят самочувствието си? Доколко е оправдано да се търси печалба от културния продукт и при какви условия той може да бъде печеливш? Липсата на стратегия в областта на културата обърква или има нещо сбъркано в системата, управляваща културата? Защо самодейците са повече от професионалистите и кога това започва да се превръща в проблем?

 

Българските културни дейци са по-ниско оценени дори от колегите си в Албания

 

Момчил Георгиев е роден през 1959 г. в София. Завършва флейта и музикознание в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", а след това икономика и културология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Икономическия институт. Работил е като журналист, бил е на административни длъжности в БНР, Министерство на културата (МК), Музикалния театър. В момента е съветник на министъра на културата и генерален секретар на БАРОК.

 

Интервю на Мая ПАСКОВА

- Г-н Георгиев, кои са най-сериозните проблеми, пред които са изправени работодателите в областта на културата в момента?

- Живеем в една динамична среда, обществото не е особено дружелюбно настроено към културата, към дейците на културата. В това число визирам не само деятелите, но и работодателите. С други думи, работодателите, синдикатите и културните дейци са от едната страна на барикадата, не от двете. Разбира се, един от основните проблеми остава ниското заплащане. Сравнението не е само с европейските стандарти, но и със съседните държави. Българските културни дейци взимат по-малки заплати от колегите си в Македония, Албания, Сърбия, Хърватско и Словения. В изброените държави нивото на заплащане на труда на артисти и музиканти е доста по-високо, отколкото в България. Условията на труд също са важни - пожарна безопасност да кажем, нивото на запрашеност, осветеност също не са по европейски стандарти.

- Има ли с какво все пак да се похвалим, че е на европейско ниво?

- С работното време и майчинството. В някои отношения сме по-добре от други европейски страни. С отпуските например - 42 работни дни платен отпуск за артистичните кадри го няма никъде другаде по света. Има и позитивни страни, но и много какво още да се желае. Тома Даян - главният секретар на Международната федерация на музикантите (ФИМ), ще бъде на 31 октомври в София. Отново ще има срещи със Съюза на музикалните дейци, с нашата работодателска организация и отново ще говорим точно по тези проблеми. Ние не се занимаваме толкова с успехите на културните институти и хората, заети в тази сфера, колкото с проблемите.

- Имате ли визия за излизането от тази песимистична ситуация? Къде трябва да се търси решението?

- Необходимо е по-голямо внимание към културата, отразено в бюджета на министерството и на общините. МК отново претърпя съкращения на бюджета тази фискална година. В момента 10% не достигат за разплащания, не се знае какво ще бъде нивото за следващата година. Общо взето бюджетът на културата е най-малък.

- Колко е оправдано на културата да се гледа като на бизнес и да се очаква финансова възвръщаемост от нея?

- В страните, които развиват културна индустрия - Великобритания, Франция, Германия, са правени проучвания за възвръщаемостта на средствата, вложени в култура. Те сочат, че в някои от областите на културата срещу едно вложено евро могат да се изкарат три, четири до седем. Най-голяма възвращаемост има при някои фестивали. Но по принцип културата е субсидирана навсякъде - независимо дали говорим за Китай и Индия, за Европа или Африка. Дори в САЩ, където привидно царуват едни пазарни механизми, дори и там има едно министерство на културата, което регулира недоходоносните области на културата като например съвременен танц, младежката култура. Занимава се също със субсидиране на райони, които са по-слабо развити в индустриално отношение. Така че дори и там има регулация, която дава възможност за субсидиране на непечеливши в културата сфери.

- Според вас кой е по-подходящият вариант за България - няколко големи състава (театрални трупи, оркестри, опери), които да гастролират в различни градове, или всеки град да поддържа свои културни институти?

- Ние имаме традиционно изградена мрежа. В момента не мога да кажа дали тя е малка или голяма. По принцип ние поддържаме един мит, че сме малка страна. Няма такова нещо. Ние сме на 13 място в Европа по население, 15-и сме по географска територия. Така че България е от средните европейски държави и затова културната инфраструктура е доста развита. Друг е въпросът, че тя в някои области или отношения е малко поамортизирана в материалната база. Не можем да игнорираме кадровите проблеми, които съществуват, натиска ни и демографският фактор също. Но това е една разгърната система, която така или иначе предлага културен продукт. Ако има културен продукт, ще има и потребление. А не обратното - да чакаме потреблението да предизвика интерес.

- В България има ли печеливш културен сектор и кой е той?

- Има културни индустрии, които са очевидно печеливши - това е киноиндустрията, печатарската индустрия и по-точно книгопечатането. Фестивалното дело също може да стане печеливш бранш. Единбург дава пример в това отношение. Той е известен с ежегодния си Единбургски фестивал на сценичните изкуства.Това е един град определено живеещ около културния туризъм. Вложенията на субсидии от общината водят до едно цялостно повишаване на прихода в общинския бюджет от туристически услуги като хотелиерство, ресторантьорство, транспорт и т. н.

- До колко българските културни институти могат да се възползват от европейските пари за подобряване на материалната си база, например? Има ли проекти, по които да се усвояват европейски средства за културни цели?

- За съжаление това почти няма как да се случи, тъй като МК не е бенефициент на европейски средства като Министерство на регионалното развитие, социалното министерство и т. н. Преки инвестиции няма, но може да се кандидатства директно в Брюксел с проекти. Това разбира се са едни сложни и дълги процедури със сложна документация и отчитане. Не всеки от нашите творци е готов да се захване с такава проектна дейност. Също така и процентът, който се изисква за лично участие - 50%, е доста непоносим като капитал от наша страна.

- Не за първи път сте в Плевен. Вероятно сте запознат с културните институти в града и с техните проблеми...…

- Да, познавам плевенските културни институти от много години. Още навремето, когато работех като журналист, неведнъж съм писал за самодейните младежки състави като "Полет", например. Занимавал съм се и с проблемите на филхармонията. Веднъж, когато тя беше буквално разделена на две след реформите в сценичните изкуства. Това беше единственият случай в България, когато част от музикантите бяха под шапката на министерството, а други - подчинени на кмета на общината. Чисто професионално съм работил с този плевенски културен институт като директор на Центъра за музика и танц в МК. Много добре съм запознат и с читалищното дело в града.

- Много или малко са читалищата в България? И друг път сте споделяли, че заетите в самодейността са повече отколкото професионално заетите в областта на културата изобщо. От една страна читалищата са уникални български културни средища, но от друга - неведнъж се е доказвало, че през тях лесно се точат обществени средства.

- Да, така е. В сферата на читалищата има над 14 000 заети, което е една доста голяма цифра. Самите читалища са много и за никого не е тайна, че някои от тях не функционират, а се използват за точене на субсидии. Необходимо е да се регулира бройката на читалищата с един преглед на Закона за читалищата. Би могло с едно сертифициране или категоризиране на читалищата да се стигне до истинската им работеща бройка. Така ще излязат напред работещите читалища и ще стане видно кои са другите, които просто се водят на книга. Пак казвам, че това е една огромна заетост в тази културна сфера, за която не винаги си даваме сметка.

- Като че ли всичко опира до липсата на обща визия и приоритети, по които да се случват нещата в културата. В тази връзка - докъде стигна разработването на Националната стратегията за развитие на културата? Ако не се лъжа, проектът е от 2011 година? Междувременно в Плевен също започна разработването на такава стратегия...

- В момента топката е в гражданския сектор. Той пое ангажимента да довърши работата, която започнаха 150 доброволци в 27 области на страната. Бяха сформирани и започнаха да работят отворени работни групи по конкретна дисциплина или област в културния сектор. Целта беше да се направи анализ на текущото състояние, на базата на който да изработят предложение за неговото развитие, което да залегне в официалната стратегия за развитие на културата. Но въпрос на време и на капацитет е очевидно, за да може гражданският сектор да обобщи нещата. За плевенската стратегия нямам информация как стои въпросът.

- В навечерието на Деня на народните будители, оптимистично настроен ли сте? Има ли според вас в България будители и днес?

- Да, със сигурност. Мога веднага да изброя няколко имена от творците на словото ни - Стефан Цанев, Антон Дончев, наскоро отишли я си Валери Петров. Те са емблематични личности за нашата съвременна култура.

 

върни се в НАЧАЛО