СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                                                          Брой 28 (25 юли 2014 г.)

                                                                             ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Валентин Георгиев

 

В навечерието на 6 август - деня на ловеца, и на 9 август - откриването на ловния сезон, разговаряме с председателя на Ловно-рибарското дружество (ЛРД) в Плевен за ролята на човека не само да отстрелва, но и да развъжда дивеч, така че да има и за децата му. Пред “BG Север” шефът на авджиите в нашия град споделя колко е скъпо удоволствието да си ловец в днешно време, как ловната стрелба може да съживи икономиката на Плевен и колко ценни са трофеите в лова и живота.

 

Земеделците са по-голям проблем за ловците от бракониерите и хищниците

 

Валентин Георгиев е роден през 1972 година в Плевен. Завършил е милиционерското училище в Пазарджик. После започва работа в системата на полицията. 10 години работи като инспектор по КОС (контрол на общоопасните средства) към ОД на МВР - Плевен.

От месец март тази година е назначен за временно изпълняващ длъжността началник на РУП - Гулянци. Вече трета година Георгиев е и шеф на местното Ловно-рибарско дружество. Семеен е, със син на 16 години.

 

Интервю на
Веселина ИЛИЕВА

- Г-н Георгиев, откога сте ловец и кой ви запали по това хоби?

- Преди време бях инспектор по КОС и отговарях за проверките на всички видове оръжия, оръжейни магазини и радиоактивни вещества в областта. От работата ми дойде и страстта към оръжието, от него и към лова. Стефан Ненков, предишният председател на ЛРД - Плевен, ми каза навремето: “Не може да си косаджия и да не си ловец. Така не разбираш хората, а после ще започнеш да ги разбираш”. И след този разговор вече станах ловец или както обичам да казвам “разболях се от тази болест”.

- Колко са ловците от ЛРД - Плевен, и каква част от областта обхваща дружеството?

- Нашите ловци са около 1 300, разпределени в 34 дружинки. Дружеството обхваща Плевенска и част от Никополска община. По площ ЛРД - Плевен, е второто в страната след това на Пловдив и Варна.

- А с какво се различава от останалите като дивеч за ловуване?

- Ами можем да кажем, че всичко имаме с изключение на кеклици и мечки. Ловуваме дива коза, пъдпъдък, гургулица, гугутка, фазан, яребица, заек, сърна, елен, прасе.

- А какво правите за популацията на дивеча?

- Да, това е по-важната страна на нещата, защото съвременните ловци мислят, че след като са дали определена сума на година за ползването на дивеча, са си свършили работата. Трябва им време да осъзнаят, че най-важното нещо в лова наистина е стопанисването на дивеча. А това означава разселване и подхранване. За да има и децата след нас какво да ловуват. Много от дивеча започва да изчезва. Нарушаването на местата в природата, където живее и се развъжда, допълнително пречи на популацията му.

- ЛРД - Плевен, разполага с фазанария. Колко фазана разселвате годишно?

- Нашето фазанова стопанство е създадено някъде преди 80-те години на миналия век, но през 1984 г. се правят постройките на сегашната сграда. В началото е било създадено само за да задоволява нуждите на нашето сдружение. В момента обаче работим по една национална програма за стопанисване и раздивечаване. Тя е изградена от централния съюз в София. Целта е средствата, които се отчисляват от излетите, които извършват ловците, да се върнат обратно като стимул за раздивечаване. Всяка година се гласува определен процент бонус от птиците, които са заявени за разселване. Ако сте заявили примерно от 45-дневните фазани по 100 броя за дружинка, получавате бонус 70 - 80 процента без пари. Те се заплащат от централния съюз. Презумпцията е тези фазани да бъдат адаптирани към околната среда, а не директно пуснати, защото иначе стават лесна плячка на хищниците.

Тази година имаме по програма 28 000 фазана. До този момент сме продали към 6 250 основно на големи сдружения като Мездра, Левски, Червен бряг.

- Собственост на ЛРД - Плевен, е и стрелбището “Витска елия”. То е на европейско ниво, нали?

- Стрелбището “Витска елия” наистина е най-доброто в страната, то е база на националния отбор по спортна стрелба. Малко хора знаят обаче, че преди него плевенските ловци са имали друго в Кайлъка. През 1939 г. цар Борис лично го дарява на дружеството ни, което тогава е носило името “Сокол”. Именно там авджиите са се упражнявали в стрелба, но не по панички както сега ние стреляме, а по живи мишени, за които им служили гълъби. Местните говедари обаче започнали да се оплакват, че от стрелбите се плашат домашните им животни. Чак тогава общинският съвет дава на ловно-рибарското дружество за стрелбище бившите войнишки баластерии. Площта им е 210 декара. Много труд е хвърлен по тях, за да се заравнят и пригодят за стрелбище. Старите блата, намиращи се в близост, пък сме превърнали в рибарници - задълбочихме ги, разширихме ги. Целта ни е да направим един хубав спортен комплекс.

- На “Витска елия” миналата година трябваше да се проведе европейско състезание по спортна стрелба, но не се случи. Защо?

- Не се случи заради политическата обстановка в страната тогава. Имаше участници, които бяха се записали, но точно по това време започнаха стачките и митингите за смяна на правителството и се оттеглиха. Въпреки това ръководството на община Плевен имаше добрата воля да ни помогне нещата да се случат. Общинският съвет ни отпусна 40 000 лв., които усвоихме на два транша. Доста работа хвърлихме по организацията, защото примерно едно от условията беше да осигурим минимум четиризвезден хотел на участниците и той да е на разстояние не повече от 100 км от стрелбището. Оказа се, че в Плевен само три са с такъв лукс. Трябваше да се прибягва до хотели в Ловеч, Троян, Правец.

Спортната стрелба е един много скъп спорт, който могат да си позволят заможни и богати хора. Примерно желание за участие в турнира беше заявил един шейх, който щеше да пристигне тук с готвача си. Такива състезания са страшно полезни за града ни, за икономиката му, за бизнеса. Защото имайте предвид, че голяма част от стрелците са и големи инвеститори. Но надяваме се занапред това състезание да стане факт.

- Кой е по-големият проблем за плевенските ловци - хищниците или бракониерите?

- По-голям проблем от хищниците и бракониерите са земеделците, защото именно те в последно време използват страшно много пестициди и тровят дивеча. Ще ви дам един пример - две ниви, засяти с една и съща култура в близост една до друга. Едната е буквално смляна и изядена от животните, другата не е пипната. Защо?! С обонянието си те усещат химикалите в едните посеви и не ги ядат. Трябва да минат обилни дъждове или сняг, за да отмият препаратите. Ето тази химия страшно много вреди на природата, на животните, на земята и ги унищожава.

Също така много пречи и унищожаването на средата, в която живее дивечът. Примерно изсичат се дърветата, където гнездят и мътят птиците, или братята роми подпалят нивите, където все още има малки зайци. Те няма къде да отидат, не могат да избягат.

Иначе бракониерите също са голям бич. Правим съвместни акции със служители на Горското и ги ловим. Всички трябва да сме наясно, че ако спазваме законите, нещата в държавата ни ще тръгнат към по-добро. Имахме един много куриозен случай с бракониери. От горското хванаха двама братя в една кола, с пушки, незаконно да отстрелват дивеч. И незнайно с какви адвокатски хватки стана така, че разделиха делото на две дела, за да може два различни съдебни състава да ги гледат. И единият състав оправда единия човек, а вторият реши пък, че другият е бракониер. А става дума за един и същ случай. Но нямаме право да коментираме съдебни решения.

- Има ли много кандидати да стават ловци?

- Вече да си ловец стана скъпо удоволствие. Един млад ловец трябва да има минимум хиляда лева като за начало. Курсът само е около 460 лв. След това таксите и вноската в сдружението са 150 лв. Държавната такса в Горското плюс заверката пък са около 250 лв. Ако сложим и най-евтината пушка от около 150 - 200 лв. и с таксите по КОС , може и да надхвърли сумата от 1 000 лв.

Курсовете за млади ловци се организират от ЛРД - Плевен, лекторите са външни. Обикновено започват в края на март и през май - юни започват изпитите.

- В ЛРД - Плевен, има ли случаи на простреляли се по време на лов и някой следи ли дали в дружинката има примерно пияни ловци?

- В страната има подобни нещастни случаи, но в нашето сдружение не се е случвало. Обикновено това става от непредпазливост и липса на самоконтрол, която може да е и следствие на употреба на алкохол. Но за ловния излет по време на лова на всяка дружинка отговаря ръководителят й. Ако той има макар и малко съмнение, че някой е пил, има право да го отстрани. Може да извика и полицията, за да го изпробва за алкохол, и ако това се докаже, му се отнема правото да носи оръжие за определен период от време и глоба от 500 до 2 000 лева. Но мисля, че нашите ловци се понаучиха на ред и през последните години не сме имали такива случаи.

- Помните ли първия си лов и имате ли ловен трофей, който да краси дома ви?

- Помня първия си лов, разбира се, беше през август 2005 г. с дружинката от Буковлък. Много силно впечатление ми направиха тогава редът и дисциплината сред ловците. Беше и много красиво - сутринта рано при изгрев слънце, сред природата, отстрелвахме пъдпъдък.

Имам си ловен трофей - да. Това е един млад елен, който отстрелях в нашия район преди около две години.

- А ако можем да използваме същата метафора, кой е вашият житейски трофей?

- Семейството ми, разбира се, те са най-ценното, което имам в живота.

- По професия сте полицай, по хоби - ловец, а остава ли ви време и за други развлечения?

- Трудно, наистина време за други неща почти не ми остава, но пък летните месеци отскачаме със семейството и до планината, и до морето за по няколко дни.

 

върни се в НАЧАЛО