СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                                          Брой 24 (27 юни - 3 юли 2014 г.)

                                                                             ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Проф. Атанас Кирилов

 

По повод 60-годишнината на Института по фуражните култури в Плевен разговаряме с директора му проф. Атанас Кирилов за настоящето и бъдещето пред научното звено, за използването на науката в селското стопанство и интереса на младите специалисти към научни занимания.

 

Аграрната наука не се използва рационално, държавата не инвестира достатъчно в нея

 

Проф. Атанас Кирилов е роден в с. Санадиново, Плевенско, през 1950 г. Завършил е зооинженерство в Тракийския университет в Стара Загора. Започва работа в АПК - Белене, след което спечелва конкурс за научен сътрудник в Института по фуражите в Плевен през 1979 г. От тогава до сега, вече 35 г. работи в института, минал е през всички степени на кариерно развитие. Защитил е дисертация за придобиване на степен доктор, в последствие - хабилитиран като доцент, защитава голям докторат за степен доктор на селскостопанските науки. През 2012 г. придобива научното звание професор. Специализирал е във Франция и Белгия. Председател е на Българската асоциация по фуражно производство и ливадарство, трети мандат е член на европейската федерация. Зам.-председател е на Съюза на учените в България и председател на плевенския клон. От 2004 г. с прекъсване от година и половина е директор на Института по фуражните култури, втори мандат.

 

Интервю на
Светлана ЧАМОВА

 

- Проф. Кирилов, по какво е носталгията, която прозвуча във финала на словото ви на годишнината на института?

 

- Преди няколко години имаше сбирка на пенсионерите от института, това ми послужи като повод за стихотворението, което прочетох. Биха го разбрали само онези, които са работили в института, те знаят всяка дума за какво се отнася. Когато постъпих тук на работа, често слушах, че тогава не е имало автомобили и са ходили с файтон до полето. Това, например, ме беше впечатлило и намери място в стихотворението.

 

- Много или малко са 60 години?

 

- Аз съм с най-дългогодишен стаж в института, от 1979 г. Не бих казал, че са много. Никога един физически живот не би стигнал да се решат всички проблеми в областта, в която се работи. Необходимо е много време, много идеи се раждат в процеса на самата работа, в участието ни на международни конгреси и симпозиуми, в обикновени разговори с колеги от други страни. Още преди време, когато бях на специализация, усетих, че учените имат сродни души, независимо, че бяхме два лагера тогава - източен и западен. Имахме общи неща, за които да говорим - и тогава, и сега. Това ни прави лесно достъпни за общи дейности и проекти. Лошото е, че на запад имат много по-добра финансова и материална база и затова имат възможност да работят на по-високо равнище. Но ние по нищо не отстъпваме на идеи, каквото работят те, работим го и ние. За да си добър в науката, не е достатъчно само да се трудиш - трябва да имаш усет и интуиция. Интуицията е близка до инициативата. А науката има нужда от водещи и от водими учени - точно тези две категории създават научните колективи.

 

- Вероятно от последните десетилетия са трудностите с финансирането на института?

 

- Въпреки че преди бяхме затворена система, всичко, което имаме по лабораториите и сега, е от тогава. През последните 25 години нямаме абсолютно нищо - само 2 - 3 апарата, купени благодарение на това, че имахме международен проект с Белгия. Това е начинът, но не може държавата да не инвестира в науката, а от нея само да се иска и да се обвинява, че не е направила достатъчно. Аграрната наука у нас не се използва рационално, както би могло - тя да е движеща сила, особено в животновъдството. У нас то е на много по-ниско развитие от зърнопроизводството.

 

- Защо се получи това драстично разминаване между развитието на животновъдство и растениевъдство в страната?

 

- По обективни причини. В растениевъдството нещата могат да се случат в рамките на една стопанска година - за толкова се завъртат нещата и виждаш резултата. Чрез субсидиите арендаторите, които обработват големи площи, имаха възможност да си купят високопроизводителни, надеждни машини, да произвеждат и да продават. Докато животновъдството бе в повечето случаи дребно, но с него се занимават и семейства, за да оцеляват. Почти го няма онова животновъдство на високо ниво, което да е печелившо. Над 80 процента от животните са в дребни фермички, където се разчита на ръчен труд. Те трансформират онова, което имат като фуражна база, в мляко или месо. Докато големите ферми обратно - те отглеждат животните и им осигуряват такова хранене, че да се реализира потенциалът им.

 

- Има ли промяна в последните години?

 

- Забелязвам, че има промяна, защото фермерите, които успяха да намерят средства да създадат ферми, са на високо европейско равнище. Това е бъдещето за тях, но не бива да се отказваме и от другите ферми, от които се храни селското население.

 

- За какво друго, освен за лабораторията, не стигат средствата?

 

- Освен научно-изследователска и приложна дейност, ние имаме и производствено-експериментална база. Там произвеждаме в по-големи количества новите сортове, които сме създали, правим семепроизводство. Имаме и стадо от 620 животни черноглава плевенска овца, което е в института още от създаването му. За него е предоставена и земя от държавния поземлен фонд. Продаваме мъжки и женски разплодни животни, с което поддържаме и породата. В периода на прехода имаше само 2 - 3 стада в Северна България, които се запазиха и където все пак беше водена някаква развъдна дейност. Но заплащането е ниско, тази дейност е непопулярна, цената на тези продукти е ниска и едва стига да се покрият разходите в овцевъдството.

 

- Защо за последните 10 години научните работници в института са намалели наполовина?

 

- Четирима от най-добрите ни учени преминаха на друга работа, където заплащането е много по-високо и трудът им е оценен подобаващо. Останалото беше по обективни причини - шестима от колегите в този период след отделянето на Института по соята в Павликени излязоха от нашия институт и така намаля броят на учените. Но факт е - в момента сме на долната граница и имаме няколко незаети асистентски места.

 

- А има ли интерес от страна на млади хора за научна работа при вас?

 

- Много е слаб интересът на младите. Заплащането е извънредно ниско - основната заплата на асистент е 450 лева, трудно се израства в кариерата, за да може да се разчита на една горе-долу добра заплата, която биха могли да получат и в момента, но на друго място.

 

- По какви въпроси фермерите търсят консултиране при вас?

 

- Когато с нашата помощ те добиват увереността, че действително науката може да им помогне. Има и нещо друго - виждате колко много демонстрационни полета имат различните фирми. Ние нямаме финансовата възможност да го направим. Нямаме и техническата възможност с тези трактори и сеялки, които са на 30 - 40 години. Но от моя страна имаше една инициатива - "На кафе с проблемите на фермерите", "На кафе с проблемите на земеделските кооперации". Това силно ги заинтригува. Освен това се оказа, че кооперациите са единствените, които имат и социални функции, освен производствените. Китайска фирма искаше да отглежда люцерна, да прави сено и да го изнася за Китай. Ние им бяхме консултанти.

 

- С китайците получи ли се?

 

- Нещата от наша страна се получиха, но имаше други обстоятелства по отношение на законодателството у нас и на Китай, които още не са решени както трябва.

 

- Колко нови сорта имате създадени?

 

- 13 нови сорта сме създали през последните 10 години, а на 17 поддържаме сертификатите.

 

- Някоя от последните иновации на института?

 

- Създадохме технология за изкуствени ливади и пасища с наши видове и сортове семена от фуражни култури. За нея на Международния панаир в Пловдив "Агра" тази година получихме диплом и победихме в конкурса за иновации в раздел "Технологии в животновъдството". Към нас се обърна за помощ германско-българска фирма. Казаха, че ще създават фотолтоволтаичен парк, поискаха помощ за затревяването под панелите. Искаха тази тревна покривка да е постоянно зелена, защото освен да поддържа плодородието на почвата, тя служи като фактор за ненамаляване на коефициента на полезно действие. Отдолу земята не се затопля в голяма степен и така не се намалява производителността на фотоволтаичните панели. Земята не е изложена на водна и ветрова ерозия. Направихме го, но за съжаление работихме само 2 години. Германците монтираха панелите, чакаха с месеци да бъдат включени към националната преносна мрежа. Накрая продадоха всичко на румънците и оставиха така нещата. Инвестиция за милиони остана неоползотворена.

 

- Какви са международните контакти на института?

 

- Обучавахме китайци, след като те проявиха интерес към нашата работа. Благодарение на членството ни в европейската федерация по ливадарство, и тази година би трябвало да съм в Англия на конгрес във връзка с 50-годишнината на федерацията и на английската асоциация. Хубаво е, че миналата година бях включен в работна група, която подготви определения за пасища. Те бяха изпратени в Европейската комисия, имам сведение, че са приети - стремежът ни е да включим повече площи, които отговарят на дефиницията за пасища. Тя включва не само места, които служат за паша, но и тези, които съхраняват биоразнообразието. Идеята е при получаване на субсидиите за пасища да бъдат включени повече площи. В момента разработваме проект, наречен "Операция опрашител", сключили сме договор с чуждестранна фирма. Използваме наши сортове и видове за създаване на цъфтящи ивици в полето, които да са естествено местообитание за дивите опрашители и медоносните пчели. Там те да бъдат съхранени като видове, защото при интензивното наторяване са застрашени.

 

- Какво трябва да се промени, за да стане науката продаваема и печеливша?

 

- От години финансирането на науката, включително и на БАН, е пренебрегвано. Правим сортове по наши технологии, създадени в България. Тези високи категории семена ги даваме за семепроизводство на български семепроизводители, създаваме им заетост. Ние не внасяме семена от други страни. Това трябва да се поддържа, трябва да се инвестира, както в другите държави. Трябва максимално да се използват нашите възможности като учени за помощ на българското земеделие, аграрната наука да стане проводник на голяма част от решенията на Министерството на земеделието. Освен това има закон, който задължава всички, които ползват наши семена или правят семепроизводство, да ни плащат известен процент от това, което получават. Тези пари да се връщат и реинвестират в науката. За съжаление, това нещо не се плаща, не е така регламентирано и стриктно, както е в чужбина. А ние работим с многогодишни семена и затова този проблем при нас стои особено остро.

 

върни се в НАЧАЛО