СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                                          Брой 22 (13 - 19 юни 2014 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

 

Христо Димитров

 

Кога патриотарството замества партиотизма, какво е необходимо за възраждането на българския дух, наследява ли се или се възпитава любовта към българското народно творчество? Пари, идеи или целенасочено преследване на мечтите ни липсват? На тези и още много въпроси отговаря продуцентът на ансамбъл "Българе", който гостува в Плевен със спектакъла "Последната нощ на Апостола".

 

 

Ансамбъл “Българе” в много отношения е повлиял на случващото се у нас

 

Христо Димитров е роден на 7 октомври 1969 година във Варна. Израснал е в Шумен, където започва да танцува под ръководството на хореографа Иван Иванов. През 1994 година завършва АМТИ - Пловдив, специалност хореография и режисура, в класа на проф. Петър Луканов. През 2002 г. заедно със сестра си Елена Димитрова и Ян Чарлз Андерсон създава Национален фолклорен ансамбъл "Българе". Автор на сценария, режисурата и хореографията на спектаклите "Това е България", "България през вековете" и "Албена". Продуцент на трио "Уникалните гласове" и трио "Сопрано". Създател и организатор на ежегодния международен фестивал на фолклорната носия в Жеравна.

На 10 май т. г. в Жеравна по негова инициатива беше учредено сдружение "Пазители на българщината".

Христо Димитров тази година бе сред десетките дейци на културата и изкуствата, наградени от Министерство на културата в навечерието на 24 май с почетния знак "Златен век" - печат на Симеон Велики, и грамота за големия им принос в развитието на българската култура.

 

Интервю на Мая ПАСКОВА

 

- Г-н Димитров, последната ви патриотична инициатива е създаването на сдружение "Пазители на българщината". Като главен воевода, как виждате развитието на тази организация?

 

- Идеята не е да има главен, а воеводите да бъдат обединени. Воеводи на съвременен език означава лидери. Дали е възможно това, предстои да разберем. Най-малкото няма да е лесно - воеводите не са свикнали да се подчиняват. Но пък тук подчинението е в името на една обща идея.

 

- Каква е тя?

 

- Целите на самата организация са три. Първата е да съхраняваме българския дух в различните сфери - език, музика, паметници. Това е най-важното нещо на този етап в България. Втората ни цел е взаимопомощ. Когато някой от членовете на сдружението изпадне в нужда, всички се събираме и го подкрепяме. Трето - участване в масови мероприятия. Ако една чета тръгне да се бори в името на някаква цел, това са 10 души. Но ако тръгнат всички чети заедно, е друго нещо. Това е смисълът на обединението.

 

- Революция? Трябва ли политиците да се страхуват от вас?

 

- Целта е духовна революция. Ние нямаме враг, срещу който да се вдигаме на бой. Не е времето от Априлското въстание. И не е свързано с политика по никакъв начин. Въпреки че всички политици би трябвало да членуват в нашата организация. Имаме членове с различни политически, религиозни убеждения. Най-интересното е, че са с различен социален статус. Има много бедни и много богати и те са един до друг.

 

- Колко са членовете ви на този етап?

 

- 70 човека учредители, като тенденцията е към нарастване. Но за воеводи не се приемат случайни хора. Всеки воевода трябва да има чета от поне 10 души с подвоевода, знаменосец и касиер, както и облекло. Ако няма кой да гарантира за него, се проучва и едва след това се приема в организацията. Чак тогава може да се ръкоположи и да даде клетва. Целите и задачите са на локално ниво в четата, но се заявяват на Общия събор, пред който се дава и отчет.

 

- Къде е границата между патриоти, националисти и кога се появява патриотарството?

 

- Разликата е любовта. Патриот и националист са едно и също, но едната дума идва от гръцки, другата - от латински. И двете означават любов към отечеството. Когато един човек наистина обича нещо, това е дарба. Тя идва от Бога. Лъжата и омразата са от Дявола. Патриотизъм се прави с любов. Когато обичаш отечеството, обичаш и другите хора, не можеш да мразиш румънците или турците, защото си патриот. Възможно е да се стигне до военни действия, когато се изчерпи дипломатизмът. Но тогава също има проява на патриотизъм. Ще ви дам за пример една интересна история в моето семейство. Моят прадядо си купува билет за "Титаник". Вечерта преди отплаването се сбива с още няколко души в една кръчма. Арестуват ги и ги задържат за нощта. Сутринта ги пускат, но "Титаник" вече е отплавал. Той заминава за Америка с друг кораб. Роднините обаче не знаят за това. Когато научават, че няма спасени от трета класа на потъналия кораб, те му правят панихида. Избухва обаче Балканската война и той се прибира. Въпреки че като умрял не подлежи на мобилизация. Това е патриотизъм. Преди няколко години имаше проучване "Бихте ли подкрепили правителството си при една евентуална нападателна или отбранителна война?". Най-много положителни отговори са дадени от българите. Това явно е останало още от прадедите ни.

 

- Мислите ли, че към днешна дата все още важи?

 

- В момента България е изключително разединена. Патриотичната идея също е разединена. Патриотизмът се прегърна от политически партии за печелене на пари. И ето го патриотарството в името на личното облагодетелстване. Нищо общо с любовта.

 

- Вашата любов към фолклора също ли е наследена?

 

- Със сигурност е възпитана. Дядо ми е голям гайдарджия и невероятен танцьор, баба ми - голяма танцьорка. Това по майчина линия. Баща ми беше универсален музикант, мултиинструменталист. Свиреше на гайда, кавал, кларнет, саксофон, тромпет. Това са му основните инструменти. Неговата майка - певица, баща му - кавалджия. Аз какъв да съм? Лично аз смятам, че това нещо е и генетично. Един циганин в Благоевград обясняваше за своята любов към музиката: "Няма ли го НДК-то в кръвта, нищо не става". Та ДНК-то е много важно нещо. При мен е един път наследено и един път възпитано.

 

- Вие сте танцьор, а свирите ли на някакъв инструмент?

 

- Не. Но по всяка вероятност бих могъл, защото имам усещане за музиката. Имам авторски песни, без да познавам нотите.

 

- Как порасна "Българе" през тези 12 години?

 

- Порасна във всяко едно отношение. И е нормално. Лошото при нас е, че ние не сме икономически ориентирана компания да нарастваме като капитал. Нашето изкуство трябва да се дотира. Например за концерта ни в Плевен трябваше да намерим спонсори, които да поемат половината от средствата, необходими за осъществяването му. Здравко Секов, войводата на Плевенска област, ни помогна много за концерта тук. Приходите от билети покриват едва половината разходи. От държавата не получаваме никакви субсидии.

 

- Как избирате танцьорите си?

 

- Трябва да има танцувални качества, физически данни и потенциал. През мен са минали толкова танцьори, че още като ги видя на станката, знам кой от тях става. На последния кастинг имаше и момиче от Плевен, но не го взехме, за съжаление. В "Българе" сме имали прецедент с плевенчанка. Всички при нас са със завършено хореографско училище в София или Котел, но имахме и едно момиче, завършило Музикалното училище в Плевен. Тя забременя след една година и в момента е в майчинство. Не само приемането, но и оставането в ансамбъла е много важно. Имахме уникално добър танцьор, от 20 години не се е раждал такъв. В Котел го намерих. Ансамбълът го изхвърли. Не можа да се впише в колектива, сам напусна. Нашето изкуство е колективно, трябва пълен синхрон на сцената, индивидуалните проблеми се забравят там.

 

- Докъде стигна подготовката за следващия ви спектакъл "Осмото чудо"? Какво да очакваме от него?

 

- Работим усилено, но все има нещо, което ни бави. Първо бяха парите, сега композиторите и музикантите. Надяваме се до края на годината да го завършим. Ако нямаме големи турнета, защото очакваме такова за Мексико, или предизборна кампания. "Осмото чудо" е естествено продължение на спектакъла "Това е България". Този месец ще обявя кой ще бъде актьорът, който ще преведе зрителите през целия български фолклор. Този актьор е световно известно име. Ако стане, ще ни се е сбъднала още една мечта.

 

- Коя е вашата най-голяма награда?

 

- Материална нямам. В нашата работа няма материално удовлетворение. Аз имам добър стандарт на живот, но това е благодарение на дейността ми извън ансамбъла. Много повече е това, което давам за "Българе". Моят зет и сестра ми сме дали безвъзмездно на ансамбъла около 2 млн. лева. Това са най-живите пари. В духовно отношение наградата ми е любовта на публиката. Това е нещото, за което всеки артист работи. Не знам някой, който да не очаква аплодисментите й. Преди два дни бяхме в Горна Оряховица. Заваля дъжд, преместихме концерта в читалището, но хората не знаеха. Дойдоха около 200 души. С кмета взехме решение да отменим спектакъла за слънчев ден. Но все пак в залата имаше хора. Най-вярната публика. Събрах ансамбъла и им предложих да им изиграем нещо без пари. Всички се съгласиха веднага.

 

- Мислите ли, че сте постигнали достатъчно? Оттук накъде?

 

- В много отношения "Българе" е повлиял на случващото се в България. Ще спомена само две от тях. Преди 12 години да танцуваш български танци беше срамно. Днес само в Плевен вижте колко школи за любители има. Това е възраждане на българския народен танц в цялата страна и смея да твърдя, че косвено е повлияно от "Българе". Това може да стане и във футбола. "Лудогорец" е ансамбъл "Българе" във футбола. Те си възпитаха публиката дори. Нов модел създадоха.

Второто нещо е отношението към народната носия. И това тръгна от моята сватба. Казах на гостите: Ако искате да дойдете на сватбата ми, трябва да сте в народна носия. Половината реагираха много негативно - шефове, депутати. После точно тия си качваха снимките по кабинетите и искаха пак да обличат народните носии. Затова направихме фестивала в Жеравна, който в момента е мания. На 70 км в радиус няма свободни хотели.

 

- Модата на народните носии влезе и при абитуриентите...

 

- Първият абитуриент се облече в Пловдив с македонска носия. Пуснаха го веднага по вестниците. В момента разработваме модели на съвременни костюми с народни мотиви. По шевицата отдалече се познава, че е български. Но няма да издавам повече, че ще ми откраднат моделите. Вече има хляб с марка "Българе" на пазара. Няма мая в него, прави се ръчно с квас, както са го правили някога бабите ни. 10 процента от приходите от продажбата му отиват за ансамбъла.

 

върни се в НАЧАЛО