СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                                          Брой 18 (16 - 22 май 2014 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Ген. Михо Михов

 

С втория от листата на АБВ за евродепутати ген. Михо Михов разговаряме за мотивите му да се включи в политиката, за приоритетите, които ще отстоява формацията на Георги Първанов в Европарламента, и за състоянието на Българската армия преди и сега.

 

Искаме да помогнем на разумните заедно да променим статуквото

 

Ген. Михо Михов е роден на 01.02.1949 г. в с. Сенник, Габровска област. Бил е командващ на Военновъздушните сили и началник на Генералния щаб на Българската армия за периода1992 - 2002 г. Посланик на България в Република Македония от 2002 до 2009 г. Съветник на президента Георги Първанов по въпросите на военната сигурност. Носител на орден “Стара планина” - първа степен с мечове.

Владее английски и руски езици. В Европейския парламент ще защитава интересите на страната в областта на националната сигурност и отбранителната политика на съюза.

 

Интервю на Поля ТОМОВА

- Ген. Михов, защо се съгласихте да участвате в листата на АБВ?

 

- Много директно ме "започнахте" и това ми допада. Приемам да вляза в стила на "BG Север" с такова начало, което налагате като журналист. Откровен съм с вас и с читателите на вестника. Не е от амбиция и горещо желание да съм активен политик и държавник. Нямах нито желанието, нито очакването от страна на коалиционния съвет на АБВ, че ще бъда поканен. За мене беше достатъчно, че съм учредител на гражданското движението още през 2010 - 2011 г. и при тазгодишното му рестартиране. За участие в листата под номер 13 в бюлетината ме покани лично президентът Първанов и признавам, че нямах сили да му откажа. Позицията, която ми отредиха, е престижна, задължаваща и мисля, че като за последно няма да претовари нито мен, нито доброжелателите ми. В АБВ има голям набор от способни, подготвени и почтени кандидат-евродепутати. Преференциалният вот може да ги подреди по-напред от мен, което няма да ме огорчи. Основната и фундаменталната причина да бъда изобщо активист на тази гражданска формация е, че аз отдавна се стремя да общувам с по-извисени в нравствено отношение хора. В АБВ срещам все повече такива, които не само знаят, но и утвърждават нравствените норми за човешко поведение в "общежитието", в което живеем, наричано все още общество. Ако с нещо допренеса да възродим нравствените ценности на рода ни и осигурим избора на първия в листата Ивайло Калфин, аз ще бъда доволен от себе си и благодарен на далите вота и доверието си за нас.

 

- Кои са основните приоритети на страната, които депутатите на АБВ ще отстояват в европейския парламент?

 

- Мисля, че и в Европейския парламент не са зажаднели за единодействие на националните избраници от всяка страна членка и липсата на такова ще е една от причините Съюзът да боледува и заразява с тяснопартийния си бацил не само нашата страна. Ако множественото число на нашите кандидати се случи, за мене нещата са ясни. В Европарламента не следва да се продължава и прави партийна национална политика и противопоставяне за удоволствие на по-посредствената част от електората тук у нас, че и в другите страни. След като си политиканствал един - два месеца и вече си избран, край с "образа на партийния враг ". Ти ставаш държавник и дипломат от най - висш ранг. Трябва да търсиш допирните точки с колегите си от другите партии, за да отстоявате националните и регионалните наши интереси. Нашето европеизиране няма да стане, ако не се европеизират Балканите. Защо не тръгват например "паневропейските коридори". Ето - Дунав мост 2 е готов, но той без коридор номер 4 е само красиво инженерно навигационно съоръжение и Северозападна България ще си остане пак там и пак същата. А какво да кажем за коридор номер 8, от Адриатическо до Черно море!? Вече двадесет години е в списъка. И кой е против да се свържат Балканите с Източна и Западна Европа? Как ще приобщим Сърбия и Македония към нашите два съюза, когато възпираме инвестиционните потоци към нас и към тях главно по вина на ЕС и НАТО. Икономиката ни не може да бъде затворена и изолирана с цел да се превърнем единствено и само в суровинна база на Европа, че и по-далеко. Нека помислим и за създаването на смесени предприятия. Оказа се, че родният бизнес доразруши след дивата приватизация икономическия ни потенциал и благодарение на крадливостта и неподготвеността да се управляват от тях такива предприятия те се превръщат в руини. Ако собствеността е с 51% българско участие и останалата е на страни от ЕС, ние щяхме и все още можем да реанимираме нашата икономика най-малко по две причини: първо, по-малко щеше да се краде пред другия собственик и работниците щяха да получават заслуженото. Второ, щяхме да се модернизираме и да съхраним инженерно-техническия си потенциал, чиято загуба е по-голямо престъпление от самата антинародна приватизация. В Европейския парламент ние трябва да отстояваме интересите си не само в областта на индустрията, а като някога добре позиционирана аграрно-индустриална държава. Това налага и бърза пренастройка на образователната ни сиситема, която целенасочено след падането на "стената" беше тласната в юридическо-психологическа и финансова вълна. Инженерите изчезнаха. Икономиката рухна. И заради това, ако ЕС не ни подпомогне и то всестранно, ние сме загубени. И заради това, ако нашите евродепутати това не го разбират и отстояват заедно и единно там, в Брюксел, Женева и Люксембург ние няма да получим нищо от "свише". Това сме избрали, това сме изпратили в Европарламента, такъв (такава) комисар сме изпратили в Европейската комисия и ще си ги "дундуркаме" по дестинацията София - Брюксел и обратно до следващите избори, за да изберем пак тях същите. Докога все така!?

Надявам се ме разбрахте, че АБВ иска да промени статуквото. Това е градивен приоритет, защото с поведението си и с резултатите си нашите евродепутати допринасят за недоверие и разочарование на нашето народонаселение от членството ни в ЕС и НАТО. До така наречения евроскептицизъм. Е, тогава отново ли ще си кажем примирено и приспивно - пак не случихме на съюзници. А те случиха ли с нас!?

 

Пилотът Михов

С Ивайло Калфин, сн. АБВ

 

- Срещате се с хората от страната, какви са техните настроения и въпроси към вас?

 

- Настроенията са общо взето минорни. Някакси няма особен оптимизъм, но желание за промени във вътрешен план и препоръки да не се съгласяваме с всички и за всичко, което ни се каже от ЕС, има. Има и достатъчна доза евроскептицизъм, но аз си мисля, че нашите евродепутати с работата си в бъдеще и със системната си отчетност пред избирателите трябва да укрепват доверието в съюза. Главният въпрос е за безработицата и бъдещето на младите генерации на България. Хората ни преживяват за състоянието на икономиката и опазването на собствеността. Мисля си, че липсата на справедливост в обществото и неопазването на собствеността и продуктите на труда на българина не са европейски проблеми. Нашите държавници неглижират това ни състояние, но то води и до нещо по-страшно, до бягство от труда и готованщина. Да се разчита на социални помощи, а не на производство на блага, не означава добро бъдеще за отечеството. Това ще ни доубие и ще ни превърне окончателно в суровинна база на други страни и ще доведе до реализация на други сценарии, ако някой ги пише. Има и много разумни предложения за развитието на селското ни стопанство в рамките на съюза. Изобщо нашият народ като че ли е прозрял мъдростта: "Съсредоточи се върху това, с което разполагаш, а не върху онова, което си загубил". Така че срещите с хората са цяла школа за обучение на политиците, стига да го правят по-често, а не от избори на избори и не по партиен признак и организация.

 

- Смятате ли, че предизборната битка се води в нормални условия и има ли "мръсна" кампания според вас?

 

- Да, на този етап ми се струва, че нещата са нормални. Но това е на повърхността и в сферата на междупартийните, коалиционните и персоналните отношения. Що се касае на ниво избиратели, то опасенията дори и страхът от това да те обвинят и да ти държат сметка с кого се срещаш и разговаряш са се засилили. Особено сред работещите, тоест имащите държавна или фирмена заетост. Плашат ги с уволнения, а има такива реални гонения в много райони на страната. Това си е вид тероризъм и дано някои от българските партии не си лепнат този етикет за да ни "красят" в Европарламента. Знаете, че има терористична легитимност и по света. Не мисля, че централите дават такива инструкции. Сигурно е на регионално ниво с привкус на завист и отмъстителност. Има и такива, които по комуникационния признак звънят анонимно, съветват те или те нагрубяват, като че ли си нямаш глава на раменете и нямаш право да решаваш какво и с кого ще го сториш. Срамота за побъркаността им и за фамилиите им, ако са съпричастни с такива щураци. Светът и без тях, и без нас ще се развива, важното е как, къде сме ние българите в него и кога по време ще се измъкнем от собствената си окупация на ума и разума на нацията. Нека да не губим надежди и вяра, да не си пречим сами един на друг! Да дадем път на инициативните, но почтени българи, за да ни водят и управляват. За безстрашието и държавническото поведение на моите колеги от резерва и запаса ще говорим друг път. Воденето на кампанията преди изборите за евродепутати не следва да се доминира и предопределя с инструкции от партийните централи. Това сковава избирателите и мажоритарността. А благодарение на нея от гледна точка на появилите се нови формации като по-голяма възможност за личен избор и преференциалността според избирателния кодекс може да се подобри качеството на избора за седемнадесетте ни депутати.

 

- Каква е целта на АБВ за тези избори?

 

- Целта е да участваме със силна листа и да помогнем на разумните заедно да променим статуквото. Нека в Европарламента да бъдат избрани не по пет - шест депутати от три - четири формации, а да се случи по двама - трима от шест - седем политически и граждански коалиции, партии и независими кандидати. Това ще смени статуквото не само в количествен, но и в качествен план на почтенност и отстояване на националните интереси в по-единна конфигурация. Те няма да могат да пренесат в Брюксел партийната си заръка и противопоставяне, дори оклеветяването си пред европейските институции по стар български обичай.

 

- Как ви посрещат бившите военнослужещи и техните семейства?

 

- Различно и заради това ми става все по-интересно, но общо взето добронамерено. Имаше и изненади, които не ме разстройват. Помагат ми с някои мои илюзии да приключа. Трагичното е, че нашето войнство е разединено, за да не кажа разбито на повече от тридесет съюзи, клубове, асоциации и прочие организации. Липсва откритата позиция и желание да се помогне с политически и държавни механизми на военната ни сигурност в днешните й измерения. Нямаме консолидиращи личности и това, ако не е от глупост, то е целенасочено с външно участие и нежелание на политиците да ни допуснат до тях.

 

- Вие бяхте началник на Генералния щаб на БА, когато започна реформата в армията. До какво доведе тя и защо беше необходима?

 

- Реформата на армията започна още в началото на деветдесетте години на миналия век. Първо, когато беше подписан ДОВСЕ (Договор за обикновените въоръжени сили в Европа) между Варшавския договор и НАТО и второ, след така нареченото "саморазпускане" на социалистическия военнополитически блок. Реформите се правеха в смисъл на адаптиране към променените условия след края на Студената война. Политическото ръководство на страната през 1994 г. ни включи в програмата на НАТО, наречена Партньорство за мир (ПЗМ), а през следващите години пое и пътя на реално членство в съюза. Появиха се статии, като тази на американеца Джефри Саймън, озаглавена "Седем пропуснати години". Това като че ли стресна нашите политици от десницата и те ускориха хода на реформите. До моето назначаване за началник на ГЩ на БА имаше приета концепция за рефома в армията, но тя не беше осигурена финансово. Наложи се да направим "План за организационното изграждане на БА до 2010 г.". Не след дълго той беше отхвърлен и за да се ускори приемането ни в НАТО, беше приет от Народното събрание "План - 2004 г." Първият предвиждаше 75-хилядна армия, а вторият - 45-хилядна. Тогава, пък и сега, родените момчета, годни за наборна служба, бяха 25 - 30 хиляди. Колко години да ги държиш в казармата, за да ти поддържат стохилядна армия? Днес приетият от миналото Народно събрание "План 2014 г." предвижда 26-хилядна армия с 80 танка, 16 бойни самолета и 6 кораба. Ето до това ни доведоха няколко правителства на България от дясно и от ляво след приемането ни в НАТО и ЕС. Това не е било цел и желание нито на действащите, нито на бившите военни. "План- 2004" ни доведе до приемане в НАТО, но дали НАТО или ЕС ни доведоха до 26-хилядна войска, аз не знам, защото напуснах БА през 2002 г.

 

- Нужна ли е на България нова стратегия за национална сигурност? Ако - да, защо?

 

- Стратегията ни за национална сигурност, както и планът, за който говорихме, бяха приети от предишното правителство и утвърдени в парламента. Те са твърде нови и доколкото виждам и сегашното ни правителство ги следва и изпълнява. Дали ни трябва нова стратегия ще се разбере твърде скоро. Ако ние не реагираме във военно-политически план адекватно, според записното в нея през недалечната 2011 г. и особено сега с процесите в широкия обхват на Черноморския басейн, ще се затвърди усещането, че пак нещо от някъде преписахме. Притесненията ни трябва да се разсейват с ясни и неизменни послания и действия на външно министерство и държавата ни. Това все още не се случва. Изчаква се позицията на съюзниците ни от двата блока. И това е правилно, но ние сме жителите на този регион и ние следва да помогнем на ЕС и НАТО с нашата регионална преоценка на аспектите на националната ни сигурност, за да вземат и те по-правилното решение. Ако кантонизацията, федерализацията и трансформацията на държавите се разлее и достигне до нас, не следва ли да преценим, макар и по-скоро, какво е записано в родната ни стратегия. Струва си да го направим и то сега, защото и нашата черга може да бъде подпалена.

 

- Смятате ли, че страната ни има адекватна и ясна позиция относно Украйна и Русия?

 

- Не, не смятам и както виждате позицията ни се промени няколко пъти и аз не можах да разбера дори степента на нейната официалност. Сега вече има пътна карта на ОССЕ и доколкото тя се подкрепя от потърпевшите и от САЩ и ЕС, то е ясно какви ще ги заговорим, но да не бързаме. В международен план съществува вакуум на респектиращи международни институции, които могат да разрешават кризи от такъв и по-тежък характер. Колко пъти ООН и неговият Съвет за сигурност с резолюции се опитваха да предотвратят дори войни, но "коалицията на желаещите" не се съобрази с такива решения. И войните се разпалиха без причина дори. Това налага извода да се задълбочим в анализа на ситуацията и да помислим за състоянието на собствената си военна сигурност.

 

- Какво мислите за състоянието на Българската армия в момента?

 

- След самопризнанията на министъра на отбраната Ангел Найденов, не е нужно бивш военен като мен да си внушава, че БА е в цветущо положение. Ако военно-технически и финансово не е осигурена, ако строево изглежда недобре, то много скоро ще се окаже, че и морално-боевият дух е паднал. Това не може и не бива да предизвиква нито съжаление, нито злорадство. Напротив, трябва всички разумни държавници да признаят истинската безперспективност на този следван от години и от много наши правителства път на отлагане и неглижиране на проблемите в БА. Te трябва да създадат реален баланс между военен бюджет, числен състав, модернизация и бойна подготовка по трите мисии на видовете въоръжени сили. За каква външна граница на НАТО и ЕС говорим с такава армия. И като сме външна - за и заради тях, нека да ни осигурят безвъзмездно с бойни системи и платформи от съвременно поколение. Трябва да си искаме! Стига са ни критикували, че все към Русия гледаме. Мен ме смущава и моделът на граждански контрол върху армията. Прилича на реполитизация. Силно е подценена, не ами опасно занижена ролята на щаба на отбраната и командванията на видовете въоръжени сили. Нуждаем се отново от законово дефиниране на това що е ръководство на въоръжените сили и що е командване на армията.

 

- Как може да се реши проблемът с рушащите се сгради на бивши военни поделения, според вас?

 

- То цели заводи са сринати до земята, та нашите казарми ли ще възстановим. Мисля си, че първите цивилни министри на отбраната след промяната на политическата система у нас не знаеха с какво разполагат, а и никой не им потърси отговорност за това как го опазват. Ако един военен допусне нехайство и разруши бойна техника, разруши или присвои държавно имущество, всеки от нас знае какво го очаква. Изглежда, че едно цяло поколение политици и държавници станаха такива, без да имат поне съзнанието да опазят и преструктурират инфраструктурата на отбраната. Коя община би отказала да приеме току-що освободени жилища и складово казармени помещения. Да не говорим за обширните райони, оказали се вече в центъра на града. Нека видим какво стана с казармата в Севлиево, за което и аз имам някакъв принос да се реши проблемът между МО и общината, когато му беше времето. И въпреки всичко, сега се полагат усилия от ръководството на МО в последните две правителства този проблем да се реши в ускорен порядък. Това е добре. Ако някой върне наборната служба, все ще се намери подслон за желаещите. По тази тема аз и хората от АБВ имаме визия, но тя трябва да бъде премерена, а не спонтанна. Това с декрет не става, след като по света не е масова практика. Има и други подходи, за да реализираме военната подготовка на младото поколение, което е и своеобразен наш дълг към тях, за да ги опазим, а и те да бъдат полезни на отечеството, ако се наложи.

 

- Кои са основните принципи, от които генерал Михов не отстъпва?

 

- Някога, когато бях действащ военен и дипломат, следвах принципа - съветвай се с всички, но решавай сам. Днес ми харесва, но засега само изповядвам древния принцип на нашите владетели - пътят към властта да зависи непременно от честта. За мен на тази възраст е по- важно да не бъркам активността с продуктивността в действията ми. Старая се да има резултати.

 

- Смятате ли, че думи като чест и дълг вече не се чуват често в България?

 

- Да, така е. Та кой говори за това!? Македонският българин Кръстю Мисирков отдавна ни е казал, че обектът за възпитание в църквата, училището и казармата е един и същ заради идеала и интересите на отечеството. Дългът в общественото му измерение днес е непозната ценност. Не говоря за приемането й. Причината е липсата на нравственост в новите генерации. Тоест в липсата на система от норми за човешко поведение в обществото. Или ако ги има, то те се разрушават първо от самото поведение на нашите избраници в родния парламент. Какъв език, каква чест, какъв дълг и почтеност лъхат от тях.…

- Имате ли хоби, нещо, което ви развлича и ви носи настроение? Как си почивате?

- За мен хобито е нещо, с което си уплътняваш времето или искаш да не си ангажиран с другите около теб. На мен никога не ми стига времето и рядко ми се иска да съм извън обществения водовъртеж. Ходя на лов не толкова, за да отстрелям, а за да съм сред природата и сред ловците от няколко поколения. Много обичам да се занимавам и с отглеждане на зеленчуци и плодове. Включително и винодайни.

Абе, както се казва - с хората и с природата трябва да се общува вербално, а не виртуално. Това е здравословието на човечеството.

 

- Какво не искате да чуете за себе си?

 

- Че съм забравил или предал приятелите си. Това не може да се случи с мен или ако е станало, то вече не съм аз. Поради казаното за нравствеността ни, съм имал и изживял какви ли не огорчения, но на кого не се е случвало. Има хора, родени да правят само зло и от тях каквото и да чуя, след като съм ги опознал и дефинирал, не мога да приема нищо повече със сърцето и душата си. И сега ми се случва, но това не е животоопасно. Напротив.

 

- Какво ви донесе и какво ви отне Българската армия?

 

- Българската армия все още е в мен и аз никога няма да престана да й бъда благодарен. Заради това, когато има нейни публични прояви и празници с удоволствие участвам. Тя ми даде професия, изгради ме като гражданин с пагони и получих военно и обществено признание за службата си като редови летец-пилот и командир от тактическите, оперативните и стратегическите звена. Военно-образователната система ме научи не само на ум и разум, но и на анализ и практически действия за оцеляване във враждебна среда и правилно позициониране в обществото. Ако армията ми е отнела нещо, то е само в ущърб на семейството ми някога, но не и сега. Така че за България и БА може да се казва само - да живее!

 

 

 

 

 

върни се в НАЧАЛО