СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                                          Брой 17 (9 - 15 май 2014 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Ивайло Калфин

 

Водачът на листата на АБВ за евровота Ивайло Калфин в навечерието на 1 май за пореден път посети Плевен. В препълнената зала "Гена Димитрова" в новата библиотека той разговаря с плевенчани на тема "Европа за всички". В дискусията участваха и областният координатор на движението и кандидат за евродепутат Цветан Антов, Румен Петков, проф. д-р Григор Горчев.

 

 

ЕС предоставя много инструменти, които могат да бъдат приложени в България

 

Ивайло Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. Магистър е по международно банкиране и международни икономически отношения. Заместник-председател на Министерския съвет и министър на външните работи в правителството на Станишев. Преди това Калфин бе секретар на президента Георги Първанов по икономическите въпроси. Бил е народен представител в 37-ото, 38-ото и 40-ото Народно събрание. Старши преподавател е в Интернешънъл Юниверсити в София. В момента е евродепутат в групата на социалистите и демократите.

Владее английски, френски, руски и испански език.

Женен, с една дъщеря.

 

Интервю на Поля ТОМОВА

- Г-н Калфин, защо се решихте на такава стъпка - да водите листата на АВБ, това не е ли риск за вас?

 

- Има риск, разбира се. За мен обаче политиката не е начин човек да си намери топло място и хубава заплата. Ако исках да стана европейски депутат на всяка цена, сигурно можех да избера и по-лесен начин. Свършил съм достатъчно работа за социалистическата партия и бих имал добро място в листата на БСП. За мен проблемът е в начина, по който върви политиката в България. Политиката не дава на хората това, което те очакват. Аз съм ляв по убеждение, но тук излизаме извън рамките на конкретната партия. Моят протест и този на другите хора, с които тръгнахме заедно, не е против членовете на социалистическата партия, а против начина, по който тя се управлява. Мисля, че компромисите, които се налага да се правят, минаха всякаква граница. В тази управляваща коалиция, в която не се знае кой и как управлява, кои са приоритетите, и една години вече не виждаме никакъв резултат от поетите ангажименти, не можем да седим и да си мълчим и да чакаме да се случи нещо си. Действително тръгваме на риск и той е свързан с това, да поставим съвсем ясно и честно пред хората какви са проблемите, какви могат да са решенията и да потърсим доверието им. Не се конфронтираме с нито една политическа партия, не крадем гласове, искаме просто да дадем друг тон на политическия диалог.

 

- Имате вече достатъчно срещи с хората по места, какви са усещанията ви?

 

- Това, което ние говорим, хората го приемат, казват - да, така е. Ние говорим за съгласие по няколко важни национални проблема. Политическите партии не могат да живеят само от омраза, от разделение, от непрекъснато противопоставяне, те трябва да имат различия, но трябва да имат няколко общи национални приоритета и цели, зад които да застанат. Винаги се задава въпросът защо не става. И на нас ни се задава този въпрос - защо направихте АВБ. За да стане, да ударим камбаната, да видим, че ако продължаваме по този начин, по който вървим, страната ни не отива на добре.

 

- Как Европейският съюз може да помогне на България?

 

- България е най-несоциалната държава в Европа, с най-малко отношение към хората с ниски доходи. Ако знаеш какво искаш, Европейският съюз ти дава огромни лостове, за да го постигнеш. Първият проблем обаче е този със справедливостта в държавата. Необходима е промяна в данъчната система у нас. Данъците в момента се събират от бедните хора. 80% от българите живеят под прага на бедност, според последните статистики. 60% от приходите в хазната обаче са от ДДС върху основните продукти - храни, лекарства. Европейският съюз предоставя много инструменти, които могат да бъдат приложени в България. Един лев има различна стойност за различните хора. Един от приоритетите на европейските социалисти е въвеждане на данък върху операциите на капиталовите пазари от 0,01%. А изчисленията сочат, че това за България би означавало 400 млн. лева допълнително в държавния бюджет. Необходимо е и ограничаване на дейността на офшорните компании. Милиарди евро в момента не се плащат, а се крият от офшорните компании, което по изчисления е около 200 000 средно на европеец. Важни обществени сектори не могат да бъдат възлагани на офшорни компании. Това също е предложение, което идва от Европа, в интерес на справедливостта офшорните компании не бива да имат достъп до държавни поръчки, държавни средства, важни, монополни бизнеси в държавата.

 

- Защо българите не могат да усетят ползата от членството в ЕС?

 

- Европейският съюз не дава заплати и пенсии, но дава възможността за повишаване на доходите и увеличаване на заетостта. От Европейския съюз идват големи количества средства, проблемът обаче е в това, че тези пари стигат до една много малка част от хората. И това води след себе си евроскептицизма у нас - по-малко от половината българи са положително настроени към членството ни в ЕС. В момента потоците на евросубсидиите са фуния, чийто тесен край сочи надолу - парите влизат в страната ни и се разпределят сред малцина - няколко монополни компании. Въпросната фуния трябва да се обърне обратно - финансовите потоци да се разпределят върху максимален брой предприемачи - да бъде подпомогнат дребният и средният бизнес. И именно това дава гаранция за засилване на българската икономика и за създаване на нови работни места.

 

- Какви са средствата за постигане на растеж на българската икономика?

 

- Необходимо е създаването на гаранционен фонд в България. Целта е този фонд да даде възможност на хората да не си залагат жилището, за да реализират идея за бизнес. А и така банките сами ще свалят процентите си, за да имат достъп до този фонд. Това е практика в много европейски държави. Сред мерките за съживяване и растеж на българската икономика е създаването на държавен инвестиционен фонд. Без да се намеси държавата като инвеститор няма как да тръгне икономиката. Целта не е държавата да регулира и да управлява икономиката, а да може да инвестира в помощ на частните предприемачи. Когато говорим за доходи и работни места - налице са всички европейски инструменти и АБВ настоява за тяхното прилагане.

 

- Какви са другите приоритети на АВБ?

 

- Сред приоритетите на АБВ е и уеднаквяването на правата на работещите в Европа българи с тези на местните хора. В европейските държави работят над 2 милиона българи - толкова, колкото работят и в България. Повечето обаче са поставени при крайно несправедливи условия - мизерен бит, ниски заплати, без здравни и социални осигуровки. Българите са равноправни граждани на ЕС и трябва да бъдат поставени в еднакви условия с всички останали европейци. Има необходимост от държавна инициатива за създаване на български училища в европейските държави там, където има българи. Целта е децата на нашите съграждани, ако пожелаят, да могат да се върнат в България и досегашното им образование да не е в разрез с българската образователна система.

 

- Какви са проблемите на представянето на страната ни в Европа?

 

- Проблем на представянето на страната ни в Европа е, че липсват инициативите на България в ЕС, отсъства националната ни позиция в Европа. Трябва да се засили гласът на държавата ни в ЕС. На този етап у нас липсва дебатът за бъдещето на Европа, а в Европа депутатите ни могат да бъдат полезни само ако имат държава зад гърба си. Българинът трябва да усети ЕС, в момента ЕС е за малко хора. Необходима е промяна и тя може да бъде постигната само с определяне на целите и с определяне на начините за постигането им. Има остра необходимост от национално съгласие и дискусия между основните политически сили по ключовите за държавата теми.

 

- Предизборната кампания е в разгара си, как я оценявате и какво очаквате да се случи?

 

- Вече се вижда какъв характер има кампанията. Бих казал, че за част от партиите тя е фалшива. Там се появяват хора, които нямат никакво намерение да отиват в Европейския парламент след изборите. Това обаче не им пречи да ходят и да убеждават другите да ги подкрепят. Тези хора бягат от дебати, защото няма какво да кажат. След като не искаш след това да работиш за избирателя си в Европейския парламент, какво търсиш в листата? Не се поставят европейските теми. Ето нашите три приоритета - ние говорим за доходи, но пречупени през европейските политики, повече хора да усетят резултата от европейските политики, не просто повдигане на темата. Говорим за интересите на българските граждани, включително тези, които работят зад граница, трудовите права, социалните права. Говорим за младите хора и за възможностите им да учат в Европа и да намират работа в България. Ето конкретните теми, които ние искаме да обсъждаме с другите политически сили. Нито един не говори за това. Говорят се какви ли не щуротии, но дебат по европейската тема няма.

 

- Очаквахте ли такива репресии срещу членове на БСП, които заявиха своята съпричастност към АБВ?

 

- Честно казано, точно от БСП не очаквах подобно нещо. Това е една от партиите, които са били в миналото подложени на репресии, и нейни симпатизанти са били гонени от работа. Сега обаче се минаха всякакви граници. При нито едно правителство преди това не са били гонени деца от работа заради убежденията на родителите им, не са гонени родители заради това, че децата им се ангажират с някаква политическа идея. Преди не ми се е случвало някой да застава преди срещата, която сме обявили, с апарат и камера, за да снима кой идва в залата, да плаши хората с това нещо. Пак казвам - смятам, че се минаха абсолютно всякакви граници, които са допустими в едно демократично общество. Знам едно нещо - всичко това се връща обратно върху тези, които са го замислили. Хората не са глупави.

 

- Какво смятате за АЕЦ "Белене" - един национален проект, който обаче има изключително значение най-вече за Плевенския регион?

 

- Държавата трябва да инвестира в АЕЦ "Белене". Протакането на проекта само ще го оскъпи допълнително. Това, което Борисов нарече "гьол", е платено от българския данъкоплатец - 2 млрд. лева. Липсата на последователност в действията на правителството, липсата на приемственост при всяко следващо правителство е за сметка на данъкоплатеца. Имаме някакво абсурдно поведение към себе си и към собствената си страна. Решенията са ясни, те се виждат. Ако не се виждат, можем да почерпим опит от другите държави. Включително и от Румъния, където заплатите вече са двойно по-високи от нашите.

 

върни се в НАЧАЛО