СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                                          Брой 14 (11 - 17 април 2014 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Антон Георгиев

 

В навечерието на Световния ден на авиацията - 12 април, поканихме Антон Георгиев - любител пилот, съсобственик на летището в с. Бохот, член на управителния съвет на сдружение “Криле”, общински съветник и шеф на една от четирите най-големи фирми у нас, работещи в сферата на климатизацията и вентилацията. За читателите на “BG Север” той разказа за усещането да се рееш сред облаците, за чувството да си удовлетворен от работата си и за “глупостта” да станеш политик.

 

Летенето ми действа разтоварващо,
в небето забравям за проблемите

 

Антон Георгиев е роден на 19 септември 1967 година в Плевен. Средното си образование получава в СОУ “Анастасия Димитрова”. После учи в Техническия университет в Габрово, специалност Промишлена електроника. От 1990 г. има собствен бизнес в областта на климатизацията и вентилацията.

Семеен е. Синът му Антоан е в осми клас, а дъщеря му Даяна е студентка в УННС.

 

Веселина ИЛИЕВА

 

- Г-н Георгиев, летенето осъществена детска мечта ли ви е или компенсация за нереализацията в професионалното летене?

 

- Да, наистина да летя ми е детската мечта, затова навремето кандидатствах и във Висшето военно-въздушно училище “Георги Бенковски” в Долна Митрополия. Заради леки здравословни проблеми обаче не ме приеха и не можах да стана професионален пилот. Но не съжалявам за това, сега си имам и успешен бизнес, и мечтата ми от онова време е факт.

 

- Кога и как започнахте с летенето?

 

- През 90-те години на миналия век започнах първо с мотоделтапланер и от 2005 година вече се занимавам с лека авиация. Тогава си купих и първия самолет. През 2008 година заедно с “Олимпия Еър” станахме собственици и на летището в Бохот.

 

- За 6 години какво успяхте да изградите там?

 

- Ами когато го взехме преди 6 години, там нямаше никакъв сграден фонд. В момента вече има четири хангара, като единият от тях е базата за ремонт, която включва работилница, учебни зали и всички спомагателни помещения. Има и още един хангар за четири самолета и два по-малки за два самолета.

Повече инвестиции засега в базата в Бохот не планирам, защото в авиацията всичко много бавно и трудно става, а и с доста средства. С моя партньор имахме много добри идеи за визията на летището, но засега ще спрем. Примерно искахме да направим хотел и ресторант там, но се отказахме от подобна голяма инвестиция, защото не се знае дали и кога ще има възвръщаемост на вложените средства.

 

- Отскоро открихте и училище за пилоти. Има ли желаещи и как протича обучението?

 

- Да, вече от две години имаме и училище за любители пилоти. Валери Илиев обучава курсистите, той е един от най-добрите учители в страната. Обучението включва освен теорията и 40 летателни часа. Мога да кажа, че има голям интерес към курсовете. Почти постоянно поддържаме около 4 - 5 души, които се обучават. Досега над 20 човека са изкарали курса. Сертификатът, който получават после, им позволява да управляват едномоторни самолети над пет тона.

Интересното е обаче, че повечето кандидати не са от Плевен, а идват предимно от други градове. Най-много желаещи имаме от Габрово.

 

- Курсистите с вашите самолети ли летят?

 

- С единия от тях . Аз имам два. Учебният го взех преди близо месец. Купих го от Холандия. Скоро планираме да пуснем и безмоторно летене.

Новото, с което искам да се похваля, е, че от един месец вече имаме сертифицирана база за техническо обслужване на самолети. Това означава, че вече не е нужно собствениците на самолети и учебни центрове да ходят в Сърбия или Германия, за да си правят техническа поддръжка на самолетите, а могат да дойдат до нашето летище в Бохот.

 

- Базата единствена ли е за страната?

 

- Не, има още една във Варна. Но според мен и повече няма да станат.

 

- Вие сте и член на управителния съвет на сдружение “Криле” - организаторите на авиофестивала “Криле за всички”. Постигнахте ли целите, които сте търсили със създаването му?

 

- Създадохме го с цел да популяризираме летенето в България - нещо, което преди това се считаше от повечето хора за табу. Авиофестивалът “Криле за всички” се превърна в традиционен, провеждаме го вече 12 години всяка есен и мисля, че има успех. Всяка година все повече колеги проявяват интерес към събитието.

 

- Вие по принцип как отбелязвате деня на авиацията?

 

- Като летим. Събираме се на летището в Бохот с колеги от други летища и отбелязваме празника, но без медии и излишен шум.

По този повод искам да използвам страниците на вестника, за да поздравя всички колеги и да им пожелая безаварийни полети и незабравими емоции горе в небето.

 

- А колко души в България имат собствени самолети и обединени ли са в съюз или асоциация?

 

- Същестува организация на собствениците на самолети в България. В страната има около 100 частни самолета. Но не си мислете, че да имаш самолет е някакво чак толкова скъпо удоволствие. Един самолет може да струва по-малко от една кола. Има самолети за по 5 - 6 хил. евро. Втора употреба, разбира се, но по принцип рядко се купуват нови. В тази сфера се разчита предимно на техническата годност на самолета, а не на възрастта. Годините не са от голямо значение.

 

- Остава ли ви време за летене, предвид ангажиментите ви като общински съветник и бизнесмен?

 

- Летя за удоволствие. Много трудно отделям време, но гледам поне в събота и неделя да се позабавлявам малко горе в небето.

 

- Кои са ви любимите дестинации?

 

- Обичам да летя и из страната, и в Гърция и Румъния. Трудността с летенето навън идва от Шенген - винаги трябва да преминаваме през летище, където има граничен контрол. Но се надявам скоро да падне това ограничение. Вече у нас има над 15 - 20 сертифицирани летища.

 

- А какво ви дава летенето?

 

- Страшно разтоварващо ми действа, забравям за всички проблеми и ядове и просто се отдавам на полета. Не обичам да летя сам, винаги искам да имам човек до себе си, за да споделяме удоволствието от полета. Мой партньор в повечето случаи е синът ми Антоан.

 

- Случвало ли ви се е да възникне технически проблем, когато сте горе в небето, и да изпитате страх от падане?

 

- Никога не съм изпитвал страх, но притесненията винаги ги има. Когато бях пионер в авиацията, съм имал проблеми със самоделки и подобни на тях летателни устройства, но от 10 години вече смея да твърдя, че се справям добре, вече съм професионалист.

 

- Вие сте професионалист и в бизнеса. Ваше дело е климатизацията и вентилацията на емблематични за Плевен сгради...

 

- Да, нескромно е аз да го кажа, но моята фирма е една от четирите най-добри в страната в нашата сфера. Наскоро завършихме климатизацията и вентилацията на всички магазини от Панорама Мол, готов е за откриване, тествали сме - всичко работи. Друго наше дело е техниката и оборудването и на Панорамата, както и на новия басейн до СОУ “Иван Вазов”.

 

Антон най-често споделя удоволствието от летенето със сина си Антоан, сн. Личен архив

- След такъв успешен бизнес защо се захванахте с политика?

 

- Да ви призная и аз още се чудя и не мога да намеря отговор на този въпрос. Майтапя се, че си имам един музей на глупостта, в който си нареждам мислено всички нелепости, които съм правил, и после разсъждавам защо и как. Май и политиката е сред тях. Интересна ми е тази материя все пак и знам, че не искам нищо повече от това да бъда полезен.

 

- Вие сте общински съветник от ПП “Движение Гергьовден”. Започнахте работа като група “Център”, в последствие редуцирахте групата до четирима и сменихте името й на “За Плевен”. Какво се промени след трансформацията?

 

- Мисля, че така работим по-добре и не сгрешихме с решението си да направим “За Плевен”. Смея да твърдя, че сме една конструктивна група. Ето, вече сме четирима. Но, разбира се, винаги има какво да се желае още и още.

 

 

 

 

 

 

 

върни се в НАЧАЛО