СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                                                 Брой 10 (14 - 20 март 2014 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Чавдар Велинов

 

С председателя на постоянната комисия по "Култура, вероизповедания и международна дейност" към общинския съвет в Плевен разговаряме за новите моменти от работата й, за принципа на разпределяне на бюджетни средства за културни продукти, за сагата с Плевенска филхармония и за подготвяната Стратегия за развитие на културата в общината.

 

Плевен има шанс да се утвърди като град, създаващ културни ценности

 

Чавдар Велинов е роден на 18 юли 1946 г. в с. Долни Вадин. Завършил е средното си образование в Шумен, в техникума по механотехника "Хр. Ботев", специалност "Двигатели с вътрешно горене". Следва във ВИМЕС - Русе, специалност "Инженерство и механизация на селското стопанство", а после завършва философския факултет на Софийския университет. След дипломирането си 3 години работи в Дружеството за разпространение на научни знания "Георги Кирков" като председател на плевенската организация, после в отдел "Пропаганда и агитация" към ОбК на БКП. Бил е управител на "Кинефикация" - Плевен, по-късно става директор на първия социалистически вестник в града след промените "Социалист днес".

Чавдар Велинов е трети мандат общински съветник от БСП, председател на постоянната комисия по "Култура, вероизповедания и международна дейност" към ОбС.

Има три деца - двама синове и една дъщеря.

 

Интервю на Мая ПАСКОВА

 

- Г-н Велинов, наскоро постоянната комисия по "Култура, вероизповедания и международна дейност" прие Правилник за условията, реда и критериите за предоставяне на финансови средства за съфинансиране на културни проекти на територията на община Плевен. Каква е неговата цел?

 

- Това е една от сериозните дейности на комисията. Подготовката на този правилник започна още в края на септември миналата година с идеята когато се подготвя Културния календар мероприятията в него да бъдат включени на проектен принцип. Целта му е да инициираме и активираме творческа дейност. Да направим така, че да се включат по-широк кръг от дейците на културата, творците, културните институти.

Този правилник е елемент от цялата Стратегия за развитие на културата, която се подготвя в момента и има за цел да инициира културни прояви в града, да възбуди интереса на гражданите към тях. Защото според направено проучване, от културни продукти се интересуват едва 0,5% от хората в общината. А това не е единствено защото хората са бедни, а защото всъщност начинът, по който им се поднасят културните мероприятия, е досаден, скучен. Така се надяваме културният афиш на общината да стане интересен за гражданите, да съживим града, да повдигнем духа на хората.

 

- Как това може да се случи според вас?

 

- Ще дам простия пример как може да се направи в бъдеще празникът на Плевен - чрез проект, в който да влязат различни фирми с кетъринг, музикални програми и т. н., така че празникът да стане истински и с удоволствие да се включат всички граждани. Или 10 декември - отбелязваме го с опело, после отиваме на един концерт в театъра и по същество с това изчерпваме празника. Вярно, той е с особен характер, но това не значи, че не могат да се намерят още подходящи културни форми. Или 24 май. В културния афиш е вписано поднасяне на венци и приветствени слова на площада. А какво пречи да се направи шествие от всички училища през целия град. Да се съберат с концерт на обща сцена, да се наградят отличниците. Това е най-светлият ни празник, да не го свеждаме само до поднасяне на венци и прекланяне на глави.

 

- Т. е. няма ограничение кой може да участва с проект?

 

- Могат да участват всички, които имат идеи. Ако проектът им спечели 60% от 50-те точки, които са дадени по критериите, този проект се приема. Размерът на финансовата помощ от общината е не повече от 70% от общата стойност на проекта, подпомагането не може да надвишава 5 000 лв. По време на цялата реализация се извършва непрекъснат контрол за изразходването на средствата. Един от критериите е дали има материални възможности, екип, за да се гарантира реализацията. Друг критерий е как културният продукт би повлиял на социалната общност, която ще го потреблява. На практика това е най-главното. Правилата могат да се изтеглят от сайта на общината.

 

- При изготвянето на правилника черпихте ли опит от други общини?

 

- Да. По подобен начин работят във Варна, София, Бургас. Ние взехме за основа бургаския правилник, който е част от тяхната стратегия. Бургас не случайно иска да стане културна столица на Европа. Не е проблем и Плевен да го поиска. Защото движението към тази цел предполага чрез различни изяви да се покаже, че в този град се твори култура и че тя е общодостъпна.

 

- Първата сесия за кандидатстване с проекти изтича на 30 март. Има ли вече подадени такива?

 

- Определили сме три сесии за приемане на проекти. До 30 март е срокът за кандидатстване в първата сесия. До 20 април комисията ще разгледа предложенията и след този срок може да започне работата по одобрените. Вече има подадени проекти.

 

- Споменахте, че правилникът е елемент от Стратегията за развитие на културата в община Плевен. Работи ли се вече по нея и на какъв етап е работата?

 

- Стратегията ще бъде готова не по-късно от 1 септември. На септемврийската сесия на общинския съвет би трябвало да я приемем. Изготвя я Обсерваторията за икономика на културата. В близките дни ще се подпише един анекс, защото имаме и други изисквания. Това е причината да я забавим. Вече е направен прегледът на състоянието на културния продукт и на ползването му и плевенската общественост ще бъде запозната какво е състоянието в момента. Ще направим отворена среща с творците и културните дейци в Плевен, на която всеки да даде идеи, които биха определили две или три главни приоритетни оси, около които да се движи културата в Плевен. Чрез стратегията ще можем да използваме форми като клъстери и пр., които ще участват при кандидатстване за европейски пари. Ние сега разчитаме само на бюджетните си средства. Но местните приходи са недостатъчни. Затова направихме и проверката на читалищата - как се използва безвъзмездно дадената им общинска собственост.

 

- Имаше ли някакви последствия?

 

- Докладът е известен, качен е на сайта на ОбС. С него бяха запознати общинските съветници на сесия, взети са и съответните решения. Там, където не се използва по предназначение тази собственост, ще бъде отнета и ще бъде отдадена под наем от общината, а парите от този обект ще отидат пак за култура. Можем да положим основите на общински фонд, с който да се подпомагат различни читалищни меропирятия.

Откриха се много пропуски - няма касови апарати, не е ясно как са заприходявани парите и за какво са използвани. Цялото ни желание е читалищата да работят, но и средствата, които се събират чрез съвместна дейност и отдаване под наем, да са съобразени със Закона за общинската собственост и Закона за читалищата.

 

- На последната сесия трябваше да се разгледа проектодоговор за съфинансиране на Плевенската филхармония. Има ли надежда дългогодишната сага най-после да приключи?

 

- Да, и се надявам да е скоро. Очакванията ни са от Министерството на културата да одобрят новия проектодоговор, който ще им предложим, да обявят конкурс за директор на филхармонията и да бъде извършен одит на изразходването на средствата.

 

- Защо предишният проект на договор не се прие?

 

- Нашата главна мисъл е как да защитим интересите на филхармониците - да не останат без работа и без заплащане. Онова, което беше предложено от министерството, беше неприемливо. В новия договор, който сега се подготвя, средствата на общината ще са толкова, че да са съизмерими с държавните средства. Всеки трябва да се съгласи, че ако държавата дава годишно 300 000 лв. за ФРЗ на 44 бройки оркестранти, а ние 220 000 лв. за 28, значи нещо не е в ред. В общинския бюджет са заложени до 220 000 лв. за филхармонията, но ще бъдат превеждани до 40% от осигурените от държавата средства. С приемането на т. нар. делегирани бюджети бройката на филхармонията не е ограничена. След съкращенията, които направи предишният министър на културата, ние съхранихме целия оркестър, като беше даден срок от 3 месеца да се подпише договор с МК. Тогавашният кмет Найден Зеленогорски така и не сключи договор и вече трета година сме в абсурдната ситуация работодател на едни филхармоници да бъде кметът, а методически да ги ръководи шефът на филхармонията. Не е въпросът за парите. Да, те са на данъкоплатеца и наша грижа е те да се изразходват по най-добрия начин.

 

- С какво още е свързана работата на Комисията по култура, вероизповедания и международна дейност, която председателствате?

 

- Мисля, че през този мандат комисията свърши доста работа. Всичко това се случва благодарение на отзивчивостта по въпросите, които сме повдигали, както на администрацията в лицето на Стефан Петков, така и на кмета проф. Димитър Стойков и на по-голямата част от общинските съветници. Не сме разгледали нито едно предложение за преименуване на улици, което беше основната й дейност в предишните години (това в рамките на шегата). Комисията освен за култура, стана и за международна дейноста. В месеците, след като се редуцираха комисиите от 13 на 8, не сме разгледали нито един въпрос, свързан с международната дейност. А сме носители на значка за това, че сме създали общност от градове, побратими на Плевен. С течение на времето тези връзки се ограничиха до размяна на делегации, като изключим отношенията ни с Ростов на Дон. Ако връзките се поддържат, ще има обмяна на култура, а трябва да се насочим и към обмяна на бизнес. Културата не е стока, но във всеки случай тя е продукт на пазара. С правилника, за който говорихме в началото, се опитваме да наложим този принцип при открито и ясно финансиране с публичните средства.

 

- Доказано е, че в началото на всичко стои образованието и културата...…

 

- Образованието и културата са двата стълба, които могат да издърпат Плевен и да му върнат старата значимост на административен и културен център в България. Трябва да се защити достойнството и чувството на гордост на плевенчани, че живеят в град, създаващ културни ценности, които достигат до национално и международно ниво.

 

върни се в НАЧАЛО