СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                                     Брой 5 (7 - 13 февруари 2014 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Любов Костова

 

С мениджъра на Британския съвет у нас разговаряме по време на посрещането на британските студенти в Медицинския университет (МУ) - Плевен. Владееща няколко езика, с разнородни интереси и излъчваща позитивизъм и любов, Любов Костова е живият образ на глобализацията в съвременния свят.

 

 

Толерантността е въпрос на информираност

 

Любов Костова е родена на 18 октомври 1967 г. Мениджър на Британски съвет за България от 1 януари 2012 г. Започнала образованието си в Нигерия, страстта й към езика преминава през преподавателската работа към изкуството на превода. Говори свободно руски и английски език, завършила индология в СУ "Св. Климент Охридски". Отговаряла е за международната дейност на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Тя е сред най-уважаваните специалисти по връзки с обществеността и е гост-преподавател в London School of Public Relations в България.

Сред основателите и главен инициатор за създаването на Софийски фестивал на науката. Той стана възможен благодарение на 5 години упорита работа по конкурса за комуникация на науката "Лаборатория за слава FameLab". Любов Костова е Глобален мениджър от страната на Британски съвет на международния проект FameLab

Има три деца - Цветелина (26 г.), Тома (23 г.) и Дарина (10 г.).

 

Интервю на Мая ПАСКОВА

- Г-жо Костова, бяхте гост на Медицинския университет в Плевен. С какви впечатления останахте?

 

- Изключително съм впечатлена от базата и от концепцията за развитие на МУ, който доказва, че българското образование може да бъде както технически, така и концептуално на едно изключително, световно ниво. В този глобален свят, в който живеем, университетите трябва да създават една междукултурна среда за своите студенти. Веднага давам пример с британското образование, което е в челните позиции на световното образование благодарение и на това, че в неговите кампуси се чуват гласовете на хора от толкова много различни страни. Само за 2012 - 2013 г. статистиката за международните студенти е 2 300 000 млади хора от целия свят, от които около половината са от ЕС. По същия начин стоят нещата и в областта на научните изследвания. Около 40% от хората, занимаващи се с изследвания във Великобритания, са учени от целия свят - небритански поданици. Тази международна среда безспорно създава едно преимущество на образователната и научната среда. Фактът, че МУ - Плевен, се е насочил именно в тази посока на отваряне на своите врати към международни студенти, е изключително впечатляващ.

 

- Изненадващо ли е, че най-голям брой чуждестранни студенти в МУ са от Великобритания?

 

- Един от големите приоритети на министъра за висше образование във Великобритания е да насърчи британските млади хора да търсят образование навън. Не само Великобритания да бъде приемаща страна за международни студенти, но и собствените й млади хора да търсят възможности за такава мобилност. Много трудно можем да насърчим британски млади хора да дойдат на места като България, защото те имат едни традиционни дестинации за учене каквито са например Испания и САЩ. Аз съм изключително щастлива, че България също е избрана за такава дестинация.

 

- Плевенският МУ има финалист в конкурса "Лаборатория за слава FameLab" - д-р Златина Георгиева...…

 

- Имаше няколко души от Плевен, които участваха във FameLab. Златина Георгиева е много надарена млада лекарка, която е изкючително интересна комуникаторка. Една от звездите на комуникацията на науката в България се нарича Божидар Стефанов, който завърши компютърна химия в СУ "Кл. Охридски", но е от Плевен и е завършил СОУ "Иван Вазов". В момента той е докторант по нанотехнологии в университета Упсала, Швеция. Друга плевенска звезда е Виолин Илиев, който завърши Техническия университет. Сега и той е в чужбина, завършва своето образование в САЩ.

 

- Какво е FameLab?

 

- Това е конкурс за популярно говорене за наука, от което хора като мен, които не се занимават с наука, и хора като вас - от медиите, разбират защо е важно да се инвестира в наука. Заедно с Фестивала на науката, FameLab дава възможност на децата да видят, че физика, химия, математика, геология, медицина не са страшни професии, защото светът има нужда от тези специалности, а те в момента са на дъното на таблиците на желаещите за висше образование, за съжаление.

 

- Има вероятност конкурсът да се проведе в плевенския Медицински университет?

 

- Конкурсът стартира в момента. От 1 февруари тече регистрацията за 2014 г. и вече имаме дати за два от първите кръга. С ръководството на МУ разговаряхме, че ние с радост ще направим кастинг и в Плевен, което трябва да се случи между 1 март и началото на април, тъй като дата за майсторския клас вече имаме и трябва да сме избрали финалистите дотогава. Всеки студент както от МУ, така и от Военното училище, например, може да заповяда.

 

- Как се участва?

 

- FameLab е конкурс, който поставя на сцена хора, които се занимават с наука от природоматематически и технически аспект. Това означава - физици, химици, биолози, лекари, биофизици, инженери и всички крос дисциплини. Участниците трябва да подготвят триминутно представяне на някакъв научен проблем. Единственото ограничение е да не съдържат PowerPoint презентация. Те могат да правят всичко - да говорят, да правят експерименти, да пеят, да танцуват. Стига да е свързано с науката, разбира се. Три са критериите за оценка. На първо място научност - компромис с достоверността на научното представяне не се прави. В журито има учени, които следят за точността и верността на науката. На второ място е харизматичността - тук влизат и красотата, и обаянието. Онези качества, които ще накара зрители и медии да се обърнат и да искат да разговарят с този учен. На трето място - разбираемост за ненаучна аудитория. Без опростенческо представяне на терминологията, тя да бъде обяснена по такъв начин, че всеки един от нас да я разбере. Науката, която се представя, може да бъде фундаментална. Например втори закон на термодинамиката на мен ми беше обяснен чрез чаша топло кафе. Може да бъде и експериментална нова наука.

 

- Ограничение във възрастта има ли?

 

- Участниците трябва да са минимум 18-годишни, най-малкото студенти бакалавърска степен. Насърчаваме до 35 - 40-годишните участници, но не връщаме и по-зрели. Забелязали сме, че най-интересните участници са вече напреднали със собствен опит в научните изследвания. Защото те вече говорят от опита на своята дейност. Допустимо е да участват и учители по природоматематическите предмети, както и хора, работещи с наука, но не непременно в лаборатория - инженери във фирми, медици във фирми за клинични изпитания. Първият победител във FameLab във Великобритания беше физик, който работи в патентното ведомство.

 

- Какво се случва с финалистите?

 

- Това е международен конкурс. В него участват над 25 страни. Всяка страна избира своя победител. Българският ще бъде избран на 9 май в рамките на Софийския фестивал на науката. Победителите от всички страни се събират на Челтнъмския фестивал за наука, който създаде този конкурс през 2005 г. Там се прави международен финал през юни. На британска сцена се чуват учени от целия свят - САЩ, Южна Корея, Южна Африка, Египет, цяла Западна Европа и България.

 

- Детството ви е преминало в Нигерия. Какви са спомените ви от там?

 

- В Нигерия учих от I до V клас, когато родителите ми работеха там като лекари. Живеехме в централната част в град Джос, който напоследък е печално известен с междуетническите конфликти и с жестоките събития. Нигерия е една изумителна страна, такава каквато е Африка изобщо - едно фантастично място на този свят, колоритно, красиво, човешко, богато на история и на традиции, на аромати и на гледки. Място, където с най-голяма радост ще се върна във всеки един момент. Казала съм в къщи, че ако някога изчезна, да ме търсят в Африка (смее се).

 

- Говорим за глобализация и толерантност, но толерантни ли сме ние българите, предвид отношението ни към бежанците, например?

 

- Толерантни са хората, а не народите. И именно хората са онези, които се страхуват от непознатото или пък използват всяка ситуация, за да извлекат полза. Познавам много толерантни хора, но пък и зная много случаи на възползване от хорските страхове. Надявам се първото да надделява. Не мога да кажа, че липсва толерантност в българската душевност. Самият факт, че живеем години наред в мултикултурно общество, според мен е признак на нашата естествена толерантност. Ние живеем със съзнанието, че има и други хора. Да, има случаи, в които има обострени ситуации, често предизвикани от състоянието, в което се намират отделни наши общности. Да, има много трудности за преодоляване, но според мен един от основните проблеми продължава да бъде неинформираността. Трябва да знаем повече, да искаме да знаем повече за хората от други култури. И тогава страшното е по-малко страшно.

 

-Учили сте много езици, част от които твърде екзотични...…

 

- Когато се прибрах в България с брат ми си говорехме на английски, дори когато играехме. Но тъй като майка ни е рускиня - и руски знаем. В последствие завърших Английската гимназия в София. Исках да продължа с езици и най-вече да уча африканистика. Тъй като такава специалност все още няма в България, се насочих към индология. Но преди това учих две години японски. По време на следването си учих хинди и урду - два от много големите езици на Индия, а урду е и официалният език на Пакистан. Наред с това учих санскрит, а в един от спецкурсовете и фарси, който е съвременният език на Иран. Боя се, че не съм ги практикувала много време и не мога да кажа, че ги говоря свободно. Когато ходих наскоро в Индия установих, че все още разбирам какво ми говорят, слава Богу. Но тази палитра от езици е фантастична.

 

- Превеждате театрални пиеси. Какви автори предпочитате - съвременни или представители на класиката?

 

- Превеждам американски и британски автори, както и български драматурзи на английски език - Румен Шомов например. Превеждала съм Бен Джонсън и Арнолд Уескър, но категорично повече съвременни автори. Най-много се гордея с преводите на български автори.

 

- На какъв език си говорите с децата?

 

- На български. Въпреки че те самите говорят много езици. Английски и руски приемаме като даденост в нашата къща. Голямата ми дъщеря завърши Испанска гимназия с португалски език и научи в последствие каталунски. Синът ми завърши Математическа гимназия с немски, а малката ми дъщеря учи холандски. Но се шегуваме на много езици.

 

- Това не е ли малко опасно?…

 

- Имам една любима мечта за проект - междукултурен речник на опасните думи. Има думи, които в собствения им език са напълно невинни, нормални, но в чужда среда и на чужд език звучат ужасяващо. За междукултурното общуване е необходима такава придобивка, а и на маркетинолозите ще помогне много, за да ги предпази от грешни наименования. Мога да изброя анекдотични случаи.

 

- Например?

 

- Пример е моята майка, която е рускиня. Тя говори чудесен български и е гинеколог. Малко след като е пристигнала в България е забременяла с мен и още не овладяла много добре българския, навсякъде чувала: "Булка, мини напред!". Чудела се, като е от скоро бременна, толкова ли е дебела. Защото на руски език "булка" означава самун хляб. Същото е и с "майка", която на руски означава "потник", "джоб" и "грижа" също имат интересни, "особени" значения на руски.

 

върни се в НАЧАЛО