СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                                             Брой 44 (20 декември 2013 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Ивайло Калфин

Евродепутатът от левицата в понеделник бе в Плевен по покана на областния лидер на БСП Румен Петков и се срещна с граждани, разяснявайки основните моменти от бюджета на Европейския съюз за периода 2014 - 2020 г. Въпреки натоварената си програма Ивайло Калфин отдели време специално за читателите на "BG Север".

 

Най-важното събитие на 2013-а е смяната на управлението

 

Ивайло Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. Магистър по международни икономически отношения от УНСС и по международно банкиране от университета в Лофбъро, Великобритания.

Бил е народен представител в 37, 38 и 40 Народно събрание.

Вицепремиер и министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев.

Секретар по икономическите въпроси на президента Георги Първанов.

Кандидат за президент на левицата през 2011 г.

В момента е евродепутат, член на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

 

Интервю на Иван ДАЧЕВ

 

- Г-н Калфин, каква е вашата оценка за отиващата си година във вътрешно политически аспект?

 

- Отминаващата година беше много важна и за държавата, и за левицата. Основното, което се случи, са парламентарните избори и резултатите от тях. Най-добрият резултат е, че те доведоха до смяната на управлението. Нещо повече, ако се върнем преди изборите в началото на годината, ще видим нещо още по-важно. Това е, че в политиката с така наречените бюджетни ограничения хората с ниски доходи трябваше да понесат най-голямата тежест от кризата. Очевидно това беше абсолютно неприемливо. Видя се разбърканата политика на ограничения, която води до изключително обедняване на голяма част от българите. Видя се, че това не е приемливо, стигна се до парламентарни избори. За съжаление резултатът от парламентарните избори не беше достатъчно стабилен и достатъчно ясен. С разделен парламент, коалицията, която се създаде, до голяма степен изпадна в зависимост от доброто желание на други политически сили. Месеци наред не се знаеше парламентът дали ще заседава следващата седмица или няма. С това се създаваше чувство за доста голяма нестабилност.

 

- Може ли да се каже, че 2013-а бе година на протестите?

 

- Да, това е друго обобщение, което може да се направи. Това бяха различни протести. Започнаха със социалното недоволство, което свали правителството на Бойко Борисов, след това минаха през протести действително на много хора, които бяха възмутени от назначението на г-н Пеевски за шеф на ДАНС и начина, по който се взимаха тези решения. След това продължилите протести се оказаха режисирани и използвани от някои малки политически сили, които се опитваха по този начин да обърнат политическата ситуация в страната. За съжаление се стигна дотам, че тези протести се оказаха абсолютно безсмислени и се надявам това да не обезсмисли и желанието на хората действително да отстояват правата си по ясен начин.

По отношение на икономиката през миналата година виждаме някаква относителна стабилизация на страната и новото правителство започна да възстановява това, което беше спряно четири години. Започнаха някакви действия в социалната сфера. Най-спешните мерки бяха предприети и то успешно, свързани с малко увеличаване на пенсии, на майчински, на минимална работна заплата - изобщо насочени към хората с най-ниски доходи. Това са спешни мерки, които са неизбежни, които трябваше да се предприемат, но оттук нататък вече следват по-големите и по-дългосрочните.

 

- Дали ще може това правителство да изпълни ангажиментите и програмата си, като имаме предвид тези протести? Според вас те ще затихват ли или с пристигането на първите зимни сметки ще има ескалация?

 

- Ако излязат тези хора, които бяха на улицата през февруари, правителството няма как да остане на власт. Това са действително социалните протести. Тези протести, които са в момента, са напълно изчерпани и те политически едва ли биха могли да променят нещо. Но ако се стигне до там хората действително да излязат на улиците заради бедност и безизходица, тогава вече няма как да се удържи правителството. По-скоро нестабилността се създава от друго - от ситуацията в парламента и за съжаление този път коалицията не се направи по начин, по който можеше да привлече повече обществена подкрепа. Много бързо беше ликвидирано общественото доверие към нея.

 

- Това не се ли дължи на резултата на БСП от изборите, като се има предвид, че левицата на практика отново загуби вота?

 

- Фактът е, че в тази си форма и в тази ситуация БСП има единствен възможен път за управление - с ДПС. Което според мен е абсолютно неприемливо. БСП би трябвало да има и претенциите, и възможностите за промени и за избора на коалиционни партньори. А това не се случва. Но така или иначе това е резултатът от изборите. Това, което можеше да се направи, е една много по-ясна и принципна коалиция. Никой не се върна през 2009 г. да анализира резултатите след едно много успешно управление, защо беше такъв резултатът от парламентарните избори. И според мен основният отговор там е липсата на прозрачност, на доверие и впечатлението в обществеността, че решенията се взимат на тъмно, задкулисно и в интерес на отделни хора. Това нещо трябваше да се промени този път. За съжаление това не се случи. Как да се промени? Виждаме какво се случва в Германия. Това се случи в Австрия, в Холандия и т. н. Коалиция се прави на основата на договор. Този договор е изключително подробен, там всички мерки, които ще се вземат от бъдещото правителство, са изредени - в социалната сфера, в пенсионната реформа, в данъчната система, в екологията, в местната власт.… Това са едни договори от 250 - 300 страници и в Германия членовете на социалдемократическата партия гласуваха и казаха: ето, нашата партия участва също. В България такъв коалиционен договор не се подготви. Което даде основание за няколко неуместни кадрови назначения. Това поражда всички тези съмнения кой взима решенията и в чий интерес се взимат.

 

- А би ли могло да се сключи такъв договор между БСП и ГЕРБ например?

 

- Би трябвало да има между управляващите БСП и ДПС, за да се знае какво точно ще правят. Теоретично би могло да има и с ГЕРБ, но това не се случи. И ме е страх, че съмненията към начина на взимане на решения - дали с основание или без основание е отделен въпрос, си остават. Съмненията, че зад кулисите се взимат решения, ще бъдат до тогава, докато не се промени стилът и въобще начинът на правене на политика. Така че за съжаление този урок се оказа, че не е научен. Оттук нататък предстои да видим до колко правителството може действително да се занимае и да се справи успешно с дългосрочни въпроси, свързани с енергетиката, с пенсионната реформа, със здравеопазването, с образованието.

 

- Как ще коментирате варианта избори 2 в 1 - европейски и парламентарни, или е по-удачно за БСП да види резултатите от европейския вот и ако те са добри, да се надява на стабилизиране на правителството и изкарване на пълен мандат?

 

- Аз мислех и бях защитник на избори 2 в 1 веднага след последните парламентарни избори, именно заради това разделение на парламента. Факт е, че дали коалицията работи в парламента зависи от Сидеров и от Борисов, а не от управляващите. Което е абсолютно неприемлива и ненормална ситуация. Затова си мислех, че беше добре да се подготвят избори 2 в 1. Това становище не се споделяше от ръководството на партията и аз не настоявам на него. Днес не мисля, че точно протестите могат да свалят правителството. Неговата стабилност се дължи на стабилността на парламента, а не толкова на обществената подкрепа, освен ако правителството не направи основни кадрови грешки, каквито направи в началото и каквито биха изкарали отново хората на улицата.

 

- Има и някои неизпълнени предизборни ангажименти. За нас плевенчани е много чувствителна темата АЕЦ "Белене", а виждаме, че говорим за други варианти - седми блок на "Козлодуй", американски реактори. А ръководствата и на партията, и на парламентарната група, и правителството като че ли се отказват от "Белене"...…

 

- Тук аз също имам доста голямо различие с ръководството на БСП, защото "Белене" е важен за държавата проект. Освен чисто политически ангажименти там имаме и изключително много икономически ангажименти - огромни инвестиции са направени до този момент. На практика имаме оборудване за огромна сума, което правителството на Борисов отказа, и сега се води дело в арбитражния съд в Париж. Ние не знаем какво ще стане с този проект, който вече е поел много ресурси на държавата, а вече говорим за нов проект, за който нищо не е направено и тепърва трябва да се правят инвестиции, каквито вече са вложени в Белене. Аз не виждам никаква икономическа логика за това нещо.

 

- Възможно ли е да има друга логика - политическа подкрепа за правителството от зад океана или други интереси?

 

- Много съжалявам, но политическа подкрепа на гърба на българския данъкоплатец не е приемлива за което и да е правителство. Ние само до преди няколко месеца спорехме дали България има нужда и капацитет да изгради една атомна централа. Сега вече ще строим две и това се говори с лека ръка. Тази цена в крайна сметка ще удари по джоба българските данъкоплатци. Когато се взимат решения някой трябва да излезе и да обясни много ясно какво инвестираме, какви са ни ангажиментите по "Белене" и какво бихме загубили, ако бъде спрян този проект, с какви ресурси смятат да започват нов проект.

 

- Как стои България със сегашното правителство в очите на Европа? Има ли известно недоверие, както твърди опозицията?

 

- Не бих казал, че има някакво специално отношение към правителството. Същото се отнася и за протестиращите. Във всяка държава има протести. Това, което се гледа, е свързано със стабилността на правителството. Въпросът, който се задава към България, е доколко това правителство е в състояние да поеме ангажименти и да ги изпълнява. С нестабилността в парламента, общо взето съмненията, че правителството може да бъде сериозен дългосрочен партньор, също остават. Очевидно е, че трудно може да се говори за 4 години мандат. Дори в самото правителство казват - колкото успеем. Това във всички случаи не е добра ситуация.

 

- Какви очаквания можем да имаме като членове на Европейския съюз (ЕС) през следващата година?

 

- Основното за България е да се подготви бързо за кандидатстване и за използване на средствата от фондовете на ЕС. Бюджетът на ЕС е за 7 години, от 2014 до 2020 г. България има 14,5 млрд. евро национален пакет плюс възможността да кандидатстваме по програми на европейско равнище. Това означава да имаме готови проекти, да имаме законодателство, добре работеща администрация и да имаме някаква промяна в концепцията за европейските пари. Ние до момента гледаме само колко сме "усвоили", което значи колко пари сме похарчили, и това е абсурдно. Хората остават с впечатлението, че голяма част от тези пари влизат в нечии джобове. Трябва да се търси какъв е ефектът от тези пари, какво се променя в живота на хората. И тук държавата направи доста големи промени. Една от тях е със средствата от земеделие да подпомогне преработката на селскостопанска продукция - нещо, което създава работни места, добавени стойности и т. н. Моделът, който в момента се прилага, не е добър. Само от България зависи да го промени.

 

 

върни се в НАЧАЛО