СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                                             Брой 43 (13 - 19 декември 2013 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

 

Искра Арабаджиева

 

Преди няколко дни синдикатите в образованието подписаха Колективен трудов договор с общинската администрация в Плевен. След трудните преговори, продължили почти три месеца, разговаряме със синдикалистката Искра Арабаджиева за постигнатите договорености и за отговорността на учителската професия.

 

 

Трябва мандатност за училищните директори, за да няма “чорбаджии”

 

Искра Арабаджиева е родена на 10 ноември 1958 година. Потомствен учител е. Вече 35 години тя работи като начален учител. Член е на Изпълнителния съвет на Независимия учителски синдикат.

 

Интервю на Поля ТОМОВА

 

- Г-жо Арабaджиева, кои са най-големите проблеми на средното образование в България?

 

- Проблемите са във финансирането на средното образование. Ние сме на едно от последните места сред европейските държави по размер на единния стандарт за образование. От това недофинансиране на образованието произтичат други проблеми. Един от тях е застаряването на професията. В образованието трябва да влизат млади колеги учители, да има повече мъже. С тези заплати обаче това засега не е възможно. В цялата система на образование в момента отиват хора, които не могат да станат друго, освен учители. Ние искаме тези млади колеги да влязат в класните стаи, защото децата определено се чувстват по-добре с тях и ги предпочитат. Притеснението на нашето поколение учители е, че след 5 - 6 години образованието ни ще изпадне в криза за преподаватели. И заради това вече се чува от най-високо ниво, че трябва да се мисли по този въпрос, да се мотивират хората, които учат педагогически специалности. Това трябва да се направи, за да има интерес към професията.

 

- Делегираните бюджети плюс или минус са за системата? Те създават ли съревнование сред училищата за привличане на деца?

 

- Категорично не. Преди да мине акредитацията на училищата, тогава може да се говори за съревнование. За мен е негативно това, че за добрите училища единният разходен стандарт е плюс, но за другите - не е. Там, където има достатъчно ученици, проблеми няма. Проблемите са там, където децата са по-малко, единният разходен стандарт не покрива заплатите и издръжката на училището. В тези училища ученикът трябва да бъде задържан на всяка цена. Тогава се пише "слаб" (4) и "добър" (6), само и само да не бъде загубен ученикът. По-големите училища могат да си позволят да накажат ученик, но по-малките не. Това влияе и на нивото на училището, и на образованието в него. От друга страна единният разходен стандарт дава свобода на училището. Ако то има шанс да е с добър директор - мениджър, то ще бъде на ниво. Има обаче и директори, на които аз казвам "чорбаджии", защото се държат като такива.

 

- Трябва ли да има мандат за директорите?

 

- Определено трябва. С това започват и завършват нашите работни групи, които работеха по този нов закон, който не е ясно кога ще влиза за обсъждане в Народното събрание. Всички настоявахме за мандатност на директорите. Това искат и колегите - учители.

 

- Имахте трудни преговори за Колективен трудов договор с община Плевен. За какво се договорихте?

 

- Преговорите бяха продължителни и трудни, дори националният колективен договор мина по-леко, отколкото тук. Накрая обаче стигнахме до благополучен финал точно на 10 декември. За какво се договорихме? Най-важното, което се случи - вече се отвориха вратите за създаване на общински съвет за социално партньорство. Досега ние научавахме какво се случва и какво ще се случва в системата от медиите или от слухове. Сега имаме запис в общинския Колективен трудов договор, че онова, което предстои да се решава или да се внася като предложение, ще бъде обсъждано със социалните партньори преди да е станало решение. Така ние вече ще можем да кажем нашето становище по съответния въпрос. Този договор е необходим, защото в Закона за държавния бюджет е записано, че първостепенен разпоредител с бюджетни средства е кметът, така че парите си минават през общината. Решенията на общинската администрация във връзка с общинските училища и детските градини влияят пряко върху работата им. Да не говорим, че кметът е работодател на директорите на детските градини. Ако се вземе решение за преструктуриране на училищната мрежа, това не е свързано с финанси, например. Ние вече ще имаме становище и по тези въпроси, свързани с училищната мрежа в Плевенска община.

 

- Можете ли да се договаряте за заплати с общинската администрация?

 

- Училищата са на делегиран бюджет, но детските градини са на смесен бюджет. При тях бюджетът за заплати и осигуровки е от държавните дейности, а общината плаща консумативите. Така наречените обслужващи звена зависят като финансиране от общината. Това са много заведения в Плевен - Център за работа с деца, Ученическа спортна школа, Междуучилищен център... Договорености за основни заплати няма. По училища и детски градини това е въпрос на вътрешни правила за работна заплата.

 

- Вярно ли е, че има учители с над 1 000 лева заплата?

 

- В Плевен не, но в страната има. Когато говорим за такива заплати, да не забравяме, че това са брутни заплати. В тях влизат и трите допълнителни материални стимулирания - за 24 май, за 15 септември и за Коледа, влизат и парите за облекло. Като се сложи всичко това, а и работата по европейски проекти, може би ще се получи такава заплата. Но ако се вземе само основната заплата, тя е ниска. Да не говорим, че има много училища, в които основната заплата е доста по-ниска от основната заплата в детските градини. Заплатите в детските градини са добри благодарение на синдикатите, защото успяхме през 2009 година, преди те да минат на делегиран бюджет, да направим вътрешни правила за работна заплата, подписани с кмета на общината. Затова сега заплатите им са на добро ниво и продължават да растат. Нещо много положително, което се прие при подписването на Колективния трудов договор, е синдикалните председатели на общинско ниво да получават копия от документите, за които нормативната уредба изисква съгласуване със социалните партньори. Досега какво ставаше? Трябва да се съгласува вътрешен правилник за работна заплата, обаче директорът си го написва, внася го в инспектората и приключва. Сега това не може да се случи без нашата намеса. Ако директорът откаже да даде тези нормативни документи, за да се съгласуват с нас, ние можем да го атакуваме, че не изпълнява подписани правила. Другото хубаво нещо е, че решихме най-сетне детските учителки да празнуват на първи ноември - Деня на народните будители. Досега те не се водеха като другите учители, че са будители. Вече има такъв запис и колегите ни от детските градини също са уважени - и те празнуват на този ден.

 

- Кой е виновен за неграмотността на българските деца?

 

- За мен виновен няма. Става въпрос за пресилени констатации и това не е само мое мнение, а и на много колеги. Защо? Всичко е толкова сложно сега още от начален курс. Сложни са нещата дори за възрастни хора, камо ли за деца. Учениците са психически натоварени с едно недостъпно за тяхната възраст учебно съдържание и това ги демотивира. Това е на първо място. Толкова години не можахме да направим един учебен план, едно учебно съдържание, които да мотивират децата да се занимават с учебна дейност. Съвсем различна е ценностната система на родителите и на децата днес. Прави ми впечатление, че все повече са децата, за които се грижат други хора - бавачки, бивши колежки, някой, на когото се плаща. Къса се връзката между децата и родителите и това е огромен проблем в днешно време. За да е грамотно едно дете, да обича да чете, трябва още докато е съвсем малко да му се четат приказки, да речем. А не да гледа филми или да слуша със слушалки. Формирането на читателски интерес е нещо много сложно и се изгражда дълго време. За жалост, вече не сме в далечния ХХ век, когато се четеше.

 

- Кое ви носи най-голямо удовлетворение от работата ви като учител?

 

- Много съм щастлива, че имам връзка с мои бивши ученици от цял свят. Доволна съм, че съм изградила хора, които да работят в екип, това е най-важното нещо за мен. Мога да кажа, че децата са ми приятели.

 

- А най-трудното нещо в професията?

 

- Все по-трудно ми става да контактувам с новото поколение родители, много е трудно.

 

- Какви хобита имате, как се разтоварвате?

 

- Слушам музика и правя сладкиши, това ми доставя голямо удоволствие.

 

 

върни се в НАЧАЛО