СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                                           Брой 40 (22 - 28 ноември 2013 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Доц. Георги Хинов

 

Дни след премиерата на новия спектакъл на Северняшкия ансамбъл "Иван Вълев", с директора доц. Георги Хинов разговаряме за постигнатото и предстоящото, за удовлетворението и амбициите, за ролята на колектива и очакванията на публиката.

 

 

Северняшкият ансамбъл вече е с нова визия, няма връщане назад

 

Доц. Георги Хинов е роден на 1 май 1946 г. в с. Горник, Плевенско. Средното си образование получава в Държавното хореографско училище, специалност "Български танци", след това продължава да учи в АМТИ - Пловдив, специалност "Хореографска режисура". През 1968 - 1974 г. работи с ансамбъл "Пирин" - Благоевград, а през 1974 - 1978 г. - с ансамбъл "Тракия" - Пловдив. През 1974 г. участва в откриването на световното първенство по футбол в Мюнхен, Германия. От 1978 г. до 1981 г. е главен хореограф на ансамбъл "Пазарджик", сценарист и постановчик на официалните чествания "1 300 години България". Сценарист и постановчик е и на олимпийския лъч София - Пазарджик, автор е и на две ансамблови премиери. През 1980 - 1985 г. е директор на Център за фолклор в ансамбъл "Пирин" - Благоевград, и участва активно в постановъчната дейност на ансамбъла. От 1985 г. до 1990 г. е главен хореограф на Северняшки ансамбъл - Плевен. Като творец и режисьор-постановчик участва в концертни програми по посрещането на дипломатическите мисии в Ловеч, Плевен, Правец, Благоевград и Смолян. Режисьор-постановчик е и на церемонията по посрещането на космонавтите Александър Александров и Николай Рукавишников в Плевен, както и на президентите на Мексико и Финландия в Плевен и Пазарджик. Преподавател във Варненски свободен университет "Черноризец Храбър", филиал - Смолян.

Доц. Георги Хинов е носител на златни медали от III, IV, V, VI и VII национални фестивали на танцовото изкуство, "Златна лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци, номинация за "Кристална лира" през 1999 г. и лауреат на престижното отличие през 2002 г.

 

Интервю на Мая ПАСКОВА

 

- Доц. Хинов, кога и как се насочихте към фолклора?

 

- Аз съм посветил целия си живот на фолклора. От много малък се занимавам с това изкуство. От детските си години съм започнал да танцувам, след основното си образование се записах в първия випуск на хореографското училище в София. С проф. Кирил Дженев бяхме в Германия през 1974 г. на откриването на световното първенство по футбол и там възникна идеята ни да направим висше образование по хореография. Борбата беше между София и Пловдив и по много обстоятелства успя да надделее Пловдив. Наред с това двамата създадохме ансамбъл "Тракия". Още преди дипломирането ми, на 20 януари 1978 г., аз бях единственият студент, който пое професионален ансамбъл - този в Пазарджик. С големия композитор и талантлив диригент доц. Стефан Мутафчиев успяхме да направим две авторски премиери - аз на танците, той на музиката. Оттам тръгна името ми. Заслужилият деятел Асен Ангелов, който беше председател на общинския съвет за култура, ме привлече в Благоевград. Там се разкри Дом за фолклора в ансамбъл "Пирин" с мисия издирване, съхраняване, развитие и популяризиране на пиринския фолклор. Тази част на Югозападна България е строго специфична, много своеобразна и интересна. Наред с това успях да направя няколко постановки в ансамбъл "Пирин". Там се роди може би единственият до момента носител на първа награда за женски танц от Втория национален преглед на ансамблите в Кюстендил - "Средногорки". Танцът и до ден днешен се танцува в репертоара на "Пирин", предизвиква голям интерес с носия, със специфика на движения, със стил и характер от този край.

 

- Оттам тръгва професионалната ви кариера, но сте работили и с други ансамбли в страната...

 

- Имам пет танца в ансамбъл "Пирин", пет в Северняшкия ансамбъл, 9 в ансамбъл "Дунав" - Видин, 2 авторски премиери с по 5 танца в ансамбъл "Пазарджик", в Тракийския , Странджанския и Добруджанския ансамбъл имам танци. Почти няма професионален ансамбъл в България, който да не ме е танцувал. Имам над 100 авторски произведения в самодейното авторско изкуство и над 40 в професионалните ансамбли.

 

- Спектаклите на Николина Чакърдъкова също са ваше дело...

 

- Аз съм човекът, който създаде и изгради Николина Чакърдъкова. Тя има поредни 9 спектакъла от мен. Последният е на 11 декември в Зала 1 на НДК.

Не спирам да търся. Аз съм работохолик. Моженето е до едно време и когато свърши, почваш да смучеш от пръстите си и да се повтаряш. Аз първо проучвам фолклора на съответния регион и тогава посягам на интерпретацията.

 

- Къде е границата между автентичния фолклор и съвременната му интерпретация?

 

- Това е умението сам да го прецизираш и усетиш. Йордан Янакиев - хореографът на "Филип Кутев", казваше: "Абе Жоро, какъв човек си ти - нито е стилизирано, нито е чисто фолклорно това, което правиш". Но това се постига с много знание.

 

- Така ли подходихте и в новия спектакъл на Северняшкия ансамбъл?

 

- Голямата ми максима, която вече постигам в Плевен, е да направя ансамбъл, в който да има произведения, съхраняващи нашите традиции, обреди и обичаи. В произведението да има обич, размисъл, да ти остане нещо в съзнанието. Наред с това да съумееш да покажеш оригинален костюм, оригинално звучене, пеене. Това са много важни компоненти. Всичко се постига с много натрупан опит и знания. А те се постигат не зад бюрото с комбинации оттук-оттам, а да четеш, да обикаляш, да се докоснеш до реалността, до първичността, до оригиналното.

 

- Доволен ли сте от резултата?

 

- Когато бях хореограф тук през 1985 г. Северняшкият ансамбъл беше в тройката на България заедно с "Пирин" и "Тракия". Премиерата на новия ни спектакъл "От извора" направих за 4 месеца. Тя включва седем нови постановки, изградени изцяло на базата на северняшкия край - композиции на изтъкнати композитори, песни и танци от Златорожието - от Видин до река Вит, от Източна България, специфичния фолклор от района на село Реселец. За 4 месеца съм вкарал в общината 30 000 лв. Ансамбълът преди мен за 4 години е внесъл 23 000 лв.

Голямото признание за мен идва от оценките на колегите. Още по-голямо признание е, че публиката 15 минути ни аплодира на крака. Вярно е, че без колектива това нямаше как да стане. Аз успях да измъкна от тях най-хубавото. Имало е и тежки моменти, и пушек, и сътресения, противоречия и спорове. Но хората се обединиха и успяха. Това, което се случи, заслужава адмирации и аз дълбоко се прекланям пред моите изпълнители. Няма да позволя никой по никакъв начин да ги опетнява и обезличава. Те са талантливи, достойни за уважение хора.

 

- Какво предстои да направите?

 

- Панорама на фолклора от различните етнографски области. Мохамеданите са много сериозно явление. Там е истинският фолклор, истинската българщина. Получила се е една консервация. До ден днешен в някои селища на Родопите на чардаците се слагат черги, за да не гледат съседите как се веселят стопаните вътре. По-нататък искам да направя една тракийска въртележка, пирински и добруджански танци да включа и вече ансамбълът ще е така, както трябва. Имаме планове за интеграция с НУИ "П. Пипков", което попълва нашите кадри, за да могат да реализират своята практика при нас. Иска ми се да се изгради клуб за любители танцьори, в който да участват моите колеги и да се напълнят залите ни с желаещи да се научат да играят най-популярните български хора.

 

- Още с встъпването си в длъжност заявихте желанието си за организиране на мащабен фолклорен фестивал. Каква е идеята ви?

 

- Голямо желание имам да наложа Северняшкия ансамбъл на световната арена и мисля, че ще успея. Целта ми е той да бъде обединител на сродните ансамбли от Балканите. Няма нещо, което повече да обединява от българското хоро. Всеки по своему вдига крак, обръща глава, всеки по своему се радва. А всички са едно. Най-големите врагове се хващат на хорото ръка за ръка.

Целта ми е това изкуство да се види не само от плевенската общественост, а от цялата страна и от близките държави. Балканският фолклор е много сходен - има песни и танци, които ни обединяват. Българската ръченица се играе в Румъния, в Гърция, в Турция, в Македония, в Сърбия. Няма разлика в стъпките, само темпераментът и територията са специфични. Време е да се направи един балкански фолклорен фестивал. Каква ще е формата, ще се уточни в разговори с ръководството на общината.

 

- Догодина Северняшкият ансамбъл ще отбележи 55 години от създаването си. Как ще посрещнете празника?

 

- Летвата ще се вдига все повече. Ансамбълът вече е с нова визия и няма нищо общо с това, което е бил през последните години - с нова трактовка на песни и танци, ново развитие на инструментализма, режисьорски похват, коренно различен от досегашния - нестандартен, несравним с предишния.

Аз съм човек, който назад не знае, за мен постигнатата цел вече не е цел и започвам да гоня друга. Ансамбълът получава признание в национален мащаб. В историята не е имало случай наши изпълнения да се излъчват два пъти за един месец по национална телевизия, а през декември цяла България ще ни гледа по БНТ. Имаме покана от още една национална телевизия - ще снимаме коледари и на 25 декември вечерта ще бъдем в предаването на Гала. Но голямата реклама се постига от интереса към репертоара. Ако е безинтересен като материя вътре в съдържанието, ансамбълът не може да бъде популярен.

 

- Плевенчани ще получат още един концерт преди Коледа...

 

- За мен няма по-голяма награда да ме срещне един обикновен гражданин и да ми каже: "Аз не ви познавам, но ви поздравявам. Кога ще има пак концерт?". Затова на 20 декември ще повторим отново концерта "От извора" безплатно за плевенчани. Ако имаше 5 свободни дати в театъра, щях да ги взема и петте. Трябва да се насити плевенската общественост. Изкуството трябва да е за хората.
Народът каже ли: "Браво!", няма връщане назад.

 

 

върни се в НАЧАЛО