СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                                           Брой 39 (15 - 21 ноември 2013 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

 

Проф. д-р Ханс-Холгер Рьогнер

 

Световно известният експерт в сферата на атомната енергетика участва в обществената дискусия на тема “За национално съгласие по развитието на българската енергетика като основен приоритет”, която се проведе в неделя в Плевен. Организатор на форума бе президентът (2002 - 2012) Георги Първанов.

 

 

За да дойдат инвеститорите, политиците трябва да кажат ясно “да” на АЕЦ “Белене”

 

Проф. д-р Ханс-Холгер Рьогнер близо 15 години участва в дейността на Международната ядрена асоциация във Виена като шеф на отдел “Планиране и изследвания”. Бил е началник отдел и в Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). От година работи за Международния институт за приложни анализи и е професор в Техническия университет в Стокхолм. Изследвал е България и региона от гледна точка на перспективата за изграждане на нова ядрена централа в Белене.

 

Интервю на Поля ТОМОВА

 

- Г-н Рьогнер, защо приехте поканата за дискусията по въпросите на ядрената енергетика?

 

- Аз от години вече съм вътре в тази дискусия. Започнал съм още докато бях в Международната организация по енергетика. Тогава направихме изследване за рентабилността на атомната централа в Козлодуй, след това разработвахме планове в областта на енергетиката за България. В тези планове влизаше и изследването дали строителството на нова атомна централа - тази в Белене, има смисъл или не. Тук трябва да кажа, че ние изследвахме не само България, но и целия регион, тъй като в него има недостиг на електроенергия. С този проблем аз се занимавам вече от много години, освен това имам и много приятели във вашата страна, което е още една причина да се отзова на поканата за дискусията. Всеки, който ме е помолил за помощ, за експертна оценка в областта на енергетиката, я е получил.

 

- Кои са предимствата на атомните централи?

 

- Първото предимство е, че доставят сигурна енергия на ниски цени, седем дни в седмицата, 24 часа в денонощието. Атомната енергия дава предсказуеми цени на електропроизводството. Не на последно място, ядрената енергетика има ниски емисии на парникови газове. Най-високите разходи при нея не са за гориво и от тази гледна точка цените на производство не зависят силно от цените на източника.

 

- Защо сте “за” АЕЦ “Белене”?

 

- Както знаете, МААЕ (Международна агенция за атомна енергия) направи много анализи за България. Като погледна назад, виждам, че онова, което сме констатирали и анализирали през 2005 година, не се е променило много. Има все още дефицит на електроенергия в района. Трябва да ви кажа, че ако някъде има празно място, все някой ще го заеме. По-добре е вие да сте първи, отколкото последни. Без свое производство на електроенергия вие ще трябва да приемете цените, които ви диктуват съседните страни. Все още има големи възможности за износ на електроенергия, но трябва да се знае, че този прозорец постепенно се затваря. Една атомна централа има и друго измерение. До 4 хиляди работни места се очакват на площадката по време на активното строителство на централата. Това ще доведе до мултиплициращ ефект и в местните фирми - в строителството, в други сфери на икономиката, в подобряване на инфраструктурата. Периодът на активно строителство е около пет години, след което следва период на експлоатация, който е 40 - 60 години. Хората, които ще работят в централата, ще бъдат около 700 души, но това са високо платени специалисти. Не на последно място една такава централа ще доведе до положително развитие на фискалната част, тъй като в хазната ще влязат повече данъци. Всички тези фактори, за които говоря, са доказателство за едно - АЕЦ “Белене” има своето бъдеще и то не засяга само региона, но и цялата страна.

 

- Може ли малка страна като България да си позволи АЕЦ “Белене”?

 

- В областта на атомната енергетика ние разглеждаме не само България, но целия регион и на тази основа правим своите анализи. В тази връзка в региона би могло да се експортира електричество от съседни страни. Винаги, когато говорим по въпроса, трябва да се попитаме - ако не е атомна енергия, какво тогава? И тъй като не можем да отхвърлим категорично този проект, тогава е по-добре да кажем “да”. Нека разгледаме алтернативите, да разчетем разходите, да направим анализ на енергийната сигурност - всичко това показва, че атомната централа в Белене има бъдеще. Не на последно място своята роля има и климатът в региона, както и дебатите, които са водени до момента за централата. В рамките на Европейския съюз не могат да се използват само централи като “Марица”, тъй като има определени правила. Като съберем всички тези аргументи и разгледаме нещата от всички страни, стигаме до извода, че една атомна централа има смисъл. Разбира се, това със сигурност е скъпа инвестиция, която ще се изплати след доста години, но аз съм убеден, че това е рентабилна инвестиция.

 

- Откъде могат да дойдат парите за един такъв проект и трябва ли българската държава да си запази 51 процента в тази инвестиция?

 

- Финансирането е въпрос, който трябва да се проучи и разгледа много внимателно. Много е важно цената на електричеството да е такава, че да покрива производствените разходи. През изминалите години много инвеститори имаха готовност да инвестират в АЕЦ “Белене”, но докато политиците не кажат ясно “да”, инвеститорите няма да дойдат и да пристъпят към реално изпълнение на проекта. А дали държавата трябва да си запази тези 51 процента собственост или не, на мен това не ми е напълно ясно. Държавата трябва да прецени до каква степен и колко собственост трябва да си запази. Моето мнение е, че дори да си запази повече от 50 процента, при строителството и експлоатацията би следвало малко да се отдръпне. Това, което инвеститорите искат, е преди всичко сигурност в планирането, а не да се казва в един момент “да”, в друг момент “не” и да няма яснота по въпроса. Тук става въпрос за едни 20 години, през които парите, вложени от инвеститора, ще се възвърнат. Аз не съм наясно в момента каква цена плащат потребителите, за да се покрият разходите. Ако тези цени са по-ниски и не могат да покрият разходите, инвеститорите няма да проявят интерес към проекта.

 

- Каква би била себестойността на АЕЦ “Белене”?

 

- Това, което знам като изчисления към момента, е около 6,5 милиарда евро. Трябва обаче много ясно да се знае какво е включено в тези пари и какво не е включено, защото това е грубата цена. Важно е да се знае и каква ще е цената в един по-дълъг период, на следващия ден, образно казано. Периодът на строителство е пет години и през тези пет години е възможно да има промяна в лихвите, да речем, което ще повлияе на общата цена на проекта. Разбира се, трябва да се вземе предвид и инфлацията, както и повишаването на цените на материали или други консумативи. Знаете, че преди шест години например ситуацията беше друга, сега има разлика, има невероятна ескалация на цените на строителните материали. Най-добрият вариант в такива случаи е да се правят директни договори с доставчиците, защото е ясно, че всички страни - и доставчиците, и купувачите, и продавачите си правят ценообразуване и планиране на цените.

 

- До какво ще доведе искането за нов анализ на проекта?

 

- Ако трябва отначало да се започне, от фазата на планирането, това ще забави не само строителството, но и целия проект. При добра организация едно такова планиране може да се направи за два - три месеца.

 

- Доколко забавянето на проекта ще го оскъпи?

 

- Не мога да кажа с точност, защото виждате, че всичко поскъпва. Основните разходи при изграждането на една атомна централа отиват в нейното строителство, а производствените разходи са твърде ниски. При изграждането на една газова централа, например, е точно обратното - производствените разходи са по-високи. От такава гледна точка обаче можем да погледнем и алтернативите. В момента България внася руски газ и зависи от цената, наложена от продавача.

 

- Как оценявате поведението на българската държава по отношение на АЕЦ “Белене”?

 

- Нужна е сигурност в планирането на проекта. В един момент българските партии би трябвало да се обединят около това, което е добро за страната, да кажат - да, атомната енергия е необходима на България, да са наясно в кой момент и какви капацитети са нужни. Аз съм убеден, че трябва да има момент, в който да се вземе общо решение и нещата да се планират. Планирането трябва да е цялостно, за да се знае във всеки следващ момент какво ще се прави. Част от това планиране е и анализът какви количества електричество са нужни - колко за битови абонати, колко за икономиката и бизнеса. Трябва да се създаде цялостна национална енергийна система. Ако обаче не се стигне до разбирателство и се чака и изчаква, Румъния и Турция ще ви изпреварят и ще си построят техни централи. Знаете, че Турция ще строи атомни централи, Румъния е горе-долу във вашата ситуация. Гърция в момента не е в цветущо икономическо състояние, но в един момент и на тях ще им трябва доста електричество. Ако до края на тази година не се вземе решението за строителство на атомната централа, ще минат минимум пет години, а и повече, за да излезе първият електрически ток от тази централа.

 

- Смятате ли, че ще се намери инвеститор за АЕЦ “Белене”?

 

- Това ще става все по-трудно, с оглед забавянето на проекта. Тези, които вече са се отказали, вие ги знаете, много трудно може да се върнат. Трябва да спомена, че фирма като RWE и в Германия се отдръпна от производството на електрическа енергия.

 

- Икономическата криза отразява ли се върху съдбата на АЕЦ “Белене”?

 

- Всяка икономическа криза оказва своето негативно влияние върху големите инвестиции. Пак трябва да кажа - една атомна централа се планира не за днес, а за бъдещето. Човечеството винаги ще използва електрическия ток, ще има консумация, а и икономическата криза няма да свърши без електрически ток.

 

- Има ли алтернатива ядрената енергия? Възможно ли е тя да бъде заместена от т. нар. зелена енергия?

 

- Да, зелената енергия може за замести атомната, но цената й е твърде висока. Освен това, за да произведе зелената енергия толкова количество, колкото една атомна централа, трябва да се направят неимоверно много разходи. През нощта слънчева енергия няма, не произвежда нищо. Не случайно няколко пъти казах, че ядрената енергия е засега най-сигурната и най-евтината. Не смятам, че това ще се промени.

 

 

 

върни се в НАЧАЛО