СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                                           Брой 36 (25 - 31 октомври 2013 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


Николай Стоянов

 

Родственикът на Ванга, който представи наскоро книгата си за нея в Плевен, разказва за любопитни моменти от живота на пророчицата, за случки, на които е бил свидетел, за срещите й с известни личности, свързани по някакъв начин с времето, през което Ванга бе сред нас.

 

 

Ванга не е предричала, че от Сирия ще тръгне нова световна война

 

Николай Стоянов е роден през 1948 г. Учи ориенталистика. Дипломира се със специалност българска филология, след което специализира във Франция. Работил е в националното радио, в студия за игрални филми, в редакцията на списание "Пламък", главен редактор на българското издание на авторитетния френски вестник "Le Monde Diplomatique". Автор на 15 книги с проза, сценарии на 4 телевизионни филма, множество радиопиеси. Превел от френски език разкази и романи на различни автори. Книгите му са издавани в много европейски страни. Основател и председател на международната фондация "Балканика". Носител на Вазовата награда, Европейската награда за поетична проза, наградата "Париж Европа", присъдена му през 2005 г. от общината на Париж и ЕС за принос към културата на Обединена Европа.

 

Интервю на Мая ПАСКОВА

 

- Г-н Стоянов, спомняте ли си първата среща с Ванга?

 

- Баща ми е неин сродник и кум заедно с леля ми на сватбата на Ванга с Димитър. Познавам я от 4-годишен. По различни причини се озовахме да живеем в Петрич. Първото ми впечатление беше изключително бялото й лице със затворени клепачи. Година и половина по-късно усетих, че е различна по един битов повод. Близка на семейството от София беше дала на баба ми захар, за да й гледа Ванга. По онова време се пътуваше много дълго с влака до Петрич. Баба ми не можа да занесе захарта на Ванга същата вечер. На сутринта виждам обичайната дълга опашка пред вратата, но отвътре се провиква Ванга: "Влизай, тетьо Марийо, и аз трябва да се отмора малко." Влязохме и тя още от вратата вика: "Тетьо Марийо, тая захар дето ми носиш не се кажува на жената, дето й я дала. На тебе се кажува. А бонбони, дето ми ги е пратил кума, са много убави". Бях шашнат, че тази жена знае повече от мен самия. И за пръв път си дадох сметка, че има някаква загадка около нея. Край нея човек получава други сетива, от малък разбира, че освен нашият, има и други възможни светове, че има много условност във всичко. Че винаги някой наблюдава всяка наша стъпка. Колкото повече остарявам, толкова повече не преставам да мисля, че чудеса се случват.

 

- На близките си помагала ли е?

 

- За пръв път нашият род се обърна към нея по повод един наш близък, който беше син на един от сериозните комити по онова време. Около 16-годишен мина границата. Отишъл в Гърция, там го хванали, вкарали го в един лагер, оттам избягва, върна се в София, затвориха го в Казичене в училището за малолетни престъпници. Пак избяга, влюбен в дъщерята на първия секретар на партията в Петрич. Накрая стигна до Африканския съюз, където се ожени за дъщерята на собственика на една от големите диамантени мини. В един момент се прекъсна връзката ни. По едно време Ванга започна да вика: "Ау, ау, лошо виждам. Умрел е Методи, гроб, гроб." Получихме писмо от Червения кръст и показанията на един пастор, с който са били в една килия. Захванал се да помага на черните с оръжие, съдят го и го затварят в ареста. Застрелват го при опит за бягство. Едно към едно показанията на пастора съвпадаха с видението на Ванга. Години по-късно за втори път я потърсихме за братовчедка ми, която беше женена за руснак и живееха в Чехия. Една вечер екзалтирани типове влизат в дома им и я изхвърлят през балкона - една от невинните жертви на Чешката пролет. Ванга ни каза какво се е случило.

 

- Казахте, че баща ви е кумувал на сватбата на Ванга с Димитър...

 

- Ванга идва в България за пръв път, противно на всичко, което се пише, през 1941 година, когато пада границата. Моята леля, която научава, че братовчедка й е в много тежка ситуация, я води в Петрич, но по някакво нехарактерно време за този район на България пада страхотен сняг и тя остава да живее у дома около 6 месеца. Там става срещата й с Димитър. Той отива при Ванга да я пита за брат си, който бил убит с камък на нивата, докато заравял някакво имане. Ванга му казва: Ще ти кажа какво е станало, но трябва да се ожениш за мен. Има обаче една малка подробност. В този момент този човек е бил женен за една много красива петричанка. Как е събрал кураж да развали годежа не знам, но се е оженил за 10 години по-възрастната Ванга. Той беше човек на труда, но в никакъв случай духовен, който да се впечатли до такава степен от дарбата й, според мен. На този човек никак не му е било леко - пред къщата ти с дни да стоят стотици хора със своите трагедии. А и да живееш всеки ден с жена, която ти гледа в душата и знае всяка твоя бъдеща стъпка, е потискащо. Този човек започна да пие. Умря от цироза.

 

- Вие били ли сте свидетел на някои от нейните предсказания?

 

- Когато казваше неща, важни за човечеството, тя говореше с особена условност. Например: "Пазете "Курск", "Помнете Прага".

Аз съм бил свидетел на по-скромни превъплъщения. Джагаров ме накара да заведа Ванга в София да гледа на един известен съветски писател. Тя не обичаше да спи на чуждо легло, но дойде. В стаята бяхме аз, Джагаров, писателят и секретарят по международните въпроси към Съюза на писателите. В един момент Ванга казва: "Ти си голем писател. Ама това име, дето го носиш, не е твоето. Татко ти, когато си се родил, е убит на фронта. Майка ти се жени за един добър човек, който ти дава името си". Човекът се разтрепери: "Това го знам само аз и майка ми". Извади една позлатена чаша и й я подари. На Джагаров Ванга каза, че ако не спре да пие, ще умре от бъбреци. Така и стана. На другия нищо не пожела да говори, защото бил лош човек.

Ванга нямаше милост. Това, което прощаваше на мъжете, не го прощаваше на жените. Една ранна сутрин изгони добре изглеждаща млада жена, която чакаше първа на опашката. "Ти сакаш да се разведеш, идваш мен да питаш. Я бягай от тук! Има ли жена от Разград? Детето й е болно, тя има гайле, не ти. Тя да дойде."

 

- А на вас помагала ли е?

 

- Никога не съм я питал за себе си, защото ме беше страх. Но тя ми е казвала неща с комичен оттенък. Първата ми тъща беше малко министерска снаха. И много искаше Ванга да дойде на сватбата. Събитието беше в Клуба на журналистите и в един момент аз получих облекчение, защото цялото внимание беше насочено към нея. Реших да я запозная с моя баджанак. Тя само поклати глава и каза: "Ти и други баджанаци ще имаш..." Същата вечер трябваше да ходи до правителствената болница и ние тръгнахме да търсим шофьора. Тя вика: "Не го търсете оти е пиян". Каза и точния адрес, на който бил. Драматургът Панчо Панчев, който не пиеше и беше вегетарианец, беше дошъл с колата. Отиде на посочения от Ванга адрес и намери там шофьора кьоркютук пиян.

Един път отивам в Петрич и тя ми казва: "Ще пътуваш, но да внимаваш какво говориш във влака". Влизам в спалния вагон сам, но минута преди да тръгне влака един човек с шлифер и чантичка се качи при мен. Аз се държах като пълен идиот. Мълчах темерутски, само казах, че пътувам до Будапеща. На излизане си взехме довиждане, той се представи и каза че работи в МВР.

 

- В книгата си пишете за хора и събития, които косвено имат връзка с Ванга. Какво беше отношението на властта към нея?

 

- Ванга е имала проблеми с властта и преди 9 септември 1944 г., и след това. На цар Борис казва: "Много си се разпрострял в държавата, но всичко ще ти се свие като една орехова черупка. Светът ще почервенее". След което му казва да помни датата 26 август. Той се вцепенява и излиза сбъркан. Препокрил нещата, които му е казал гадателят Лулчев. Той предрича годината на смъртта му. Ванга му казва точно датата. Тогава също имало доносници и я затварят в ареста на петричката полиция заради думите, че светът ще почервенее. Баща ми, който учи право по това време, отива при полицейския началник: "Вие луди ли сте, на една сляпа жена да вярвате. Ще ви се смее целият град". И я пускат. След 9 септември службите станаха още по-зли към нея.

 

- Подслушваха ли я?

 

- Да, и тя знаеше, че я слушат. Къщата беше набоцкана с микрофони. Като искаше да каже на някого нещо по-специално, го викаше да се разходят из градината. Тя все пак правеше неща, които надхвърлят човешкия разум. В един момент решиха някак да узаконят нейната дарба и дадоха възможност на учени като проф. Георги Лозанов и проф. Шипковенски да я изследват. Сложиха на портата й табела "Институт по парапсихология и сугестология - обект на научни изследвания" и я назначиха в общината като сътрудник на щат със 136 лв. заплата.

 

- В един от филмите за нея се твърди, че се е срещала с Хитлер...

 

- В един от последните филми за нея има една среща - абсолютна фикция, с Хитлер. Такава среща изобщо не е имало. Според режисьора Ванга се е срещала с Хитлер в Рупите. А тя отиде да живее там 1983 - 84 година. Хитлер отдавна е бил в други вселени. Срещата им във филма повтаря тази с цар Борис, но малко по-профанирана. Филмът е много слаб.

Малко се знае обаче за срещата на Ванга с Леонид Брежнев. Годината е 1958-а и той е само секретар на ЦК. Историята ми я разказа журналистът Сашо Абаджиев, който бил преводач на тогавашния министър-председател Вълко Червенков. За пръв път Брежнев пристигнал в България за погребение на виден партиец и Сашо Абаджиев го придружавал навсякъде. Качват се те в колата и на излизане от София се чува гръм. Сашо Абаджиев се хвърлил върху Брежнев с тялото си да защити него. Брежнев останал толкова впечатлен, че при всяко следващо идване в България или пък при гостуване на български делегации в Москва винаги искал Сашо Абаджиев да му превежда. Та през 1958 г. отишли в Петрич при Ванга, откъдето Брежнев излязъл грейнал като слънце. Три години по-късно признал на Абаджиев какво му е казала тя тогава - че ще бъде първият мъж в Русия.

 

- Била е близка с Людмила Живкова...

 

- Те си контактуваха на окултно ниво. След смъртта й казваше: "Не мога да си простя, че не видях тази смърт, тя не беше писана". Ванга казваше, че нашата съдба е програмирана и зависи от другия свят и само колкото синапено зърно е нашата възможност да й влияем.

Тодор Живков пазеше почетна дистанция от Ванга, но не пречеше на дъщеря си да контактува с нея. Ванга се е срещала два пъти с него. Първия път му разказала нещо от партизанските му години. Втория го потърсила за услуга - искала паспорт за Франция. Явила й се Богородица на сън и й казала, че майка й от предишно нейно прераждане иска да се видят в "Парижката Света Богородица". Имало някакво отражение на стената в църквата. Живков казал - добре, обаче не с твоето име. Тя се обърнала и излязла. Беше ми разказала историята със съня и по-късно, когато живеех във Франция, ходих много пъти в църквата, която е католическа и изображения по стените в нея няма. Преди три години обаче отидох отново и забелязах, че зад олтара има някакви изображения, но не мога да мина и да ги приближа. Следващия път отидох с Николай Якимов, който носеше техника и направихме фотосесия, при която открихме нещо много любопитно, което съм описал в книгата си. Тогава разбрах, че не всичко ни е дадено да го научим.

 

- Масово се тиражират нейни предсказания за унищожителни природни явления, за края на света... Предричала ли ги е наистина?

 

- Както навремето на Радой Ралин му приписваха всички вицове и епиграми в София, така на нея - всички бедствия. Земетресения в Русия не е предричала. Както не е казвала, че от Сирия ще започне Третата световна война. Знам само, че Ванга направи известна България и държеше на добродетелите. Тя помогна на много хора.

 

- Защо Църквата е толкова строга с нея?

 

- Като институция Църквата не е дала официален отговор. Против Ванга се обявиха отделни нейни свещенослужители. Това чудо, което правеше Ванга, по някакъв начин отнемаше от тяхната функция. А при нея чудото се случваше всеки ден.

Последното чудо беше на 40-ия ден от смъртта на Ванга. Изведнъж в Рупите хората видели, че започнало да тече напрежение и светлини по оградите и над борчето до къщата се появила баба Вангелия със забрадката и синьото шлиферче, постояла няколко секунди и изчезнала.

 

 

върни се в НАЧАЛО