СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                          Брой 32 (27 септември - 3 октомври 2013 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


Проф. Григор Горчев

 

Известният плевенски медик бе сред участниците в дискусията, организирана от президента (2002 - 2012 г.) Георги Първанов, която се проведе в столицата на 22 септември. Това е поводът да разговаряме с професора за отношението му към политиката, но и за бъдещите му начинания в областта на медицината.

 

 

Липсата на диалог е големият проблем на държавата сега

 

Григор Горчев е роден на 15 май 1956 г. във Велико Търново. През 1982 г. завършва Висшия медицински институт (б. а. - сега Медицински университет) в Плевен. От 1990 г. до 1992 г. е завеждащ акушеро-гинекологичното отделение в Трявна. След това става асистент в катедрата "Акушерство и гинекология" на ВМИ - Плевен. През 1995 г. е назначен за ръководител на гинекологичната клиника към онкологичния център на института. През 2003 г. получава научното звание професор. Извършва първата у нас лапароскопска операция на рак на маточната шийка през 2004 г., с която България се нарежда сред водещите страни, използващи съвременните методи на оперативно лечение на този вид заболявания. Същата година осъществява за първи път у нас и операция на жена с рак на маточната шийка в първи стадий със запазване на детеродните й органи.

През 2008 г. внедрява високотехнологичната роботизирана система за гинекологични операции "Да Винчи S". През август 2012 г. за първи път в света жена с рак на маточната шийка, оперирана от проф. Григор Горчев с робота, роди здраво дете. Проф. Горчев извежда екипа си на второ място в Европа по брой на онкогинекологичните операции с роботизираната система. Ректор е на Медицинския университет (МУ) в Плевен от 2003 г. до 2013 г.

 

Интервю на Поля ТОМОВА

 

- Проф. Горчев, защо участвахте в дискусията, организирана от Георги Първанов на 22 септември?

 

- Аз имам свои убеждения и личен сантимент по отношение на Георги Първанов и неговата политика. Бил съм член на екипа му и знам, че това е политик от европейска класа - много премерен, много знаещ, можещ. Аз съм политически неангажиран, но винаги бих помогнал за една такава кауза. Виждам какво става в държавата и смятам, че има нужда от диалог, който Първанов анонсира на 22 септември. Липсата на диалог е големият проблем на държавата в момента. Мисля, че на един такъв форум винаги могат да се чуят мнения, съвети, хубавите неща се раждат в разумни разговори. Така съм устроен, че не обичам рязкото противопоставяне, лошия тон. Обичам коректността, интелигентното говорене и тази дискусия ми допадна. Доколкото мога, ще помогна с моя авторитет и познания.

 

- Имате ли амбиции за влизане в политиката?

 

- Засега не. Имам друго усещане за себе си в момента. Трябва да знаете, че един хирург е силен от 50 до 75 години. Това е световна практика. Аз съм на 57 години, имам още 15 години активен живот като лекар, живот и здраве. Би било лекомислено да се захващам с политика, това би било загуба за мен. Пак казвам, бих помагал за кауза, която ми е близка, но без пряко да се ангажирам към момента. Всеки трябва да прави това, което може. Ние сме втори в Европа по брой операции със системата "Да Винчи". Това е постижение, което изисква много от мен. Не мога да оставя всичко това.

 

- Имате план за нова онкологична клиника в Плевен. Бихте ли разяснил подробностите?

 

- Това е нещо, което за мен е от изключителна важност и аз го приемам като моя мисия по отношение на онкоболните в България. Аз съм радетел за комплексното лечение на тези хора. За жалост, сега в България имаме на едно място силна хирургия, на друго - силна химиотерапия, на трето - силна лъчетерапия.…В един момент пациентите се оказват в ситуация, в която трябва да се лекуват на няколко места. Моята идея е да се направи иновативна онкологична болница, която да съчетава всичко. Когато един болен пристигне, той да бъде обхванат от А до Я. Проектът за тази клиника е готов, до месец ще започне неговото изпълнение. Надявам се до края на 2014 година да приключи и Плевен да се похвали с една съвременна онкологична болница. Сега много българи отиват и се лекуват в Турция, където за няколко години се направиха много качествени болници, които са окомплектовани точно по този начин. Искам да обърна внимание и на факта, че онкоболните хора освен от качествена апаратура и лечение, се нуждаят от специално отношение. За жалост, това отношение не винаги е такова.

 

- Как ще стане финансирането на този проект?

 

- Това е частен проект, финансирането е чрез кредити от банки. Това е начинът.

 

- Кои пациенти ще имат достъп до тази клиника?

 

- Идеята е всеки обикновен човек, който има нужда, да има достъп. Това е смисълът. Ще ви дам един пример - в болница "Света Марина" има пациенти от цялата страна.

 

- Къде е България на картата на онкозаболяванията в Европа?

 

- За съжаление, сме едни от водещите в Европа по ракови заболявания - при рак на шийката на матката сме на трето място, при рак на дебелото черво - на второ. Проблемът у нас е липсата на добра профилактика, на скрининговите програми. Албания има такива и то успешни програми, ние - не. Това е въпрос на държавна политика, не е на едно лечебно заведение. У нас и в момента не се мисли в тази насока. Друга причина, която винаги съм изтъквал, е липсата на достатъчно подготвени кадри. Трета причина - недобра информираност на хората и понякога фирмена некоректна реклама, която подвежда. При нас има комплекс от причини, които правят картината.

 

- Засегнахте въпроса с липсата на достатъчно подготвени кадри. Има ли опасност България да остане без медици и медицински персонал?

 

- Преди около година и половина дадох едно интервю, което излезе със заглавие, че ще ни лекуват лекари от Индия и Пакистан. Не казвам, че съм пророк, но това са фактите. Има миграция на лекари от Изток на Запад, тоест - колеги от Западна Европа отиват в САЩ, а ние от Източна Европа запълваме техните места, а от Изток пък идват в България. Ние вече имаме индийци, които работят тук, и това е добре. Лошото е, че сега няма конкуренция и ние просто трябва да назначим някой на съответното място, а не да избираме кой е най-добър. Младите хора, които сега завършват медицина, отиват навън, най-често в Германия. Никой не може да им се сърди, защото там започват със стартова заплата, която тук е немислима, да не говорим за условията на работа. Аз не мога да разбера как е възможно България да плаща толкова пари за един студент, след което с лека ръка да го губи. Ние в момента даваме един много изгоден продукт на Западна Европа, тъй като Германия, например, нищо не е инвестирала в нашите студенти. Съществува и друг момент - има студенти, които предпочитат нашето образование пред това в други държави от Западна Европа, тъй като тук им излиза по-евтино. Пазарът се отваря и те усетиха, че при нас има атрактивно, добро и евтино обучение на медицински кадри.

 

- Вие сдадохте щафетата като ректор на Медицинския университет, образно казано. Наблюдавате ли какво се случва с него?

 

- Естествено, че наблюдавам, защото аз съм в настоятелството на университета. В момента ректорът добре се вписва в длъжостта си, много амбициозно и задълбочено влезе в работата. Работим заедно за бъдещи проекти, които са много важни за висшето училище. Единият е почти завършен, чакаме нова система "Да Винчи", което е една наша отдавнашна мечта. Вторият проект, който е много важен - работим по разкриването на факултет по фармация. Смятам, че в близко време ще започне строежът на нова сграда. Лично аз съм много доволен от развитието на висшето училище, защото знаете, че в Плевен това е много важно. Плевен се очертава като българският Кливланд - синоним на медицината, на многото болници.

 

- Има ли капацитет Плевен да се превърне в Кливланд?

 

- Проблем са инфраструктурата, хотелите, ресторантите, да речем. Знаете, че тук има немалко частни болници, сега чувам, че ще се строи още една - по кардиохирургия. В същото време Плевен няма капацитет да посрещне един форум, например. Ние кандидатстваме за домакини на европейски форуми по роботизирана хирургия. Ще бъдем домакин след две години, но в София. Надскачаме държавата, общината и вече трябва да се мисли да се развива нещо добро в Плевен. Сега ние правим имидж на София, а лично на мен това не ми се нрави, защото съм местен шовинист, макар и да не съм роден в Плевен.

 

- Имал сте предложения за работа в САЩ, във Франция. Защо останахте в България?

 

- Много пъти ми е задаван този въпрос. Имах възможността още през 1991 година да остана във Франция. Вътрешното ми усещане тогава беше да се върна в България. Не съжалявам. Човек трябва да работи там, където са му близките, приятелите, където му е държавата, каквато и да е тя в даден момент. Още повече, че в България сега има възможности, има неизследвани неща, иновации. Аз съм човек, който обича предизвикателствата и който иска да се развива. Тук има такава възможност. Необходимо е да се правят непрекъснати стъпки и човек да се развива. Другата причина е, че съм малко шовинист. Преди година и половина имах предложение от САЩ, няма да казвам с каква седмична заплата. Отказах пак по същите причини. Познавам и американския, и западноевропейския модел - това не са моите държави.

 

- Изглежда сте амбициозен човек. Докъде се простира амбицията ви?

 

- Не съм я изследвал докрай. Истината е, че обичам да правя нови неща. Смятам, че човек не може да работи за единия ден, а трябва да търси себе си всеки ден, да преодолява себе си. Това движи света. Човешкият дух няма ограничения и съм сигурен в това. Няма сила, която да спре и развитието на медицината. Това не е консервативна наука, тя се развива непрекъснато. Ако един лекар не иска да е в крачка със съвременните тенденции, той просто изпада от системата. За жалост в България има много хора, които не разбират това, работят по стари стереотипи отпреди 30 години.…Оттук има и липса на пациенти, оттук и озлоблението, и говоренето против тези, които се развиват. Аз знам, че имам много врагове в Плевен. Те обаче говорят обикновено от завист, но това ме амбицира още повече. Лично мен малко ме интересува какво говорят хората. Стремя се да бъда чист пред себе си и да не бъда в противоречие с принципите си. Това ми дава вътрешна хармония и сила.

 

- Имате ли време за семейството си?

 

- Това е голям проблем. Утре - 24 септември (интервюто е взето в понеделник - б. а.), синът ми прави две години. Ангела, дъщеря ми, вече учи втора година във Франция. Проблемът е, че имам много малко време за Григор и съм му длъжник. Аз си мислех, че като ми отпадне ангажиментът като ректор, ще бъда по-свободен, но уви - работата ми е още повече. Аз всеки ден преглеждам по 30 жени, отделно операциите, отделно други ангажименти. Виждам сина си малко време и трябва да помисля по този въпрос.

 

- Кои са миговете, в които ви е спирал дъхът?

 

- Много са, но трябва да ви кажа, че раждането на Григор е нещо много съществено за мен. Някак си по друг начин виждам света. Никога не съм предполагал, че раждането на едно дете може да промени толкова много един мъж на моята възраст. Преди 20 години с дъщеря ми беше по един начин, сега със сина ми е по друг.…Неописуемо преживяване е. Спира ми дъхът всеки път, когато го видя. Има смисъл в това. И си мисля, че това е много задължаващо.

 

върни се в НАЧАЛО