СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                                          Брой 29 (6 - 12 септември 2013 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Орлин Колов

 

Гмуркането и катеренето са ми в кръвта

 

Интервю на Поля ТОМОВА

Плевенските пещерняци миналия месец регистрираха поредното си значимо постижение - Орлин Колов - Фори и Александър Киров влязоха на дълбочина 64 метра в подводна пещера в Албания, което е най-доброто постижение на българи до момента.

С ръководителя на клубовете по пещерно дело и алпинизъм Орлин Колов разговаряме за изживяванията и рисковете при упражняването на двата екстремни спорта.

Орлин Колов - Фори е роден на 4 април 1975 година в Плевен, където завършва автотранспортния техникум. С пещерно дело и алпинизъм се занимава от 1987 година, а от 2000 г. е и ръководител на двата клуба в Плевен.

Има син на 12 години.

 

- Г-н Колов, кой и кога ви запали по пещерното дело и алпинизма?

 

- Баща ми ме запали, още на пет години ме заведе на едно любителско ходене в Карлуково. Там, както може би знаете, има много пещери. Оттогава и аз започнах да ходя и да се занимавам активно с алпинизъм и пещерно дело.

 

- Какви умения трябва да има човек, който е решил да се занимава с тези спортове?

 

- Имаме два клуба в Плевен. Всеки, който иска, може да се запише и да се занимава под ръководството на нашите инструктори. Какво друго трябва? Необходима е съответната екипировка. Тук е мястото да кажа, че тази екипировка не е задължително да е много скъпа, зависи от това, какво точно иска човек да прави. Ако някой иска просто на любителско ниво да се катери, не е толкова скъпа, но при по-сериозните занимания се изисква и по-качествена екипировка. Трябва да се изкарат и курсове по алпинизъм и пещерно дело, а при желание за гмуркане в пещери са необходими и водолазни курсове, които са на няколко етапа.

 

- Кое обединява алпинизма и пещерното дело?

 

- Обединява ги екстремното, както и донякъде екипировката. Обединяват ги и скалите, може би.

 

- Кое е по-лесно - да се катериш или да се спускаш?

 

- По-лесно няма. Ако си на любителско ниво, и в двата случая не е толкова сложно. Ако вече говорим за професионално ниво, нещата са по-различни, изисква се целогодишна подготовка.

 

- А кое е по-опасно и къде има повече нещастни случаи?

 

- И в двата случая е много екстремно, зависи от нивото на подготовката на дадения човек. Зависи може би и от късмета в определени моменти.

 

- Има ли подкрепа от държавата и общините за съществуването на тези клубове? Как се осъществява финансирането им?

 

- В момента единствената финансова подкрепа на нашите клубове идва от туристическото дружество. От федерациите не получаваме почти нищо, да не кажа - нищо, защото явно и те нямат пари. Известни средства получаваме и от спонсори, това е всичко.Фирмите по-скоро осигуряват част от екипировката. Всичко друго си го правим с наличните лични средства.

 

- Колко души са членове на клубовете в Плевен?

 

- В момента общо в клуба по алпинизъм и в пещерния клуб има около 40 - 45 човека, най-много 50. Ако включим ветераните, стават повече.

 

- Има ли интерес към тези спортове, има ли деца, които идват при вас?

 

- Кризата за жалост се отрази и на дейността на нашите клубове. Причината е най-вече, че децата не могат да си позволят и елементарните неща, които изисква една екипировка при любителите.

 

- Какво е състоянието на базите ви?

 

- Парашутната кула тук е едно от любимите места на плевенските алпинисти и пещерняци, но знаете тя в какво състояние е сега. За жалост разбирам, че общината има намерението да я събори. Според мен, а и според всички от клубовете, по-доброто решение е да се намери начин да се ремонтира това съоръжение.

 

- Защо искат да я съборят?

 

- Вероятно защото е изгнила и е опасна. Но това са пресилени неща, с един ремонт би могла да се оправи. Най-лесното е да се разруши нещо. А самата парашутна кула е един от символите на нашия град, на Кайлъка, място, което има история и е от значение. Затова си мисля, че би могло да се намери решение и да се запази.

 

- Плевенските пещерняци имат постижения в годините назад. Кои са вашите постижения и кое е последното от тях?

 

- Пещерният клуб в Плевен от години се занимава с проучването на водни пещери и карстови извори. Нашият клуб има големи традиции в тази насока, като една от основните ни дисциплини е пещерното гмуркане. Това е най-екстремното в пещерното дело. Най-прясното ни постижение за гмуркане в пещери е в експедицията в Албания, където направихме проникване в подводна пещера на дълбочина 64 метра. Там е абсолютно тъмно, влиза се със специални фенери, температурата на водата е 10 градуса. Това е изворна вода. Предишното постижение е през 1994 година на Красимир Петков и Ивайло Вълчев, които стигнаха тогава дълбочина 52 метра.

 

- Това рекорд ли е?

 

- Думата рекорд ние не я използваме, защото за нас това е постижение. До момента не е влизано на такава дълбочина в подземна пещера, говорим за български клубове. Рекордът на българин в открити води е на Росен Желязков отпреди няколко месеца - 218 метра дълбочина.

 

- Колко души влязохте в тази пещера?

 

- Експедицията ни беше от няколко човека, като главно се гмуркахме аз и Александър Киров.

 

- Какво чувствате долу?

 

- Първо искам да кажа, че за да се занимава някой с пещерно гмуркане, трябва сериозна подготовка от около 150 подводни часа. Как да ви обясня какво е чувството? Гмуркането изисква огромна концентрация, поради това, че там се греши един път, втори път няма. Не трябва нищо да се обърква, всичко трябва да е планирано. Вътре е абсолютно тъмно. Всичко върви много добре, докато нещо не се обърка, а тогава настъпват лошите неща. Иска се тренировка, опит, добра екипировка... Гмуркането в пещери е най-тежкото гмуркане. Какви са чувствата? Искаш да оживееш, да изпиташ нещо ново. Най-важното е, че ние това го вършим като хоби, обичаме го.

 

- Имало ли е тежки ситуации, в които животът ви да е застрашен, и на какво разчитате тогава?

 

- Разчиташ единствено на себе си, на подготовката си. Както и на това, че когато нещо се обърка, ако ти си трениран достатъчно добре, автоматично следва да се справиш. Човек не мисли какво и как да направи, а действа механично, веднага, по инстинкт, с много тренировки преди това.

 

- Физически какво ви коства това, как тренирате?

 

- Екипировката, с която се гмуркам, тежи около 60 килограма. Това аз го нося на гръб до пещерата. Имало е случаи, когато по осем часа на ден съм ходил по баирите с раница, която тежи 68 килограма. За да можеш да направиш това, трябва много тичане, подготовка под вода, почти никакъв алкохол, цигарите са абсолютно забранени. Спазваме определен хранителен режим. Тренираме почти всеки ден по четири часа. В годината имаме по една или две експедиции извън страната, но цяла година се готвим за тях.

 

- Къде тренирате?

 

- Най-вече на плевенските язовири, в Черно море, а в годината имаме по няколко експедиции и в Гърция, тъй като там е чисто, има и големи дълбочини в близост до брега. Ходим и в нашите пещери, които са подводни в голямата си част - край Враца, до Своге, на Крушуна.

 

- Кои са другите големи постижения на плевенския клуб?

 

- Първото голямо постижение на плевенчани е през 1984 година с достигане на дъното на най-дълбоката тогава пещера "Жан Бернар". Второто постижение е 1985-86 година в Испания, "Бу - 56", където в дъното на пещерата плевенските водолази преминават шест сифона на 1 400 метра дълбочина. През 2003 година работихме в Албания и направихме постижение за най-дълбока и проучена пещера от българи с дълбочина 610 метра.

 

- Получавате ли нещо за тези постижения?

 

- Получаваме морално удовлетворение. Ако питате за материален стимул - не получаваме нищо. Имаме подкрепата на туристическото ни дружество и някои от фирмите - вносители на алпийска екипировка и водолазно оборудване, за да можем да реализираме тези експедиции. Тук трябва да се каже, че експедициите от 1984 и 1986 година са били изцяло осигурени финансово от държавата. Сега не е така, което е жалко. Няма да говоря с цифри, но федерацията ни отпусна за последната експедиция не нищожни, а смешни пари.

 

- Виждате ли развитие и бъдеще за вашата дейност?

 

- Всичко опира до финансирането. Ако няма средства, няма как да се получат нещата. Малко хора в България могат да си позволят и най-елементарната екипировка. Ние ще обучим човек, но след това той трябва да си купува сам всичко.

 

- Как гледа детето ви на тези занимания?

 

- Моят син беше на три години, когато поиска да идва с мен по пещерите. На седем премина водолазен курс, много добре е обучен. Има желание да се катери, ходи и на футбол, общо взето - спортът го влече.

 

- Какво ви дава всичкото това нещо, което правите вече повече от 20 години?

 

- Трябва да кажа, че в България хората, които са занимават с гмуркане в пещери, се броим на пръстите на едната ръка. На мен това ми е в кръвта, обичам го. Затова го и правя.

 

- Сега за какво се готвите?

 

- В момента се подготвят няколко пещерни водолазни експедиции през септември, което включва проучване на извори в Родопите, проучване на извори край Етрополе и направата на карти.

 

- Някога изпитвал ли сте страх?

 

- Много пъти съм изпитвал страх и във всички тези моменти съм бил на ръба на оцеляването. И си казвам - как ще умра като пълен глупак, ей сега умирам... обаче оживявам. След това няколко часа гледам странно, спирам за момент, обмислям си нещата, намирам най-добрия изход и продължавам.

 

- В какво вярвате?

 

- Вярвам в Господ. Без такава вяра няма къде да вървиш. Имам моменти, в които си казвам - спасявай ме, защото няма друг вариант. Определено вярвам.

 

- На каква височина и на каква дълбочина сте бил?

 

- Най-високо съм се качвал на връх Мусала. Най-дълбоко съм стигал в една пещера в Италия на 800 метра, суха пещера.

 

- Други хобита и занимания имате ли?

 

- Не, аз съм се отдал на едно нещо и искам да съм най-добър в него. Не смятам, че засега съм най-добрият, но правя нещо, което ми харесва и което ми е интересно.

 

 

върни се в НАЧАЛО