СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                                                Брой 27 (19 - 25 юли 2013 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Д-р Галина Цветкова

 

Над 200 родолюбци от различни възрасти се включиха тази година в 19-ото издание на Националния поход "По стъпките на Левски". Те се отправиха в 7 лъча, като вчера, 18 юли (след редакционното приключване на броя), бе предвидено да се съберат в центъра на Карлово, за да отбележат 176 години от рождението на Васил Левски. Какви са хората, които избират да тръгнат по стъпките на Апостола, как трябва да са подготвени походниците - освен да са заредени с желание за приключение, какво носи планината на тези, които избират красивите маршрути за преход - за тези неща и по-интересни случки от предните години малко преди заминаването на групите разговаряме с д-р Галина Цветкова, един от редовните участници в походите. Тя отново беше подготвила изненади за участниците и хижарите - дървен плакет с маршрут на похода, както и тениски със същия маршрут.

 

 

Походът “По стъпките на Левски” е свързан с идеята, че правим нещо за Апостола

 

Д-р Галина Цветкова е родена през 1961 г. в Плевен, зодия Овен. Завършва Математическата гимназия в родния си град, а след това кандидатства и е приета медицина в МУ - Плевен. В момента практикува специалността си УНГ в кабинет във II ДКЦ. Завършила е курс и има квалификация за инструктор по алпинизъм. В Националния поход "По стъпките на Левски" участва от 2007 г. - не само като медицинско лице, но и като истински планинар. Първите й излети са още от 3-годишна възраст. Любовта към планината е и първото нещо, което най-много харесва в съпруга си - тетевенец, при запознанството им. Синът й, както се очаква, от малък също е закърмен със семейното хоби.

 

 

Интервю на Мая ПАСКОВА

 

- Д-р Цветкова, как попаднахте в редиците на Националния поход "По стъпките на Левски"?

 

- Знаех за него от много години от Асен Вълов, преподавател в гимназията по туризъм. Той ме навиваше много да тръгна с тях, защото знаеше, че съм планинар и ходя много със семейството и с приятели. Но на такава организирана проява не бях ходила никога дотогава. Началото на това начинание е поставено през 1995 г., когато Васил Копчев и Климентин Николчев изминават пеша за четири дни разстоянието Плевен - Ловеч - Троян - хижа "Дерменка" - Карлово. До 2002 г. броят на етусиастите нараства до 20 на година. От 2003 г. насам зад идеята застават с морална и финансова подкрепа Общобългарски комитет и Фондация "Васил Левски", както и редица общини: Плевен, Карлово, София, Никопол и др. През 2007-а - годината, в която се включих, изведнъж желаещите станаха много и от 2 лъча нараснаха на 5. Имаше един много труден, екстремен маршрут и съответно нужда от лекар, който задължително придружава участниците в прехода. Г-н Копчев малко с недоверие подхождаше към мен и при първата ни среща той взе да ми обяснява с какви обувки трябва да се върви и т. н., а аз - да му споделям моя опит и наблюдения за неща, които той дори не знаеше. Чувствах се подготвена за водене на групи и бях удостоена с включване в екипа. Сега има участници от Видин, Никопол, Карлово, Тетевен. За трета година идват представители на Санктпетербурския университет. Много от участниците, един път стъпили и проходили Балкана, след това искат пак и водят със себе си техни приятели.

 

- През последните години вие се занимавате с логистиката на похода, всяка година подготвяте по собствена инициатива изненади за участниците и хижарите...…

 

- Походът "По стъпките на Левски" е свързан с идеята, че правим нещо за Апостола, макар и не буквално, минавайки навсякъде по местата, откъдето той е минал. Маршрутите така са направени, че да обхващат повече хижи, повече хора едновременно да излязат в планината. Всяка хижа има капацитет и не можем 200 човека, както сме тази година, да се движим заедно по Амбарица - Добрила, например. Всяка година два три месеца преди похода започвам с голямо удоволствие да се занимавам и с организацията, защото има доста неща да се свършат - организация на транспорта и на групите по дати на тръгване, нощувки по хижите. Тениските в този вариант с надпис Национален поход "По стъпките на Левски" са от 2005 г.

 

- Налагало ли се е да оказвате лекарска помощ по време на преходите?

 

- В един лъч са включени по 30 - 35 човека, така че винаги има някакви проблеми - от най-баналните прохлузвания и слънчеви изгаряния, до главоболие, ангини, рани. Но по-сериозни случаи, при които да се налага транспортиране, слава Богу не е имало.

 

- Имаше случай с изгубени в мъглата туристи...…

 

- Същата година аз бях в друг лъч. Инцидентът стана при лоши атмосферни условия и малко несъобразяване на времето от страна на водача. Същата година нашият лъч принудително слезе на друго място пак заради мъглата и рязкото застудяване - стана 5 градуса със силен вятър, започна да вали сугращица, а имаше недобре екипирани деца от карловската група. Стана така, че нямаше как да продължим. Върнахме се до хижата, загубихме един ден, не можахме да наваксаме по маршрута и слязохме по друг път. В планината трябва да се действа в екип, въпреки че ни беше неприятно, защото заради три деца трябваше да се промени маршрута.

 

- Често ли се случва да има неподготвени? А отказали се?

 

- Отказали се няма, но имаше върнати. Като например миналата година три момичета от Румъния. Записали се в похода, но планина асоциираха с Пампорово и Боровец и бяха тръгнали като на курорт - със сакчета и обувки на малки токчета. На първия преход от Панорамата по поречието на Чернелка към Горталово водачът ги видял, попитал дали имат други обувки и като разбрал, че нямат, ги върнал. Останаха в Плевен няколко дни и ги докараха с автобуса направо в Карлово. Имало е такива, които много са пречели на прехода не толкова с лоша екипировка, а с глезотия.

 

- Не са очаквали при какви условия ще изкачват планината...…

 

- Миналата година една баба на 82 години с чехли тип "еврогалоши" мина цялото разстояние. Слабичка, жилава и във форма беше. Въпреки че това е много натоварващо за глезените. Преди две години и ние се качихме на връх Ботев боси - решихме и го направихме.

 

- Прави впечатление, че повечето участници са ученици. На какво, според вас, се дължи това?

 

- Тази година имаше и върнати деца, защото нямаше място. Интересът, според мен, се дължи на учителите, които от много години идват с нас и успяват за запалят и децата. Почти няма ученик, който да е стъпил веднъж и да не търси начин да продължи да ходи в планината.

 

- А как се държат самите младежи при такива екстремни условия?

 

- Няма изцепки, грубиянство, викове. Не е имало случай да се напият, да има скандали. След вечеря веселбата е край огъня, с китарите, които някои носят. Но дали пък по-възпитаните и умни деца не са и по-отговорни, по-възпитани в патриотизъм и с по-голямо желание, преодолявайки тези трудности, да се приобщят към идеята за запазване паметта на Апостола?

 

- Какво ви дават тези излети?

 

- Много обичам планината и се радвам, че младите хора все повече проявяват интерес и желание да ходят там, защото не само купонът там е важен, а е проява на голяма дисциплина и отговорност към другите, с които си там, нуждата да помагаш и да се съобразяваш с тях. Не на последно място е и начин за поддържане на добра физическа форма. Контактът с природата зарежда много, самият дух на планината се усеща. Приятелствата, които се формират там, са много ценни, истински и трайни. От дългия ми опит се потвърждава убеждението ми, че в планината много добре се показва какъв е човек в действителност. Всички положителни и отрицателни качества излизат наяве. Не е като да работиш с него в един кабинет, да познаваш само една част от характера му, а в някакви други ситуации да го виждаш в различна светлина.

 

- Извън похода, кое е най-вълнуващото ви излизане в планината?

 

- Всяко излизане е много интересно. Помня курса по алпинизъм в Мальовица, защото тогава ми беше първото излизане на скала. Качвала съм всички първенци - Мусала, Вихрен, на Ботев над 10 пъти съм била, Кончето три пъти съм минавала. Много емоционални са били водните ни преходи с лодки по Дунав, Искър, Янтра като студенти, велопоходите. Това ми липсва сега.

 

- А кое е най-трудното?

 

- Запомнила съм едно седемчасово слизане от хижа "Иван Вазов" към Рилския манастир. Ноктите на краката ми след това паднаха. Бях с едни обувки, които предната вечер изгорих във фурната на печката докато ги суших. Тогава бях в VIII клас и се срамувах, че по-трудно ходех от една жена, която беше на 60 години.

 

- Защо станахте лекар?

 

- От малка ми харесваше да помагам на хората. Беше ми интересно. Въпреки че бях добър математик. На окръжни олимпиади съм била първенец няколко години и класната ми казваше, че ако кандидатствам, най-малко пет ще изкарам без да се готвя. Пък аз влязох с пълен бал биология и химия. Намирам голяма логична връзка между анатомия, физиология, патофизиология - предклиничните дисциплини, които често се подценяват, и клиничната част на медицината. Чувала съм, цитирано от други, че математиците са много добри лекари. Математиката развива съобразителност и логика не само в цифрите и изразите, които решаваш като задача, а и в това, което преодоляваш като трудност в различни житейски ситуации, стигайки до отговора.

 

- За математик не знам, но със сигурност лекарят трябва да бъде и малко психолог...…

 

- Последните години е по-трудно. Хората са все по-информирани, а информираността повече им пречи, отколкото им помага, като често се наблюдават хипохондрични изменения. Хем си информиран, хем си развиваш мисълта в грешна посока с отрицателна енергия. Внушаваш си, че си болен от нещо или си мнителен към лекаря, че няма да ти помогне, че не е на прав път в диагнозата, пък аз съм чел и знам от какво точно съм болен. Когато си говоря с деца, винаги ги съветвам при избора на професия да гледат не само това да е добре заплатена. Ако не харесваш работата си, дори да е много платена, ще ти е трудно цял ден да правиш нещо, което не ти носи удовлетворение.

 

- Планирате ли следващия си излет?

 

- Обиколила съм всички върхове в България, но никога не съм била в чужбина. Харесала съм си едно местенце в района на Алпите в Северна Италия.

 

 

върни се в НАЧАЛО