СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                                                Брой 24 (28 юни - 4 юли 2013 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Гл. инспектор Йордан Дундаков

 

През последните две седмици в Плевенския регион станаха две тежки катастрофи със седем загинали и петима ранени. За най-честите причини за ПТП-та и дейността на пътната полиция разговаряме с шефа на КАТ - Плевен, главен инспектор Йордан Дундаков.

 

До 2020 г. трябва да намалим наполовина броя на загиналите във войната на пътя

 

Йордан Дундаков е роден през 1969 година в град Искър. Средно образование завършва в средно милиционерско училище в град Пазарджик. Висше образование завършва през 1996 година в Стопанска академия - Свищов, специалност "Публична администрация". В Сектор "Пътна полиция" е от 1992 година. Постъпва като младши автоконтрольор, през 1999 година става инспектор. От първи май 2010 година е началник на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Плевен. Семеен, с две деца.

Интервю на Поля ТОМОВА

- Г-н Дундаков, тежък ли е Плевенският регион по отношение пътно-транспортни произшествия?

- Сравнен с други региони по население и територия, бих казал, че нашият регион не е тежък от гледна точка на пътно-транспортни произшествия. Доскоро броят на катастрофите беше сравнително равен със същия брой през миналата година, броят на загиналите беше с шест по-малко. В рамките на две седмици обаче по неизяснени досега причини имаше две тежки ПТП-та, при които загинаха общо седем човека и бяха ранени пет. До момента статистиката показва, че има с един загинал по-малко от същия период на миналата година.

- Какво прави КАТ, за да предотврати тежките катастрофи с жертви на пътя?

- Правим анализ на 2012 година, като залагаме нашите мероприятия в зависимост от това кои месеци са най-тежки, както и кои дни са най-тежки.

- Какво показва този анализ?

- Той показа, че най-тежки са били месеците септември 2012 г. - с осем загинали, и след това юни - с трима. Като дни от седмицата през 2012 г. най-много катастрофи са ставали в събота и понеделник. Какво наблюдаваме досега за тази година? Най-тежък се оказа юни до момента, следва месец февруари. Това не съвпада с миналата година. Явно това, което сме направили до момента, дава резултати, тъй като ние сме поставили повече патрули именно през тези месеци и дни, които сме определили като критични през миналата година. Изменяме графика на служителите в зависимост от анализа за часовете, в които има най-тежки произшествия. Например в периода между 14 и 16 часа ние насочваме на определени места повече сили за контрол. В сравнение с миналата година обаче сега броят на служителите е малко по-малък. Назначени са нови осем младши автоконтрольори, които обаче ще се обучават шест месеца, докато навлязат в детайли в работата, ще минат години. Един пътен полицай, за да знае всичко, му трябват пет години. Така че това е един от проблемите, ако има такива.

- Да се върнем към двете тежки катастрофи от последните седмици. Знаят ли се причините за тях?

- При втората катастрофа, тази до Коиловци, се изяснява дали шофьорът на "Рено"-то е употребил алкохол. Свидетели от селото са казали, че почти цял ден е пил и се е качил да кара. Това ще се установи след кръвна проба, още не са излезли резултатите. Но ако се окаже, че наистина е пил и е карал, какво се случва - един баща, който вози детето си и съпругата си, е решил да ги убие. Тогава ние за какво се борим? А тези, които са седнали в колата с него, нима не са знаели, че той е пил? И нищо не са направили, за да предотвратят катастрофата.

- По-строгите мерки за пияните шофьори дадоха ли някакъв резултат?

- Статистиката показва, че от три години насам броят на водачите, които са шофирали с алкохол в кръвта над 1,2 промила, е по-голям от този на шофьорите, седнали зад волана след като са пили, но с по-малко от 1,2 промила.

- Тоест?…

- Наказанието, което се налага при над 1,2 промила, явно е по-добро за тях, отколкото административното. Защото отиват на пробация, която е по-лека форма на наказание, а лишаването от правоуправление е за по-малък период, отколкото административното наказание. Минимумът за лишаване от правоуправление за алкохол по Закона за движение по пътищата е шест месеца. Тези, които са извършили престъпление ( т. е. карали са с над 1,2 промила), след споразумение с прокуратурата се наказват с три - четири месеца лишаване. И след четири месеца, макар и с пробация, този човек пак си управлява автомобила. Моето мнение е, че тези, които имат пробация, трябва да бъдат осъдени и на обществен труд. Например да ги гледат как косят тревата и боядисват тротоарите, да си носят една табела - аз съм пил над 1,2 промила. Отново ще се върна на това - винаги, когато има пиян шофьор, в колата пътува още някой, който е по-трезвен от него, но не го е спрял. Не знам тези хора на какво разчитат, защото това е все едно да играеш руска рулетка. И още един пример за съзнанието на българина. Ние учим децата си да преминават на пешеходни пътеки и те трябва да преминават на тях. Повечето пешеходци обаче са блъснати точно на пешеходни пътеки. Може би трябва да казваме на децата, че и на пешеходната пътека е опасно да се пресича и там трябва да бъдат по-внимателни.

- Кой е факторът, който най-често води до тежки катастрофи?

- Алкохолът се нарежда на едно от последните места като причина за тежки ПТП, на първо място е несъобразената и превишена скорост. Несъобразена е защото тя трябва да зависи от релефа на терена, от другите участници в движението. Това, че е карал някой с 50 или 60 км/ч, след като има блъснат и убит човек, означава, че избраната скорост е несъобразена. 58 на сто от ПТП са поради причина скорост. На второ място е отнемането на предимство, а на трето - неправилното изпреварване. Последното се прави в извън населените места, в почивните дни и най-вече от чужденци. Анализът показва, че броят на произшествията с чужди водачи не е толкова голям. Така че тези маневри, макар и неправилни, не водят до тежки катастрофи.

- Камерите решават ли проблемите по пътищата?

- Камерите решиха няколко проблема. Първо - накараха водачите да се съобразяват със скоростта извън населените места. Решиха и проблема с традицонния въпрос на катаджията - "Сега какво правим?". През 2012 година нямаме нито една жалба срещу служител за корупционно поведение. Камерата не позволява субективен фактор да определя наказанието. 58 процента от общия брой на ПТП тук са заради превишена скорост, а нарушенията, които сме установили, 86 процента от общия брой и това е благодарение на камерите.

- А защо тези актове, които са резултат от мобилни или стационарни камери, падат в съда?

- Ние тук почти нямаме такива. Административният съд в Плевен първи в страната разтълкува това сложно изречение, записано в Закона за движение по пътищата, член 189, където преди и след запетайката не е ясно какво е искал да каже законодателят. Ние нямаме проблеми с потвърждаване на електронните фишове от гледна точка на това дали камерата е мобилна или стационарна. Има отменени единични бройки като цяло и смятаме, че е нужно ние да се коригираме, за да сме по-коректни. На фона на 1 300 фиша, издадени за седмица, имаме примерно два, които се обжалват. Това е твърде нисък процент.

- Кои шофьори нарушават правилата по-често - млади, възрастни, по-опитни?…

- Статистиката показва, че най-често водачите между 26 и 44 години са причина за настъпилите произшествия. Но не можем да съдим от колко време са шофьори и какви предишни произшествия имат. Възрастта и опитът не са критерии. Може би е важно да се каже, че повечето от катастрофите настъпват, след като един човек е шофирал повече от два часа. Метеорологичните условия също играят роля. Преди настъпването на двете тежки катастрофи тук времето беше с доста високи температури. Топлината влияе на шофьорите и те трябва по-често да почиват, особено когато са на дълъг път. Явно обаче това не се прави и води до неприятности.

- Какви са резултатите от изминалата седмица за безопасност на движението?

- Съвместно с фондация "Безопасни улици от Валя", Български червен кръст, ОУ "Христо Ботев" и община Плевен направихме редица мероприятия за втора поредна година. Тази година беше посветена на пешеходния травматизъм. Затова деца раздаваха листовки от БЧК в центъра на града, имаше и музиканти на пешеходна пътека, децата показаха как трябва да се спазват правилата.…Фондацията имаше своя книга с предложения на гражданите на Плевен. Повечето от тези предложения са свързани с промяна в инфраструктурата на града - за поставяне на светофари, за освежаване на пешеходни пътеки, за оправяне на тротоари. Тези предложения са предоставени на общинската администрация.

- Каква е амбицията на КАТ - Плевен, във връзка с намаляване на тежките катастрофи?

- До 2020 година ние трябва на намалим броя на загиналите наполовина от това, което е в момента. Ако през последните години този брой е над 100, то той трябва през 2020-а да бъде не повече от 50 - 55 души. Нашата задача като пътна полиция е най-вече да работим с децата. На 16 години едно дете може да придобие категория М - за мотопед, и да стане участник в пътното движение. Виждате, че през летните месеци много дори от учениците се движат с мотопеди. Другата част на мерките е да се намери подход към възрастните участници в движението. Имаме идеята да създадем Клуб на младия регулировчик. Есента, когато започнат училище, те да бъдат облечени в униформи и да раздават листовки на водачите и на пътниците, които не са си сложили коланите. Тенденцията до 2015 година е броят на ползващите колани на задни седалки да е 50 процента от броя на всички участници в движението. Относно предните колани, мисля, че шофьорите и пътниците вече се научиха и това не е проблем, вече 95 процента от хората ги слагат. Коланите на задните седалки са важни, защото едно дете, например, което се вози отзад и е без колан и столче, при едно рязко спиране става неуправляем обект в автомобила. Нараняванията идват от това, но родителите не се замислят, преди да се случи лошото.

- Ще се научи ли българинът да спазва правилата за движение по пътищата и да стане като германец, да речем?

- Българин, като отиде в Германия, кара като германец. Като си дойде обаче, много бързо става българин по отношение на правилата. Без промяна в съзнанието и най-вече - без събирането на глобите няма да стане. Когато се наложи да се дава определена сума, това действа възпитателно, сочи опитът. Затова стремежът ни е глобите да бъдат събирани и водачите да имат респект. Най-добрата профилактика според мен е личният пример. Затова казвам и на пътните полицаи да спазват правилата и извън работата си. Смятам, че това се спазва. Но по принцип най-нарушаваният закон в България е Законът за движение по пътищата. Играем си на котка и мишка -…ако шофьорът знае, че на следващото кръстовище няма да го спрат, защо да не наруши правилата. Не искам да си представя какво ще стане, ако се обяви Ден без пътна полиция в България. Най-вероятно е да се избием помежду си на пътя.

 

 

 

върни се в НАЧАЛО