СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                                              Брой 23 (21  - 27 юни 2013 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Арх. Иван Стефанов

 

Темата на разговора ни с най-известния плевенски архитект е новият устройствен план на града, кои са най-големите безумия, предотвратени или станали факт през годините, и как за престъпленията в архитектурата плащат поколенията.

 

 

Градоустройството е най-висшата степен на архитектурното изкуство

 

Архитект Иван Стефанов е роден на 29 септември 1939 г. в едно селце между Карлово и Калофер, носещо името на Васил Левски, а гарата му носи името на Ботев. Насочва се към архитектурата и през 1965 г. завършва Архитектурния факултет в столицата.

Идва в Плевен, където среща и своята половинка в живота. Остава тук няколко години и след това отива в Пловдив. Връща се обратно едва след няколко покани от плевенското градско и окръжно ръководства. Малко по-късно се започват подготвителните работи за честване на стогодишнината от освобождението на Плевен. Зареждат се конкурс след конкурс и всички са спечелени от него. И започва работа върху един от най-големите си проекти - комплексът "Плевенска епопея". Като мащаб това е най-голямото му дело. Този ансамбъл е извоювал изключително признание. Проектът му на хижа "Плевен" променя характера на високопланинската архитектура в България.

 

Интервю на Мая ПАСКОВА

 

- Архитект Стефанов, какви са вашите наблюдения за развитието на архитектурата?

 

- През последните 23 години нашите населени места се обезобразяват толкова ужасяващо, че вече е почти страшно да минеш през тях. Нищо не дава такава точна характеристика на един народ, както изкуството. Най-висшата степен на архитектурното изкуство е градоустройството. Едно е да направиш една сграда, друго е да мислиш цялата структура. В продължение на половин век съм в тази професия. Промяната на законите, особено на една уредба в т. нар. Закон за устройството на територията, ликвидира понятието градоустройство и архитектура и той беше прекръстен от нашата гилдия в "Закон на мутрите".

 

- Каква е ролята на устройствения план?

 

- На всеки 20 - 25 години трябва да се прави общ градоустройствен план, който да прогнозира и да покаже как ще се развива градът през следващите години. Има няколко елементарни неща, които не могат да се прескочат и подменят. Когато се пресметне колко ще бъдат хората в този град след 20 години, въз основа на този резултат се правят няколко извода - каква ще бъде икономиката на тези хора - ще сеят и жънат ли, тежка промишленост ли ще се развива, културен център ли ще бъде. На човек по колко квадратни метра жилищна площ се пада, обществени сгради, улици и т. н.

 

- В момента Плевен също изготвя такъв план...…

 

- Действащият досега утвърден устройствен план е предвиден за определен брой хора преди 25 години, като бройката беше леко завишена. На база тази бройка беше оразмерена и територията, която беше около два пъти по-голяма от нормативните изисквания тогава. Аргументацията беше, че Плевен е полски град, в него ще се развива крупна тежка индустрия, ще стане голям търговски и индустриален център. Тогава беше предвидено река Вит да стане пълноводна и на нея да има пристанище с кораби, които свързват града през Дунав до Черно море или до Северно море през Германия. Архивите са безмилостни и показват колко абсурдни идеи могат да се родят.

 

- В сегашния план не са заложени подобни прогнози. Какво ви притеснява?

 

- Много неща! Дори и баба Ванга да беше жива, не би предвидила колко човека ще има в града след четвърт век, като се има предвид, че половината изчезнаха, още по-малко - каква ще е икономиката на тоя град, от прогнозите и строежите на която останаха само развалини и пустош. Щом тези две неща са неясни, е невъзможно да се прави такъв проект, освен ако не се отбива номер и нищо не разбираш от тая материя. Много години в България понятието конкурс не съществува. Замениха го с търг, който се печели само при две условия. Първо, трябва да бъдеш смайващо некадърен, за да дадеш най-ниската цена. Второто - трябва да си наш човек. Това обяснява защо, когато се обяви така нареченият търг за общ устройствен план на Плевен, никой плевенчанин не участва. Загадка е как беше спечелен този конкурс. Още по-големите загадки идват при представянето на проектите: защо след като общият план е разчетен за брой население, който сега е два пъти по-малко и още тогава територията е два пъти по-голяма, сега територията се увеличава още два пъти. Обяснението е простичко. Години наред по периферията на града запустели ниви се изкупуваха на безценица - за стотинки на квадратен метър. За един декар трудно можеше да вземеш и сто лева. Но в момента, когато се включи в регулацията, квадратният метър става сто лева. При това положение се изяснява и защо търгът е спечелен при унизително нисък хонорар. И всичко това се плаща от плевенчани, които изобщо не се интересуват на какво ги обричат.

 

- Какво въздействие оказва архитектурната среда върху хората?

 

- Това е единственото изкуство, което е неподвластно на човека, но е безмилостно властно над него. Грозни улици, грозни къщи - не можеш да ги пренебрегнеш, гледаш ги. Цялата ни гилдия се продаде. Колкото повече разгърната площ, толкова повече хонорар. Мода, камбанарии, кули, остъкления. Стъклени силози по центъра. До каква степен деградирахме! През 50-те години на миналия век в Чикаго един архитект направи 4 стъклени силоза по 40 етажа всеки. Гениален! Германците го поканиха да стане професор в Берлин в архитектурния факултет. Ама не стана, защото се оказа, че той няма дори средно образование. Днес сме свидетели на зловещо, грозно копиране на нещо, правено от абсолютно неграмотен човек.

 

- В Плевен има достатъчно доказателства за грозни сгради, които дори не са модерни...…

 

- Те са зловещи. Стъклени и пластмасови силози съблазняват и изкушават окото на хората. Ужасяващ кич! Чалга. Някога, в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век, току-що беше приключило строителството на ж. к. "Сторгозия". Архитектурната критика даде оценка на комплекса като най-грозният архитектурно-градоустройствен ансамбъл в България. Само след три години тогавашните власти възложиха на същия състав, който е проектирал "Сторгозия", да проектира ж. к. "Дружба". Ако сравним концлагерите на Хитлер, те имат по-интелигентна градоустройствена среда от "Дружба".

 

- Булевард "Скобелев" обаче и днес звучи модерно.…

 

- Когато го изградиха, имах рядкото щастие да чуя лично как екскурзоводите разказват на чужденците, че това е проект на някакъв гениален френски архитект. Действително, непосредствено след Първата световна война, когато кризата за жилища е голяма, един умен архитект - Мансард, решава да използва покривните пространства и жилищата стават на два етажа. На "Скобелев" над 80% от жилищата бяха проектирани като мансардни, но те бяха стотина броя и една умна глава с диплома на архитект и с власт направи така, че жилищата бяха разделени по височина, мансардността изчезна и те станаха двеста... И сега ме псуват, защото не знаят кой беше негодникът, който направи това. Една година след построяването на ансамбъла, той беше публикуван в най-реномираното английско списание за архитектура. За пръв път след войната български проект е публикуван на Запад. През 1980 г. по линия на СИВ решават да издадат един огромен труд от 7 тома, в които да покажат съвременната социалистическа архитектура, доказвайки, че изкуство има и на Изток. Когато излязоха нулевите серии, на най-лично място в тома за градоустройство беше "Скобелев". В тома за обществени сгради - галерия "Илия Бешков". Малко по-късно бях поканен от два от най-реномираните архитектурни институти в света за професор, ама... мина ми котка път.

 

- Какви по-фрапантни архитектурни грешки отчитате през годините?

 

- За 50 години съм участвал в над 150 конкурса, от които 50 са градоустройствени в почти всички големи градове и ги познавам в детайли. Единственият град в България, в който беше заложена гениална идея, това беше Плевен. През 50-те години на ХХ век тук е имало екип от няколко човека, всичките прокудени. Но тук остана идеята им - от площада до Кайлъка да се изчистят всички кирпичени къщи, за да може чистият хладен въздух от зеленината да влезе в града. До 1990 г. идеята беше почти реализирана. Имаше само около петнайсетина бараки с цигани зад Балаклия, които не бяха съборени. Първият удар по ликвидирането на тази идея беше направен по времето на Пенко Герганов, когато един неграмотен архитект предложи да се реставрира казармата и да се превърне в музей. А той вече имаше готов проект и то там, където му е мястото - на ансамбъла “Скобелев”. Реконструкцията на казармата струваше 10 пъти повече, отколкото да се изгради нова сграда. Следващата грешка беше направена в последните години от управлението на Найден Зеленогорски. Нищо друго да не беше направил, само че цопна "Кауфланд" там стига да му кажа, че извърши престъпление.

 

- Има ли "велики" идеи, които по някакъв начин не са били реализирани?

 

- Някога, някакъв много интелигентен архитект е заложил една хубава идея - градоустройствена ос да свързва най-голямата гробница на България - Скобелев парк, с Мавзолея. Аз я разширих и я направих още по-представителна и доближих парка до центъра. Най-жестокото оспорване на моя проект беше от състава, който предвиждаше Панорамата да се изгради на мястото, където сега е бараката, наречена оркестрина - да е вдигната на колони и който иска да се качи. Друг е въпросът за простащината при изграждането на тази оркестрина. Елементарно професионално невежество - вървиш по тази историческа ос и бараката се проектира на силуета на Мавзолея. Чудовищно! Паметник на Найден Зеленогорски, нищо не може да предаде инфантилната му представа за изкуство, както това нещо. Да се върнем на времето, когато се честваше 100-годишнината от освобождението на Плевен. Друг състав предлагаше на центъра, в оста на общината и срещу вечния огън, да се изгради паметник 100 метра висок. И почти беше прието, ако не зададох въпроса - къде ще сложим обяснителен надпис защо е висок сто метра и ако го построим година по-късно, ще променим ли надписа? Друго - един ден ще се разглежда проект за братска могила. Идеята беше шашардисваща - точно пред читалище "Съгласие" и сегашната Братска могила се изкопава един трап три метра дълбок, който е към 25 м широк и дълъг около 30 м. За да преминеш от тази страна на площада до ДНА, слизаш три метра стъпала, гледаш отляво и отдясно образите на народните герои антифашисти, изкачваш три метра стъпала и стигаш отсреща. Тук аз бях единственият, който възропта, и този проект беше спрян от държавната комисия.

Следващият "шедьовър" е точно тази Братска могила. Всяка година в София се прави национална изложба. Една творба правеше силно впечатление - Пиета от дърво. Чест прави на плевенските ръководители, които я купиха. Направиха паметника с нея. Но се получи един голям гаф. В най-реномираното издание за изкуство и култура на Полша се появяват няколко страници, в които черно на бяло се доказва, че преди да се покаже пиетата в България от българския автор, доста време тя е съществувала в Полша. В същото време, когато се създаваха паметниците по повод 1300 г. България, аз направих един нелош проект, но класираха друг. Мина известно време и един ден спешно ме викат в тогавашното министерство на културата. Показват ми десетина снимки, на които виждам моя проект. Наша правителствена делегация била в една африканска страна и видяла, че там, на центъра на столицата, е изграден паметник по моя проект. Оказа се, че проектът е полски. В министерството ми заявиха, че няма начин да се съди братска социалистическа страна, че е откраднала наш проект, и въпросът приключи.

 

 

 

върни се в НАЧАЛО