СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                                              Брой 21 (7 - 13 юни 2013 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Михаил Христов

 

23-годишният плевенчанин постави нов европейски рекорд на скок дължина за хора с увреждания на провелото се на 25 и 26 май открито първенство на Хърватия. Постижението на Михаил е с цели 23 сантиметра по-добро от предишния му най-добър резултат и рекорд на Европа, които той постигна в Дубай в края на март. За осми път в своята кариера Мишо прави поправка на европейския рекорд в скока на дължина за хора с увреждания. С преодолените 6,30 м от втори опит той покри норматива за световното първенство във Франция.

Потърсихме Михаил, за да разкаже за читателите на "BG Север" за своите амбиции и мечти.

 

Мечтата ми е да чуя българския химн на олимпиадата в Рио де Жанейро

 

Михаил Христов е роден на 18 май 1991 г. (б. а. - това е и рождената дата на известната българска лекоатлетка Ивет Лалова) в град Плевен. Средното си образование завършва в елитното СОУ "Христо Смирненски" в родния си град. В момента е студент в УНСС, специалност "Право". В спортните среди Михаил е известен като българския Оскар Писториус - олимпийски и параолимпийски лекоатлет от Южна Африка, достигнал върхови постижения на 100, 200 и 400 метра гладко бягане, въпреки че тича с протези, защото и двата му крака са ампутирани.

На 15 годишна възраст при инцидент Михаил Христов губи лявата си ръка и половината от дясната. В момента ползва протези. Това обаче не го спира в амбицията му да се занимава активно със спорт и да поставя рекорди.

 

Интервю на Николай ИВАНОВ

- Мишо, кога и как се случи инцидентът, който промени живота ти?

 

- Бях заедно с приятели в този ден. По нелепо стечение на обстоятелствата от електрически трансформатор изскочи волтова дъга, подобна на светкавица, и попадна върху мен. Шансът да се случи такова нещо е доста малък, а вероятността да оцелееш след удар от 20 000 волта е едно на милион. Явно в лошото съм имал и малко късмет.

 

- Колко време продължи твоето лечение?

 

- В болницата прекарах близо 3 месеца. Трудно беше самото седене там. Не е от най-приятните места, но благодарение на добрия екип на "Пирогов" и на моя рехабилитатор Иван, на когото искрено благодаря за всичкото време, което отдели за мен, нещата не изглеждаха толкова зле. Фактът или се приема и се гледа напред към новите възможности, или оставаш в миналото и губиш всичко! Аз избрах да се боря и да приемам лошото с усмивка. Благодарен съм и на моите съученици от СОУ "Христо Смирненски" в Плевен и класната ми ръководителка г-жа Първолета Петкова. Заедно с моето семейство те ми помогнаха в първите моменти след излизането от болницата, за да мога да преодолея този шок. Те бяха неотлъчно до мен. Благодарение на тях успях бързо да се адаптирам. Разбрах, че моите приятели ме приемат такъв, какъвто съм. Това ми даде допълнителна сила да се боря.

 

- Кои са хората, които бяха до теб през цялото време?

 

- Родителите ми, Стефан Стойков - моят треньор, приятелката ми. Те, заедно с моите приятели, съученици, близки, не ме оставиха сам нито за миг. В най-трудните моменти те бяха до мен.

 

- Занимавал ли си се активно със спорт и по-точно с лека атлетика преди това?

 

- Преди инцидента не, след него започнах да се занимавам с фитнес, а след идването ми в София се събуди и интересът ми към леката атлетика. Kъм този спорт ме насочи Стела Енева - многократна европейска и световна шампионка при параолимпийците. Да, подкрепиха ме, разбира се, и моите близки. Спортът е нещо, което ми носи радост. След инцидента се възстановявах по специална програма. Фитнесът ми помогна много да се ориентирам към леката атлетика. Винаги ми е харесвало да гледам лека атлетика. В спринта и скока се изисква доста физическа и взривна сила, а след като се занимавах активно с фитнес реших, че това са моите дисциплини.

 

- Какви постижения имаш в леката атлетика до сега?

 

- За една година в професионалния спорт станах европейски вицешампион на дълъг скок за младежи, трети на световно първенство в същата дисциплина пак при младежите, а при мъжете съм бронзов медалист от европейско първенство. В Дубай (Шарджа) на световното първенство приключих участието си с две четвърти места на 100 и 200 метра и с европейски рекорд на скока. В Кувейт взех сребърен медал на 100 метра.

 

- Какво ти даде и какво ти взе леката атлетика?

 

- Спортът ми е взел много часове в тренировки, понякога болка и травми, но ми е дал много повече - възможността да посетя много страни, да изпитам чувството да стоиш на най-високото стъпало, но най-вече смятам, че спортът ми спечели уважението на много хора.

 

- Следваш ли някакъв хранителен режим? Приемаш ли някакви добавки?

 

- Спазвам режим - приемам само качествена храна, богата на протеин, от въглехидратите - преди тренировка може бързи въглехидрати. Добавките са неизменно свързани с почти всеки спорт. Натоварването при спринта и скока е доста голямо, така че аминокиселини, протеин, витамини, л-карнитин, креатин - списъкът е дълъг, но за една качествена подготовка трябва да се приемат.

 

- Какво е за теб леката атлетика?

 

- Тя вече е доста голяма част от моя живот. Ако не тренирам няколко дни, буквално започват да ме сърбят мускулите. Този вид спорт дава и доста добри възможности да се посетят различни страни - за една година бях близо месец и половина в чужбина на различни състезания. Дава ми също и стремеж да продължавам напред, да гоня целите си, учи те и на дисциплина.

 

- Промени ли се с нещо отношението на твоите приятели към теб след инцидента и след като започна да редиш рекорд след рекорд?

 

- Отношението им не се е променило, приятелите ми са били с мен както преди и след инцидента, така и сега, когато имат възможността да се радват заедно с мен на успехите ми.

 

- Съжалявал ли си някога за избора си в трудни моменти?

 

- Не, никога, винаги има победители и губещи. Ако загубя, търся грешките, които съм направил, и продължавам напред. Научен съм да се боря докрай.

 

- Какво би казал на хората, които позволяват несполуките в живота да ги отказват от мечтите им?

 

- Бих им казал, че не печелят от това да седят и да се самосъжаляват. Даже и да паднем, се изправяме и ако трябва ще паднем 100 пъти, преди да направим уверена крачка напред. В този ред на мисли, веднъж попитали Мохамед Али по колко коремни преси прави. Той отговорил - когато получа нетърпима изгаряща болка в корема, правя още хиляда.

 

- Как оценяваш шансовете си на световното първенство, за което вече покри норматив? Кога и къде е то?

 

- С резултата, който постигнах в Хърватска, излязох на първо място в ранглистата за сезона. Световното ще бъде във Франция в средата на юли, и се надявам на това състезание да подобря и световния рекорд в дългия скок, до който на предишното състезание ми останаха само 11 см. А шансовете според треньора ми са добри, все пак там той стана световен шампион в скок дължина. Най-сериозните ми съперници са олимпийският шампион от Лондон, който е китаец, и двама французи. Много е важно да съм здрав и да се опазя от травми.

 

- Каква е твоята тактика по време на състезание? На кои опити разчиташ повече - на първите или на последните?

 

- Зависи от състезанието. Според съперниците и това къде е състезанието, тактиката ми е различна. Най-важното нещо за скока е вятърът. Ако времето е лошо, предпочитам да се вложа максимално в първите опити, ако условията са добри, всеки опит е от значение. По принцип при силен първи опит съперниците винаги имат едно наум за теб.

 

- Какви са шансовете ти в беговите дисциплини?

 

- С треньора ми не обръщаме особено внимание на беговите дисциплини, но и там постигам доста прилични резултати. По начало не на всички състезания стартирам в беговите дисциплини. Те само ми помагат за темпото при засилката на скока. От значение е как ще е подредена програмата на съответния турнир.

 

- Състезател си на клуба по лека атлетика от Враца "Павел Павлов". В Плевен също има лекоатлетически клубове, защо не се състезаващ от името на някой от тях?

 

- В момента врачанският "Павел Павлов" е най-силният лекоатлетически клуб в България. Преди това се състезавах за Националната спортна академия. От Плевен никой не ме е търсил. Аз съм доволен от предоставените ми условия във Враца. Тренировките ми също са на ниво, за което говорят и резултатите ми.

 

- Спечели стипендия на "Еврофутбол", как оценяваш тяхното отношение към параолимпийците?

 

- За мен беше чест да съм един от избраните за тази стипендия, радвам се, че "Еврофутбол" не оставят на заден план усилията на параолимпийците, защото в голяма степен ние полагаме повече усилия в сравнение със "здравите" спортисти.

 

- В какво вярваш и какво би пожелал на себе си, а и на останалите хора?

 

- Вярвам в себе си, вярвам, че човешкото тяло има безгранични възможности. Аз в малка степен успявам да го докажа. Бих си пожелал да се видя на почетната стълбичка на предстоящото световно първенство. На всички хора бих пожелал повече усмивки, повече радост и да гледат на живота от хубавата му страна. Всеки пада. Важното е да се изправиш и да продължиш напред.

 

- Коя е твоята мечта?

 

- Като всеки един спортист, искам да чуя бълграския химн на параолимпийските игри в Рио де Жанейро през 2015 г. в моя чест и да постигам все по-големи резултати. За олимпиадата в Лондон не ми достигнаха 10 см, за да участвам на най-голямото спортно събитие. Сега съм амбициран от рано да си осигуря участие в Рио. В личен план - искам да съм щастлив с моята приятелка и хората, които обичам и ме подкрепят, да са около мен.

 

 

върни се в НАЧАЛО