СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                                              Брой 20 (31 май - 6 юни 2013 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

 

Йорданка Крумова

 

С дългогодишната директорка на Центъра за работа с деца (ЦРД) - Плевен, разговаряме за удовлетворението от постигнатото, за трудностите и перспективите на организация от такъв тип и равносметката, която неизменно се прави в навечерието на такъв юбилей като 60-ата годишнина на Двореца на плевенските малчугани.

 

Изкуството прави децата ни добри хора, то е ваксина срещу вирусите на улицата

 

Йорданка Крумова е родена на 1 март 1953 г. в плевенското село Николаево. Въпреки че "си идва с името", майка й я кръщава на покойната й баба Йордана. Завършва последователно НУ "Единство", ОУ "Лазар Станев", СОУ "Анастасия Димитрова" в Плевен и Държавен библиотекарски институт - София. След това записва българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Има специализация в СУ "Климент Охридски" в катедра "Педагогика". Омъжва се и заминава да живее в Пловдив, където работи като хоноруван репортер в радиото. През 1981 г. се връща в Плевен и постъпва в Пионерския дом, който през 1990 г. е трансформиран в Център за работа с деца. От 17 години е негов директор.

 

Интервю на Мая ПАСКОВА

 

- Г-жо Крумова, какъв беше Центърът за работа с деца преди повече от 30 години, когато вие постъпихте на работа там?

 

- Тогава негов директор беше Цонка Петкова - един изключително интелигентен, разумен и далновиден човек, който умееше да работи с всички строго, но справедливо. От нея научих много неща. Едно от тях беше как да преодолявам неуспехите и да вървя напред. Започнах в отдел "Художествено възпитание", но тъй като винаги съм предпочитала по-самотната работа, обичах повече да пиша, отколкото да работя с деца, скоро станах завеждащ Методически кабинет. Работата ми беше свързана с нескончаемо писане на доклади, беседи, сценарии за най-различни пионерски мероприятия. Голяма част от тях биха били много ценни и сега, но за съжаление след събитията от 1989 г. бяхме принудени да унищожим целия методически кабинет. Всичко беше скъсано, прибрано в чували и предадено на вторични суровини. Това ми напомня на една друга държава, в която се горяха книги по площадите. Имахме огромен фонд - около 40 заглавия вестници и списания, които също заминаха за преработка.

 

- Тогава са се отпускали и повече пари - за дейност, поддръжка, абонаменти...

 

- Не се жалеха средства за децата. Когато започнах работа тук имаше 31 педагози и още толкова лектори. Имаше кръжоци по моделизъм, фотографски клубове, природонаучни кръжоци, екология, театрална студия, школи по английски и италиански език, скаутско-индиански клуб. Аз, заедно с доайена на скаутите в Плевен Димитър Цингаров, Нотко Ноев и Георги Панов бяхме тези, които с много ентусиазъм възстановихме скаутската организация през 1991 г. Имахме на разположение една вила в Бохотската гора, която ни беше предоставена за ползване. Често нашите художествени колективи и клубните ни форми излизаха там на лагер школи. Там се проведе и международен скаутски лагер. Сега имаме съвместни дейности със скаутската организация "Лъвче", най-вече по време на Летните ваканционни дни.

 

- Кога и как е създаден Пионерският дом, който по-късно е преименуван на ЦРД?

 

- На 6 септември 1953 г., с далновидно решение на Градския съвет, сградата на бившето Земеделско училище е предоставена за разкриване на Пионерски дом. Негов пръв ръководител става Юрка Алексиева. И сякаш градът ни е чакал с нетърпение да отвори врати такъв дом, та само за няколко години броят на неговите извънучилищни форми от 28 с 819 участници се удвоява и през учебната 1964/1965 г. те са вече 43 с 1600 участници. За сравнение, в момента при нас идват около 730 деца и работим с 8 педагози. Въпреки че сме творчески дом, ние сме част от системата на Народната просвета като извънучилищно обслужващо звено. Всичко, което е изискуемо от училищата като документация, се изисква и от нас. Което е малко странно и се надяваме, че в един бъдещ закон тези неподходящи изисквания към нашата работа ще бъдат променени.

 

- Сградата е предоставена на Центъра, но никога през годините не е ползвана изцяло за нуждите му...

 

- На гърба на цитираното по-горе решение пише, че прилежащата по-малка сграда се дава за библиотека. Кой е наредил друго, не знам, но библиотеката се настанява на целия втори етаж и в таванското помещение. Редица комисии, които са били сформирани през годините, са излизали с категоричното становище за незабавно освобождаване на сградата, тъй като този 118-годишен гредоред беше натоварен с по тон и половина книги на квадратен метър. В следствие на тежестта южната част на сградата е леко слегната. Фактически почти никога не сме ползвали сградата сами - сега я делим със Северняшкия ансамбъл, който зае помещенията, освободени от библиотеката. Но винаги съм си представяла и съм си мечтала тази сграда да обедини ако не всички, то поне още няколко форми за работа с деца. Независимо дали са на общинска издръжка, или частни формации, които, плащайки наем на общината, ще подпомагат до известна степен издръжката на сградата.

 

- При вас важи ли правилото, че търсенето определя предлагането?

 

- За съжаление, през годините доста свихме дейността си поради финансови затруднения. Останаха само представителните ни форми. Удовлетворение ни носи фактът, че сценичните изяви на нашите художествени колективи са неоспорима част от културния живот на Плевен. Иска ни се да разширим разнообразието от дейности за плевенските деца, защото те наистина се интересуват от толкова много неща, но нямаме възможност. И това проличава най-вече през летните ваканционни дни. Родители, баби и самите деца започват да питат за тях още от април. Все пак, от тази година отново имаме лектор по шахмат - м. с. Христинка Илиева. Другата ни нова форма, която се оказа много желана, е така наречената "изнесена" школа по народни танци в детските градини с ръководител Цветомир Диков - бивш участник в Северняшкия ансамбъл, който е възпитаник на Огнян Летов. Смятаме, че това е една добра находка в полза и на родителите, и на децата. Оказва се, че понякога напразно се събират пари от родителите, за да учат децата им народни танци и видим резултат няма, а при нас обучението е напълно безплатно. Школата по народни инструменти, работеща с деца от 6-годишна възраст нагоре, е от много години. Заедно с тази "изнесена" школа те са своеобразен инкубатор, който ще продължи да попълва състава на ансамбъл "Нашенчета".

 

- Всички форми за обучение и забавление в ЦРД са безплатни?

 

- Да, така е. Нито една от формите ни не се заплаща. Тук децата идват по собствено желание. Необходимо е единствено родителите да попълнят формуляр, че са съгласни децата им да посещават съответните занимания.

 

- По какъв начин се финансира Центърът?

 

- ЦРД получава една малка държавна субсидия, която е леко завишена от тази година. С нея могат да се платят три заплати на специалистите. Останалата част за заплати е дофинансиране от община Плевен, която отпуска и допълнителна немалка сума за издръжка на сградата. Въпреки трудностите на прехода, всички плевенски общински ръководства съумяват да съхранят и подкрепят институцията, дала през годините шанс на хиляди деца да открият и развият своя талант.

 

- От кога не е правен ремонт на сградата?

 

- От 31 години са правени само козметични ремонти и такива, които по-скоро рушаха сградата. Но имаме надежда. В програмния период за развитие на община Плевен 2014 - 2020 г. сградата ни е включена с цялостно възстановяване по посока на постигане на енергийна ефективност и достъпност на средата. Всичко ще изглежда по съвсем различен начин и много се надявам на 65-годишнината това да се случи. Имаме категорични обещания от кмета и от председателя на общинския съвет за топлофициране на сградата. Дай Боже през следващия зимен сезон да бъдем включени към централното градско отопление.

 

- Не можете ли да кандидатствате по европейски програми за ремонт на сградата, която е и паметник на културата?

 

- Досега не е излязла нито една национална или европейска програма, по която ние да можем да бъдем бенефициенти. Освен това сградата е паметник на културата от местно значение, което ограничава възможностите за реконструкции. Министерство на културата не подпомага поддръжката на тези сгради, а изисква това да правят тези, които ги стопанисват.

 

- Какво е най-ценното във вашата работа, според вас?

 

- Всяко дете, решило да дойде при нас и да остане, е безценен дар за нацията. Направило избора си да стане част от нашите художествени колективи, школи или клубове, то вече е получило гаранция за дългосрочен и правилен житейски избор. Изкуството те прави добър човек. Това е като ваксина срещу вирусите на улицата. Водещото в центрове като нашия е свободата на избора. Можеш да се откажеш от него или да го промениш и никой няма да те накаже за това - морално, физически или финансово. Нашите деца все повече осъзнават и отстояват правото си на избор и това в никакъв случай не е "слободия", а заявка за проява на гражданска позиция. Този дом е специално място, в което сигурно има някаква магия, заложена тук още от десетките хора преди нас, голяма част от които вече ги няма, но оставили между стените на тази сграда своята любов към децата и изкуството.

 

- Колко са наградите, спечелени от ваши възпитаници през годините?

 

- Не е възможно да се преброят. Няма да е пресилено, ако кажа, че са хиляди. Всичко е отразено в летописните книги и някой ден може да се издири и обобщи. Мисля си, че дори аз мога да го направя, когато изляза в пенсия. Тогава ще имам свободно време с умиление да се връщам към годините, когато съм работила тук. За съжаление първата летописна книга от създаването на Пионерския дом ни беше иззета и предадена на Държавен архив. Копието, което притежаваме, е с орязана информация.

 

- 60 години са повод за гордост и за равносметка...

 

- Гордея се с моите колеги педагози, административен и помощен персонал и като директор се чувствам длъжница, че не успявам да им осигуря най-подходящите условия за работа. Толкова ми се иска този център да е Дворец на децата. Всеки град може да има такъв дворец и децата най-много заслужават той да е техен. 60-годишната история е повече от пъстра и е повод за гордост, че от нашите художествени колективи са излезли вече пораснали момичета и момчета, чиито имена са познати и търсени и тук, в България, и зад граница. Сред тях са проф. Греди Асса, проф. Любен Досев, Дора Делийска, Василена Серафимова, Стела Ненова, Боян Тодоров, Цветан Спасов, Милен Иванов, Ралица Атанасова, Даринка Цекова, Веселка Пачкалова ... 60 години са и повод за равносметка. Нея мога да обобщя с малко думи - горди сме, че сме част от този достоен юбилей.

 

 

върни се в НАЧАЛО