СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                                  "BG Север" - брой 11 (22 - 28 март 2013 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

 

Слави и Васко Цоневи

 

През октомври миналата година трима коиловчани станаха едва ли не национални герои, след като победиха в сблъсък петима френски командоси. Братята Слави и Васко Цоневи и техният приятел - полицаят Румен Цветанов, досега пазеха пълно мълчание. Едва сега, пет месеца след инцидента, братята решиха да говорят за странния случай, прочул селото им дори извън пределите на България.

 

Ако отново кацнат някакви такива край Коиловци, пак ще ядат бой

 

Слави Цонев е 48-годишен, занимава се със земеделие и има борса за дървен материал. Васко е на 45 години, живял е дълго време в чужбина, сега помага на брат си в земеделието. В нощта на 16 октомври миналата година двамата и Румен Цветанов тръгват на поредна обиколка за опазване на реколтата си, която е редовно обирана от крадци. Сблъскват се обаче с петима мистериозни чужденци.

Депутатът Румен Петков отправи питане към тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, на което той отговори, че чуждите граждани са туристи, любители на екстремни спортове. От публикации във френския печат обаче стана ясно, че става въпрос за френски командоси, които са били на тайна мисия в България с цел тренировки за последващи операции в държави от третия свят.

 

Интервю на Поля ТОМОВА

- Какво стана, когато дойдохте до нивите през нощта на 16 октомври?

- Слави Цонев: Отидохме да пазим люцерната си, защото циганите крадат, и то крадат яко. През нощта, когато пристигнахме на нивата, заварихме един джип с двама души. Спряхме малко по-напред от техния джип и слязохме да ги питаме какви са и какво търсят на това място. Тоя от дясната страна тръгна да се бие, след това скочи и шофьорът и... знаете вече последствията какви са.

- Какво точно стана, след като ви нападнаха?

- Сл. Ц.: Да, те първи ни нападнаха. Аз някакси успях да застана пред джипа. Шофьорът се върна, качи се вътре и го запали, потегли срещу мен да ме гази и ми закачи крака - имам медицинско свидетелство за нараняването. Един от нашите хора успя да го свали и джипът се заби в близките храсти. През това време те извикаха нещо... Не знам на какъв език беше, но със сигурност не беше на български. Като погледнахме в тъмното забелязахме, че отдолу излизат още трима, които също бяха агресивни и тръгнаха на бой. Ние обаче взехме преднина, накратко казано.

- Когато джипът тръгна да гази брат ви, вие къде бяхте, г-н Васко Цонев?

- Васко Цонев: В този момент аз се намирах от дясната страна.

- Какво направихте?

- В. Ц.: Какво ли не... тогава се бих с тоя, който беше от дясната страна.

- Те имаха ли оръжие?

- В. Ц.: Честно казано, не сме видели дали са въоръжени. Единият извади някакво желязо, но какво беше то - не можем да кажем.

- Как се биха?

- Сл. Ц.: Еми, тия двамата, които бяха в джипа, си бяха просто здрави хлапета. Използваха някакви бойни техники, дали са от карате не мога да кажа.

- А вашият приятел Румен Цветанов кога и защо стреля?

- Сл. Ц.: Първоначално Румен ги предупреди, че е полицай - извика им "Полиция, полиция!" и няма как да не са разбрали. Обаче те не се спряха, продължиха да налитат на бой, Румен първо гръмна във въздуха, и след като те отново не спряха, се принуди да стреля в краката им.

- В. Ц.: Полицаят, който ни придружаваше, ни защити, защото извика "Полиция", предупреди ги, гръмна във въздуха, те не спират, това е.

- Вие успяхте ли да ги видите как изглеждат?

- В. Ц.: Горе-долу ги видяхме, мургавички бяха...

- Ниски, високи?

- В. Ц.: Средни на ръст.

- След това какво се случи? Избягаха ли те или какво стана?

- Сл. Ц.: Двамата избягаха. Другите трима успяхме да ги вържем и после се обадихме на спешния телефон 112.

- А с какво ги вързахте?

- В. Ц.: С едни ластици, които служат за укрепване на товари в леките автомобили. Вързахме ръцете и краката им да не бягат, защото те бяха много жилави, пълзяха ей така и се гънат (показва с ръка змиевидни движения - б. а.) и всеки момент можеха да избягат. Брат ми се обади, полицаят и той звъня, да пратят полиция и линейка. Ние не сме се крили от никого, просто искахме да дойде полиция и да ги прибере.

- Разбра се, че тези хора са били френски командоси, което означава, че би трябвало да са много добре подготвени. Как успяхте да се справите с тях?

- Сл. Ц.: Ами, явно са бягали много от час тия командоси, докато са ги обучавали. Какво друго да ви кажа...

- Говореше ли някой от тях на български?

- Сл. Ц.: Аз не съм чул разговор на български, но доколкото знам, в линейката единият е казал: "Тия пък откъде изникнаха и ни е.... майката".

- Как бяха облечени?

- Сл. Ц.: Изглеждаха като туристи, с раници...

- След като вие ги вързахте и се обадихте на 112, после какво се случи?

- Сл. Ц.: Тук дойдоха полицаи, линейки. Даже казахме на полицаите, че можем да хванем и другите двама, но те не взеха отношение по въпроса...

- В. Ц.: Тогава полицията ни каза, че ние сме свободни през нощта, остана единствено един полицай. Ние обаче му казахме, че няма да го оставим сам, ние сме солидарни - няма да те оставим сам тук, защото не се знае какво може да излезе още отдолу, не се знае къде са ония двамата, които избягаха. Останахме до сутринта с полицая, докато дойде прокурор. Бяха ни казали, че ще дойде прокурор, джипът ще се описва и т. н. Изчакахме, отидохме в центъра на селото. Телефонът на прокурора звънна и явно човекът отсреща го попита какво прави. А той вика: "Тук съм в Коиловци и се занимавам с двама гащници. Казах му: "Така значи, ние сме гащници според теб, може би затова, че стояхме с полицията през нощта, има двама задържани, има и двама избягали, а не искате да ги търсите".

- А защо ви задържаха за 24 часа всъщност?

- В. Ц.: Защото се скарахме с прокурора. Той ни нарече гащници и ние му говорихме на малко по-висок тон. Аз му казах - гащник си ти, че не знаеш какво правиш. А той вика - я им пиши на тия двамата по 24 часа арест. Това е прокурорски инат.

- Срещу вас има ли някакви действия към днешна дата?

- Сл. Ц.: Не, няма засега.

- Вие запазихте дълго време мълчание, защо? От страх или така ви бяха казали...

- Сл.Ц.: Не, хайде да не коментираме този въпрос.

- Как ви се отрази това на семейството и на вас лично?

- Сл. Ц.: Не много добре, защото семействата ни са под напрежение, не знаем какви са тези хора и какво може да се случи.

- Имаше ли нещо, което да покаже, че тези хора са специално обучавани за някакви действия?

- Сл. Ц.: Горе-долу имаше, специално за тези двамата, които бяха в джипа, мога да кажа, че са били обучени. За другите трима не знам, те просто не можаха да реагират на момента, защото, нали ви казах, в тъмното ние вземахме първенството.

- Как се чувствате след всичко това?

- Сл. Ц.: Не сме герои, не се чувствам герой, аз ви казах - искам спокойствие. Идете да снимате гората да видите какво е останало от братята роми. Същото става и с тая земя, която ние обработваме. Вестниците бяха писали, че ми извадили 30 - 40 кг картофи. Нищо подобно - откраднаха ми 300 - 400 кг, че може и повече да са. А в същото време полицията ми казва, че ромите правили сватба в село Мечка. Е, аз да ставам спонсор на сватбата ли, кръстник ли, какъв...

- Как ще си опазите нивите сега?

- Сл. Ц.: С бой, с бой - когото хвана, ще бъде пребит, категорично ви го заявявам - или той нас, или ние него.

- Държавата даде ли ви отговор тези хора какви са?

- Сл. Ц.: То няма държава, каква държава е това, вие ако смятате тази пасмина за държава, аз си режа главата... Казвам ви го на всеослушание - няма държава. Каква държава имам аз, като викам полиция и те не взимат отношение, това държава ли е. За мен това не е държава. Значи законите важат в населените места, извън населените места не можело да се вземе отношение. Мен ако ме хванат, че режа гората, какво ще последва? Аз ако отида във Франция да газя собственика на земята с джипа си, какво ще последва? Мисля, че е без коментар, това е положението...

- Да се върнем на французите. Видяхте ли да имат специална екипировка?

- В. Ц.: Не, екипировката тогава не сме видели, но същата нощ аз исках да слезем надолу и да огледаме. Защото тия тримата идваха отдолу, от нивата точно. Но полицаят каза, че било кално, много вода имало и не искал да ходи там да се каля, категорично отказа.

- Страх изпитахте ли?

- В. Ц.: Не, няма страх, има разочарование от властите, от никой друг...

- Ако пак кацнат някакви такива?

- Сл. Ц.: Пак ще ядат бой.

- Усетихте ли, че не са българи?

- Сл. Ц.: Чак когато ги напънахме яко на бой, почнаха да викат, че са туристи. Да, ама "Късно е, либе, за китка", както казват в нашето село...

- На какъв език викаха?

- Сл. Ц.: На някакъв развален: "Туризмо, туризмо...", нещо ей такова. Ама не може така, агресията тръгна, откакто мен ме удари с джипа. Единият извади нещо желязно от джипа, но аз му го измъкнах от ръцете и ги почнах с него, това е - с техните камъни, по техните глави.

- Имаше ли риск за вашия живот, ако Румен не беше стрелял?

- Сл. Ц.: Може би да е имало опасност, знам ли...

- В. Ц.: Тогава щяхме да бъдем двама на пет и знам ли, просто всичко зависи от ситуацията.

- Някой от държавната власт дойде ли да ви успокои или напротив - ви оставиха в пълно неведение какви са тези хора и какво са правили тук?

- В. Ц.: Единствено от прокуратурата казаха, че няма проблеми засега.

- По този случай никой нищо ли не ви каза?

- Сл. Ц.: Никой, какво да ни кажат - френски разузнавачи, какви френски разузнавачи...

- За вас какви са тези хора?

- Сл. Ц.: Ами не знам, ние ги помислихме за цигани, защото циганите обикновено крадат и ги вардят с джипове. Може да питате някои органи на полицията, те ги знаят къде ходят, с какво ходят, крадат кабели - всичко се знае, ама никой нищо не казва.
  

върни се в НАЧАЛО