СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                                  "BG Север" - брой 10 (15 - 21 март 2013 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

 

Нели Дакова


В навечерието на отбелязването на 110 години музейно дело в Плевен разговаряме с временно изпълняващия длъжността директор на Регионалния исторически музей (РИМ) за миналото и настоящето, за предстоящите изяви и за съвременното звучене на един от най-старите културни институти в града.


Плевенското Археологическо дружество поставя началото на културния туризъм


Нели Дакова е родена на 1 юли 1957 г. в Плевен. Завършва Руската гимназия в родния си град и история в Софийския университет. Две години преподава в Селскостопанския техникум в Пордим. През 1985 г. започва работа в РИМ - Плевен - от екскурзовод, през уредник в отдел “Нова и най-нова история”, а в последствие завеждащ отдела. От 21 юни 2012 г. е временно изпълняващ длъжността директор на музея.
Автор е на научни и научно-популярни публикации в областта на обществено-политическия и културен живот на Плевен от Освобождението до 1944 г.


Интервю на Мая ПАСКОВА

- Г-жо Дакова, в последните седмици страната ни е разтърсена от бурни събития. Като историк виждате ли повторяемост в обществения живот от миналото и сега?


- Определено смятам, че има такава повторяемост. В моята изследователска дейност трябваше да чета първите вестници, които излизат след Освобождението - местните и някои национални. Там са отразени същите борби, същите нападки, същото непризнаване на хубавото и тотално отричане на всяко едно управление. Омаскаряване е най-точната дума. Може би и затова през 1934 г. са забранени всички политически партии. Тогава в България имаме уникален модел на Народно събрание, което се избира на съсловен принцип - народните представители са избирани по браншове.


- Предстои ни да отбележим 110 години от създаването на музейното дело в Плевен. Какво подготвяте по този повод?


- На 21 март от 16 ч. тук ще прозвучи концерт на възпитаници на НУИ “П. Пипков” и ще бъде открита изложба под наслов “Съхранена памет”. Тя ще бъде ретроспективна, документална и ще представи основните моменти от развитието на музейното дело през годините, като ще се акцентира на неговите пионери в Плевен и на онези три поколения музейни работници след тях, които превръщат музеите в истински, действени културно-просветни и научни институти. Ще се акцентира и на дейността на РИМ през последните 10 години.
 

- Кой и как поставя началото?


- На 23 март 1903 г. в читалище “Съгласие” се провежда събрание, в което участват 45 плевенски интелектуалци. Тогава се учредява местното археологическо дружество, като клон на Българското археологическо дружество в София. За председател е избран д-р Парашкев Стоянов, а за деловодител и касиер - Йордан Кантарджиев. Д-р Стоянов тогава е бил старши лекар в плевенската болница. Той е възпитаник на Медицинския университет в Германия, в последствие специализирал във Франция и Германия, а през 1918 г. става професор в първия медицински факултет в България към Софийския университет. Хирург, владее 10 езика - една изключително ерудирана личност. Йордан Кантарджиев е запасен офицер от българската армия и е автор на много публикации за Плевенската епопея.
 

- Каква цел си поставя това дружество?


- Още с учредяването си то приема устав, като формулира целта си да издирва, съхранява и изучава паметници на миналото на територията на града и на окръга, да провежда разкопки, да предприема научни екскурзии и да популяризира историческото ни минало сред населението. Действително археологическото дружество още в началото разгръща много широка дейност. Над 160 писма са разпратени до кметове и учители в окръга за събиране на сведения. Самият Йордан Кантарджиев предприема обиколки, събира исторически сведения, написва доклад от 40 страници, който изпраща в дружеството в София и в Министерство на народното просвещение. Събрани са и много документални и веществени свидетелства за историята на Плевен и региона. През 1905 г. под негово ръководство се предприемат и първите археологически разкопки на крепостта Сторгозия, които продължават с прекъсвания до 1914 г. Още през 1904 г. се организират научни екскурзии до исторически обекти на гражданите от Плевен до село Гиген. Същата година през май в Плевен се провежда IV конгрес на туристическите дружества и ръководството на Туристическото дружество в Плевен се обръща към археологическото да състави културна програма за представителите от цялата страна, които ще присъстват на конгреса. Програмата включва посещения на крепостта Сторгозия, къщата на Анастас Попхинов, в която е създаден първият революционен комитет от Васил Левски, и до крепостта Сарая. С това можем да кажем, че плевенското Археологическо дружество поставя началото на културния туризъм в национален мащаб. Началото на музейното дело в Плевен се отбелязва и с полагането на основния камък на мавзолея “Св. Георги Победоносец” на 12 април 1903 година.


- А събраните материали са основата на днешния фонд на музея?
 

- През 1911 г. е подредена първата музейна сбирка в едно от помещенията на Куршум джамия, която тогава се е заемала от Четвърти пехотен плевенски полк и е използвана за вещеви склад. През 1923 г. по инициатива на Иван Данов музейната сбирка се премества в библиотеката на читалище “Съгласие”, а настоятелството утвърждава създаването на музейна сбирка от археологически нумизматични материали, наречена археологически музей. Тук трябва да подчертаем изключително големите заслуги на Иван Данов, който в продължение на над 20 години извършва огромна събирателска и проучвателска дейност. Той е не само библиограф с принос в библиотечното дело в страната. Той посвещава живота си на плевенската култура. В резултат на неговата дейност археологическата сбирка се обогатява изключително много и става една добра основа за съдаването на Окръжния исторически музей през 1952 г. Експозицията е открита през 1953 г. с два раздела - революционен и археологически, в музейна зала на читалището, което вече е в нова сграда и носи името “Георги Димитров”.


- Вероятно се променя цялата концепция и работа в музея?


- От 1953 г. музейното дело бележи нов период в развитието си. Тогава навлизат специалисти с висше образование, които го поставят на професионална основа, започва научна обработка на фондовете, научно-изследователска дейност, по-задълбочено събиране на паметници от праисторията до днес. Именно поради това през 1961 г. на Окръжния исторически музей е предоставена красивата в архитектурно отношение сграда на Върбеновата къща, строена в края на ХIX в. През 1961 г. там са открити нови експозиции - етнография и по-богат раздел археология, както и работническо революционно движение. През 1975 г. се открива експозиция “Социалистическо строителство”, а през 1977 г. е създаден и раздел “Природа”. Качествено нов етап музейното дело бележи с изграждането на Панорама “Плевенска епопея” през 1977 г. и преместването на историческия музей във внушителната по своите размери сграда на бившата казарма на Четвърти пехотен плевенски полк. Експозиция е открита на 21 юни 1984 г. от Тодор Живков в присъствието на ръководителите на дипломатическите мисии в страната. Още тогава музейната експозиция е класифицирана от музееведите като образцова, на нивото на национален музей. Тя е значима и като художествено-пространствено оформление, чиито автор е художникът Златко Чалъков, и като богатство на представените културни ценности в нея.
 

- Какво съдържа фондът на музея?


- В момента в експозицията са показани 6 182 културни ценности от древността до днес. В основния фонд се съдържат над 187 000 единици, а в общия музеен фонд - над 255 000. Някои от тях представяме във временни експозиции, за да се запознаят гражданите с богатството, което притежаваме. Останалите се съхраняват при специални условия.
 

- През последните години бяха открити нови експозиции със съвременно звучене...


- Когато се е изграждала тази експозиция, 18 музейни специалисти са изпратени да изучат съвременните експозиционни решения в Германия, Унгария и Чехословакия. И сега се стремим да бъдем в крак с времето. Новите експозиции са в по-съвременен стил и като художествено оформление, и като цветово решение, по-атрактивни са за посетителите, но все пак трябва да се вписват в цялостната визия.
 

- Посетителите увеличиха ли се?


- Имаше един период на намаляване на груповите посещения - отдавна ги няма руските групи и организираните екскурзии от заводи и предприятия. Но пък ученическите групи се връщат. Ние се опитваме да организираме различни изяви за привличане на учениците. Увеличи се много потокът от индивидуални посетители.
 

- Все още тече ремонтът на музея...


- Всеки момент той ще бъде довършен с боядисване на фасадата на сградата. Над 300 000 лв. са отпуснати за основен ремонт на покрива и подмяна на улуците, възстановяване на отоплителната инсталация след авариите през миналата тежка зима, основен ремонт на 6 сервизни помещения и боядисване на фасадата.
 

- А паркът?


 - Ние сме в дълг към най-малките плевенчани. Искаме да привлечем децата от 3 до 12 години да станат съпричастни с историята на своя роден град. По наша покана музеят ще бъде посетен от представител на фондация “Америка за България” с цел изграждане в парка на музея на детски музеен кът. Стремим се да разработваме образователни програми за най-малките с практическа насоченост, за да могат децата да пипнат, да видят и да усетят.
 

- Вие сте автор на няколко сценария за инициативата “Нощ в музея”. Какво да очакват плевенчани тази година?


- Предстоящата “Нощ в музея” ще бъде посветена на приноса на Плевен за възобновяването на българското лозарство и поставянето му на съвременна основа. Подготвяме изложба, в която ще бъдат включени материали от фонда на музея, от Института по лозарство и винарство, от Професионалната гимназия по лозарство и винарство и от Музея на виното. Музикалният спектакъл ще бъде артистична реконструкция на Дионисиевия царски ритуал от театрална трупа ТЕМП от Враца. Ще се изпълнява със сребърни реплики от тракийските съкровища и включва дегустация на вино в тракийски съдове и дегустация на ритуален хляб от лимец. В програмата на открито са включени изпълнения на Северняшкия ансамбъл, фолклорен ансамбъл “Мизия” при читалище “Съгласие”, Общински хор “Гена Димитрова”, филхармонията, спортен клуб “Дъга”, цигуларя Чавдар Вълков. В парка на музея в шатри институтът, гимназията и Музеят на виното ще представят лимитирани серии вина, придружени с дегустация, като всеки ще може да си закупи от това, което най-много му е харесало. Ученици от Професионалната гимназия по ресторантьорство, търговия и обслужване ще приготвят хапки към виното и ще демонстрират сомелиерството. Деца от арт школа “Колорит” ще покажат свои рисунки, свързани с лозата и виното, и ще изработят 25 бутилки рисувано стъкло, за които ще се организира базар. Едновременно ще се открият две изложби в експозиционните зали - мерки и теглилки от древността до днес и “Плевен през погледа на художника”, съвместно с ХГ “Илия Бешков”.

  

върни се в НАЧАЛО