СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                           "BG Север" - брой 6 (15 - 21 февруари 2013 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

 

Доц. Юлиян Станчев

 

Той е потомствен пчелар, занимава се с пчеларство от близо 50 г. и е един от най-активните членове на плевенския Областен пчеларски съюз. Не е от мащабните производители на мед в региона - отглежда 45 пчелни семейства. Познава обаче до най-малките подробности проблемите на този земеделски сектор - точно за тях е разговорът ни с него.

 

 

Унизително е пчеларите ни да чакат две денонощия на опашки за помощи

 

Доц. Юлиян Станчев е кореняк плевналия. Роден е през 1954 г. Завършил е "Математика и информатика" и "Механика" в Софийския университет. От 30 години преподава "Информационни науки" на курсантите в Долна Митрополия. Преди това е работил 6 години като програмист. Доцентура по "Информационни системи" защитил през 1999 г.

Заместник-председател е на Областния пчеларски съюз в Плевен.

 

Интервю на Ангел АТАНАСОВ

- Доц. Станчев, при откриването на 11-ото Международно изложение-договаряне в Плевен земеделският министър Мирослав Найденов каза, че през следващия програмен период Националната програма по пчеларство ще се разшири, а евросубсидиите вече ще стигат директно до пчеларите. Не е ли закъсняла тази стъпка? Досега пчеларите бяха "доведеното дете" на българското земеделие.

 

- Наистина е така, защото другите сектори и на животновъдството, и на земеделието получават доста повече субсидии от нас. Вижданията на Европейската комисия обаче са, че трябва да бъдат увеличени сумите, които се отделят за развитие на пчеларството. Причината е в сериозните проблеми, които се появиха в нашия сектор. Пчелните семейства и пчеларите в Европа намаляват. Затова в следващите шест години се предвижда да бъде отделено повече внимание на пчеларството и да бъдат отпуснати по-големи субсидии за сектора, включително и в България. Предвижда се да бъдат отделени средства за всяко регистрирано пчелно семейство. Досега получаваха пари само пчеларите, които са се регистрирали като земеделски производители и то - само малка част от тях. Регламентът на разпределение на средствата по 3-годишната Национална програма по пчеларство беше такъв, че не всички могат да кандидатстват и да получат финансова помощ от нея.

 

- Какъв процент от пчеларите в Плевенско получиха такава помощ?

 

- Този процент е много малък - около 5 на сто. От една страна отпуснатите по програмата средства са малко, от друга страна условията за кандидатстване са такива, че малцина могат да стигнат до тези пари. Регистрираните пчелари в Плевенска област са около 1 200 души. Окончателните резултати за броя на подпомогнатите пчелари за тази година все още не са излезли, защото се получи преразпределение на средствата. Общата сума на заявените искания за финансово подпомагане беше 8 млн. лв., а предвидената за годината сума беше 6 млн. лв.

 

- Има ли въведен регионален принцип за разпределение на тези средства - според това колко е развит пчеларският сектор в съответния район?

 

- Няма такъв принцип. Програмата се отваря в определен ден и парите се дават в цялата страна, докато свършат. Плевенска област е на второ място по производство на пчелен мед и дава една осма от меда, който се произвежда в България. При нас се отглеждат близо 60 000 пчелни семейства. Тези числа обаче не се отчитат при разпределението на средствата. А би трябвало, защото в нашия край има много повече хора, които се нуждаят от тази помощ, отколкото в региони, където пчеларството не е така развито.

 

- Министър Найденов призна, че в този ден са се образували огромни опашки от чакащи за помощи пчелари. Това не е ли унизително за хората, които създават един от най-качествените български продукти?

 

- Така е - хората чакаха на тези опашки две денонощия и през всеки два часа трябваше да се регистрират, за да могат да влязат в списъка на одобрените кандидати. Такава организация не може да се нарече цивилизована.

 

- Опитахте ли се по някакъв начин да търсите по-справедливо разпределение на тези средства?

 

- От името на Областния пчеларски съюз миналата седмица направихме предложение до министъра на земеделието за промяна в регламента за раздаване на средствата по 3-годишната национална програма, за да не се повтаря повече тази ситуация. Но има и други програми, насочени към нашия сектор. Тази година за първи път беше отворена програмата "Деминимис", която е за животновъдството. Досега животновъдите получаваха субсидии по нея на брой регистрирани животни. Сега пчеларите, които са регистрирани като земеделски производители, получиха по 12 лв. за пчелно семейство. А разходите по едно пчелно семейство са около 40 лв.

 

- Когато зърнопроизводителите не са доволни от управляващите, излизат на протест с тракторите си. Пчеларите не могат да преградят пътищата със своите кошери. Как отстоявате правата си?

 

- Теоретично не е невъзможно и ние да организираме такива протести, но не сме замисляли такива акции. Търсим други начини да променим статуквото по отношение на пчеларството. В предложението ни към министър Найденов, например, сме посочили няколко мерки за подобряване на условията за развитието на нашия сектор. Искаме да се възстанови частично горският фонд, който е отнет през изминалите десетилетия за нуждите на зърнопроизводството. В Плевенския край през 50-те години на миналия век близо половината от горите са изкоренени за нуждите на земеделието. Последствията от това са отрицателни не само за пчеларството, но и за плодородието, за състоянието на подпочвените води и др. С премахването на горите са унищожени и дивите пчели, които също извършват опрашителна дейност. Искаме най-вече да се възстанови горският фонд върху ерозирали и малко продуктивни земи и наклонени терени. Искаме още да се намали размерът на големите блокове с посеви. Нашите стопанства са много уедрени и това влошава резултатите в земеделието. В Европа вече се обсъжда въвеждането на угарна система. И у нас сега земята се използва интензивно без да й се дава почивка. Ако продължи така, свойствата на почвата ще се влошат, а от там ще намалее плодородието и ще се наложи използването на повече торове. Отделянето на част от обработваемата земя за угар ще доведе до запазване на биологичното разнообразие и до създаването на паша за пчелите.

В повечето развити страни биологичното производство, включително и в пчеларството, все повече разширява своя дял. А в земеделието при нас то все още е много малко. Миналата есен излезе информация, че 200 млн. лв., отпуснати на страната ни от ЕС за биологично производство, не са усвоени и ще трябва да бъдат върнати. Явно няма желаещи да се занимават с такова земеделие, което е по-трудоемко и по-рисковано.

 

- Плевенските пчелари отчитат, че 2012 г. е била слаба за тях...

 

- Добивът на мед беше по-малък основно поради високите температури през лятото и засушаването, което продължи до късна есен. Когато няма дъждове, няма и принос на нектар и прашец и пчелните семейства не се развиват.

 

- Плевенският пчеларски съюз съобщи, че близо 10 000 пчелни семейства са били изгубени. Какви са причините?

 

- Този процес продължава вече няколко години. През 2012 г. отчетохме 30 на сто загуби на пчелни семейства, през тази зима също има доста оплаквания за загубени пчелни семейства. Една от основните причини е варотозата. Акарът Вароа е най-значимият неприятел на пчелите, полагат се доста усилия да се ограничи неговото въздействие, но...

 

- Ваши колеги обаче твърдят, че до голямата загуба на пчелни семейства се е стигнало и защото с пчеларство вече се захващат хора, които нямат необходимата подготовка и търсят само печалба от тази дейност.

 

- Наистина пчеларството изисква доста знания и умения, за да можеш да го практикуваш. Най-много грешки се допускат при борбата с болестите при пчелите. Пчеларският съюз полага доста усилия за ограмотяването на своите членове - провеждаме учебна дейност с лекции през цялата зима. Според мен обаче би трябвало да се възстановят дисциплините по пчеларство в земеделските и ветеринарните училища и във ветеринарния факултет в Стара Загора.

 

- Пчеларите от години настояват земеделските производители да им заплащат за опрашването на културите...

 

- Това е практика в много страни. Особено в развитите държави цената на опрашването е много висока, защото това е една от най-ценните дейности в природата. Без нея няма да имаме плодове, зеленчуци, семена, самите растения ще изчезнат. В САЩ, например, има много пчелари, които се занимават само с опрашване и получават доста добри доходи от това. У нас заплащането е един лев на декар, но дори и него не получаваме. Би трябвало да има наредба, която да регламентира тези взаимоотношения между нас и земеделските производители.

 

- Кражбите от пчелните стопанства също са сериозен проблем за сектора...

 

- Те са от години и не са спирали. Най-често страдат пчеларите по селата в региона. Точно по тази причина още преди 10-ина години те масово си прибраха кошерите от полето и ги сложиха в дворовете си за по-голяма сигурност. И въпреки това пак има кражби. Време е да се промени законодателството и на извършителите на такива престъпления да се налагат по-строги наказания.

 

- Почти всяка година пчеларите се оплакват, че изкупните цени на меда са ниски. Една трета от добития в Плевенско мед през миналата година все още не е изкупен. Защо?

 

- Цените на едро се определят от цените на пчелния мед на международните пазар. Цените на дребно обаче в България са едни от най-ниските в Европа, въпреки че нашият мед е най-качествен. За съжаление консумацията на този продукт у нас е много ниска. Страната ни консумира едва половината от меда, който произвежда. Останалото се изнася в чужбина.

 

- В каква насока ще се развива пчеларството ни през следващите години? Ще се стигне ли до окрупняване на пчеларските стопанства, както се случи с другите земеделски сектори?

 

- Има тенденция към създаване на големи пчеларски стопанства, но доста от пчелините ще си останат с малък брой кошери. За много хора пчеларството е хоби и те ще продължат да се занимават с него заради удоволствието, а не заради печалбата.

 

 

върни се в НАЧАЛО