СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                            "BG Север" - брой 5 (8 - 14 февруари 2013 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Проф. Григор Горчев

За равносметката след два мандата като ректор на Медицинския университет, за уникалната Хайфу технология, която от два месеца вече се прилага и в нашия град и за това превръща ли се Плевен в един от водещите центрове на високотехнологичната медицина в Европа - по тези въпроси разговаряме с първия хирург, който въведе роботизираната хирургия в България - проф. Григор Горчев.

 

 

Медицинският университет се утвърди като лидер във високите технологии

 

Проф. Григор Горчев е роден на 15 май 1956 г. във Велико Търново. През 1982 г. завършва Висшия медицински институт (б. а. - сега Медицински университет) в Плевен. От 1990 г. до 1992 г. е завеждащ Акушеро-гинекологичното отделение в Трявна. След това става асистент в катедрата "Акушерство и гинекология" на ВМИ - Плевен. През 1995 г. е назначен за ръководител на гинекологичната клиника към онкологичния център на института. През 2003 г. получава научното звание професор. Извършва първата у нас лапароскопска операция на рак на маточната шийка през 2004 г., с която България се нарежда сред водещите страни, използващи съвременните методи на оперативно лечение на този вид заболявания. Същата година осъществява за първи път у нас и операция на жена с рак на маточната шийка в първи стадий със запазване на детеродните й органи.

През 2008 г. внедрява високотехнологичната роботизирана система за гинекологични операции "Да Винчи S". През август 2012 г. за първи път в света жена с рак на маточната шийка, оперирана от проф. Григор Горчев с робота, роди здраво дете. Проф. Горчев извежда екипа си на второ място в Европа по брой на онкогинекологичните операции с роботизираната система. Ректор е на Медицинския университет (МУ) в Плевен от 2003 г. до 2013 г.

 

Интервю на Лора ГЕНЧЕВА

 

- Проф. Горчев, каква е вашата равносметка за постигнатото след двата ви мандата като ректор на Медицинския университет?

 

- През 2003 г. аз и моят екип поехме висшето училище. Тогава то беше висш Медицински институт с 13 студенти държавна поръчка. Сега, след почти 10 години, това е университет с три фалкутета, с 90 студенти в специалност "Медицина" по държавна поръчка, с Медицински колеж с три специалности, с нови технологии, с Ендоскопски център. Мога да кажа, че за тези години се случиха много неща. Затова лично аз и екипът ми сме много доволни от това, което постигнахме заедно за този период.

 

- Каква е формулата за успешно управление на такава голяма образователна институция като МУ - Плевен?

 

- Добронамереност и екипност - това за мен е формулата. Ако ги няма тези два важни елемента, неминуемо се стига до проблеми в работата.

 

- Какви препоръки ще отправите към новото ръководство на висшето заведение?

 

- Всички колеги, които се кандидатираха за ректор на Медицинския университет, са стойностни хора. В мандатните си програми те бяха заложили на най-важното за развитието на университета, затова смятам, че всеки от тях заслужаваше този пост. Желая успех на новия ректор и му пожелавам да утвърждава и надгражда това, което е постигнато дотук.

 

- Какво място заема днес МУ - Плевен, сред другите медицински университети в страната?

 

- Той е известен не само у нас, но и в чужбина, защото се утвърдихме като лидери в приложението на новите технологии. Плевенският Медицински университет е бутиково училище за цяла Северна България, като е и средище на много млади хора. В момента тук се обучават 1 540 български и чуждестранни студенти и докторанти по 11 специалности в 3 професионални направления - медицина, здравни грижи и управление и организация в сферата на здравеопазването. Чуждите студенти са общо 330 от 33 държави, сред които най-много са гражданите на Великобритания, Турция, Испания, Гърция и Германия.

 

- Телекомуникационният ендоскопски център с експериментална операционна зала на универстета е уникален за България, единствен е и в Източна Европа и на Балканския полуостров. Какви курсове за обучение провеждате в него?

 

- В ендоскопския център правим едномесечни курсове по оперативни техники в гинекологията, в ортопедията и в хирургията. Едногодишно провеждаме и курсове по роботика за Източна Европа. Той се превърна и в средище на постоянни научни прояви. Интересът на българските лекари към работата с нови технологии и методи расте постоянно.

 

- Вие сте първият хирург у нас, сертифициран да извършва операции с роботизираната система "Да Винчи S". Като онкогинеколог, опериратете жени с онкогинекологични заболявания. Колко общо операции сте направили досега с тази система в Плевен?

 

- От въвеждането на роботизираната система през 2008 година у нас до днес операциите са почти 500. Надявам се до 3 месеца в Плевен да има втори такъв робот. Той ще се използва за нуждите на хирургията и урологията.

 

- С вашето активно участие от началото на декември м. г. в Плевен вече се прилага и Хайфу технология за лечение на злокачествени и доброкачествени заболявания. Каква е същността на метода?

 

- И към тази технология интересът е много голям. Тя се прилага основно за лечение на ракови заболявания. За нас това е огромен успех, защото Хайфу терапията е неинвазивна методика, при която чрез насочен високоенергиен ултразвуков лъч и при изключителна прецизност се получава термоаблация (стопяване) на образуванието. Същевременно околната здрава тъкан се запазва. Това е много перспективна методика и е добра алтернатива за онкоболните.

 

- Къде и как е обучен екипът, който работи с апарата?

 

- Обучението беше в Китай и Италия - съответно на едномесечни и едноседмични курсове. Когато стартира проектът, много мислихме кого да привлечем. Като ректор на университета, знаех кой от колегите къде и как се представя и какви възможности има. Трябваше да подберем хора, които са интелигентни, с добра езикова подготовка, мотивирани, контактни и най-вече с големи познания. Специалистите, които избрахме, за мен са истинска находка, защото се справят изключително добре през тези два месеца. Те възприемат работата си като мисия, което е и най-важното, защото това е нов клон в лечението на раковите заболявания. В момента с нашия екип работи и китайски професор, за да използваме неговия опит и познания по отошение на работата с онкологично болните пациенти. Дори мислим да му извадим многократна виза за България, за да може да ни помага при тежките случаи.

 

- Досега колко пациенти и с какви онкологични заболявания са преминали през това лечение?

 

- 20 процедури са извършени вече, като сред тях най-много бяха пациентите с рак на панкреаса - седем, и жени с миома на матката - шест. В момента, в който излезе информацията за Хайфу апарата, се получи едно объркване в здравната система в България, конкретно в онкологичната помощ. Аз съм онколог, одавна съм в системата и видях за какво става въпрос. Нашите колеги бяха затрупани с имейли на много болни хора, които търсят някакъв допир с тази апаратура като последен шанс за тяхното излекуване. Което е едно мерило за това, че ние нямаме добра онкологична помощ и че тя просто не работи по места. Това се потвърждава и от факта, че голяма част от тези пациенти, които търсят помощ от нас, дори нямат диагнози. Така се забавя процесът на лечение, защото на нас ни отнема много време да отсеем подходящия пациент, който да бъде подложен на Хайфу терапията.

 

- За кои видове рак е подходяща тази технология и за кои не е?

 

- Хайфу технолигията е приложима при тумори на панкреаса, на черния дроб, на бъбреците, на кости, на меките тъкани и миома на матката, но не е подходяща при тумори на белия дроб и мозъка. Това, което видях при миомната болест, показва, че лечението дава прекрасни резултати в определени ситуации. Говоря за нея, защото тези случаи основно минават през мен и проф. Славчо Томов. Една от 6-те жени с миома на матката беше с 8 см образувание и в края на първия месец след Хайфу терапията при контролен преглед установихме, че туморът беше намалял наполовина, което значи, че на 3-тия до 6-ия месец той почти напълно трябва да изчезне. По този начин опитът на колегите от Италия, Англия и Испания се потвърждава. Ние нямаме още 6 месеца практика, откакто прилагаме технологията, за да кажем как е при нас. Но това, което виждам досега, потвърждава опита на специалистите от другите центрове. Така че Хайфу апаратурата е добра алтернатива особено при миомната болест. Българските жени са интелигентни, четат в интернет, информирани са какво става по света и държат да запазят половите си органи. У нас обаче повечето хирурзи и гинеколози предпочитат, ако една жена е между 38 г. и 48 г., да отстранят матката, вместо да я запазят, защото това е по-трудно и по-евтино платено от касата. Но не е перспективно. Винаги съм казвал и по симпозиуми, и по конференции, че не бива да комерсиализираме женското здраве. Това е страшното, защото така осакатяваме женския организъм. Хайфу апаратурата позволява туморът да се намалява без да се прави операция. В Испания, например, имат Хайфу център, който се използва само за миомната болест, докато нашата идея тук е да се работи всичко.

 

- Еднократна ли е процедурата по отстраняване на тумора или се налага да бъде повторена?

 

- При тумор на панкреаса тя продължава 7 - 8 часа, а при миомната болест - 2 - 3 часа. Ако е необходимо, процедурата може да бъде повторена, но това не крие никаква опастност за пациента, защото при Хайфу терапията няма натрупване на лъчение и не е токсична.

- Какви са приоритетите ви оттук нататък в професионален план и към какво смятате да насочите усилията си?

- Ще се отдам изцяло на хирургията и на моите пациенти, защото през последните няколко години бях доста ангажиран и нямах време да обърна достатъчно внимание на текущата работа. Ще се насоча към съвременните методи на лечение основно на раковите заболявания. Има нови методики, които разработвам в момента с "Да Винчи"-системата, с колеги от САЩ работим върху новите техники в роботиката при раковите заболявания.

 

-Липсвате ли на семейството си?

 

- Много. За щастие вече ще съм по-спокоен и ще бъда повече около най-близките си хора.

 

- Кое от постигнатото от вас ви носи най-голямо удовлетворение?

 

- Уважението на хората - основно от университета, и това, че за тези 10 години като ректор не съм бил свидетел на никакви локални политики и войни, защото академичната общност е нещо много ранимо. Смея да кажа, че работих в комфорт. Никой не ми е създавал проблеми, за което съм много благодарен на моите колеги не само от ръководството, но и от цялата академична общност на висшето учебно заведение.

 

 

върни се в НАЧАЛО