СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                                 "BG Север" - брой 45 (21 декември 2012 г.)

                                                                                   ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

 

Д-р Иво Духленски

 

Кога, как и защо се появяват масовите психози, доколко информираността може да ни спаси от тях или по-скоро засилва въздействието им; какво значи да си нормален и как държавата за пореден път се опитва да наруши човешките ни права? Отговаря ни един от най-известните плевенски психиатри. А ако четете това интервю, това вече е повод за празнуване, защото очевидно Краят на света отново не се е състоял.

 

Когато съзнанието е раздрусано от кризи, внушаемостта става много по-голяма

 

Д-р Иво Духленски е роден на 18.07.1959 г. в София. През 1986 г. завършва Висш медицински институт - гр. Плевен. От април 2001 г. работи в специализиран психиатричен кабинет в ДКЦ II.

Притежава придобити квалификации по психиатрия, позитивна психотерапия; обсесивно-компулсивно разстройство; краткосрочна психотерапия; психодрама и групова психотерапия; дипломиран психодрама-психотерапевт.

Занимава се с научна дейност по разработване на социално демографски и социалнопсихологически аспекти на алкохолните проблеми при жени, проучване на стресогенни фактори, ниво на стрес, дистрес и стрес.

Член е на Български лекарски съюз, Българска психиатрична асоциация, Асоциация за психосоциална помощ, Сдружение за превенция на наркоманиите.

Женен, с две деца.

 

Интервю на Мая ПАСКОВА

- Д-р Духленски, интервюто ни ще излезе на 21 декември. Смятате ли, че ще има кой да го прочете?

- Не вярвам, но не пречи да си кажем няколко думи (смее се).

- Как възникват масовите психози?

- Те никога не са случайно появяващи се във времето, а винаги съпровождат по някакъв начин периоди, в които общественото съзнание е раздрусано от някаква икономическа, политическа или социална криза. За да се създаде една масова психоза, е необходима предпоставка в т. нар. колективно подсъзнание, което означава усещане за несигурност, за дестабилизиране. В такива периоди се появява чувството за фаталност на предстоящото, тревожното очакване на нещо лошо. Колкото и парадоксално да звучи, винаги в основата стои очакването на някаква генерална промяна, на нещо, което хората очакват да се случи едва ли не като спасение. Точно в тези моменти, когато обществото се нуждае от някаква генерална, оптимистична промяна, са най-обострени механизмите, по които се задвижват апокалиптичните очаквания и вярвания.

- Както казвате, това са очаквания и вярвания, не научни факти.

- Неминуемо подобни вярвания са свързани с един исконно вроден в човешкото съзнание феномен - суеверието. Защото ние не се чувстваме господари винаги на живота си, има събития, които не са предвидими, нито са овладими от индивидуалния модел на човешкото поведение и тогава се чувстваме подвластни на някакви сили, които са вън от нашия контрол. Когато общественото съзнание е раздрусано от някакви кризи, внушаемостта става много по-голяма. Когато тази внушаемост се е обострила, много по-лесно общественото съзнание може да бъде манипулирано.

Ако се замислим, във всичките векове на човешката история е имало периоди на колективни или на масови психози, които са свързани най-често с очакването на края на света. Оттам е дошла и идеята за потопа, за световния апокалипсис. Независимо от технологичния напредък на обществото, от голямата информираност, която съществува в интернет и в медийното пространство, човешката природа си е човешка и информационният поток никога не функционира самостоятелно, винаги е скачен с емоционалността на човешкия род. Именно тя реагира като паник бутон на известия и очаквания за нещо лошо, когато без това е засилен невротизмът поради неблагоприятни моменти от битието.

- Именно медиите подклаждат още повече напрежението. Повторението ти действа на психиката и започваш да се питаш: "Дали наистина няма да се случи?"

- Нека не подценяваме информираността в който и да е от по-старите векове. Да, медиите ускоряват потока от информация, но в който и да е от вековете преди нашия, хората са общували много повече помежду си. Тогава най-сигурно е действал законът за ЕЖК (една жена казала).

- И се засилва ефектът на легендата...

- Когато една такава идея бъде подета и удари в някаква чувствителна зона - тревожно очакване на човек да се случи нещо лошо, от уста на уста, поради емоционалното възприемане на подобна информация тя бива пресилвана, преработвана, омащабявана и добива все по-футуристични краски. А и да не забравяме начина, по който се предава - със съответния жест, мимика, тревожен поглед, драматична интонация - всичко това е въздействащо върху поредния слушател. Оттам насетне бягането в апокалипсиса много лесно се случва.

- Особено ако разказвачът е надарен със "свръхестествена" сила...

- Всички медии имат информация за ходене по врачки, баячки, разваляне на магии. Дори тв канали официално работят с рубрики за такива персони, което идва да подкрепи факта, че суеверието, вярването в свръхестествени сили изобщо не е намаляло и това на практика няма нищо общо с информираността. Колкото по-висок е невротизмът в обществото, колкото повече са се засилили депресивните преживявания на битието, толкова повече човек се чувства несигурен, дебалансиран и търси нещо свръхестествено, за което да се хване, поради липсата на реалистични опорни точки. Въпросът е, че тези свръхестествени варианти, които му се предлагат, много често не са с оптимистичен знак, а тъкмо напротив. Това се използва от конкретни хора най-често с религиозна или икономическа цел.

- Наистина ли има бум на депресиите?

- За съжаление това е една тъжна статистика, що се отнася до т. нар. ендогенни депресии, за които обикновено няма причинно-следствена връзка от някакви психотравмиращи събития, а те могат само да се окажат пусковият бутон за отключване на депресивното състояние. По-значими са всички останали - невротични, реактивни, екзистенциални и т. н. депресии, обвързани с травмиращото ни битие. Наистина има бум на депресиите и смятам, че е необходимо да се говори по този въпрос, защото депресията, свързана с екзистенциални фактори, неминуемо е съпроводена с трагично преживяване на настоящето и с чувство на отчаяние, проектирано в бъдещето. Това пък при всички случаи води до спадане на креативността на хората, т. е. до възможността им за справяне с рационални средства с проблемите в битието, и фактически задълбочава екзистенциалните проблеми поради лошото справяне с актуалните проблеми.

- Кога човек трябва да потърси специализирана помощ?

- Когато усеща, че зацикля на едно място, когато вижда, че умуването над проблемите не води до разрешаването им. Това трябва да го подсети, че неговите рационални възможности са занижени, неговото психично преживяване на екзистенциалната действителност е вероятно изкривено и поради тази причина трябва да потърси огледалото, в което да се огледа.

- Огледало?

- Това означава да потърси специализирана помощ, за да може да получи една обективна оценка за състоянието си, за преживяванията си, за начина си на мислене и на действане и оттам насетне да направи необходимото за себе си. Добре известният принцип "Здрав дух в здраво тяло" аз бих перифразирал в "Здраво тяло със здрав дух". Двете неща са неминуемо свързани. Ако ние не се погрижим за психиката си, вероятността да се отключат включително и психосоматични заболявания е твърде голяма.

- Българинът все още смята, че ако отиде при психиатър, това автоматично му поставя диагнозата луд.

- Твърдя, че стигматизацията при посещение на психиатър и психотерапевт е намаляла през последните 10 години. Личните лекари вече добре разпознават тези състояния и насочват пациентите към подобни кабинети. Пък и много от пациентите сами търсят директно такава помощ. Проблемът е в последните наредби на Министерството на здравеопазването, които целят диспансеризация на всички психични заболявания, включително тревожните разстройства, паническите разстройства и разни леки депресии.

- Какво ще последва от това?

- Диспансеризацията отново би създала усещане за стигматизация на човек, потърсил подобна помощ. Той дори да осъзнава необходимостта от лечение или от консултация, няма да потърси такава поради страха си от попадане в някакви регистри. Според мен това е нарушаване на гражданските права на хората и е антиконституционно, особено със завеждането на здравната европейска карта. Лекарят е задължен да впише наличните заболявания и ако отбележи диспансер за паническо разстройство, в България може и да имат предвид едно конкретно съдържание на тази дума, за да могат да се спестят средства на министерството, но по света диспансер за психично заболяване означава едно единствено нещо - обществено опасна личност. Това са недомислици на министерството и те ще бъдат атакувани до дни по съдебен път от колегията. Не знам кого ще обслужва този регистър, но това по никакъв начин не би подобрило качеството на обслужването. Напротив, би довело до закриване на лекарски практики.

- А какво се случва с онези, които не осъзнават проблема си, но са опасни за себе си и за околните?

- Това е съвсем друго, но може да бъде доказано единствено и само при съответно наблюдение и експертна оценка на специалисти. Ако докажат, че този човек е обществено опасен поради психическо заболяване, тогава наистина би следвало да подлежи на диспансеризация. Но такъв човек не бива да бъде поставен на един кантар с всички останали, които са потърсили помощ.

- Все по-често в новините влизат масови престрелки, обири. Като че ли в даден момент на нормални хора им избушват бушоните и започват да се държат неадекватно.

- Подобни феномени са се случвали в цялата история на човечеството, били са моделирани от конкретния културен и социален модел, който съществува в определена държава. Масови убийци засега в нашето общество няма, но това не означава, че ние не страдаме от други болести като насилници, герантофили, педофили и т. н. Обществото трябва да бъде достатъчно бдително за поведението на подобни хора и да се дават сигнали, когато е необходимо, а не когато каруцата се обърне.

- Може ли да се даде определение на нормалност?

- Най-просто казано нормата е онова състояние, в което човек е в комфорт със социалните и с личните си критерии. Когато начинът, по който мисли, преживява и действа един човек кореспондира адекватно с общоприетите за това стандарти на социума и не се конфронтира със собствените представи за себе си. Аз смятам, че във всеки от нас има достатъчно добре развити психологични личностови защити. Когато те се задействат, човек трябва да направи консултация със специалист. Аз като специалист нямам отговор на въпроса как българинът успява да оцелее и физически, и психически в тази абсурдна действителност. Твърдя, че българинът живее под социалния минимум, за духовен живот място не остава и въпреки това концертните и театралните зали се посещават, което също е парадоксално, защото за това трябва и надстройка освен потребност. А функционирайки под виталния минимум не остава пространство за духовното, но българинът не спира да се стреми и да го консумира под някаква форма.

- Ежедневно се срещате с десетки човешки съдби. Това отразява ли ви се и как се справяте с натоварването?

- Израз на висш пилотаж в професионализма е умението да не позволяваш проблемите на пациентите ти лично да те нараняват и да не ги вземаш много навътре. Аз за съжаление все още не съм успял да си изградя тези защитни механизми. Определено съпреживявам нещата, които се случват с пациентите ми, опитвам се да бъда много близо до проблемите им, максимално да ги разбера, да почувствам това, което те преживяват, за да мога да им бъда полезен. Убеден съм, че практиката ме е научила да не допускам това да попречи на обективизма ми.

  

върни се в НАЧАЛО