СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                       "BG Север" - брой 44 (14 - 20 декември 2012 г.)

ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Д-р Христо Алексиев

 

По повод 14 декември - професионалния празник на ветеринарите, д-р Алексиев сподели интересни случки и преживявания от дългогодишния си професионален опит. С него разговаряме и за проблемите и трудностите във ветеринарната медицина, както и за състоянието на животновъдството в Плевенския регион.

 

Ветеринарите трудно оцеляват, защото броят на животните драстично намаля

 

Христо Алексиев е роден през 1951 г. в Плевен. През 1969 г. завършва Втора смесена гимназия, а през 1977 г. приключва обучението си във Ветеринарно-медицинския институт в София, като е в предпоследния випуск преди учебното заведение да бъде преместено в Стара Загора. Още същата година започва работа в с. Садовец, Плевенско, като ветеринарен лекар. През 1981 г. е поканен в ПЖК "Георги Димитров" (сега конезавод "Клементина") - с. Победа, като втори лекар. Там работи 17 години, като 10 от тях е главен ветеринар, до 1997 г., преди конезаводът да бъде продаден.

В момента Христо Алексиев е управител на фазановото стопанство към Ловно-рибарското дружество в Плевен и едновременно с това е консултант към две фирми по птицевъдство.

Интервю на Лора ГЕНЧЕВА

- Д-р Алексиев, кога и как разбрахте, че искате да станете ветеринар и какво ви носи тази професия?

- Решението за това дойде още когато бях малък. Аз съм петият в рода ни и последният може би ветеринар. В нашия род дори имаше двама професори по ветеринарна медицина. Баща ми също се занимаваше с животновъдство. През далечните 1940 - 1946 година е развъждал чистокръвни жребци за конезавод "Клементина". След години така се стекоха обстоятелствата, че станах главен лекар в него. Там бяхме голям персонал от 15 човека и отглеждахме не само чистокръвни коне като английска, дунавска, плевенска порода, а и елитни крави бикопроизводителки, както и овце. Имахме и птицевъдство до 1984 год., когато беше закрито. Така че съм се занимавал с всички видове животни и работата с тях през годините ми носеше голямо удоволствие. Тогава имаше какво да лекуваме. Сега вече няма животни, Плевен намаля значително, а и аз не практикувам от 4 - 5 години. Дори съм раздал и подарил всичките си инструменти.

- Помните ли какъв беше първият ви пациент?

- Да, разбира се. Точно бях започнал работа в с. Садовец и колегата ми го взеха запас. Бях на три дена доктор, не знаех откъде да хвана спринцовката. Тогава дойде едно прасе с червенка и аз обърках антибиотика, но то оживя. Има много случаи, които помня, защото в Садовец съм се сблъсквал с доста заболявания, които младите колеги не могат вече да видят. Те просто изчезнаха. По онова време имаше различни заболявания, които се дължаха на самата технология на отглеждане. Явно сега в това разпокъсано и дребно животновъдство ги няма.

- Как празнувате на 14 декември?

- От години вече не празнувам. Обикновено черпя приятелите си, но сега ще бъда на новогодишния благотворителен бал на "Ротари клуб", тъй като съм ротарианец. Вече не се и познаваме с колегите ветеринари, защото не се събираме. Преди години имаше големи празненства, но сега не е същото.

- Има ли достатъчно специалисти ветеринари в Плевенска област?

- Даже повече отколкото трябва. Просто няма работа за ветеринарите, защото животните са малко, липсват и едри ферми. Колегите трудно изкарват. Държавата помага, за да може да се поддържа едно ниво, доколкото да се предугаждат заболяванията, да няма разпространение. Колкото и да помага обаче животните са намалели. Статистиката показва, че е останало една трета от това, което беше в края на 90-те години. Особено говедата много намаляха.

- Привлекателна ли е тази професия за младото поколение?

- Не мога да кажа дали е привлекателна в момента. За нас навремето беше, защото реално се лекуваха животни и можеше да видиш ефекта от работата си - твоето решение, лечение и диагноза.

- Колко изкарва един ветеринар и достатъчни ли са тези средства, за да се чувства оценен в обществото?

- Преди сякаш бяхме по-платени и от хуманните лекари, но сега е друго. Може би печелят добре само тези, които се занимават с дребни животни и то с кучета и котки, но така е единствено в големите градове. Професията не е това, което беше. Проф. Георги Павлов, който навремето е създал една от най-добрите организации за ветеринарното обслужване в Европа, има една мисъл: "Ако хуманният лекар пази човека, то ветеринарният пази човечеството". И дълги години България беше пример за добра организация на ветеринарното дело, но нещата се измениха. Още повече, че при нас все още не е настъпила тази диференциация при колегите по категории на животни, както е по света. Едни завършват специалисти само за дребни животни, други - за едри, трети само за коне, а ние сме поливалентни. Аз се гордея с това, че съм един от малкото хора, които 17 години са работили само с коне, и то спортни. Имам голяма практика и в борбата със спортния травматизъм при тях. Дори бях започнал да пиша дисертация за ранната диагностика на травмите при спортните коне, но дойде промяната, нещата се размиха и тя остана така - незащитена, но написана.

- Какви са проблемите във ветеринарството в момента?

- Едно време проблемът беше липсата на лекарства, сега медикаменти има каквито поискаш и отвсякъде. Проблемът идва от това, че хората нямат пари и трудно се провежда едно хубаво лечение, защото е много скъпо. Ако тръгнеш да правиш качествено лечение, то ще струва почти колкото цялото животно. Народът няма пари и се опитва сам да ги лекува. Това също е проблем във ветеринарията, защото има аптеки, които продават лекарства без рецепти. А лечението трябва да е предписано само от ветеринар и да се прилага от него. Самолечението трябва да бъде забравено.

- През лятото всички ваши колеги протестираха срещу готвените промени в Закона за ветеринарната медицина...

- Да, гилдията скочи срещу някои необмислени неща в Министерството на земеделието. Едното от тях беше намаляването на заплащането при извършването на редица задължителни профилактични мероприятия, като туберкулизации, ваксинации против антракс, взимането на кръв за бруцелоза и други. Тези пари се отпускат от фонда за зоопрофилактика на аграрното министерство и не се заплащат от стопаните на животните, защото са задължителни. Те се поемат от държавата и по този начин се извършва една профилактика. Засега тези мероприятия останаха и това носи известна сигурност на ветеринарите, че ще имат работа и ще получават някакви пари.

- Какво ще се промени, ако държавните служители на Българската агенция по безопасност на храните едновременно със задължителните контролни дейности започнат да сключват договори за лечение и профилактика?

- Това няма да стане, защото броят на колегите, които работят в Агенцията е много малък. Те не могат да обхванат всички села в страната, за да следят животните и да извършват задължителните профилактични мероприятия.

- Какво е състоянието на птицевъдството в региона в момента?

- Много тежко. Някои от фирмите са почти пред фалит. Единствено бройлеропроизводството продължава. В окръга имаме две ферми, които се занимават с производството на яйца за бройлери, даже успяват да правят износ за чужбина - Кипър, Унгария, Гърция и Румъния. А другите, които са за стокови токачки, за яйца, трудно преживяват, защото има голям внос, който е конкурентоспособен и на ниска цена.

- Отглеждат ли се наистина щастливи кокошки и прасета, както изисква от нас Европейският съюз?

- Аз съм малко скептичен по този въпрос. А когато ги изяждаме, те щастливи ли са? Миналата година видях в Англия щастливи прасета, които живеят в калта, както ги отглеждахме ние преди 20 - 30 години в калните кочини.

Щастливите кокошки струват много пари на производителя. Те не снасят редовно и по този начин себестойността им скача доста. Освен това площта, която заемат определен брой кокошки, е много по-голяма, начинът им на хранене е по-различен и всичко това оскъпява. Така че аз съм против тези европейски директиви, защото все пак ние ги изяждаме, както и да са гледани животните.

- Защо според вас след всички стандарти за храните и извършваните проверки за спазването им народът продължава да консумира некачествена храна и случаите на хранителни отравяния зачестяват все повече?

- Защото е по-евтино. А хранителните отравяния не идват толкова от производителя, а от неправилното съхранение на продуктите - това важи и за яйцата, и за месата. Те излизат от птицефермата или кланицата изследвани, годни, но след това не се ли спазват параметрите на съхраняване на даден продукт, се стига до тези отравяния. Лошото е, че понякога хранителните стоки минават през една, две или три ръце и това също оказва влияние върху качеството им.

- Какъв е начинът за трайното разрешаване на дългогодишния и наболял проблем с бездомните кучета?

- Трайното разрешаване е в ръцете на хората. Ние нямаме нужното съзнание, за да се справим с този проблем, и несъзнателно развъждаме кучетата. Необходима е масова акция, с която хората да се убедят, че който иска да развъжда животни, трябва да си направи ферма и да им намери приемници, които да ги доотглеждат, а не да ги пуска.

Иначе каквито и закони да пишем е безсмислено. Вече са вложени толкова пари за приюти, колкото не са дадени за детски градини и сиропиталища. Ако съберем бездомните деца, ще направим нещо много по-полезно, отколкото да отглеждаме кучета и да ги чакаме 5 или 10 години да умрат от естествена смърт. Това не е хуманно отношение. Не е редно и тези кастрирани кучета да се разхождат по улиците, защото носят зарази, които са опасни за хората и най-вече за децата.

Трябва да има глоби за гражданите, които хранят бездомните четириноги, както направиха вече във Варна. Там се прие наредба на местната власт да има санкции за хора, които ги хранят по улиците. Така те не правят нищо полезно. Хуманно е да прибереш животното вкъщи и да го предпазиш от колелата на автомобилите по пътищата.

- С кого по-лесно се контактува - с хората или с животните?

- През годините съм лекувал животни, които сами са ми показвали къде е болката им. Понякога реагират по толкова адекватен начин, че чак се учудваш. Например когато конете имат колики, се обръщат и гледат корема си, което е достатъчно красноречиво.

- Имали ли сте случай и пациент, който никога няма да забравите?

- Помня една кобила от времето, когато работех в конезавод "Клементина". Казваше се Микропора и няма да я забравя, защото за 17 години никога не успяхме да й вземем кръв, просто не ни даваше. Лягаше в сеното по гръб, с четири крака нагоре и въобще не ни допускаше да извършим манипулацията.

- Очаквате ли скоро някакви промени във вашия бранш?

- Не. Промените трябваше да се направят още в началото на демокрацията. Тогава трябваше да се създаде зоополиция от ветеринари, която да замести общинските инспектори, които не си вършат работата. Ако тези инспектори санкционираха хората, които не са си платили данъците на животните, ако спираха ромите да влизат с конете в града и въобще налагаха някакъв контрол, нещата щяха да са по-други. Щяха да се предотвратят появите на т. нар. "природозащитници", които гледат по 30, 40 кучета например на едно място без да са осигурили необходимите им условия. Зоополицията щеше да наблюдава за хуманното отношение и отглеждане на животните, или как се добива млякото и как се събират яйцата. Тези хигиенни мерки трябваше да са в нейните ръце.

  

върни се в НАЧАЛО