СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                       "BG Север" - брой 40 (16 - 22 ноември 2012 г.)

ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Доц. д-р Славчо Томов

 

Какви са предимствата и недостатъците на ваксината срещу рака на шийката на матката, докъде са се разпрострели възможностите на съвременната медицина и как, когато пътят ти е предначертан, никакви обстоятелства не могат да сменят посоката му. За това разговаряме с един от най-изявените гинеколози онкохирурзи в Плевен.

 

Най-добрият лекар е технократ,
който умее да лекува и с думи

 

Славчо Томов е роден 21 февруари 1962 г. в гр. Левски. Като дете живее в с. Козар Белене, където завършва основно образование. След това учи в езиковата гимназия в Ловеч и я завършва с отличен успех през 1981 г. Завършва Медицинския университет - Плевен. Специализира лапароскопска и роботизирана хирургия в Германия и Франция.

Доцент от 2007 г., от 2011 г. - декан на факултет "Здравни грижи".

През 2007 г. е номиниран за лекар на годината. Същата година е номиниран и избран за член на International Biographical Centre(IBC) " TOP 100 HEALTH PROFFESIONALS 2007", Cambridge, England. През 2010 г. е включен в енциклопедичната книга "Светила в Българската медицина". През 2011 г. е номиниран от American Biographical Institute за "Мъж на годината 2011".

По време на студентството среща съпругата си Весела Томова, с която сключва брак в пети курс. Сега тя е кардиолог, имат две деца - Мила и Момчил.

Интервю на Мая ПАСКОВА

- Доц. Томов, започна безплатна ваксинация срещу рака на шийката на матката. В Плевенска област ще бъдат ваксинирани над 1 000 момичета. Защо се прави това?

- За България ракът на шийката на матката е огромен проблем. Една от причините е, че през последните десетилетия заболеваемостта от този вид тумор се неглижира страшно много. И кривата на заболеваемостта върви стръмно нагоре. При положение, че в развитите страни тенденциите са точно обратните. Още преди да излязат ваксините на преден план, ние гинеколозите и здравните системи в света разполагаме с едно много ефективно средство не за първична, а за вторична профилактика. Това е скринингът на рака на шийката на матката с един прост метод - цитонамазка.

- Какво представлява скринингът?

- Скринингът е метод за изследване на дадено заболяване, при който се обхваща група от здрави жени. С определен тест или средство се сигнализира, че при някоя от тях има проблем. Но скрининговият метод иска организация, и то на държавно ниво. И той е ефективен само когато се наблюдава определена възрастова група жени, като за всички в нея един път годишно или на две години цитонамазката е задължително изследване. През 70-те години на миналия век в България имаше такава организация, която трая десетина години. Ефектът беше, че кривата на заболеваемостта, която вървеше нагоре, се уравновеси. Ако беше продължил този скрининг, може би щеше да започне да пада.

- Целта е да се хване заболяването в начален стадий?

- Смисълът на скрининга е да хване тумора в границите на предраковите заболявания или в най-ранните стадии - първи, най-много до втори. Тогава заболяването се лекува на сто процента. Но все пак скринингът хваща заболели вече жени, затова е вторична профилактика. Причинителя на рака - папилома вирус, жената среща, когато започне да води полов живот. Приема се, че това е след 12-годишна възраст, като вероятността от заразяване между 15-20-годишна възраст е най-голяма. С цитонамазките ние откриваме заболяването, след като вече е действал причинителят. Когато действаме преди причинителя, профилактиката е първична и тук е мястото и ролята на ваксината - да спрем вируса да попадне в организма.

- Какви са предимствата на ваксината?

- Папилома вирусите са над 100, от онкогенните най-честите са тип 16, 18, 45, 31, 33. На пазара има две ваксини. Едната от тях е разработена и съдържа профилактични елементи срещу два от онкогенните типове, а другата - срещу четири. Първата действа срещу тип 16 и тип 18, които са причинители за около 70% от случаите на рак на шийката на матката. Това е първото й слабо място. Другата ваксина покрива същите плюс още два типа, които причиняват кондиломи. Когато пациентката е ваксинирана с едната от ваксините и при полов акт е контактна на някои от типовете, с които сме ваксинирали, ваксината гарантира на около 95%, че този вирус няма да причини рак. Родителите трябва да го знаят - ваксината не предпазва 100 процента.

- Какъв е срокът на действие и налага ли се повторно ваксиниране?

- Досега наблюдението е за период около 10 години. Те продължават и ще покажат дали след това ще падне имунитетът и ще се наложи вкарването на втора доза ваксина. Но може този ефект да остане траен до края на живота на жената.

- Родителите се безпокоят и дали, ваксинирайки детето си, няма да го заразят.

- Няма как да стане. Всеки вирус има две основни части - генетичен материал и една капсула от белтък, който го капсулира. Ваксината е направена само от част от белтъчния капсит, в нея няма генетичен материал, който отговаря за това да се размножава вирусът. Ваксините се правят от тези белтъци и притежават качествата да индуцират имунния отговор на жената, за да може ако дойде истински вирус, той веднага да бъде атакуван. Трябва да се знае и това, че неимунизирани жени през половия си живот влизат в контакт с вируса, но при част от тях имунната система реагира и се самоочиства. Това самоочистване е около 80 - 90%.

- Вие, като част от екипа на проф. Григор Горчев, успяхте да направите операция на болна от рак на шийката жена, която след това забременя и роди здраво бебе.

- Тя бе с инвазивен, но ранен рак на шийката на матката. Тази операция може да бъде направена само на такива пациентки. Даже при жени с ранен рак има строги индикации. В случая имаме няколко отправни точки. Първата и най-важна е животът на пациентката. Втората - нейното желание да забременее. В предварителен разговор ние изясняваме критериите, при които може да бъде направена операцията. На тази пациентка беше извършена операция за запазване на детеродните органи. Тя беше втората, на която правим такава операция с роботизираната система, с която се отстранява част от шийката и се запазва другата част, матката и яйчниците. Прави се лимфна дисекция, за да имаме максимална информация за разпространението на тумора. При нея уникалното беше, че беше извършена с роботизираната система - в света има само двайсетина такива операции. Второто уникално е, че тази пациентка успя да забременее, да износи бременността и да роди здраво бебе. Последните две неща, доколкото имаме информация, за първи път се срещат в световен мащаб. Подготвяме да публикуваме този случай в едно реномирано американско списание заедно с колегите от инвитро центъра. Екипна работа, висока квалификация на всеки от членовете и добра колаборация е разковничето.

- Как решихте да станете лекар и очаквахте ли, че медицината ще достигне до такова ниво?

- Бях ученик в Ловеч, когато брат ми, който е по-голям от мен, кандидатства и го приеха за лекар. Някак спонтанно решението дойде и при мен - не съм го мислил целенасочено.

- Имало ли е моменти, когато сте се отчайвали и сте искали да се откажете?

- Да се откажа не, но е имало моменти, когато съм се отчайвал. Понякога се чувстваме безсилни, че с наличните средства, с наличния опит не можем да постигнем добър краен резултат. И сме губили пациенти. Това е най-тежкото.

- Как попаднахте в екипа на проф. Горчев?

- Случайно, но аз смятам, че в живота няма случайни неща. Като студент голямата ми мечта беше да замина за Германия да продължа следването си. Два пъти кандидатствах, но не успях. Като завърших исках да работя пулмология. Кандидатствах в един конкурс, но при гласуването на академичния съвет никой от тримата, стигнали до гласуване, не заеха мястото. Нямаше места да работя като акушер-гинеколог и започнах първо като участъков лекар в Обнова, после в Бърза помощ в гр. Левски, после в Плевен. Специализирах успоредно. Още не се познавах с проф. Горчев, докато не започнах да специализирам акушерство и гинекология. Той тогава беше докторант към катедрата и първата ми самостоятелна операция като специализант той ми даде на направя, без да се познаваме. Беше дежурен в гинекологичната клиника, идва извънматочна бременност и в условия на спешност той звънна първо на мен. След известно време той започна да работи в онкологията, обявиха се свободни места за специализации там, реших да кандидатствам и пак отидох при него.

Връщайки се назад във времето разбирам, че човек иска да върви нанякъде, но пътят му е предначертан. Той се опитва да тръгне в една посока, в друга, но се случва нещо, което го връща към първоначалния път. Мечтал съм си да работя в болница, където се работи съвременна медицина на много високо ниво - интелектуално и технологично. Когато отидох да специализирам в Германия през 2002 г. - първата ми специализация в чужбина, за първи път попаднах в такава клиника. Тук все още не бяхме започнали да работим този тип лапароскопска роботизирана хирургия. Споделих впечатленията си с проф. Горчев, той също беше специализирал във Франция в редици клиники и него го тормозеше този въпрос и като че ли двамата обединихме мисленето си в една посока. Така с общи усилия, благодарение на неговата настоятелност и качества, стартира през 2004 г. програма за развитие на минимално инвазивната хирургия в гинекологията в Плевен и в България. Тогава се направиха двете операционни зали за телехирургия, после и центърът, дойде и роботът "Да Винчи", сега се чака още един. Всичко върви във възходяща посока, която само сме си мечтали преди години.

- Вашите деца не тръгнаха по вашия път. Вие имахте ли такива амбиции?

- Тайничко всички родители лекари си мечтаят децата им да наследят тяхната професия. И при нас го имаше този момент. Но ние никога не сме насилвали децата си в избора им. Познаваме колеги, които с една или друга форма на влияние накараха децата си да станат лекари, а те са изключително добри математици, информатици. Но като лекари не са добри. Това е големият вътрешен конфликт и ние не искахме нашите деца да живеят в такъв конфликт.

- Лесно ли се живее със съпруга лекар и поетеса?

- Трудничко е, но благодарение на това, че имам такъв човек до себе си, успях да стигна дотук. Нямаш ли човек до себе си, който да те разбира, подкрепя и да прави жертви, си нищо. Тя три години не работеше, за да отгледа двете ни деца. Забави специализацията си. Има потенциал и желание да работи научна работа, но все още не е започнала по тази причина - заради мен.

- Как бихте искали да изглежда бъдещето?

- Много труден въпрос. Съвременната медицина се развива интензивно благодарение на това, че технологиите се развиват много бързо и съвременният лекар може да разполага с много съвършени апарати, уреди и системи за лечение на своите пациенти. Но това е чисто техническата страна на нещата. Лечението на един пациент не е само техника, умения и знания. Най-добрият лекар е технократ и успоредно с това умее да лекува и с думи. В момента съвременната медицина изостава в този си аспект. Пациентът понякога се нуждае от много мъничко, като удавник за сламка се хваща само за една добра дума и тя го държи дълго време.

 

върни се в НАЧАЛО