СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                        "BG Север" - брой 36 (19 - 25 октомври 2012 г.)

ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Йонита Иванова

 

В началото на новия творчески сезон разговаряме с началника на отдел "Култура и образование" в община Плевен за неотложните проблеми в двата ресора и за хубавите неща, които се случват въпреки това.

 

Експертното мнение трябва да измести административно-командния подход

 

Йонита Иванова е родена на 9 декември 1954 г. в Ловеч. Завършва езикова гимназия в родния си град, а след това философия в СУ "Кл. Охридски". Преди 30 години идва със съпруга си летец в Плевен. Мечтата за академична работа в областта на философията тя жертва в името на семейството, но намира истинско призвание в професията на учител. От 1984 г. до 1985 г. преподава философия в Механотехникума и в СОУ "Хр. Смирненски" по заместване, след което я канят в Математическата гимназия. Началник отдел "Култура и образование" е от януари т. г.

Омъжена, с двама сина - и двамата възпитаници на МГ.

Интервю на Мая ПАСКОВА

- Г-жо Иванова, поехте един от най-тежките и отговорни ресори. Какви бяха проблемите, с които се сблъскахте през тези десет месеца?

- Обединени в един отдел тези сфери, макар и във връзка помежду си, са необятни и тежки. Но не бих казала, че става въпрос за големи проблеми. По-скоро спецификата на администрирането, самата организационна работа беше предизвикателство.

- Кои са основните приоритети, които си поставихте?

- Именно опознаването на тази специфика и обективните правила, които са характерни за общинската администрация и които трябва да се познават и спазват, са приоритет. Защото колкото и малко време да имах, установих, че проблеми в смисъл на конфликти между заложено и постигнато идват тогава, когато се нарушават правилата. Когато някой реши, че едно обаждане ще му свърши работа за нещо, без да има аргументи и обоснованост, тогава идват разминаването и проблемите.

- При встъпването си в длъжност изразихте желание и готовност за положителни промени в ресорите, които поехте.

- Исках да се концентрирам именно върху стила и подхода в работата. Няма място за административно-командния подход в съвременния свят. Аз и като философ, и като учител винаги съм била за демократичното, общностното, колективното и със силата на аргументите отстояване на позиция. Има си професионалисти, хора, подготвени в конкретна сфера. И когато се изисква становище от експертите в дадена област, тогава има резултати.

- Творците често са в конфликт - междуличностен и колегиален. Как балансирате, за да не пречи това на общия резултат от работата?

- Това, което унаследих като заложени конфликти, е именно, че е бил нарушен този дух на общност и на колективност. Отделните културни институти са с различен статут, но трябва да се даде възможност на творците да се усетят част от една система. Основната им функция е да творят културен продукт, който да бъде одобрен - не от администрация и началници, а от плевенската общност. Няма културен институт, творци и хора формално или неформално ангажирани с културата на Плевен, с които да не сме разговаряли. Когато се срещнат различните гледни точки и се търси балансът между частния интерес и общия ефект, това е пътят. Няма всезнаещ човек и добрият администратор би имал успех, ако даде гласност на професионализма и гледната точка на всички, свързани с даден процес.

- Каква е сумата, която община Плевен отделя за култура?

- Когато аз дойдох в общината, културният календар за 2012 г. беше готов. Запазена беше и финансовата рамка от предходната година - 215 000 лв. за дейности. В крайна сметка вярно е, че без пари няма как да се реализира един стойностен културен продукт, но много често се оправдаваме с ниското ниво и пошлост именно с липса на пари. И с малко пари могат да се правят стойностни неща, както и с много пари - масова култура.

- Доволна ли сте от резултатите?

- Да - като стремеж за утвърждаване и за усъвършенстване. В същото време без обективни материални условия няма как да се случват само добрите намерения. Материалната база на общинските културни институти, детски градини и училища е в окаяно състояние. Във връзка с обсъждането и приемането на интегрирания план за градска среда ние като отдел сме дали своите проектни предложения какво да бъде включено належащо като ремонти и ново строителство.

- Кои са включените обекти?

- Зала "Катя Попова" - някога във времето нещо козметично в нея е правено, но то не върши работа според хората, които работят там. В залата се съвместяват за репетиции духов оркестър, филхармония, в същото време тя се дава за концерти на различни неправителствени организации. Освен това имаме подкрепата на държавно ниво за построяването на многофункционална зала с възможности да се провеждат спортни и културни мероприятия. В двора на Регионалния исторически музей ще се построи открита сцена. Предвиден е ремонт на художествената галерия "Илия Бешков". 10 000 лв. ще бъдат отпуснати за ремонт на покрива на Центъра за работа с деца. Идеята ни е поне духовият оркестър да се премести там.

- Какво от заложеното в Културния календар за 2012 г. се случи и за кое не стигнаха ресурси - финансови и кадрови?

- Културният календар като цяло се изпълнява. Като първа година, за да усетим кое как се случва и което не се случва - защо, заложихме трите мащабни събития: Национален конкурс "Петър Ковачев", Лауреатските дни и фестивала, посветен на Емил Димитров. Оказа се, че след две публични покани за последния никой не се обади и преценихме, че е безсмислено да се пуска и трета. Има основание тези културни събития да се случват през две години.

- Все пак имахме Международен музикален фестивал Лауреатски дни "Катя Попова"...

- Външният изпълнител си влага своя почерк. Въпреки преекспонираните негативни нагласи, отрицание и заложени негативни оценки за нещо, което още не се е случило, смея да кажа, че Лауреатските дни протекоха по най-добрия начин. Няма значение кой експерт от миналия век си спомня с носталгия за неговото време и отрича това, което още не се е случило, за мен беше важен духът и атмосферата в залите, оценката на плевенчани.

- Споменахте за организирането на Националния конкурс "Петър Ковачев"...

- Идеята ни е и той да се провежда през две години, както е било предвидено в изначалния му статут. Количеството участници не може да се абсолютизира като критерий за качество. Още повече, че сега освен поезия и проза включихме и драма, за да обхванем цялото творчество на Петър Ковачев. Награждаването ще бъде през декември, предвидени са три награди по 500 лв.

- В Плевен от години се говори за изработването на дългосрочна стратегия в развитието на културата. Докъде стигна придвижването на този въпрос?

- Разучаваме работен вариант на стратегия, изготвена при предишното ръководство на общината, но по неизвестни причини оставена да прашасва. На следващото заседание на консултативния съвет по култура ще можем да обсъдим този работен вариант - със специалисти, експерти, с проучвания, стъпвайки на обективните дадености в Плевен като налични културни институции и традиции. За да проектираме във времето стратегия, която в крайна сметка да доведе до превръщането на Плевен в една работеща система за културно-исторически туризъм. Всичко, свързано със собственото ни его, тази затвореност, академичност, претенция за културата като елитарна, си е едно отминало време. Трябва да се съобразяваме със сегашните дадености. Да имаме продукт, който да бъде видян от България и от света. Догодина предстои юбилей на Плевенската филхармония - една от малкото, запазила структурата си въпреки кусурите на това смесено финансиране, което е проблем на общината. Министърът се ангажира да финансира нейно турне. Въпреки финансовите тежнения общината поддържа общински хор "Гена Димитрова" - един от трите в цялата страна. Нещо, което е градено с години и е традиция в Плевен, трябва да се развива.

- И да носи пари...

- Задължително. Съвместните форми на хора и филхармонията с Русенска опера в последните месеци дават възможното и за този бизнес ефект - да влизат пари по сметката на общината.

- Предстои премиерата на мюзикъла "Ян Бибиян", който подготвят хорът и филхармонията. Подобни образователни спектакли ежегодно прави и Балетната школа при читалище "Съгласие"...

- Това е начин да се запознаят децата с изкуството, запомнящо се е и е съобразено с потребностите на тази възрастовата група I - V клас. За "Ян Бибиян" една част се финансира от филхармонията, една част от общината - от заложеното в бюджета за оперни и оперетни постановки.

- Като дългогодишен преподавател вероятно имате своята визия и за развитието на образованието. Кои са най-неотложните проблеми там?

- Материалната база и финансирането. За жалост нещото, което и преди съм установявала като част от системата, е, че има нужда от оптимизация на училищната мрежа. Пак стигаме до въпроса за ефективно използване на финансите. Сградният фонд е в окаяно състояние. Все пак успяхме да санираме 8 училища по проект. Във връзка с интегрирания план сега сме заложили само детски градини за саниране, за газифициране. Откакто са построени, там нищо не е правено за базата, а общината издъхва от разходи за поддръжка. На предстоящата сесия ще внесем предложение за дофинансиране на общинските училища с над 34 000 лв., за да се запазят паралелките. Не говоря само за селата, а и за градски училища, които не попълват минимума. В проектозакон е заложено държавните училища да преминат на издръжка към общините - полупразни професионални гимназии с огромен сграден фонд, а насреща не излиза нищо като ученици. Трябва да се съобразяваме с даденостите и да се оптимизира мрежата.

- Липсва ли ви учителската професия и мислите ли, че тя може да си върне авторитета, който заслужава?

- Естествено е да ми липсва. Но не го усещам като някаква раздяла и скъсване. Пак съм част от общото. За да има млади качествени хора, които да влизат в образованието като преподаватели, трябва признание, добра дума. Пари няма, но поне признание да има. Авторитета всеки сам си гради. Аз никога не съм се чувствала втора ръка като учител.

- Какво обичате да правите в свободното си реме?

- Да пиша и да чета. Говоря за творческото писане в олимпиадата по философия - есе по зададен проблем, където трябва да покажеш своята позиция, лична интерпретация и гледна точка. Обичам да чета литература, която е дълбока. Последното нещо, което прочетох, е "Физика на тъгата" от Георги Господинов - още ме държи.

 

върни се в НАЧАЛО