СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                        "BG Север" - брой 35 (12 - 18 октомври 2012 г.)

ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Д-р Юрий Николов

 

В навечерието на празника Св. Параскева разговаряме с шефа на едноименната клиника в града за новостите в УНГ-хирургията, проблемите на здравните заведения и предизвикателствата на лекарската професия.

 

Изискванията в здравеопазването
целят санкции, а не качество

 

Д-р Юрий Николов е роден на 14 октомври (св. Параскева) 1956 г. През 1982 г. завършва медицина в София. Пет години по-късно специализира "Уши, нос, гърло", през 1991-ва защитава докторат. Специализира в Петербург, Мюнхен, Ница, Виена, Рим. Член е на Българското дружество по оториноларингология, на Европейската академия по отология и отоневрология от 2001 г., на Американската академия по оториноларингология, хирургия на главата и шията от 2005 г.

Още през 1991 г. участва в създаването на първата частна клиника в България по УНГ "Св. Параскева" в Плевен, а от 1997 г. до момента я оглавява.

Женен, с една дъщеря.

Интервю на Мая ПАСКОВА

- Д-р Николов, клиника "Св. Параскева" вече навърши "пълнолетие". С каква идея я създадохте?

- Създадохме я заедно с баща ми доц. д-р Цветан Николов през 1991 г. Това е първата частна УНГ-клиника не само в Плевен, но и в България. Оттогава досега се развива, слава Богу, възходящо в професионално отношение. Това доведе до едно закономерно разрастване като база със съответно включване и на други специалности и от УНГ-клиника се превърна в специализирана хирургична клиника, която използва възможностите на съвременната медицина по отношение на специалностите УНГ, офталмология, гинекология, ортопедия, хирургия, урология.

- Предстои завършването на поредния етап от разширението на болницата. С какво се обнови тя?

- Обнови се сериозно базата за доболнична помощ и се разшириха значително възможностите за съвременно болнично лечение. Разполагаме с модерна рехабилитационна база, която включва последно поколение апаратура, свързана с електролечението. Имаме изключително добре оборудван салон за лечебна физкултура и модерен блок за водолечение.

- Какви бяха акцентите в професионалното развитие на лечебното заведение през тези 21 години?

- Основен акцент, по който работим и се развиваме, това са съвременните иновативни методи и технологии, свързани с миниинвазивната, ендоскопска или т. нар. безкръвна хирургия.

- Защо се насочихте към нея?

- Преди 17 години беше създадена Европейската академия по УНГ и ние, проф. Т. Карчев и аз, имахме възможността да станем нейни членове. В това си качество присъстваме на научните събирания, които се организират ежегодно, и обменяме научен опит с колегите, следим отблизо развитието на съвременните тенденции и иновативни технологии в нашата специалност. Точно през тези години се зароди интересът в нашата специалност към ендоскопската, безкръвна хирургия, като първо се работеше основно с въглероден и диоден лазер. По-късно се оказа, че тя много успешно се конкурира с високофреквентната радиохирургия, а след още проучвания - че когато се съедини тази HFITT-оперативна техника с ендоскопска такава, се получават още по-добри резултати. Накрая се внедри и биполярната радиохирургия при определени операции. Всичко това разкри нова страница в т. нар. високи технологии и по-конкретно в хирургията, защото този вид интервенции са миниинвазивни, щадящи и изключително облекчиха състоянието на пациента откъм болка, следоперативен период и прогнозен резултат. Така постепенно през годините се оформиха и нашите научни интереси в областта на безкръвната хирургия. Зрънце по зрънце се добавяше опит и възможност за развитие и внедряване на вече внедрени на Запад методики. Така се оформи основното направление за хирургична работа в клиника "Св. Параскева" - безкръвните операции. Голямо значение за развитието в научно и в практическо отношение на тези методики има и постоянната връзка, която осъществяваме с наши колеги от водещи научни центрове в Европа, в САЩ и в Далечния Изток.

- При кои заболявания безкръвната хирургия има най-голям успех?

- Например при един проблем, който допреди 10 години не намираше своето окончателно лечебно решение - хроничната дисфункция на Евстахиевата тръба. Едва ли има човек, който да не е страдал от това. Тук се включват всички оплаквания, свързани с пукане, заглъхване на ушите при промяна на атмосферното налягане, всички проблеми, свързани с летене, гмуркане, нарушено равновесие, намалението на слуха. Ние с радост можем да отбележим, че в нашата клиника ендоскопската биполярна радиохирургия, с помощта на която се извършва пластика на Евстахиевата тръба при хронична дисфункция, е една от операциите, която по резултати се доближава до резултатите във водещи европейски центрове в Женева, Кьолн, Марсилия, Харвард, Кливланд, Сеул. Друго направление в безкръвната радиохирургия е хирургията, свързана с пластика на небцето при сънна апнея и ендоназална обструкция. Ако не се лекува, заболяването често води до проблеми с белия дроб, със сърдечно-съдовата система, до хипертония, хронична умора и т. н. Съвършено нов е вече подходът при оперативно лечение на хроничните синузити, полипозата - заболявания, които смятахме за хронично нелечими, след като се въведе ендоскопската биполярна радиохирургия с HFITT техника. Не можем да не споменем операцията от сливици, която за повечето пациенти е свързана с "незабравими" спомени за многодневна болка, кръвотечение, температури и невъзможност за хранене. Направена със съвременните технологии, операцията протича безболезнено, безкръвно и пациентът може да си отиде в къщи половин час след приключването й. Едно друго направление, в което много сериозно приложение намери радиохирургията, е пластичната хирургия. HFITT техниката е незаменима при извършване например на безкръвен и безболезнен радиофреквентен фейслифтинг, рино- и отопластика.

- Как се справяте с конкуренцията?

- През последните 20 години броят на болниците у нас достигна над 400. Само по себе си това е достатъчно аргументирано условие да има конкуренция, тъй като те не биха съществували без нея. Това се явява много мощен двигател за развитието на тези болници. Особено, когато се държи на иновации и на качество. Непрекъснатото усъвършенстване на екипите в научно и практическо отношение, непрекъснатата нужда от специализации са не по-малко важни от внедряването на ноу-хауто. Всичко това обаче изисква значителен финансов ресурс, защото няма съвременна медицина без съвременна технология, съчетана с подходящо високо технологично ниво на конкретния екип. Проблемът е, че в тази неистова борба за нови технологии, държавната подкрепа и ангажимент клони към нулата и всички постижения в научно и практическо отношение се дължат на усилията на самите частни здравни заведения. Конкуренцията, развиваща се в тази плоскост, е с изключително благотворно влияние и има положителен обществен ефект, осигурявайки възможност на населението да се ползва от съвременните постижения на медицината.

- В големите градове е така. Но в малките населени места нямат и фелдшер, затварят се болници...…

- Засягаме много болезнен въпрос, който в продължение на 20 години се нарича реформа в здравната система. Тази реформа в общи линии има повече убийствен, отколкото стимулиращ резултат за здравеопазването. Защото се стигна до един етап, при който не се предлага решаване на проблемите на здравните заведения, а просто се създават условия и изисквания, които водят до тяхното самоунищожаване и закриване. Когато се акцентира в административните държавни актове, регламентиращи работата на здравните заведения, на хиперизисквания, които по принцип не са необходими за работата на съответното здравно заведение, изпълнението на тези изисквания води до финансовия колапс и принудително затваряне.

- Изискванията не целят ли повишаване на качеството на здравните услуги?

- Това са ненормално завишените изисквания, чисто финансови, независимо че се обличат в хиляди благородни форми за здравето на човека и качеството на здравното обслужване. Например, много е трудно да се обясни на колегите от Западна Европа, защо за операция от сливици е необходимо да има 5 лекари с различни специалности, на основен трудов договор, плюс собствена клинична лаборатория и собствена рентгенова лаборатория, като това по никакъв начин не се свързва с модела за повишаване на качествата на здравните услуги. Тези социални аспекти, свързани с качеството на медицинската дейност, имат своето място при определянето на изискванията, но категорично не са в основата.

- Кой тогава е основният проблем?

- Основните проблеми в медицината изхождат от недофинансирането на лекарската дейност. Докато съществува този проблем, той ще се явява генератор и на порочни практики в здравеопазването, и на недоволство от страна на лекарското съсловие и пациентите, и на ретроградност в медицината.

- Например?

- Да илюстрираме с един прост пример: не може операция, която струва 700 лв., да бъде финансирана от касата с 400 лв. Това автоматично означава, че всеки работен ден здравното заведение ще трупа загуби. Оттам са тези милиони дългове, които в момента имат болниците. Затова е необходимо най-после, ако няма финансова възможност да се реши този проблем, да се търси непопулистки начин за решението му, обективен и аргументиран: или с официално доплащане, или с ценови промени. В крайна сметка човек, когато влиза в болница, трябва да знае, че лечението му ще струва определена сума, че държавата осигурява една част от нея и че трябва да заплати останалото. Тогава пациентът няма да се чувства измамен.

- Но той си е внесъл здравни осигуровки, а неосигурените всъщност ползват действително безплатното здравеопазване.

- Това е другият голям проблем. Имаме 2 млн. души неосигурени. Това е огромна маса, която черпи средства от малко над милион работещи. Проблемите в болниците произхождат от ниското заплащане на лекарите, от изкривяването на отношенията пациент - лекар, лекари - лекари. Появява се демоничната контролна роля на здравната каса, защото не може хем да не плащаш достатъчно, хем да глобяваш доволно с репресивни мерки. Не може в момент, когато здравеопазването е на колене, ние да си говорим, че всичко е едва ли не идеално, че се финансира достатъчно добре и че бедите се коренят единствено и само в лекарите. А те трябва да извървят пътя на тази здравна Голгота и да поемат всички негативи. Затова в този момент естественото решение е миграцията на лекари. Този процес ще продължи да се задълбочава особено при младите колеги, докато не се изработи държавна здравна стратегия за следдипломна специализация и научно развитие.

- Вие защо решихте да станете лекар?

- Това ми е детската мечта. Никога не съм искал да стана нищо друго. Аз съм един от малкото хора, които познавам, който е напълно щастлив, че е избрал тази професия и изпитвам ежедневно удовлетворение от това, че я работя. Въпреки че това е една изконсумираща професия, в която животът се явява залог за развитието.  

върни се в НАЧАЛО