СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                            "BG Север" - брой 33 (28 септември - 4 октомври 2012 г.)

ЗАЩО ПОКАНИХМЕ

 


 

Пелин Пелинов

 

Грамота и почетен знак от Министерство на отбраната (МО) получи плевенският писател Пелин Пелинов в понеделник. В заповедта на министър Аню Ангелов пише: "За проявен изследователски дух, упоритост и високо майсторство, принос за родолюбивото възпитание на военнослужещите, младежта и гражданите и издигане престижа на българската армия награждава с награден знак за принос към МО Пелин Пелинов". На официалната церемония във Военния клуб в Плевен писателят стана почетен член на местното подразделение на Съюза на ветераните. Председателят на Съюза на учените в Плевен доц. Атанас Кирилов обяви номинацията му за ежегодната награда на името на акад. Юрдан Трифонов. За личната, творческата и националната история разговаряме с Пелин Пелинов минути преди награждаването.

 

Превзех гилдията отвътре

 

Пелин Пелинов е псевдоним на известния наш писател и драматург Пенчо Линов, роден на 26 март 1936 г. в с. Върбица, Плевенско. Учи в плевенската мъжка гимназия и през 1954 г. се дипломира с пълно отличие. През 1959 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет, а през 1965-а - ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Работи като юрисконсулт и театрален специалист към Комитета за култура. В продължение на 12 години е драматург в Народния театър "Иван Вазов". Става един от основателите на театър "Сълза и смях".

По мотиви на романа му "Независима България" през 2006 г. е изграден сюжетът на едноименния филм с режисьор Огнян Сурдолов. Пелинов е написал 30 театрални пиеси, между които "Горещо лято", "Ивайло или нощта на късите ножове", "Геройският знак". Автор е на телевизионните поредици "Освобождението", "Съединението", "Процесът Стамболийски".

Най-голяма популярност му носят документално-историческите романи "През пепелищата" (1997), "Независима България" (2002), "Напред, на нож!" (2005), "Крушението" (2007), "Под свити знамена" (2010), и "Катастрофа" (2011) от поредицата "Възход и падение", която авторът нарича "книгата на живота си".

Интервю на Мая ПАСКОВА

- Г-н Пелинов или г-н Линов? Откъде всъщност дойде псевдонимът ви?

- По съзвучие от личното ми име Пенчо Пенчев Линов. Моят професор по български език и театър Пенчо Пенев, който много ме обичаше, ми каза веднъж: "Да си промениш името, защото никой не обръща внимание на Пенчовците - така казват само на магаретата. Сложи си име, което се запомня". Тогава си измислих Пелин Пелинов.

- Без препратки към Елин Пелин?

- В Румъния ме бяха сбъркали и си мислеха, че съм син на Елин Пелин. Даже преведоха една моя пиеса. Като разбраха, че нямаме роднински връзки, престанаха да се интересуват от мен.

- Историческата тема ви е любима, но нека се върнем малко към личната ви история. Как дипломиран юрист реши да се занимава с театър?

- След като завърших право, във Варна бях три години юрисконсулт на "Заводски строежи". През това време пишех пиеси, но никой не ми обръщаше внимание. Един ден се зарекох да вляза в гилдията и отвътре да я превзема. Отидох във ВИТИЗ и станах редовен студент по театрознание.

- И веднага се изявихте в новото поприще?

- Постъпих в комитета за култура като театрален специалист. 1965 г. назря идеята за създаване на нов театър. Филип Филипов, Северина Гьорова и аз основахме театър "Сълза и смях".

- Не ви ли липсва театъра сега?

- Не, не ми липсва отдавна. Бях дълги години в Народния театър, това е най-славният период от моя живот. Тогава бях млад, много силен. Всичко, което подлежи на сеч, съм го съсякал в Народния театър.

- Защо избрахте точно този исторически период за пенталогията си "Възход и падение"?

- Заради великия Толстой. Когато чаках да бъда назначен за драматург на софийски театър, прочетох "Война и мир" за втори път. Тогава разбрах, че това е най-голямата книга, която съм чел през живота си. И Хемингуей го казва. Щукна ми идеята, че ние имаме същите събития като Отечествената война на Русия срещу Наполеон, но не 1812-а, а 100 години по-късно. 35 години събирах материалите за трите войни и двете национални катастрофи - цял куп записки. Но в тоталитарно време не можеше да се напише това нещо, защото в центъра на събитията е цар Фердинанд, а той в ония години се смяташе за омразна фигура.

- Какъв е Фердинанд във вашия роман?

- Образът на цар Фердинанд не съществуваше в литературата до излизането на моите книги. Освен в една пиеса на Камен Зидаров - "Царска милост". Заради националните катастрофи Фердинанд напусна България и никога не се върна в нея. Дори синът му - цар Борис, не го покани на сватбата си. Изведнъж обаче се оказа, че цар Фердинанд има и положителни черти - той е бил за силна България, прави невероятни комбинации и води три войни в името на националния идеал. Съседите ни - сърби, румънци и гърци, не щат да има силна България, за да не играят по неговата свирка, а великите сили искат дребни и послушни държавици. Цар Фердинанд не искаше да бъде послушен. Но той сбърка основно, че присъедини България към Германия, която се оказа губещата страна във войната. Ако Германия беше спечелила, България щеше да е велика. Но войните се решават не само на фронта, а и в тила. Още в 1917 г. Германия започва да се задъхва за храни, за боеприпаси и т. н. Кайзерът усети това нещо и направи опит да спре войната все едно не е съществувала. Противниците му Англия и Франция обаче казват: Не, войната ще свърши с победител и с победени.

- България е губила не само от Великите сили.

- След втората от трите войни според първоначалните договори на Балканския съюз България трябва да вземе Тракия и част от Македония - т. нар. безспорна зона. Но както става винаги и между братя и сестри, когато стане въпрос за дележ, балканските съюзници се скарват. Сърбите и гърците, които са влезли в Македония, не щат да излязат. Тогава Фердинанд, преследвайки целта си, отново започва война (Междусъюзническата, б. а.). Руският цар Николай II предупреждава: Който започне войната, я губи. Тогава румънците нахлуват в Северна България. Плевен е бил подложен на небивал грабеж от румънската армия. Следва Букурещкия договор, който дава Южна Добруджа на Румъния.

- Вечният въпрос - чия е Македония?

- Всички добре знаят, че е българска, че 80% от населението са българи. Сега Македония се смята за самостоятелна държава и ни мрази повече, отколкото другите страни. А иначе - историята винаги се повтаря и онзи, който не я познава, е обречен да повтаря своите грешки.

- Все пак дочакахте подходящото време да завършите книгата...…

- След промените през 1989 г. реших да се захвана с нея. Обаче нямах никакъв опит в белетристиката. 30 пиеси съм написал, сценарии за телевизионни поредици, но да разказваш е друга работа. Написах един по-лесен роман - "През пепелищата", за времето след Априлското въстание. Оказа се, че мога добре да разказвам. Това не се учи - или го можеш, или не. Като парите - или ги имаш, или не. Едва тогава се хванах с тази серия от романи. Написах първия в София, но сина ми и внучето ми се мотаеха в краката и ме разсейваха. Тогава взех решението да дойда в родното си село Върбица - в абсолютна самота и непрекъснато съсредоточаване. Бързах да напиша тази пенталогия, за да изпреваря смъртта. За 13 години ден и нощ, нощ и ден, само с това съм се занимавал. Успях да издам книгите в най-старото и тежко издателство - това на БАН.

- Не само ги написахте, но доживяхте и отзивите, и наградите. Имате ли надеждата, че и младите хора ще посегнат към тях?

- Не мисля. Обемът им е толкова голям, че дори четящ човек няма да се хване да ги прочете. Надявам се, че един ден ще се намерят режисьори, които ще направят филм. Темата за националното обединение е най-важна след тази за Освобождението. На 22 септември поне 10-15 души от цяла България - от Варна, от Смолян, от Силистренско ми се обадиха да ми честитят Независимостта. Тази тема според моята оценка е кюлче чисто злато. Оказа се, че 100 години никой не е посягал към нея. Не знам защо. Аз ги отсрамих с 5 книги - 4 800 страници.

- Попаднахте ли на по-любопитни истории, докато се ровехте в архивите?

- Повечето са неизвестни и любопитни. В "Напред, на нож" съм описал един такъв момент. Почти никой не знаеше, че Трета армия е съсредоточена в Ямбол и Стралджа. Когато почва Балканската война, Втора армия има за задача да загради Одрин, а Първа да заобиколи и да продължи. Турците чакат Първа армия, за да я унищожат. В този момент изведнъж от север се появява Трета армия на Радко Димитриев и ги попилява. Така превземаме Лозенград. Това е въпрос на тактика и е една измислица на генералния щаб на Иван Фичев - внук на Кольо Фичето, която остава в тайна. Турците не са подозирали, че има Трета армия.

- Разбрахме в аванс, че в книгата, която сега пишете, има интересен герой - японец, участвал в битката за Плевен.

- Това е друга война - Руско-турската. В нея се развиват действията в новия ми роман "През огъня", който ще бъде готов догодина. Темата е експлоатирана много, но въпреки това възелът Плевен все още е една загадка. Искам този възел да го разсека, защото не може да се развърже, и да кажа какво е било. И малко измислица ще сложа. Разбрах, че в Руско-турската война като наблюдател в Главния щаб е имало един самурай. Разровихме, намерихме име, снимка - подполковник Сейго Ямадзава. Преди третия удар за Плевен на 11 септември той казва: Искам да участвам в битката. Ген. Зотов, който е началник на щаба, му иска писмено заявление, за да се оправдае. Скобелев дава на японеца две роти, около 80-100 души. Ямадзава им казал: Не знам руски, не мога да ви командвам, но ще гледате какво правя аз. И успява да влезе в укреплението Кованлъка. Знаете, че Скобелев иска помощ, за да го задържи, но Зотов не му дава, въпреки че е имал 9 батальона в резерв. Генералите са като артистите - завистливи.

- Какво се случва после със самурая?

- Оживява и се връща в Япония. За храброст и заслуги е удостоен от руския император Александър II с орден "Св. Владимир" II степен. Бил се е само по халат и с един меч. Докато другите са гърмели с пушките, той само като се завърти, са падали турски глави и фесове.

- Днешният политически живот може ли да вдъхнови написването на роман и какъв жанр би бил той?

- Зависи от автора. Може да се напише великолепно. Толкова е противоречиво и драматично времето ни. Тази фаза на демокрация плаче за голямо описание. Но кога ще се роди авторът, не знам. Във всеки случай аз няма да седна да го напиша. Но смятам тези дни да регистрирам фонд за учредяването на национална награда за най-добър български роман. На всеки пет години - юбилейни за мен, един български автор ще получава по 5 000 лв.

 

 

върни се в НАЧАЛО