СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                "BG Север" - брой 32 (21 - 27 септември 2012 г.)

ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Мария Димитрова

 

Вече почти няма българин, който да не е чувал за фондация "Безопасни улици от Валя" и за Националното движение "Червена пътека". Те са създадени от Мария Димитрова. Как една майка на убито на пътя 12-годишно дете поведе борба за промени в закона, с които на убийците на пътя да се налагат справедливи наказания. Как тя успя да обедини за каузата си и други почернени родители на загинали деца и какви бяха досега основните инициативи на фондацията, питаме самата Мария Димитрова.

 

Борбата ни е в името на живите -
вече да няма почернени майки

 

Мария Димитрова е родена на 18 февруари 1974 г. в Бургас. През 1992 г. е завършила Учителския институт в родния си град. Работи като помощник - възпитател в детска градина в Бургас.

Омъжена, има едно дете.

Интервю на Емилия КАРАБУЛЕВА

- Г-жо Димитрова, вашата дъщеря - 12-годишната Валя, бе убита на пешеходна пътека в Бургас преди повече от година. Знам, че споменът за трагедията ви причинява голяма болка и ви благодаря, че се съгласихте да говорите пред в. "BG Север". Разкажете ни накратко какво точно се случи във фаталния ден?

- Този ден е най-черният в живота ми - 17 юни 2011 г. Моето дете - Валя, завърши пети клас, бяхме много радостни.…Помня, че раздаваха бележниците им в училище.…После Валя тръгнала с приятелки на разходка. На връщане, при пресичане на пешеходна пътека, прелетява ауди с водач 33 - годишната Надя Иванова от Бургас. Блъска Валя, качва я на обзорното стъкло и я изхвърля на 17 метра от мястото на удара. Детето пада на асфалта и издъхва веднага.…

- А как се е държала водачката, оказала ли е помощ?

- Не, тя продължила по пътя си и на 18 метра от мястото, където е изсипала детето е спряла в храстите. Затова всички си помислихме, че е тръгнала да бяга. Не е оказала помощ на Валя, оставила я е да издъхне на асфалта.…

- Човек е защитен от закона, когато се движи по пешеходна пътека. Според вас има ли значение скоростта на автомобила, когато имаме трагичен факт - убийство на пешеходна пътека?

- Не, разбира се. Затова се борихме за промяна на законодателството. В нашия случай в автотехническата експертиза се твърди, че Надя Иванова се е движила с 60 км/ч, но ние не сме съгласни с това.

- Какво се случи след смъртта на дъщеря ви? Надя Иванова потърси ли контакт с вас, поднесе ли ви извинение?

- Не, по никакъв повод не ме е търсила. Нито мен, нито някой от семейството. Надявах се да изкаже съжаление или да изяви желание да помогне с нещо. Но това не се случи.

- При подобни инциденти виновните се държат по различен начин. Какво ви провокира да твърдите, че държанието й е цинично, че не се разкайва?

- Най-грозното в цялата история бе, че още на другия ден след убийството на дъщеря ми, Надя Иванова е отишла в автосервиз да си смени стъклото. Поинтересувала се е и е прибрала дори парите от застраховката за щетите по колата. Това не е ли цинизъм? Вулгарното й поведение показва, че тя не се разкайва.

- Как се разви разследването и докъде стигнаха съдебните дела за убийството на дъщеря ви?

- Първото дело се гледа в Бургаския окръжен съд. Там магистратите издадоха ефективна присъда от година и два месеца. В същото време Надя Иванова пусна молба до съда да бъде пазена от съдебна охрана, защото аз съм я заплашвала с убийство и със заливане с киселина. Това беше изключително жестоко поведение спрямо мен и семейството ми. Обидата и унижението ни бяха двойни - от една страна тази жена уби детето ни, а от друга - направи всичко по силите си мен да изкара убийца. После - на 19 март т.г., когато Валя трябваше да навърши 13 години, Апелативният съд в Бургас потвърди присъдата от година и два месеца. Сега сме във Върховния касационен съд, който ще се произнесе след около месец. Възможно е делото да бъде върнато за ново разглеждане.

- Вашето дело беше сравнено с някои от най-нашумелите криминални дела в държавата. Защо се стигна дотам?

- Не знам. Просто аз съм майка на убито на пътя дете. Не мога да го обясня на хората, които не са преживели подобна трагедия. Питам - аз ли трябва да съдя или мен да ме съдят? В подобни случаи е наложително да се направи всичко възможно и огромната болка на родителите да бъде смекчена чрез помощ от държавата - съдебната система и администрацията. Но явно това не се случва.

- Отмъщение ли търсите или справедливост?

- Мисля, че жаждата за отмъщение не може да подмине никой родител, загубил най-скъпото си. И тук е противоречието - всеки съдия ще ви каже, че един издаден съдебен акт не може да бъде акт на отмъщение. Но е важно да бъде акт на справедливост. Затова аз искам и търся тази справедливост.

- Учебната година започна. Валя и другите загинали на пътя деца вече никога няма да влязат в клас. Но и тази година ги почетохме с минута мълчание. Това е една от инициативите на вашата фондация "Безопасни улици от Валя". Как се стигна до създаването на фондацията?

- Аз обещах пред паметта на Валя, че ще се боря за обезопасяването на пешеходните пътеки като се поставят ограничители пред тях. Тогава направихме организацията с останалите почернени родители. Първо се обърнах към близките на децата, които загинаха навръх Великден м.г. в Симеоновград. После се запознах с майките на Лора, на Ники, на Даяна и др. С тях инициирахме подписка в цялата страна за промяна в Наказателния кодекс (НК), в частта му за отпадане на споразуменията за убийците на пътя. Настоявахме да бъде въведен праг в наказанията при употреба на алкохол и за причинена смърт по непредпазливост. Това са членове 342 и 343 от НК, където бе определена долна и горна граница за наказанията. А пробацията отпада.

- Как властта прие подписката?

- На 23 ноември м.г. подписката беше внесена в Народното събрание и приета от Искра Фидосова, която е председател на правната комисия в парламента.

- След като приеха подписката в НС, обърнаха ли й необходимото внимание?

- С многократни обещания от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов най-после бяхме приети на предварителна кръгла маса от служители на вътрешното министерство. Там поставихме своите искания и бяхме чути. Не след дълго време бе организирана официална кръгла маса, отново с участието на министър Цветанов. Той прие всички наши искания присърце, защити нашите идеи. За кратко време бяха обединени депутати и огромен кръг от хора, които започнаха промяната в НК. Премахването на споразуменията вече е факт. Очакваме промените да се обнародват в Държавен вестник, да влязат в сила и да се прилагат от магистратите.

- За вас и за другите почернени родители това е кауза, която споделяте. Отворени ли сте да приемате инициативи и идеи от други пострадали, да разширявате присъствието си сред хората?

- Отстояваме правата на всички пострадали и приемаме всеки от тях като близък до нашата болка. Борим се за постигане на превантивна роля в законодателството и за подобряване на организацията на пътното движение. Искрено желаем да се постигне намаляване на пътно-транспортните произшествия, да няма пострадали и загинали при тези катастрофи. Иначе в чисто емоционален смисъл ние приемаме всеки човек, който изпитва страшната болка от загубата на близък човек и се стремим да му помогнем. Затова е създадена и фондацията "Безопасни улици от Валя".

- Вие сте инициатор и за учредяването на Национално движение "Червена пътека". Какво представлява то, как се стигна до него?

- Когато изминаха 40 дни от смъртта на Валя, на 26 юли м.г., ние организирахме инициатива, с която да почетем паметта на всички загинали на пътя деца. Тя се изразяваше в това - на всички пешеходни пътеки в страната бяха поставени червени рози. Отправихме апел към българите да се включат и те се отзоваха. Очарована съм от факта, че ни подкрепиха не само българите в страната, но и тези, които живеят в страните от ЕС, в САЩ, Канада и други близки и далечни държави. Хората бяха запознати с абсурдните случаи, при които деца могат да загиват на пешеходни пътеки. И през тази година на същата дата - 26 юли, отново хиляди българи излязоха и поставиха цветя на пешеходните пътеки в различни градове в страната. Сред тях бяха не само близки на пострадали и загинали деца, но и граждани, съпричастни с нашата кауза. За което им благодаря от сърце!

- Сред инициативите на фондацията и на движението бяха концертът в Бургас в памет на загиналите деца по пътищата, както и построяването на нови пешеходни пътеки в градовете с най-много пътно-транспортни произшествия. Кой финансира тези прояви?

- Концертът в Бургас бе много емоционален, в него се включиха с изпълнения любими наши певци. Присъстваха министри, депутати, общински съветници и разбира се - родители и близки на загинали на пътя деца. Концертът бе изцяло организиран и финансиран от независимата депутатка Калина Крумова. А за построяването на пешеходните пътеки бяха отпуснати 100 хил. лева от държавата със съдействието на вътрешния министър Цветан Цветанов. Пешеходните пътеки в много от градовете, включително и в Плевен, вече са готови. Сега мислим да продължим с тази инициатива.

- Очевидно сте намерили подкрепа и разбиране за вашите инициативи. Имаше ли обаче и хора или институции, които се опитваха да ви пречат?

- Най-голямо разбиране срещнахме от страна на кмета на Бургас - Димитър Николов. Затова му изказвам благодарност и се надявам и в бъдеще да продължим в този дух. Срещнахме съпротива от страна на някои администрации. Но след като ни изслушаха и успяхме да оборим с аргументи техните погрешни представи за нашите цели, стигнахме до консенсус.

- Вие присъствахте на изслушването в парламента на кандидатите за нов Висш съдебен съвет. Обнадеждена ли сте от това, което чухте? Мислите ли, че се задават положителни промени в съдебната ни система?

- Определено съм обнадеждена. Там имаше хора, които наистина желаеха положителни промени, представиха своите идеи и най-важното - имаха нагласата за действия в тази посока.

- Не се ли боите, че някой може да се опита да използва справедливата ви кауза за политически цели?

- Мисля си, че никой няма да има наглостта да ни използва по този начин. Това, че някой може да го мисли, е друг въпрос. Но ние няма да му позволим да го направи. Устояхме на толкова изпитания през тези месеци, можем да се справим с всяко предизвикателство.

- Вече имате доста голямо влияние в обществото, сред младите хора и в Интернет пространството. Не само лично, но и чрез фондацията "Безопасни улици от Валя" и с Националното движение "Червена пътека". Означава ли това, че в бъдеще може да не устоите на изкушението да участвате в политиката?

- Никога не бих участвала в политиката. Аз съм човек от народа, който винаги ще отстоява и ще защитава правата на хората. И ще се бори за справедливост, морал и етика.

- Кое ви мотивира да водите тази борба? Мнозина не биха издържали, обикновено вечната болка от загубата на дете е съсипваща, човек губи вяра.…

- Когато дете си отиде от насилствена смърт, майката свива печално рамене и страда цял живот. Продължава да живее със спомените, а мисълта, че вече никога няма да види лъчезарната му усмивка, я убива постоянно. Но може майките, които носят този кръст, да намерят сили да се борят за справедливост. Да търсят мир за душите на децата си. И да водят тази борба в името на живите - никога повече да няма почернени майки.

върни се в НАЧАЛО