СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                "BG Север" - брой 30 (7 - 13 септември 2012 г.)

ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Николай Петев

Близо 60 заглавия от български класици и съвременни автори получи библиотеката на най-голямото плевенско читалище "Съгласие". Дарението е по инициатива на народния представител от БСП Румен Петков и на областния председател на левицата Васил Антонов. "За нас е особено важно да продължим създадената през годините практика да даряваме книги на читалищата от региона, защото духът е този, който съхрани българщината през вековете и може да извади България от експанзията, в която се намира в момента. Обезпокоени сме от ширещата се бездуховност, от властващата арогантна простащина и затова е важно децата ни да имат достъп до българските автори", каза при предаването на книгите Петков. С председателя на Съюза на българските писатели (СБП) Николай Петев, който също участва в срещата, продължаваме темата за книгите, писателите, творчеството и силата на духа.

Литературната критика се е
превърнала в рекламен агент

Николай Василев Петев е роден 10.08.1951 г. с. Дреновец, Монтанско. През 1975 г. завършва журналистика в бившия СССР. Работи като главен редактор на сп. "Родна реч" от 1982 г. до 1985 г. От 1985 г. до 1991 г. е директор на издателство "Народна младеж". От 1991 г. до 1996 г. е собственик и директор на издателства "Петекс" и "Петекстон". От 1996 г. до 2003 г. е генерален директор на издателска къща "Христо Ботев". От 2003 г. до сега, трети мандат е председател на Съюза на българските писатели. От 2005 г. е председател на "Агенция София прес".

Автор е на книгите "Тук във времето", "Поезия и позиция", "Фарът и неговият пазач", "Зад завесата на политическия театър", "Фарът, пазачът и вятърът". Негови произведения са издадени в Русия, Македония, Сърбия, Азърбайджан, Украйна, Италия и Албания. Първата му книга е отличена с наградата "Южна пролет" за най-добър дебют през 1982 г. Носител е на Националната Ботевска награда, на руската награда "Имперска култура", на сръбската награда "Арка" за най-добра чуждестранна книга за 2007 г. и др.

Интервю на Мая ПАСКОВА

- Г-н Петев, защо решихте да направите това дарение за Плевен?

- Тук съм заради другарското ми отношение с Румен Петков, уважението ми към Васил Антонов и най-вече заради личното ми убеждение, че трябва да се работи за духовността. Аз поемам обещание, че всеки месец ще има по едно такова дарение за плевенските читалища. Има достатъчно такива огнища на култура в Плевенския регион. Ще обогатим библиотеките им с книги от български писатели, но най-вече със стойностни произведения. В страната ни, а и по света, много книги се издават, много писател се е навъдил. Трябва да запазим критерия, вкуса на читателя. България може да просъществува само ако всеки човек е проникнат от отношение към културата. След като десетилетия наред говорим, че културата е национална сигурност, доживях да чуя тези думи и от министъра на образованието Сергей Игнатов. Диалектиката не било измислено нещо и хората се развиват. Макар че Спиноза е казал, че само човешката раса не се развива.

- Вероятно визирате случая с доклада в Комисията за защита от дискриминация, в който беше предложено Ботев и Левски на практика да бъдат извадени от учебниците? Как ще коментирате този скандал?

- Това е един кошмар. Не мога да допусна, че сериозни хора могат да поставят този въпрос. Аз разбирам всички политически мотиви, но това е национален въпрос, тук трябва да се подходи изключително отговорно. И когато такива неща се случват в Народното събрание, човек си задава въпроса: Тези хора ние ли сме ги избирали? Депутатите, които стоят зад такива идеи или с бездействието си ги толерират, трябва незабавно да напуснат парламента. Те са избрани да работят за българския народ и за българската държава. Ние от СБП приехме и изпратихме до съответните институции протестна декларация, макар че не очакваме нещо да се промени с това. Декларации много. Това не е първият опит да се махне Ботев от учебниците - преди време го бяха обявили за комунист... Интересно е, че на 6 месеца се появяват такива манипулационно-провокатативни мероприятия. А манипулативните изпълнения в България са толкова перфектни, че никой не може да се справи с тях.

- Достатъчно категорична ли беше реакцията на управляващите при този скандал?

- Удовлетворен съм от изказването на министъра на образованието. За първи път чух нещо категорично - че това е въпрос на национална сигурност. Аз не съм привърженик на ГЕРБ, но този министър показа национален характер.

- Какво прави държавата за съвременния български писател?

- Българският писател има изключителни трудности. Помага се на българските художници, на киното и това е добре. Но писателят сам трябва да създаде, да издаде и да продаде книгите си. Много е издръжлив българският писател, много жизнен, но въпросът, когато говорим сериозно, опира до закон за езика, който вече толкова години не се придвижва. Първият му вариант беше подготвен още от Хайтов. Непонятно е мълчанието на всички политически сили по този въпрос. Направихме едно проучване и само в София извадихме 200 магазина, чиито имена са написани на английски език. Такова нещо няма по света - вижте Финландия, Гърция, Сърбия. Би трябвало да се постави на дневен ред и въпросът за авторското право. Въпреки някои усилия на Министерство на културата, това остава нерешен проблем.

- В самата гилдия като че ли сте разединени. Отново имаше скандали при избора ви за председател на СБП.

- На всеки четири години има желание за смяна на властта. Там гласуването е тайно, комисия от пет човека брои гласовете. При последния вот резултатът беше 183 гласа за мен, 70 за следващия кандидат и т. н. Той е показателен. Естествено е тези, които не са удовлетворени от него, дори за запазване на самочувствието да се направят на обидени, но те са сериозни хора. Остава и вътре в гилдията да се мразим, не стига, че държавата не ни обръща внимание. В замяна на това пък писателите я презират. Най-отговорно го заявявам - писателите в момента презират властта. Впрочем така беше и доста назад в годините. А не би трябвало да се подценява силата на словото. Ние сме случили на глупави политици. Те си мислят, че като издържат собствениците на някои медии, ще постигнат нещо. Да, но то ще е временно. А утре мислят ли какво ще остане от тях? Написах една пиеса. Пиесата ми ще остане, а това правителство и следващото ще заминат, без да съм много нахален. Въпреки че едва ли ще се намери театър, който да я постави.

- Лошото е, че младото поколение целенасочено се обезграмотява...

- Да, много лесно се управляват неграмотни хора. Има едно стихотворение на Димитър Подвързачов, писано точно преди 100 г. Казва се "Родина". Ще цитирам първия и последния куплет:

Обичам те като жена

повлякла ме с безброй оглавници -

о, малка, хубава страна

на изпращелите държавници.

Обичам те като жена,

която шепне обещания -

о, малка, хубава страна

на общогражданско мълчание!

 

Така че мълчанието ни е отпреди 100 г. Но въпреки това българите оцеляват.

- Казвате, че пазарът е залят от произведения на съвременни автори. Как да отсеем стойностната литература от графоманията?

- Тежко е в момента положението с литературната критика, която е заела ролята на рекламен агент. Причините за това обаче са няколко. Едната е, че медиите предпочитат малки, рекламни текстове за дадена книга. Втората е, че по финансови причини издания само с литературна критика са трудно продаваеми - това не е Стивън Кинг или Джордж Гришам. Ето защо никой не се занимава с този много сериозен занаят. Литературната критика се предвижда, придвижва, тя облагородява, възпитава, изисква от писателя по-висок критерии. Ето защо това е много тежък проблем за литературния процес. Ние от СБП правим всичко възможно с нашия вестник "Словото днес" и със списание "Пламък" да даваме път на аналитични и критични статии. Винаги е имало графомания по света. И след време стойностните неща са отсети от публиката и от времето. За всяко нещо рано или късно присъдата идва.

- Най-продаваните съвременни български писатели, според статистиките, де факто са тези, които непрекъснато се появяват под някаква форма в медиите...

- Има такъв начин и той продава. Лошото е, че не се възпитава публиката в сериозни естетически критерии.

- Вие също пишете. Защо?

- Сещам се за една история от преди време. Един колега творец казваше: Сега не е изгодно да си писател. И това предизвикваше масов смях. Да, сега наистина не е изгодно да си писател - няма никакви пари, няма сериозна слава, няма отношение на обществото, няма отношение на държавата, хората са затворени, не четат и т. н. Но може би пък това е добре, защото в литературата работят хора, които са всеотдайни към нея. Разбира се работят и много графомани, които надценяват своята историческа роля. Процесът дава възможност и за това. Но да се надяваме, че времето е сериозният критерий. Аз пиша, защото го считам за свой човешки дълг, да не прозвучи много патосно. Смятам, че човек трябва да бъде по-добър, да бъде по-българин отколкото е в момента, да е по-облагороден. Затова съм си посветил животеца на литературата.

- Преборихте тежко заболяване. Какво ви даде сили през тази една година?

- Първо ми помогнаха приятелите. Не очаквах, че имам толкова много приятели - познати и непознати. Давам пример с Румен Петков. Този човек положи изключителни усилия. Ще му бъда благодарен цял живот. Неговият телефон беше загрял от обаждания да търси помощ за мен. Второто е желанието за живот. Борбата, самовнушението, волята. Просто не ми се ходи в Рая.

- Подготвяте ли нова книга?

- Да, всеки момент ще излезе от печат. Казва се "Стихотворения за препрочитане". В нея са включени 33-ма поети с по едно стихотворение и мой коментар след него. Например Петко Рачев Славейков и неговото "Не сме народ, а мърша...". Хората не знаят по какъв повод е написано това стихотворение. Славейков се кандидатирал за председател на читалището в Цариград, но не му стигнал кворума. Той седнал и на коляно оплюл българския народ. Друг е въпросът, че думите му звучат двузначно и има неща, върху които би трябвало да се замислим. Друго - в "Кино" на Вапцаров "Един размазан Джон целува страстно Грета...". Всеки ден го гледам този филм - всеки ден излъчват по телевизията блудкажи... Иван Вазов, който написва две години след освобождението диагнозата "Линее нашто поколение". Другите ще ги прочетете в книгата.

- Какво ви се иска най-много да внушите на читателите?

- Трябва да призовем всички български грамотни хора да работят за българската култура, за да има българи и след 2040-а година. И моля всички български учители, читалищни деятели да утроят силите си, защото губим децата си. Има една не много популярна история от 1943 г. София е бомбардирана от американците и англичаните. Разрушава се градът. Един човек с шлифер тича по "Раковска" към Народния театър и държи под шлифера си нещо. Този човек е Елин Пелин и носи сред бомбардировките сърцето на Иван Вазов. Ние така днес, в тези духовни бомбардировки, трябва да пазим българската култура - всеотдайно, с цялата си душа и сърце, с цялата си чувствителност и отговорност към бъдещето.

върни се в НАЧАЛО