СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                "BG Север" - брой 29 (27 юли 2012 г.)

ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Георги Донев

 

Преди 32 години на олимпиадата в Москва един от българските участници тръгва от Плевен. Георги Донев се включва в надпреварата на големите в спорта в групата на борците. На игрите в Москва България записва най-доброто си представяне на олимпиада и един от най-големите спортни успехи в историята си. Страната печели общо 41 медала (8 златни, 16 сребърни, 17 бронзови) и завършва на 3-о място по медали. За подготовката и участието в олимпиадата, за личните разочарования, за спорта и класическата борба тогава и сега разговаряме с Георги Донев часове преди 30-ите летни олимпийски игри това лято в Лондон.

 

Откриването на олимпиадата в Москва

се е запечатило силно в съзнанието ми

Георги Донев е роден на 25 май 1958 година в Севлиево. През 1976 година взима диплома за средно образование в плевенското спортно училище - специалност класическа борба. През 1982 година завършва Учителския институт (сега Педагогически колеж - б. а.), после продължава задочно да учи по специалността педагогика във Великотърновския университет. Работи като начален учител и директор в село Бъркач седем години. През 1992 година постъпва в системата на Министерството на вътрешните работи, където остава близо осем години. Когато напуска РДВР - Плевен, е началник на криминална група към звено криминална полиция. Оттогава се занимава с частен бизнес.

Женен, има двама сина. Големият живее в Испания и работи в строителството, малкият прави кариера в столична счетоводна къща.

Интервю на Инна СТЕФАНОВА

 

- Г-н Донев, с какво заслужихте през лятото на 1980 година да тръгнете от Плевен за Москва за най-голямото състезание на планетата, в което тогава са се включили над 5 000 спортисти?

 

- Подготовката за Москва започна още с финала на предишната олимпиада в Монреал. През 1976 година бях включен в разширения национален състав по борба класически стил. Извика ме тогава треньорът Филип Кривиралчев. Бях още юноша, а трябваше да съм спаринг партньор на Петър Киров. Бях още малък, категория 52 килограма, но "ковачът на шампиони", както днес наричат Кривиралчев, явно е видял някакъв потенциал в мен. После преминах в по-горната категория - 57 килограма. Участвах в Балканиада в Румъния, където се класирах първи, после се състезавах на световното в Сан Диего в САЩ. До последно не знаех дали ще тръгна за олимпиадата. Конкуренти ми бяха съученикът ми от спортното училище Марин Атанасов и Асен Милев от отбора на столичния "Левски", които също активно тренираха и се състезаваха. На последния лагер на националния отбор в Етрополе беше решено да замина аз. В отбора бях най-младият, на 22 години.

 

- Кой е най-яркият ви спомен от Москва и седмицата, в която бяхте там?

 

- Откриването се е запечатало най-дълбоко в съзнанието ми. Много хора, от много държави, еуфория, цветове, реч на всякакви езици. А аз в последната редица. Заедно с Петър Лесов, боксьора, бяхме малки и слабички. Най-дребните ни оставиха най-отзад, а отпред с националния флаг - Сашо Томов. Та вървим отзад, весело ни е, и какво правим - сменяме значки. Аз имах пълен джоб с образите на Георги Димитров, на Ленин. Вървяха като топъл хляб, срещу тях получавах значки от какви ли не държави, за мен истински ценности.

 

-Москва е била най-силната олимпиада за българските спортисти. Какъв е вашият принос?

 

-Класирах се седми, което за мен си беше истинско разочарование. Не съм се интересувал колко точки е дало това мое седмо място за крайното класиране на страната, знам, че малко не ми достигна, за да отида по-напред. В първата среща победих олимпийския шампион Укола от Филандия, после загубих на тепиха от поляка Липиен и третата си среща от швед, чието име не помня.

 

- Четири години активна подготовка, не ви ли писваше понякога, не ви ли се искаше да купонясвате, да обикаляте барове и дискотеки като всеки ваш връстник?

 

- Не, такъв ми беше животът тогава, свързан със спорта, бях го приел и не ми тежеше. Имах си своята цел и си я следвах. А и попадах все на страхотни треньори, които да ме мотивират и насърчават. Александър Доков, треньорът ми в Плевен, беше един от тях. После тук дойде най-добрият треньор по борба, който някога градът ни е имал - Киро Киров. Школата по борба беше една от най-силните в страната....

 

- И сега ли школата по борба е толкова добра?

 

- Не, тази школа вече я няма. Липсват специалистите. Защото не условията за един спорт са толкова важни. Тях също ги създават специалистите. Давам пример с друга държава - там залата по борба си я чистят самите спортисти, чистачки няма. Тук е смрад. А това зависи от треньора. Това му е работното място, той учи децата, той възпитава, по всякъкъв начин, дори като ги кара да поддържат чисто. Това е само един пример.

 

- Тръпката от едно време към спорта да разбирам ли че си е останала?

 

- А, тръпката я има. Ходя от време на време в залата, понякога тренирам с децата. Някои неща не могат да бъдат обяснени от сегашните треньори, не могат да бъдат показани и тогава аз обличам екипа и излизам на тепиха.

 

- Кой е плевенският борец, когото най-много уважавате?

 

- Безспорно - Камен Лозанов. Той е световен шамион от Минск през 1975 г. Европейски първенец от Мадрид 1974 г. и сребърен медалист от Хелзинки 1973 г. Печели среброто на олимпийските игри в Монреал през 1976 г. Но да оставим спечеленото, говоря за него и като за човек. Когато се съберем говорим за щуротиите, които сме правили като млади, за това как бягах от казармата, а после той ме спасяваше. Ако трябва да съм сериозен той е от тези, които е помагал не само на мен, а на всички малко или много свързани с борбата в Плевен. Сега се е дистанцирал, малко е обиден, а и тук, по клубове, всеки дърпа да стане някакъв началник. Как няма да се дистанцираш, когато не се мисли толкова за спорта, колкото за това кой да го оглави. Това и мен дистанцира, и него, и всички, които малко или много сме направили и дали нещо за този спорт в Плевен.

 

- Къде ще гледате олимпиадата това лято?

 

- Вкъщи, по телевизора. Дано да излъчват състезанията по борба, ако не, ще ги проследя по интернет. Задължително ще наблюдавам изявите на гимнастика Йордан Йовчев, волейболът ще ми е интересен също.

 

- Разликата между олимпиадата в Москва и тазгодишната в Лондон?

 

- Хората от моето поколение помнят, че заради нахлуването на съветските войски в Афганистан в края на 1979 г. западните държави обявявиха бойкот на олимпиадата в Москва. Затова страните, взели участие, бяха 80, а сега са 190. Има разлика съответно в броя на участващите спортисти - тогава малко повече от 5 000, сега над 10 000. Освен че спортът във всичките му дисциплини е дръпнал много напред, сега е променена ситуацията в глобален план - като политика, като сигурност. Четох, че близо 24 000 служители ще се грижат за сигурността по време на игрите, от които 7 000 военни. Ами те са два пъти повече от спортистите. Силно се надявам, че нищо лошо няма да се случи и че политическото напрежение няма да се отрази на качеството на състезанията по отделните видове спорт.

 

- Борбата е схватка, в която трябва да вземеш физическо надмощие, за да контролираш противника. В живота налагало ли ви се е да влизате в подобни схватки?

 

- Имал съм, но с по-голяма упоритост, дори нещо да ти се изплъзне в момента, продължаваш, за да довършиш нещата до край. При мен имаше случаи, в които трябваше и да загубя, както е в спорта. Когато напуснах МВР, например. В тази система нищо не се е променило от 50 години поне. И няма да се промени. Знам го, защото се интересувам, ситуацията е същата, няма мърдане. А за да се промени, трябва някой да го направи. Няма кой.

 

- От политика интересувате ли се?

 

-Не, знам само една мисъл, изказана от бившия лондонски кмет, че ако изборите можеха да променят нещо, политиците щяха да ги забранят. Това изчерпва липсата у мен на какъвто и да е интерес към политиката.

 

- Бизнесът е нещото, което сега ви интересува.

 

- Той, а не спортът, е нещото, с което мога да оцелея в тази държава. И да помогна на децата си с каквото мога. Аз не се чувствам бизнесмен, защото трудно мога да си позволя да отделя средства за почивка например. Последната ми и най-евтина почивка беше в Турция, преди 6 години, за три дни.

 

- Притеснява ли ви фактът, че каже ли се борец, значи това е човек, замесен в групировки?

 

- Познавах лично 90 процента от хората, които преди години се водеха босове на групировки. През 1998 година дойде екип от София да управлява плевенската дирекция (РДВР). Аз в стаята си бях закачил календари на ВИС, на СИК и на "Мултигруп". И един ме пита - ти нали ги познаваш тези борци? Отговарям - да. И той продължава - добре, ами защо ги познаваш? Ами, защото, ако бях шахматист, щях да познавам шахматистите, отговорям му аз. Не ме накараха да махна календарите и те така си останаха, заедно с тези на колегите на ДЗИ, на авиолинии някакви. Защо аз да нямам моите си.

Те че си изгоряха хората, за които говорим, си изгоряха. Но и някой имаше тогава интерес да преекспонира техните истории. Бушоните гръмнаха, изгоряха, а тези, които трябваше да останат, са си останали и сега. Това е накратко истината.

 

- Не сте ли мислили да заминете за чужбина?

 

- Имал съм предложения преди 7 - 8 години за треньор в САЩ, например, но отказах. Много са ми годините, за да се устройвам тепърва. Имам съученик там, той е много по-добре от нас, взети заедно в този град, но замина отдавна, беше млад и нахъсан.

 

- Имате двама сина. Те запалени ли са по спорта, прихванали ли са нещо от баща си?

 

- Големият, който сега живее и работи в Испания, завърши плевенската спортна гимназия. И той като мен със специалност борба - класически стил. Последната година се класира на четвърто място на републиканско първенство. Спря обаче да тренира. Малкият, който завърши икономика във Велико Търново и работи в счетоводна къща в София, се занимава с кикбокс, ама така, за удоволствие.

 

- Вашето любимо занимание в свободното време?

 

- Ходя на лов, ама толкова, колкото да се разходя из гората, а не да убивам животинки. Обикновено ме пишат гонач, защото съм във форма, пъргав съм и гоня дивеча срещу ловците. Със съпругата ми играем табла някой път, но тя редовно си ме бие.

 

- Пазите ли сувенири от олимпиадата в Москва?

 

- Значките, за които говорех, и баджовете. На стените в къщата на майка ми и баща ми висят още глинени варианти на символа на тогавашната олимпиада, руското мече Миша. Запазил съм и анцуга, олимпийския. Сега го носи съпругата ми. Излезе много здрав, не е мръднал вече 32 години.

 

върни се в НАЧАЛО