СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                "BG Север" - брой 28 (20 - 26 юли 2012 г.)

ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Емил Илиев

 

На 1 юли, когато някои земеделци в региона тържествено откриваха жътвата си, кооперацията в с. Коиловци приключи прибирането на ечемика и пшеницата. И така е почти всяка година. С какво коиловчани са по-добри земеделци от колегите си в областта? Това попитахме председателя на едноименната кооперация Емил Илиев.

 

Загубените пазари са голямата беда
на България, никога няма
да си ги върнем

 

Емил Илиев е роден през 1949 г. в Коиловци. Първото си професионално образование - "Лозарство и винарство", получил в плевенската гимназия "А. Димитрова". През 1974 г. завършил и Селскостопанска академия "Г. Димитров" в София със специалност "Аграрна икономика". Три години бил по разпределение в АПК-то в Белене. След това се прибрал в Коиловци и започнал работа в кооперацията там. От 1992 г. до 1997 г. е бил помощник-директор на плевенския Лозаро-винарски техникум (б. а. - сега Професионална гимназия по лозарство и винарство). След това се хванал да работи на две места - и като преподавател по икономически дисциплини в техникума, и като председател на ППК "Коиловци". От една година е само председател на кооперацията.

Семеен е, има две деца. Дъщеря му е доцент в свищовската Стопанска академия. Синът му също е завършил в Свищов - "Финанси и кредит". Има едно внуче, което наесен ще учи в пети клас.

 

Интервю на Ангел АТАНАСОВ

 

- Г-н Илиев, за пореден път кооперацията ви първа приключи жътвата в региона. Какво по-различно правите от останалите земеделци?

 

- В района на Коиловци преобладава карбонатния чернозем - почви, които много бързо изсъхват след дъжд, не задържат влагата и посевите узряват много бързо. Затова винаги започваме първи да жънем ечемика. Другата ни "тайна" е, че започваме рано да сеем. По стар народен обичай на Кръстовден - 14 септември, стартираме сеитбата с ритуал. Ако годината е нормална, продължаваме да сеем. Ако е сушава - забавяме темпото. Но обикновено до средата на октомври приключваме със сеитбата. Така даваме възможност на тези есенни култури да поникнат навреме и да гарантират един добър добив. Залагаме разнообразна сортова структура и при ечемика, и при пшеницата.

 

- Каква е реколтата ви тази година?

 

- Доволни сме от това, което получихме. От ечемика - 400 кг от дка среден добив с 3 отглеждани сорта. При пшеницата от 8 200 дка - средно по 450 кг от дка. Явно Господ ни помага на нас в Коиловци. Нямаме природни бедствия, каквито се случват на други места. Дъждът падна точно когато ни беше най-необходим. Забелязал съм, че за земеделието най-опасни са високосните години - при тях винаги има сериозни аномалии във времето. В същото време те могат да бъдат и много благоприятни за отглеждането на някои от културите. Много ниските температури през зимата т. г. оказаха негативно влияние върху лозята и овощните дръвчета. Снежната покривка обаче запази есенниците. Заради високите температури през юни за 3 - 4 дена узряха и ечемикът ни, и пшеницата. Това не е нормално и доведе до т. нар. прегаряне на посевите. Мобилизирахме се максимално и за 5 - 6 дни успяхме да ожънем почти всички площи - точно преди да паднат дъждовете. Глутенът ни при всички сортове е 25 - 26 процента. Ако не бяха аномалиите, вероятно щяхме да получим 500 кг пшеница от дка.

 

- Преди няколко години създадохте опитни полета за нови сортове твърда пшеница и ечемик. Какъв е резултатът от тези експерименти?

 

- Наистина пробвахме италиански сортове - пет опита с пшеница и два опита с ечемик, които са много добри, но след 2 - 3 г. добивите от тях паднаха. Нашите климатични условия се оказаха неподходящи за тях. Когато взехме ечемика от Сицилия, добивът от единия сорт там беше 1 200 кг от дка, а при нас даде 800 кг, но после падна много. В Сицилия най-ниската температура през годината е 4 градуса над нулата, а при нас зимите са студени. Всички колеги правят такива опити - и с германска, и с австрийска, и с италианска пшеница. Моето мнение обаче е, че за нашите условия по-добра от българската пшеница няма. Елитните семена, закупени от Генерал Тошево, дават най-добри резултати. Пшеницата ни е аклиматизирана за нашия район и има изключително добри хлебопекарни качества.

 

- Изкупните цени всяка година са гореща тема за земеделците. На какви нива ще се търгува зърното сега?

 

- Ценовите нива за тази година изненадват много и търговците, и производителите. Преди месец, когато започнахме жътвата, се очакваше да бъде запазена миналогодишната стартова цена, но тя постепенно се повиши. Ечемикът м. г. стартира с 27 стотинки за килограм, а т. г. - с 30 стотинки. При тази култура има търсене за износ, но не и в България, защото тя се ползва основно за храна в свиневъдството, а у нас хората, които се занимават с животновъдство, останаха малко. Ечемикът се ползва и в пивоварната промишленост, но тя пък си внася малц, който е много по-евтин. При пшеницата се очакваше стартовата изкупна цена да е 30 - 32 стотинки за килограм, но в нашия район тя стигна до 36 - 40 стотинки, а в Добруджанския край минава и над 40 стотинки.

За тази година цените за земеделските производители са нормални и реални. Не е нормално обаче за 22 - 23 години парите за основните материални разходи в земеделието да се увеличат от 10 до 50 пъти, а увеличението при цените на селскостопанската продукция е от 3 до 5 пъти. Цената на азотните торове от 105 лв. на тон някога сега е над 800 лв., при фосфорните беше 200 лв., сега няма по-ниска от 1 500 лв. Семената - от 0,15 - 0,20 лв. за килограм сега са почти 1,00 лв. При препаратите - едно пръскане беше стотинки, а сега е 3 - 5 лв. на дка. Нафтата - от 0,12 - 0,16 лв. за литър стана близо 3,00 лв. В същото време пшеницата някога се изкупуваше по 0,14 - 0,15 лв. за килограм, а сега - 2 - 3 пъти повече. Хората вече се отказаха да гледат животни, защото не е рентабилно - разходите са високи, а изкупните цени на продукцията - ниски.

 

- ППК "Коиловци" е от малкото оцелели големи кооперации в региона. Как успяхте да я съхраните и да я развиете?

 

- Тя беше изградена след промените у нас и след възстановяването на собствеността върху земята и дяловия капитал. В селото имаше и собственици, които поеха по друг път. Част от хората се отделиха в малка кооперация с около 4 000 дка. Други пък решиха да работят сами. Втората кооперация удържа известно време, но преди 3 - 4 г. се разпадна. Земята й сега се обработва от арендатори. Индивидуалните земеделци не успяха да издържат на конкуренцията и също дадоха земята си на арендатор. Освен това три фонда също купиха земя в Коиловци. От 34 000 дка земя на селото кооперацията ни има 20 500 дка, останалото е на арендаторите и фондовете. Ние бяхме едни от първите в страната, които в значителна степен съхраниха създаденото преди 1989 г. стопанство. ППК "Коиловци" е създадена по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи през януари 1993 г. от 1 540 собственици - със земя и дялов капитал. Тя е с многоотраслова структура - растениевъдство, животновъдство, странични дейности. Най-трудно е при животновъдството, лозарството и зеленчукопроизводството. Тяхната роля е по-скоро балансираща - да създадем работа на хората в селото. Засега печалбата ни е основно от зърнопроизводството. През летния сезон при нас работят 140 - 150 души.

 

- С какво помага и с какво пречи държавата на земеделците?

 

- Селското стопанство трябва да бъде приоритет за държавата, защото това е един завод на открито. Дори всичко да направиш както трябва, пак не е сигурно, че ще получиш онова, за което си се трудил. Природата може да ти помогне, но може и да те съсипе. Народната поговорка казва: "Богат земеделец няма, но и гладен - също!" Винаги можеш да си произведеш достатъчно за себе си и за семейството си. Но ако започнеш професионално да се занимаваш със земеделие, без помощ просто не става. В последните 4 - 5 г. след влизането на България в Европейския съюз земеделието ни се развива добре. Получи се сериозен ръст в зърнопроизводството. Съвременната техника, която навлезе при нас, е високопроизводителна. Технологиите се промениха, навлязоха и нови сортове. За жалост обаче произведеното зърно не остава в България. Над 2 000 000 тона се изнасят в чужбина. Те трябваше да влязат в нашата икономика чрез хранително-вкусовата промишленост. А сега отиват на пристанищата и се товарят на кораби. Малко са хората, които се възползват от благата на онова, което е произвела страната ни.

 

- Защо избрахте точно селското стопанство за своя съдба?

 

- Спортувах много в младежките си години - футбол, волейбол, лека атлетика. Бях юноша на плевенския "Спартак" от 1964 г. Имах огромно желание да завърша Висшия институт за физкултура (б. а. - сега Национална спортна академия). Но получих няколко сериозни контузии, които ме лишиха от шанса да продължа спортната си кариера. Чудех се по кой път да поема и тогава мои познати ме насочиха към професията "аграр-икономист", която по онова време беше току-що открита нова специалност в Селскостопанската академия. Избрах я, защото още в ученическите ми години бях запален по земеделието. По време на студентските практики професията ми допадна още повече и реших, че ще е за цял живот. Особено лозарството - то ми е на сърце от самото начало. Където съм бил, все с любов съм работил. Онова, което най-много ми тежи, е че България загуби пазарите си за много стоки в последните 20 г. А с тази земя, с този климат и слънцето ни сме имали селскостопанско производство, което изпреварва по качеството си много страни в Европа и на други континенти. Условията за развитие на лозарство, например, у нас са страхотни. На международни дегустации българското вино винаги печелеше първите награди. С животновъдството също бяхме много напред. После обаче изклаха животните и сега сме принудени да внасяме месо. Плевен е типичен пример на някогашен център на хранително-вкусовата промишленост, от която сега почти нищо не работи. Голямата ни беда е в загубените пазари - никога повече няма да можем да си ги върнем.

 

- Бяхте доста години учител. Какво ви е мнението за днешните млади хора?

- Възхитен съм от тях, въпреки многото упреци, които им се отправят. Според мен те просто трябва да бъдат мотивирани. Сегашните млади хора превъзхождат многократно нашето поколение, когато бяхме на техните години. Много знаят, много умеят, където и да отидат, все се реализират успешно. Бил съм на стаж с тях в чужбина - виждам ги, че превъзхождат връстниците си там. Единственото, което им липсва, е мотивацията. Ако бяхме съумели да си запазим пазарите, тези 2 000 000 българи, които сега са в чужбина, щяха да останат тук, защото щяха да имат къде да се реализират. Не искам да съм лош пророк, но мисля, че в следващите 10 г. България още повече ще затъне. В нея млади хора не останаха. Погледнете в колко села вече няма училища... Преди време в училището в Коиловци имаше 500 деца. Направих две спортни зали - и аз играя с младите. Но само през лятото - през зимата децата не са тук. Обезлюдяването е проблем и на малките, и на по-големите населени места. Децата искат да имат възможност за развитие, а сегашната ситуация в страната не им предоставя такъв шанс. Това е най-жалкото.

- Кой е най-запомнящият се мач, който сте изиграли като футболист?

 

- Много са. Когато бях в София, съм участвал в изключителни мачове. Отделно тук съм играл и с Пламен Гетов, който завърши футболната си кариера в Коиловци, и с Вени Николов, който пък тръгна към кариерата си от нашето село. Беше истинско удоволствие да съм с такива футболисти на терена. С Владо Маринов, например, съм играл волейбол. Някога в самия център на Плевен - там, където сега е водната каскада, имаше едно игрище - до 1 ч. през нощта сме играли волейбол на него. И Коиловци винаги е било спортно средище. Поддържаме си игрището много добре - дори отборът на "Сторгозия" на него си играеше мачовете. Ветераните на "Спартак" всяка година си правим среща тук. На 29 април нашият отбор - ветерани, игра в турнир в Клисура. А на 3 август при нас ще има турнир. Такива спортни прояви поддържат духа на хората в селото.

върни се в НАЧАЛО