СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                  "BG Север" - брой 21 (1 - 7 юни 2012 г.)

ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Магдалена Петкова

 

По случай празника на детето 1 юни разговаряме с главния учител от ЦДГ "Щастливо детство" в Плевен Магдалена Петкова. От позицията на своята 30-годишна работа с малчугани тя споделя впечатленията си за децата "преди" и "сега", разказва за техните интереси и мечти, споделя интересни моменти от собственото си детство.

 

 

Днешните деца са любознателни,
но и страшно презадоволени

 

Магдалена Любенова Петкова е родена на 19.08.1961 г. в Тетевен. Зодия Лъв. Началното и средното си образование получава в родния си град в Политехническа гимназия "Георги Бенковски", паралелка със засилено изучаване на френски език и електротехника. Завършва ИНДУ "Лазар Станев" в Плевен, след което ВПИ - Благоевград, специалност "Предучилищна педагогика", магистър. Има 30-годишен стаж по специалността. В момента е главен учител в ЦДГ №1 "Щастливо детство" - Плевен, където работи от 1990 г.

 

Интервю на Ралица ПЕТРОВА

 

- Г-жо Петкова, ако трябва с пет думи да направите характеристика на съвременното дете, кои биха били те?

 

- Съвременното дете е много информирано, изключително любознателно, със самочувствие, разкрепостено, но и много импулсивно и агресивно. Първите четири качества могат да се разглеждат като положителни, ако към тях се прилага някаква умереност, т. е., ако има някакъв пределен праг. Хубаво е детето да е информирано, любознателно и освободено, да не се притеснява да изявява себе си, да е уверено в това, което знае и прави, да има самочувствие. Но от друга страна всички прекалени неща рефлектират отрицателно и прекомерната изява на тези качества може да се превърне в бреме за детето. Прекаленото самочувствие може да породи негативно отношение към другите, завист, злоба, а оттам и агресия. От 30-годишната си практика мога съвсем отговорно да кажа, че днешните деца притежават в по-голяма степен тези отрицателни качества.

 

- Защо преобладават отрицателните?

 

- Една от причините е липсата на ценностна система. Ценностните добродетели и ориентации като че ли останаха в миналото. Все по-рядко се срещаме с човечност, доброта, разбиране и съчувствие, дружелюбно поведение и взаимопомощ. Преобладават егоизъм, злоба, завист. Друга причина е общата криза на обществото. Живеем във век на развити технологии. В същото време икономическата, финансова и социална нестабилност обхващат все по-голяма част от младите семейства. Липсват ведрите и усмихнати, безгрижни лица на младите хора, липсват спокойствието и оптимизмът. Уморени, хората все по-често се затварят в себе си, не общуват помежду си, а проблемите им ги дистанцират от собствените им деца, лишават ги от възможност за общуване с тях. В стремежа си да намерят спокойствие вкъщи, много от родителите угаждат на всеки каприз на децата си. Неплатените сметки, неиздължените кредити, намалените потребителски възможности изнервят младите хора, правят ги потиснати, стресирани. В повечето случаи напрежението ескалира в семейството. Децата стават свидетели на различни сцени и възприемат действията на родителите си като модел на поведение, а след това пренасят този начин на общуване и в други житейски ситуации. Не на последно място прекаленото гледане на телевизия и видеоигри с неподходящо съдържание също са причина за преобладаващите негативни качества у децата. За голямо съжаление много от родителите са неспособни да контролират децата си какво и колко гледат. Децата обичат криминални филми и фантазни филми, екшъни, които им влияят отрицателно, правят ги арогантни и агресивни.

 

- Каква е разликата в поведението, в психиката на децата преди и сега?

 

- Съвременното дете е много по-различно от децата в миналото. То е по-задоволено и по-разглезено. В миналото малчуганите получаваха много добро семейно възпитание. Поведението им беше сдържано. Бяха по-плахи, притеснителни, отговорни. Страхуваха се да нарушат наложените правила. Проявяваха другарство и взаимопомощ, съпричастност и състрадание. Възрастните се ползваха с авторитет, внушаваха респект, а от своя страна децата се отнасяха към тях с уважение и признателност. И пак стигаме до ценностната система - до морала и етиката. Някога хората обръщаха повече внимание на духовните ценности и по-малко на материалните. Децата бяха наивни, радваха се на най-елементарни неща, но имаха една привилегия - свободата да общуват на воля с природата. Ето защо в не толкова далечното минало децата бяха спокойни, весели, щастливи, калени, в добро физическо и психическо здраве. За разлика от тях днешните деца са обездвижени, затворени между стените на апартаментите, пред телевизора или компютъра. Техните потребности в голяма степен са презадоволени. Почти всички имат компютри и електронни игри, справят се с техниката, получават всякаква информация, знаят всичко. Имат самочувствие на знаещи и можещи. Не се притесняват от възрастните, свободно изразяват мислите и чувствата си. Забелязва се тенденция на изместване на спокойния възпитан модел на поведение от агресивния. И тук ще си позволя да препоръчам на родителите: научете децата си да обичат природата, да общуват с нея, да живеят в равновесие, да я пазят.

 

- От какво се интересуват, за какво разказват, за какво мечтаят вашите възпитаници?

 

- Хубаво е, че днешните деца са много любознателни. С интерес разглеждат различни енциклопедии и задават много въпроси. Получават много информация отвсякъде. Споделят различни събития и случки, които са преживели - разходки, екскурзии, гостувания, празници и семейни тържества. За да разказват, за да коментират, те трябва да получават впечатления. Затова е нужно целенасочено да се водят на такива места, които да окажат положително въздействие върху тях - зоологическа градина, изложби, музеи, културни и природни забележителности.

Характерно за днешните деца е, че се вълнуват от играчки с образите на любими герои от фантастични филмчета, мечтаят да ги притежават и се превъплъщават в тези роли. Ако някогашните деца мечтаеха за кукла и за електрическо влакче, днешните мечтаят за таблети и веднага ги получават. Дори не могат да се насладят да изживеят емоциите, свързани с мечтите. В миналото сред най-желаните професии бяха тези на инженера, лекаря, учителя, космонавта. Днес децата искат да станат полицаи, адвокати, певици, "моделки", а някои съвсем по детски вярват, че когато пораснат ще станат феи и принцеси, спайдермени и костенурки нинджа.

 

- Доколко едно дете трябва да слуша родителите си и доколко те него? Къде е границата?

 

- Всички деца се раждат чисти и невинни, с определени качества. Възрастните са тези, които трябва да забележат заложбите на децата, да ги съхранят и да помогнат на детето да развие заложения в него потенциал. Но всичко става с много търпение и любов. За да искат детето да ги слуша, възрастните първо трябва да изградят доверие към себе си. Едва тогава могат да очакват, че детето ще ги слуша и ще зачита мнението им. Родителите не бива да забравят обаче, че доверието се гради с доверие. Те трябва да обичат децата си, да имат емоционални контакти с тях, да ги изслушват, да съпреживяват, да признават и уважават чувствата им. Границата е взаимното зачитане на интересите, взаимно доверие и уважение към личността на възрастния и детето.

 

- Какво е мнението ви за родителите сега?

 

- Както вече споменах, съвременните млади родители живеят в различна обстановка от техните връстници преди 2 - 3 десетилетия. Ежедневието им е забързано. Животът им минава на високи обороти. Често изпълняват едновременно много задачи, а това ги натоварва с постоянно напрежение и стрес. В по-голямата си част те са амбициозни, доказани професионалисти, отдадени на работата си и много уморени от динамиката на времето. Понякога обаче, в стремежа да се гради кариера, да се създава репутация и да се постигне по-добър жизнен стандарт, младите хора губят контактите си с децата и се отдалечават от тяхното възпитание. Затова ще си позволя да им кажа: обичайте децата си и вярвайте в тях! Създавайте им емоционален комфорт! Общувайте помежду си и се интересувайте от проблемите им! Решавайте ги заедно. Никога не забравяйте народната мъдрост: "Дървото се превива, докато е младо".

 

- Вие защо избрахте тази професия?

 

- Може да звучи като клише, но любовта ми към децата е тази, която определи професионалния ми път в живота. Не без значение е и фактът, че имах много добри учителки в детската градина - внимателни, ерудирани, мили и много артистични. Още тогава се опитвах да им подражавам. Не случайно още 5-годишна започнах да посещавам школа по акордеон. Аз съм човек, който обича да се раздава. Мисля, че знанията и уменията, които имам, могат да бъдат в полза на децата. Освен това непрекъснатият контакт с децата ме зарежда, действа ми положително, кара ме да мечтая и да сбъдвам мечти - тези на моите възпитаници.

 

- Коя е най-милата случка от вашата работа, която никога няма да забравите?

 

- Имам много мили спомени, но определено винаги се сещам за едни големи сини очи. Бях млада учителка. Един ден, играейки с децата, усетих, че ми прилошава. Помолих лелята да ми донесе една мокра кърпа. Седнах на пейката и поставих компреса под блузата си в сърдечната област. Имаше едно дете (Иво Станев), което стоеше до мен с широко отворени очи, държеше ме за ръката и непрекъснато ме питаше дали ми е минало. Когато се наобядваха и започнаха да се събличат за следобедния сън, забелязах, че блузата на Иво и потникът му са мокри. Когато го съблякох, от дрехите му изпадна мокра кърпа. Попитах какво е направил, а той ме погледна мило и обясни, че също си е направил компрес, за да се излекувам аз по-бързо.

 

- Вие какво дете бяхте?

 

- Послушно, тихо, скромно и спокойно. Имах много приятели и с никого не се карах. Бях много любознателна и исках да се науча да правя всичко - да рисувам и да пея, да свиря на различни инструменти, да правя сладки, да плета и бродирам. Изобщо имах всестранни интереси. Карах кънки, колело, скачах на въже и на ластик. Още 5-годишна ходех на уроци по акордеон. После 2 г. свирих на пиано. Обичах да организирам квартални представления с другите деца и да изнасям програми.

Когато бях малка исках да карам картинг. Не ме приеха в курса за пионери заради възрастта ми. И за да не се разочаровам, баща ми ме научи да управлявам семейния ни автомобил - марка "Булгар рено 10". Едва 7-годишна участвах сама в осмомартенското градско рали за майсторско управление на автомобил. След това в продължение на 3 г. участвах във всички подобни ралита в Тетевен и на окръжните в Ловеч. Получих много грамоти и сувенирни награди от СБА. По-късно се записах в кръжок по фотография и кинематография. Заедно с баща ми направихме два авторски филма с 16 мм руска камера и участвахме на кинофестивал за любителски филми в Ямбол. Мога да кажа,че детството ми е преминало в много игри и приключения, сред близки и приятели. Родителите ми са ме водили на много екскурзии, на хижи, за риба, на къмпинг, организирали сме много семейни тържества. Никога няма да забравя безгрижното си и щастливо детство. И много искам и днешните деца да живеят така.

 

- Как ще отбележите 1 юни?

 

- Международният ден за защита на детето е най-хубавият детски празник. Той е празник и на нас, техните учители и родители. На този ден сме щастливи от усмивките на децата си и си припомняме най-хубавия период от човешкия живот - детството. По традиция и тази година в ЦДГ №1 "Щастливо детство" ще отбележим подобаващо денят 1 юни. Ще има много музика, песни и танци, забавни игри, изложба на детски рисунки и много, много балони.

 

- Какво бихте пожелали на всички деца по случай техния празник?

 

- Мили деца, бъдете живи и здрави! Нека усмивки озаряват лицата ви!

Следвайте мечтите си и никога не се отказвайте от тях! Честит празник!

върни се в НАЧАЛО