СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                       "BG Север" - брой 17 (27 април - 3 май 2012 г.)

ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Панайот Първанов

 

Световният ден на книгата, 23 април, е обявен като празник от ЮНЕСКО и се чества в цял свят от 1995 г. насам с идеята да се подпомага четенето, публикуването и защитата на интелектуалната собственост чрез авторското право. Със собственика на издателство "ГРАММА" разговаряме за трудностите пред издателския бизнес, за авторското право и потърпевшите от свободата на публикуване в интернет, за необходимостта от четене и изводите, които можем да си направим от това кои са най-търсените издания на книжния пазар.

 

Разминаването между предлагането и търсенето на книжния пазар е абсурдно

 

Панайот Първанов е роден на 17 юни 1961 година в село Бежаново. Завършил е СОУ "Анастасия Димитрова" и ВНВУ "Васил Левски" - Велико Търново. Военен преводач по гръцки и италиански език. През 1990 година напуска армията и малко по-късно основава издателство "ГРАММА".

Женен, има една дъщеря.

 

 

 

Интервю на Мая ПАСКОВА

- Г-н Първанов, как може да се опише състоянието на книгоиздаването в момента?

 

- Основната тенденция е ограничаване на тиражите в рамките на хиляда броя. Втората тенденция, която може да се очертае и тя е производна на първата, е повишаването на коричните цени. Друго характерно е залагането от страна на издателствата на сигурни заглавия. Може да се каже категорично, че издателите избягват вече експериментите и търсят само гарантирания успех. По тази причина повечето от тях предпочитат да купуват авторски права, вместо да създават и издават авторски книги. За съжаление можем да обобщим случващото се на пазара на книгата днес с едно абсурдно разминаване - разнообразието и изобилието на книжния пазар растат, а търсенето и четенето намаляват.

 

- Всичко това следствие на финансовата криза ли е?

 

- Вината не е само на кризата. Тя влияе по-скоро на покупателната способност на хората. Върху книжния пазар по-пагубно се отразява другата - духовната криза, която девалвира потребността от знание и култура на поведението и духа, която натрапва усещането у съвременните българи, че може да се мине и без книги, а защо не и без квалификация, без образование... Печалният извод от наблюденията ми е, че българинът е склонен да ограничи общуването си с книгата за сметка на останалите материални блага, гарантиращи физическото му оцеляване. Има определен трагизъм и дори абсурдност в този избор.

 

- Преди време имахте случай на откраднати авторски права...

 

- Случаят се изразяваше в драстична имитация на една от кориците на наше издание. Сезирахме Комисията за защита на конкуренцията. Комисията оправда нарушителите с мотива, че не са разпространявали изданието. Все пак книгата беше спряна, а дизайнът на корицата - сменен.

 

- Напоследък много се говори за защита на авторското право, особено що се касае до защитата му в интернет. Какво е вашето мнение?

 

- Не само в книгоиздаването, но и във всички останали сфери има какво да се прави в тази посока. Бедата е, че качването и потреблението на творчеството като цяло в интернет е сравнително ново явление, което не е законно регламентирано. Поради глобалността на мрежата се налага и глобално узаконяване. От една страна е хубаво, че в интернет спокойно можеш да откриеш всеки текст, звукозапис, видеозапис или изображение, което ти е необходимо. От друга страна е безумие да не се гарантира правото на автора или на собственика да защити творчеството си и да спечели от него. Ето защо мисля, че не е нормално да се пълни мрежата произволно с авторски творби без какъвто и да е страх от преследване и наказателна отговорност. Това е един безпрецедентен и груб удар върху авторството, който в по-далечна перспектива едва ли не обезсмисля творчеството. Неотложно предизвикателство пред законотворците е да се въведе ред.

 

- За АСТА ли сте в такъв случай?

 

- Името, формулата и формата са без значение. Важното е да се създаде нормативен ред, който да гарантира защитата на авторското право при виртуалното потребление на едно произведение и печалбата за неговия създател и разпространител. А сега какво се случва. Първо авторът почти няма възможност да спре разпространението, второ - нарушителят има всички шансове да не бъде санкциониран.

 

- Припомнете ни с каква идея тръгна издателство "ГРАММА" преди време?

 

- Началото поставих през далечната 1991 година с написването и издаването на "Гръцки самоучител в диалози". Тази дидактична поредица се обогати през годините и достигна завидния за нашия пазар размер до близо двадесет чужди езика. Развитието на издателството в годините не е нито гениален замисъл, нито невероятен феномен. То се основава по-скоро на една строга и обективна пазарна логика и конюнктура, която твърдо следва и се стреми да задоволи потребностите от чуждоезиков ресурс на любознателния българин. На този българин, без разлика от възраст, образование или доходи, който държи да пътува по света, да се реализира и печели извън страната и държи да общува на езика на местните хора. Ние следим, най-общо казано, потребностите на тази категория хора, като правим всичко възможно да отговорим на техните очаквания във времето. Следим и еволюцията на езика, която също е много динамична днес. Сред основните ни принципи е свеждането на чуждия език до достъпна, разбираема и необременена норма, изчистена от излишна теория и академизъм, а обогатена с комуникативност. Ако има някакъв ключ към успеха, то той е в изследването, търсенето и съобразяването с очакванията и критериите на публиката.

 

- Кога бяха най-добрите години за издателството?

 

- Езиковото обучение претърпя своя бум непосредствено след отпадането на визите за българските граждани и втори път - след приемането на страната ни в ЕС. Потреблението на чуждоезикова литература е, образно казано, като компас, който ни ориентира къде пътува българският гражданин в момента и в кои страни търси алтернативна реализация, поприще и живот.

 

- Кои са най-желаните дестинации, според наблюденията ви?

 

- С уговорката за определена условност преди години имаше засилен поток към Гърция и Испания, след това - към Италия, Англия, докато в последно време приоритетът в чуждоезиковото обучение се пада на немския език. И това не е случайно. В океана на кризата Германия се възприема като един остров на стабилност и добра перспектива в много професии и браншове.

 

- "ГРАММА" има и книжарници. Кога дойдоха те?

 

- През месец май книжарниците стават на 10 години. От позицията на времето не съжалявам, че ги направихме. Книжарниците бяха замислени не като чисто търговски обекти, а се опитахме да ги превърнем в своеобразни средища на духовността на плевенчани. Даваме възможност на читателя да се срещне и общува с книгата, да обсъжда своите интереси, да получи правилна консултация и насока в търсенето на подходящата за него книга.

 

- Много или малко са четящите хора в Плевен?

 

- Аз гледам на читателите на книги в Плевен като на една обособена, но неорганизирана група, да не кажа каста, обединена от любовта към книгата, от потребността от четене и вярата, че общуването с книгата ни води към нови духовни пространства и по-добра перспектива. Тази група с годините все повече се редуцира, а основен фактор е липсата на бъдеще не само пред младия човек в Плевен. Първата причина за тази безпътица е неградивното местно управление през последните повече от десет години.

 

- Четенето е най-вече вътрешна потребност...

 

- Така е, но четенето се възпитава и формира от подходяща мотивация. Аз нямам предвид любителите на художественото четиво, които четат с лекотата, с която се гледа филм. Говоря за тези хора, които виждат в книгата фактор за усъвършенстването си и за изграждането си като личности. Визирам книгата като средство за по-успешна професионална реализация.

 

- Имате ли поглед върху това какво повече се търси и купува?

 

- Не правим класация на книгите, но най-много се търсят бестселърите, които нашумяват на международния и на българския книжен пазар и са обект на засилена реклама. Това са предимно заглавия, обвързани с кинопроизводството и с тоталното и агресивно налагане чрез медиите - "Листопад", "Стъклен дом", "Седем часа разлика". Сред тях има и някои стойностни издания, но повечето са адресирани към масовия потребител. Прави впечатление интересът към турските автори - нобелиста Орхан Памук и очарователната Елиф Шафак. Традиционно е вниманието на читателя към приложната психология в лицето на Хорхе Букай, Анди Андрю и др. Златна мина за издателите беше и си остава Паулу Коелю. Не затихва с времето и манията към езотеричните заглавия, където се изявяват и две български авторки - Дияна Мечкова и Нина Ничева. Здравословното хранене и начин на живот също не са за пренебрегване сред приоритетите на плевенския читател. Засилен си остава интересът към детските книги, и то предимно към енциклопедичните, справочни и илюстровани издания. Не на последно място е и нашият сектор - чуждоезиковото обучение.

 

- Вие какви книги обичате, какво четете в момента?

 

- Аз чета винаги по няколко книги едновременно, но не мога да не споделя колко ме впечатли биографията на Стив Джобс.

 

- Имате ли хоби? Какво обичате да правите в свободното си време?

 

- Обичам да пътувам със семейството си, най-вече в Гърция. Тази страна е моя слабост повече от двадесет години. На петдесет се опитвам да живея като млад човек - активно и дори донякъде безразсъдно. Отделям време и за любимите си спортове - плуване, каяк, тенис, ски, уиндсърф. Иска ми се да се занимавам и с куп други неща, но как да стане това, като времето все не ни достига.

       

върни се в НАЧАЛО