ЗАЩО ПОКАНИХМЕ

Георги Първанов

Президентът на република България (2002 - 2012) в края на миналата седмица бе на посещения в Плевенска област и се срещна с активисти на БСП и граждани в общините Червен бряг, Плевен, Пордим и Белене. Георги Първанов категорично потвърди намерението си да се кандидатира за председателския пост в соцпартията на предстоящия конгрес през месец май т . г.

БСП трябва ясно да определи своята алтернативна управленска политика

Георги Първанов е роден на 28 юни 1957 г. в село Сирищник, Пернишка област. През 1975 г. завършва математическата гимназия в Перник, а през 1981 г. се дипломира в Историческия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски". През 1981 г. постъпва на работа в Института по история на БКП като научен сътрудник. През 1992 - 1996 г. е директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към ВС на БСП. Георги Първанов влиза в ръководството на БСП на 40-ия конгрес през декември 1991 - годината, в която БСП преживява първата си загуба в демократични избори. На 41-вия конгрес през 1994 г. е избран за заместник-председател на ВС на БСП. Оглавява партията две години по-късно - през 1996 г., отново в условия на политическа криза, когато след неуспешно управление БСП е пред драматична загуба на изпълнителната власт. Свиканият в тази обстановка през декември 1996 г. 42-ри извънреден конгрес избира Георги Първанов за председател на БСП. В това си качество два месеца по-късно той се ангажира с трудното решение за отказ от властта и предсрочни избори, които да успокоят социалното напрежение и да открият пътя за национално съгласие и преодоляване на кризата. Като лидер на опозиционната вече БСП успява да обедини българската левица, създава "Нова левица" и твърдо я ориентира към европейските социалдемократически ценности. На 43-ия (1998 г.) и на 44-ия конгрес на БСП (2000 г.) Георги Първанов е преизбран за председател на ВС на БСП. От 1994 до 2001 г. е народен представител в 37-ото, З8-ото и 39-ото Народно събрание. От 1997 до 2001 г. е председател последователно на Парламентарната група на Демократичната левица и на Парламентарната група на Коалиция за България. През ноември 2001 г. е избран за президент на Република България, встъпва в длъжност на 22 януари 2002 г. През 2006 г. е преизбран за втори мандат.

Георги Първанов е Доктор хонорис кауза на Прешовския университет, на Бакинския университет и на Ереванския държавен университет, носител на Големия златен медал на университета "Томаш Гарик Масарик" в Бърно.

Женен е за Зорка Първанова. Имат двама сина - Владимир и Ивайло, роди се и първото им внуче - Георги.

Интервю на Поля ТОМОВА

- Г-н Първанов, имате два мандата като президент на България. С кое ваше достижение през този период най-много се гордеете?

- Може би, ако говорим за външна политика, това е членството на България в ЕС и НАТО, което се случи по мое време и с активното участие на администрацията на президентската институция. Също така отворената, балансирана външна политика, т. нар. Голям шлем, енергийните проекти, които са без прецедент в историята на прехода. Във вътрешната политика мисля, че това е стабилността. Тази е ключовата дума за тези осем години, почти девет (защото последната е под въпрос заради тежки разправии...). Но наистина можем да кажем, че имахме политическа стабилност, а оттам икономическа и социална.

- Каква е най-високата цена, която платихте за тези години?

- Най-високата цена е тази, че нямах достатъчно време за семейството си, за децата си. Но пък те са мъжки момчета и разбират ситуацията, а това ме прави двойно по-щастлив. Сега, когато имам малко повече време, им отделям достатъчно внимание, за да мога да общувам и с тях, и със снахата и кандидат-снахата, и с малкия ми внук. Изобщо, това е една страна в семейния живот, която сега преоткривам отново.

- Казахте, че се гордеете с енергийните проекти. Проектът "Белене" обаче е замразен. Как се стигна дотук?

- Аз твърдя, че това е един необходим стратегически проект за България, за българската икономика, проект, който има своите измерения в социалната сфера, който гарантира енергийната ни сигурност и сигурността на България изобщо. Проект, който дава гаранции в един период, може би за десетилетия напред.

- Някои политици го определят като грешка...

- Грешката е всъщност в забавянето на проекта. Забавяне, за което вина носи и Тройната коалиция, защото не направи проекта необратим и ние забавихме в няколко стъпки динамиката на процеса. Но сегашното правителство - това на ГЕРБ, на практика го замрази при положение, че ние виждаме едно много ясно развитие на ядрените проекти на нашите съседи. И ако не се ускори изграждането на АЕЦ "Белене", ние ще бъдем изправени пред опасността енергийният пазар на Балканите да бъде зает и ние просто да купуваме ток от комшиите. Смятам, че ние - представителите на БСП, трябва съвсем отчетливо да кажем, че ако дойдем на власт, ще работим за ускореното изграждане на проекта "Белене". Именно защото загубихме прекалено много време.

- Напоследък все по-често се говори, че БСП трябва да спечели битката на територията на морала. Възможно ли е това да стане?

- Това е твърде общ въпрос, за да мога да отговоря с да или не. В партията и в парламентарната група има много силни личности, които биха могли да бъдат достатъчно остри, критични, радикални по тази тема. Разбира се, за да бъдем убедителни и автентични по тази тема, ние трябва да говорим и да кажем пълната истина, тоест - да признаем и собствените си грешки, пропуски и дефекти, защото само така хората ще ни повярват. Но този въпрос има и друга страна. Ако си спомняте, всъщност ГЕРБ дойде на власт именно с идеята за нов морал, претендираше да бъде носител на нова нравственост в обществото. Сега виждаме пълен провал на тази мисия на управляващите - от скандалите със СРС-тата до скандалите с бонусите. ГЕРБ използва властта за лично обогатяване. И тук Борисов не може да се крие - той носи главната отговорност за една такава политика и подобно поведение на представителите на ГЕРБ. Да вземем конкретен пример. Следя полемиката за бонусите. Контрааргументът на ГЕРБ е - а вие защо взимахте пари от бордовете. По този повод искам рязко да отговоря на премиера Борисов, който намеси и моето име, като подхвърли реплика, че и аз трябва да отговоря на този въпрос. Аз нямам никакъв проблем да отговоря, защото преди пет - шест години много категорично съм се обявил против практиката на участие на министри, зам.-министри и членове на политическите кабинети в бордовете, а ако пък участват, това да не е срещу заплащане. Тези мои интервюта са публични и могат да бъдат прочетени. И още нещо - аз категорично наложих забрана в моята администрация и за тези десет години не е имало човек, който да участва в някакъв борд.

- Кой е най-важният въпрос пред БСП сега?

- Най-важният, въпросът на въпросите, е как да спечелим изборите през 2013 година. Избори, до които остават 15 месеца. Затова ние отсега трябва да определим ясно своите цели. На нас ни трябва не символична, а реална победа - такава, която да ни позволи да управляваме страната. Това означава достатъчно мнозинство за БСП, както и добронамерени отношения с потенциални партньори в парламента.

- Какво смятате за управлението на ГЕРБ?

- Бих казал, че управлението на ГЕРБ е плачевно. Те се провалиха и в социалната, и в икономическата сфера. Виждаме колко е мижав икономическият ръст, а именно кризата беше време, в което трябваше да скъсим дистанцията между нас и Европа. Виждаме, че сивата икономика при това правителство се увеличава, безработицата скача ежедневно и очакванията до края на годината са тя да бъде 19 - 20 процента. Това е една катастрофална равносметка за управлението сега. Аз смятам, че много сериозен е провалът на ГЕРБ и в борбата с престъпността и с корупцията. Много отдавна съм казал, че тези имитационни акции от рода "Факири" и всякакви други се провалиха. Като се започне от кражбите по селата и се стигне до босовете на организираната престъпност, за които Цветанов призна, че не се следят, битката с престъпността на ГЕРБ претърпя пълен провал. Налице е и провал на европейския фронт. Подчертавам това, защото ГЕРБ дойде на власт с идеята да вдигне европейския авторитет на България. Какво виждаме? Тежък евродоклад, ходене по мъките с членството ни в Шенген... Това е така, защото в Европа гледат с лошо око на това управление. България при управлението на ГЕРБ е все повече изтиквана на заден план. И това ще се почувства и по средствата, които ще получим или няма да получим от Европа. И най-важният за мен провал на ГЕРБ - този на полето на морала, за който говорих по-горе.

- Защо БСП не успява да извлече политическа полза от този провал на управляващите?

- Помните, че в БСП имаше теза - ще дойде Бойковата зима и това ще е крахът на ГЕРБ. Втора Бойкова зима си отива и този крах не се вижда. Социологическите агенции, а тук трябва да сложа една скоба - аз съм най-големият скептик относно тези проучвания, защото съм ги опровергавал, но въпреки това дистанцията е доста тежка между ГЕРБ и БСП. Не мога да бъда спокоен, когато разликата между нас е 7 - 8 пункта, особено като се има предвид това, че те показаха нови, недостижими технологии при правене на избори. Такива фалшификации сигурно никой не е измислил, поне в Европа. Не бива да имаме никакви илюзии, че следващите избори ще бъдат по-леки, напротив. И възниква въпросът - какво да се прави? Ние трябва ясно да обозначим и определим нашата алтернативна политика. Това е една от идеите на моята обиколка из страната - да лансирам навсякъде определени приоритети за бъдещата управленска политика на левицата във всяка отделна област. За Плевен това са здравеопазването и енергетиката. Аз лично смятам, че ние - представителите на БСП, трябва да поставим здравеопазването изобщо като приоритет номер едно.

- Защо се оказахте такава заплаха за ръководството на социалистическата партия? Очаквахте ли такова нещо да се случи?

- Не, признавам - не очаквах такава реакция. И то защото аз съм бил председател, срещу мен е имало не по-малко сериозни конкуренти, имало е и остри реплики, и нелеки отношения в БСП, но никога не съм си позволявал агресия. Приемам обаче това, което сега се случва философски - аз съм в политиката отдавна, преживял съм доста неща, ще надживея и това.

- Ръководството на партията ви обвини, че с кандидатирането си за председател ще разцепите БСП. Има ли такава опасност?

- Няма да има разделение, още по-малко разцепление. Ще има състезание на идеи, на качества, може би на екипи, а от това една демократична, лява партия, каквато е БСП, може само да спечели. Аз съм сигурен, че на конгреса ще има повече от двама кандидати и няма нищо по-естествено от това изборът да бъде между трима, четирима и повече кандидати, защото БСП има своите качествени политици - има и млади хора, и утвърдени политици. Именно конгресът е мястото, където можем да ги видим в нова светлина, без това да предизвиква някакъв драматизъм.

- Какво усещане имате при срещите си с хората от БСП напоследък?

- Това, което виждам и тук - в Плевен, е че хората са отворени за диалог, иска им се да споделят, да коментират, да задават въпроси, дори да критикуват понякога много остро... Но винаги на финала се излиза с едно оптимистично чувство, защото нищо не може да замени прекия контакт.

- Ако не спечелите битката за председател на БСП на предстоящия конгрес, какво следва?

- Няма проблем, това е демокрацията. Аз съм губил битки през дългата си политическа кариера, но съм убеден, че сега ще спечеля.

- Повече от 20 години сте в политиката. Не се ли уморихте?

- По-скоро бях уморен в края на десетте години, докато бях още в президентството. Сега генерирам нова енергия, зареждам се и може би точно от срещите ми с хората, от това, което чувам и виждам.