Георги Първанов е роден на 28 юни
1957 г. в село Сирищник, Пернишка област. През 1975 г. завършва математическата
гимназия в Перник, а през 1981 г. се дипломира в Историческия факултет на СУ
"Св. Кл. Охридски". През 1981 г. постъпва на работа в Института по история на
БКП като научен сътрудник. През 1992 - 1996 г. е директор на Центъра за
исторически и политологически изследвания към ВС на БСП. Георги Първанов влиза в
ръководството на БСП на 40-ия конгрес през декември 1991 - годината, в която БСП
преживява първата си загуба в демократични избори. На 41-вия конгрес през 1994
г. е избран за заместник-председател на ВС на БСП. Оглавява партията две години
по-късно - през 1996 г., отново в условия на политическа криза, когато след
неуспешно управление БСП е пред драматична загуба на изпълнителната власт.
Свиканият в тази обстановка през декември 1996 г. 42-ри извънреден конгрес
избира Георги Първанов за председател на БСП. В това си качество два месеца
по-късно той се ангажира с трудното решение за отказ от властта и предсрочни
избори, които да успокоят социалното напрежение и да открият пътя за национално
съгласие и преодоляване на кризата. Като лидер на опозиционната вече БСП успява
да обедини българската левица, създава "Нова левица" и твърдо я ориентира към
европейските социалдемократически ценности. На 43-ия (1998 г.) и на 44-ия
конгрес на БСП (2000 г.) Георги Първанов е преизбран за председател на ВС на
БСП. От 1994 до 2001 г. е народен представител в 37-ото, З8-ото и 39-ото Народно
събрание. От 1997 до 2001 г. е председател последователно на Парламентарната
група на Демократичната левица и на Парламентарната група на Коалиция за
България. През ноември 2001 г. е избран за президент на Република България,
встъпва в длъжност на 22 януари 2002 г. През 2006 г. е преизбран за втори
мандат.
Георги Първанов е Доктор хонорис
кауза на Прешовския университет, на Бакинския университет и на Ереванския
държавен университет, носител на Големия златен медал на университета "Томаш
Гарик Масарик" в Бърно.
Женен е за Зорка Първанова. Имат
двама сина - Владимир и Ивайло, роди се и първото им внуче - Георги.
Интервю на Поля ТОМОВА
- Г-н Първанов, имате два мандата
като президент на България. С кое ваше достижение през този период най-много се
гордеете?
- Може би, ако говорим за външна
политика, това е членството на България в ЕС и НАТО, което се случи по мое време
и с активното участие на администрацията на президентската институция. Също така
отворената, балансирана външна политика, т. нар. Голям шлем, енергийните
проекти, които са без прецедент в историята на прехода. Във вътрешната политика
мисля, че това е стабилността. Тази е ключовата дума за тези осем години, почти
девет (защото последната е под въпрос заради тежки разправии...). Но наистина
можем да кажем, че имахме политическа стабилност, а оттам икономическа и
социална.
- Каква е най-високата цена, която
платихте за тези години?
- Най-високата цена е тази, че нямах
достатъчно време за семейството си, за децата си. Но пък те са мъжки момчета и
разбират ситуацията, а това ме прави двойно по-щастлив. Сега, когато имам малко
повече време, им отделям достатъчно внимание, за да мога да общувам и с тях, и
със снахата и кандидат-снахата, и с малкия ми внук. Изобщо, това е една страна в
семейния живот, която сега преоткривам отново.
- Казахте, че се гордеете с
енергийните проекти. Проектът "Белене" обаче е замразен. Как се стигна дотук?
- Аз твърдя, че това е един необходим
стратегически проект за България, за българската икономика, проект, който има
своите измерения в социалната сфера, който гарантира енергийната ни сигурност и
сигурността на България изобщо. Проект, който дава гаранции в един период, може
би за десетилетия напред.
- Някои политици го определят като
грешка...
- Грешката е всъщност в забавянето на
проекта. Забавяне, за което вина носи и Тройната коалиция, защото не направи
проекта необратим и ние забавихме в няколко стъпки динамиката на процеса. Но
сегашното правителство - това на ГЕРБ, на практика го замрази при положение, че
ние виждаме едно много ясно развитие на ядрените проекти на нашите съседи. И ако
не се ускори изграждането на АЕЦ "Белене", ние ще бъдем изправени пред
опасността енергийният пазар на Балканите да бъде зает и ние просто да купуваме
ток от комшиите. Смятам, че ние - представителите на БСП, трябва съвсем
отчетливо да кажем, че ако дойдем на власт, ще работим за ускореното изграждане
на проекта "Белене". Именно защото загубихме прекалено много време.
- Напоследък все по-често се
говори, че БСП трябва да спечели битката на територията на морала. Възможно ли е
това да стане?
- Това е твърде общ въпрос, за да
мога да отговоря с да или не. В партията и в парламентарната група има много
силни личности, които биха могли да бъдат достатъчно остри, критични, радикални
по тази тема. Разбира се, за да бъдем убедителни и автентични по тази тема, ние
трябва да говорим и да кажем пълната истина, тоест - да признаем и собствените
си грешки, пропуски и дефекти, защото само така хората ще ни повярват. Но този
въпрос има и друга страна. Ако си спомняте, всъщност ГЕРБ дойде на власт именно
с идеята за нов морал, претендираше да бъде носител на нова нравственост в
обществото. Сега виждаме пълен провал на тази мисия на управляващите - от
скандалите със СРС-тата до скандалите с бонусите. ГЕРБ използва властта за лично
обогатяване. И тук Борисов не може да се крие - той носи главната отговорност за
една такава политика и подобно поведение на представителите на ГЕРБ. Да вземем
конкретен пример. Следя полемиката за бонусите. Контрааргументът на ГЕРБ е - а
вие защо взимахте пари от бордовете. По този повод искам рязко да отговоря на
премиера Борисов, който намеси и моето име, като подхвърли реплика, че и аз
трябва да отговоря на този въпрос. Аз нямам никакъв проблем да отговоря, защото
преди пет - шест години много категорично съм се обявил против практиката на
участие на министри, зам.-министри и членове на политическите кабинети в
бордовете, а ако пък участват, това да не е срещу заплащане. Тези мои интервюта
са публични и могат да бъдат прочетени. И още нещо - аз категорично наложих
забрана в моята администрация и за тези десет години не е имало човек, който да
участва в някакъв борд.
- Кой е най-важният въпрос пред
БСП сега?
- Най-важният, въпросът на въпросите,
е как да спечелим изборите през 2013 година. Избори, до които остават 15 месеца.
Затова ние отсега трябва да определим ясно своите цели. На нас ни трябва не
символична, а реална победа - такава, която да ни позволи да управляваме
страната. Това означава достатъчно мнозинство за БСП, както и добронамерени
отношения с потенциални партньори в парламента.
- Какво смятате за управлението на
ГЕРБ?
- Бих казал, че управлението на ГЕРБ
е плачевно. Те се провалиха и в социалната, и в икономическата сфера. Виждаме
колко е мижав икономическият ръст, а именно кризата беше време, в което трябваше
да скъсим дистанцията между нас и Европа. Виждаме, че сивата икономика при това
правителство се увеличава, безработицата скача ежедневно и очакванията до края
на годината са тя да бъде 19 - 20 процента. Това е една катастрофална
равносметка за управлението сега. Аз смятам, че много сериозен е провалът на
ГЕРБ и в борбата с престъпността и с корупцията. Много отдавна съм казал, че
тези имитационни акции от рода "Факири" и всякакви други се провалиха. Като се
започне от кражбите по селата и се стигне до босовете на организираната
престъпност, за които Цветанов призна, че не се следят, битката с престъпността
на ГЕРБ претърпя пълен провал. Налице е и провал на европейския фронт.
Подчертавам това, защото ГЕРБ дойде на власт с идеята да вдигне европейския
авторитет на България. Какво виждаме? Тежък евродоклад, ходене по мъките с
членството ни в Шенген... Това е така, защото в Европа гледат с лошо око на това
управление. България при управлението на ГЕРБ е все повече изтиквана на заден
план. И това ще се почувства и по средствата, които ще получим или няма да
получим от Европа. И най-важният за мен провал на ГЕРБ - този на полето на
морала, за който говорих по-горе.
- Защо БСП не успява да извлече
политическа полза от този провал на управляващите?
- Помните, че в БСП имаше теза - ще
дойде Бойковата зима и това ще е крахът на ГЕРБ. Втора Бойкова зима си отива и
този крах не се вижда. Социологическите агенции, а тук трябва да сложа една
скоба - аз съм най-големият скептик относно тези проучвания, защото съм ги
опровергавал, но въпреки това дистанцията е доста тежка между ГЕРБ и БСП. Не
мога да бъда спокоен, когато разликата между нас е 7 - 8 пункта, особено като се
има предвид това, че те показаха нови, недостижими технологии при правене на
избори. Такива фалшификации сигурно никой не е измислил, поне в Европа. Не бива
да имаме никакви илюзии, че следващите избори ще бъдат по-леки, напротив. И
възниква въпросът - какво да се прави? Ние трябва ясно да обозначим и определим
нашата алтернативна политика. Това е една от идеите на моята обиколка из
страната - да лансирам навсякъде определени приоритети за бъдещата управленска
политика на левицата във всяка отделна област. За Плевен това са
здравеопазването и енергетиката. Аз лично смятам, че ние - представителите на
БСП, трябва да поставим здравеопазването изобщо като приоритет номер едно.
- Защо се оказахте такава заплаха
за ръководството на социалистическата партия? Очаквахте ли такова нещо да се
случи?
- Не, признавам - не очаквах такава
реакция. И то защото аз съм бил председател, срещу мен е имало не по-малко
сериозни конкуренти, имало е и остри реплики, и нелеки отношения в БСП, но
никога не съм си позволявал агресия. Приемам обаче това, което сега се случва
философски - аз съм в политиката отдавна, преживял съм доста неща, ще надживея и
това.
- Ръководството на партията ви
обвини, че с кандидатирането си за председател ще разцепите БСП. Има ли такава
опасност?
- Няма да има разделение, още
по-малко разцепление. Ще има състезание на идеи, на качества, може би на екипи,
а от това една демократична, лява партия, каквато е БСП, може само да спечели.
Аз съм сигурен, че на конгреса ще има повече от двама кандидати и няма нищо
по-естествено от това изборът да бъде между трима, четирима и повече кандидати,
защото БСП има своите качествени политици - има и млади хора, и утвърдени
политици. Именно конгресът е мястото, където можем да ги видим в нова светлина,
без това да предизвиква някакъв драматизъм.
- Какво усещане имате при срещите
си с хората от БСП напоследък?
- Това, което виждам и тук - в
Плевен, е че хората са отворени за диалог, иска им се да споделят, да
коментират, да задават въпроси, дори да критикуват понякога много остро... Но
винаги на финала се излиза с едно оптимистично чувство, защото нищо не може да
замени прекия контакт.
- Ако не спечелите битката за
председател на БСП на предстоящия конгрес, какво следва?
- Няма проблем, това е демокрацията.
Аз съм губил битки през дългата си политическа кариера, но съм убеден, че сега
ще спечеля.
- Повече от 20 години сте в
политиката. Не се ли уморихте?
- По-скоро бях уморен в края на
десетте години, докато бях още в президентството. Сега генерирам нова енергия,
зареждам се и може би точно от срещите ми с хората, от това, което чувам и
виждам.