СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                             "BG Север" - брой 10 (9 - 15 март 2012 г.)

ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Д-р Наташа Манева

 

С изпълнителния директор на плевенската Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) разговаряме след първите й сто дни на поста, който наследи от избрания за кмет доц. д-р Димитър Стойков. Според д-р Манева лечебното заведение е в стабилно финансово и кадрово състояние.

 

Университетските болници трябва да са под особената грижа на властта

 

Д-р Наташа Манева е родена на 17 декември 1950 година в Плевен. След завършване на средното си образование е приета в Медицинска академия - София. Завършва висше образование през 1975 г. и още същата година на 1 юни започва работа по специалността си - анестезиология и реанимация в плевенската болница. Освен лекар, д-р Манева е и преподавател в Медицински университет - Плевен.

 

Интервю на Поля ТОМОВА

 

- Д-р Манева, защо се насочихте към лекарската професия?

 

- Защото ми харесва. Според мен медицината не е само професия, тя е много повече от това. Освен наука, е и съзнание, любов, внимание, нещо много по-голямо от кариера. Медицината и лекарската професия са призвание и, нека не звучи патетично - хуманитарна мисия. Затова се насочих към тази професия, защото смятам, че това е моето призвание и моята мисия.

 

- Вие сте имала възможност да специализирате в големи европейски болници. Минавала ли ви е някога мисълта да напуснете България и да работите в чужбина?

 

- Работя в плевенската болница от 37 години. През всичките тези години съм отказвала всевъзможни предложения за работа и то не само в други държави, но и в други градове, дори за един ден или за един час. Обичам града си. Семейството, моят дом, болницата и университетът в Плевен са моят живот. Затова с умиление често казвам - моята болница и моят университет. Не съм и помисляла да отида да работя на друго място през всичките тези години, няма да го направя и сега.

 

- Как се чувствате в стола на изпълнителния директор на УМБАЛ - Плевен?

 

- Честно казано, много удобно. Този стол ми го отстъпи доц. д-р Димитър Стойков, след като бе избран за кмет на Плевен. Преди това година и девет месеца аз бях заместник-изпълнителен директор в неговия екип. Така че имах възможността да измина пътя от медицина към здравеопазване.

 

- В какво състояние поехте болницата и срещате ли съдействието на доц. Стойков в качеството му на кмет на Плевен?

 

- Болницата е финансово и кадрово стабилизирана, нещо, което бе направено по времето, когато доц. Стойков бе изпълнителен директор. Смея да кажа, че той бе един успешен директор. Както знаете, общината не може да се намесва при финансирането на болнични заведения от такъв тип. Аз срещам подкрепата на доц. Стойков, защото имаме еднакъв интерес, а предполагам, че този интерес е и на всички плевенчани - УМБАЛ да е финансово стабилна и да предлага професионална, висококвалифицирана и не на последно място - почтена здравна услуга на своите пациенти. Използвам случая, за да благодаря на екипа, с който вървим по този път - това са предани и отговорни хора. Благодаря и на всички колеги и служители на болницата, от които срещам разбиране. Всички са съпричастни с трудностите и непопулярните мерки при решаването им, както и с въведената строга финансова дисциплина. Искам да кажа, че всички проявяват търпение по време на тази криза и на реформите, които са задължителни. Без това разбиране от страна на колегите и на персонала столът на изпълнителния директор би бил неудобен за мен.

 

- Кое е по-трудно - работата на анестезиолога или административните задължения?

 

- Трябва да ви кажа, че работя с еднакво желание, положителна нагласа и желязна дисциплина и двете. Обичам си работата и не ми е трудно. Доставя ми удоволствие и работата ми като анестезиолог, и административната работа, която в момента изпълнявам.

 

- Плевенската университетска болница е една от най-големите в страната. Кои са основните проблеми тук?

 

- В условията на криза основният проблем е недофинансирането. Плевенската университетска болница е не просто една от най-големите, а втората в страната след тази в Пловдив. Тя разполага с 930 легла, а през нея годишно преминават над 40 хиляди пациенти. Още малко цифри - тук за една година се правят над 130 хиляди прегледа, извършват се над 15 хиляди хирургически интервенции, а над 49 на сто от пациентите се приемат тук по спешност. Сами можете да си дадете сметка каква по обем и сложност работа се извършва в нашата болница. Това е едно от лечебните заведения в страната със статут на университетска болница, областна болница и болница с междуобластни функции. Само за миналата година от Великотърновска, Габровска, Ловешка, Врачанска и други области в УМБАЛ - Плевен, са лекувани 9 148 пациенти, което прави 22 на сто от всички хоспитализирани през годината. Не бива да се забравя, че в структурата на нашата болница има и четири диспансера. УМБАЛ - Плевен, е и един от големите в България центрове по хемодиализа, тук се извършват над 26 хиляди диализи годишно. Така че нашата болница покрива всички сфери от медицинската дейност, без сърдечни операции и трансплантации. Всичките тези дейности се финансират от клинични пътеки и дейности от Министерство на здравеопазването. Можем да се похвалим, че нашата болница няма дългове и просрочени плащания към доставчици. Доказахме, че дори в условия на криза може не само да се постигне, но и да се задържи финансова стабилност.

 

- Достатъчно добре платени ли са лекарите и другият медицински персонал?

 

- Достатъчно е относително понятие, зависи на кого за какво не му стигат парите.

 

- Според някои експерти след няколко години България може да се окаже без лекари. Има ли истина в това твърдение, според вас?

 

- Не ми се иска това да е истина. Има една древна индианска мъдрост, която гласи - човек не живее добре там, където вятърът не знае името му. Ако нашите колеги осъзнаят тази истина, може би по-малко от тях ще напускат България.

 

- Плевенската болница стабилна ли е откъм кадри? Имаше години, в които масово напускаха, особено медицинските сестри...

 

- Мога да кажа, че сме стабилни, както казах и във финансово отношение, и по отношение на кадрите. Имаме добри специалисти, добри кадри на всяко ниво. Масовото напускане на медицински сестри сега не се забелязва. Както знаете, конкуренцията в Плевен, където има доста частни клиники, е голяма, но пак казвам - засега стоим стабилно по отношение на кадрите.

 

- Нужни ли са на страната ни университетските болници?

 

- Университетските болници имат съвсем различен статут от останалите, защото една от функциите им е да обучават студенти. Именно за това ние не можем да си позволим да се лишим от някоя от структурите си. Затова университетските болници не само са нужни, но би следвало да са под особената грижа на властта.

 

- Кой снабдява болницата с лекарства и какви са цените на медикаментите?

 

- Снабдяваме се с лекарства и медицински консумативи по цените и процедурите, регламентирани от закона, това мога да кажа.

 

- Лекарите анестезиолози все по-често заминават зад граница и в страната ни те са все по-малко. Как може да се промени това?

 

- Както ви казах, аз съм и преподавател в Медицинския университет в Плевен. Обучавам студенти по анестезиология и реанимация, това са млади хора от половината свят. Много от тях избраха моята специалност и много от чуждестранните студенти остават да работят в България. Други - български студенти, напускат страната ни и отиват по света. Това е въпрос на личен избор. Аз се гордея с всичките си студенти, защото съм сигурна, че където и да са по света, те спасяват човешки животи. За мен това е много по-важно от факта, че не са останали в България.

 

- Какъв е вашият модел на здравеопазване в България?

 

- Моят модел е този, който в момента се гради в България - да останат на пазара болници, които имат възможност и персонал за извършване на медицински услуги. А болници като нашата би следвало да имат отделно финансиране. Имаше такава идея преди няколко години, но тя не се реализира.

 

- Смятате ли, че трябва да има реформа в спешната помощ?

 

- Както знаете, Спешно приемно отделение е в структурата на нашата болница. Какво трябва да се промени? Много е добре да има реанимационни екипи - висококвалифицирани, с възможност да извършват реанимация на мястото на инцидента, по време на транспортирането до специализираното здравно заведение. Така те спасяват човешки живот там, където ние го губим. Имат и възможност за осигуряване на донори, когато един живот не може да бъде спасен.

 

- Какво смятате за донорството и дали вече българите имат по-друга нагласа за него?

 

- Още през 1989 г. у нас бе гласувано едно решение, според което мозъчната смърт се определя като реална смърт. Трябва да кажа, че плевенската болница е една от първите, които диагностицираха още тогава органи за трансплантация. В продължение на годините ние се утвърдихме като една от водещите в това направление болници. Относно реакциите на българите към донорството - това е култура и поведение, които не се изграждат бързо и лесно. Ще ви цитирам един надпис, който съм виждала в болници по света - не взимай органите си на небето, остави ги тук, където ще послужат на някого. През последните години наблюдавам, че все повече близки решават да дарят органите на техен роднина. Това е трудно решение и изисква уважение.

 

- Лесно ли приехте да ръководите болницата? Ще има ли конкурс за поста на изпълнителния директор и смятате ли да участвате в него?

 

- Да, приех с удоволствие. Получих предложението от хора, които много уважавам и на които искам сега да благодаря за доверието и оценката към мен. Конкурс за длъжността ще има и да - аз ще участвам в него, защото не ми е безразлично кой ще управлява болницата, където съм извървяла целия си професионален път - стъпало по стъпало.

 

- Срещат ли лекарите в България добро отношение от страна на обществото?

 

- Когато си добър и почтен с хората, когато си вършиш работата професионално и отговорно, би трябвало да се радваш на добро отношение от страна на обществото. Ако го няма - или ти някъде си сбъркал, или грешката е в обществото.

 

- Имате ли време за семейството и близките си?

 

- Имам и винаги съм имала време за най-близките си хора. Смятам, че всичко е въпрос на организация - когато си добре организиран, имаш време за всичко. Имам щастието семейството ми да е задружно и с традиции. Искам да им благодаря за търпението и грижата, когато се прибирам уморена, недоспала и нервна.

 

- Сещат ли се хората да ви благодарят, че сте спасили техния или на близките им живот?

 

- Има хора, които ме уважават, че съм ги лекувала, спасила съм живот или съм помогнала в труден момент. Тези хора оценяват това и са благодарни. За мен обаче по-важното е, че съм направила това за тях, че съм направила добро.

 

- Какво е за вас професията ви?

 

- Всичко! Професията и семейството ми са всичко за мен - дар от Бога. Невероятно е да изпитвам всеки ден удовлетворение от изкуството да лекуваш, да предаваш знания и умения на тези, които ще дойдат след теб.

 

  


върни се в НАЧАЛО