СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                                 "BG Север" - брой 9  (2 - 8 март 2012 г.)

ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


Милко Аспарухов

В навечерието на националния празник Трети март разговаряме с директора на Военно-историческите музеи за ролята на Плевен в Руско-турската война, за паметниците на епопеята, за връзката между историята и бъдещето на нацията...

Трети март е една от малкото дати, които ни обединяват като българи

Милко Аспарухов е роден на 27 май 1950 г. в село Обнова, Плевенско. Средно образование завършва в Музикалното училище в Плевен, клас по пиано. След това учи история във Великотърновския университет. Започва работа като екскурзовод в дирекция "Военно-исторически музеи" - Плевен, след това става уредник, а от 14 години е шеф на дирекцията. Има две книги и повече от 40 публикации в издания. Аспарухов е доцент, доктор по средновековна българска археология.

Семеен, с две дъщери и една внучка.

Интервю на Поля ТОМОВА

- Г-н Аспарухов, завършил сте музикалното училище в Плевен, защо не продължихте да се занимавате с музика?

- Първо искам да кажа, че съм учил при известната музикална педагожка проф. Люба Енчева, с което много се гордея. Това е един много важен епизод в моя живот, който даде голям отпечатък в кариерата ми. Така се случи, че големият ми интерес беше историята и това определи професията ми.

- Тази година се навършват 35 години от изграждането на Панорама "Плевенска епопея 1877". Какво означава този период?

- Тази година има три юбилея - освен на Панорамата, и 135 години от освобождението на Плевен, 105 години от създаването на Дирекция "Военно-исторически музеи". Това е първата мемориална структура на България и един от първите музеи в страната. И трите дати са важни за нашия град и тази година следва да премине именно под техен знак. Тези годишнини имат своите измерения и в цифри. За 105 години през залите на военно-историческите музеи са преминали повече от 22 милиона туристи, което е изключително внушителна цифра за пределите на България. През залите на Панорама "Плевенска епопея" са преминали повече от 7,5 милиона туристи. Името на Плевен се свързва главно с военно-историческите музеи. Смея да кажа, че градът без тази част от своята история, свързана с Руско-турската освободителна война, не би изглеждал така и не би имал такова значение. Плевен с това е известен по света. Освен това на Балканите няма подобно съоръжение, каквото е Панорамата. И хората определено свързват града ни с нея. Има туристи, които идват с изключително благоговение тук от най-различни точки на света.

- В навечерието на 3 март сме. Какво е за вас Освобождението на България?

- Трети март за всички нас е националният ни празник, така, както е в САЩ 4 юли. Моята мечта е ние - българите, да бъдем на трети март с ръка на сърцето, с гордо вдигната глава и да слушаме националния химн. За жалост в днешния ден това не се случва. Ние по някакъв начин продължаваме тази дата - 3 март, да не я приемаме еднозначно. Все още търсим нова истина за нея, нещо, което не е съвсем коректно. В България има много малко дати, които ни обединяват, повечето ни разделят. А Трети март е една консолидираща българите дата. Свободата няма алтернатива. Всички тези паметни места, свързани със Свободата, са дълбоко в душата на всеки един от нас, на всеки българин, където и да се намира. Защото това са места на паметта, както ги нарича Пиер Норан. Това са сакрални места, създадени да обединяват българите. Ние трябва да се отнасяме с уважение към тях, за да се самоуважаваме като нация.

- Има ли интерес към обектите на ВИМ?

- Интересът е нестихващ. Независимо от кризата, днес също има интерес. Ние посрещаме около 150 - 170 хиляди туристи годишно. Панорамата посреща 80 - 90 хиляди човека. Военно-историческите музеи реализират приходи от 200 хиляди лева, което никак не е малко за културен институт. Разбира се, имало е времена, когато туристите са били 700 - 800 хиляди годишно, но пак казвам - днес също хората се интересуват и идват. Трябва да се има предвид, че днес туристическият поток е структуриран по друг начин, няма ги вече големите групи, по-скоро идват семейства, по-малки групи. Моето виждане е, че музеите трябва да се превърнат в едни центрове за патриотично възпитение, а не просто да се гледа на тях като на атракция.

- Какви са проблемите в поддръжката и управлението на паметниците?

- Проблемите са едни и същи навсякъде. Не искам да се оплаквам, че парите не стигат. Стремим се с колегите да решаваме проблемите и да се справяме. Искам да споделя, че винаги, каквото и да е управлението, сме имали подкрепата на община Плевен.

- Кое мотивира вашите служители да работят в обектите на ВИМ?

- Музейните работници са особено племе. Ако ти в себе си не носиш възрожденски дух и нагласа, едва ли би оцелял тук. Ние работим с една много сантиментална материя и това са неща, които мотивират музейните работници. Заплатите са ниски, но това е - справяме се.

- Какъв е според вас приносът на Плевен за Освобождението на България?

- Ще си позволя първо да цитирам Апостола на свободата Васил Левски. На 9 януари 1872 година той казва - нашите българи искат да получат свободата си наготово, на тепсия, донесена вкъщи. Защо го казвам това нещо? Защото днес е страшно модерно да се връщаме в историята и да спорим какви са били интересите на руския царизъм, та е дошъл да ни освободи, на какво място е Руско-турската война като причина за нашето Освобождение... И излизат едни мастити учени, които досаждат от телевизионния екран и казват - а, Руско-турската война е на шесто място... Аз съм съгласен, че е имало настроение, подготовка за Освобождението ни - и комитетите на Левски, и Априлското въстание... Но всички тези неща не доведоха до свобода. Свободата дойде след Руско-турската война. Когато друг народ сложи пред олтара на нашето отечество 200 хиляди жертви - убити и ранени, аз ще застана с ръка на сърцето и ще сторя дълбок поклон. Ние дължим уважение именно на тези хора, които оставиха костите си в България. Нека не носим психиката на неблагодарника, а да кажем благодаря. Какво е мястото на Плевен? Плевен е началото на края на Османската армия. Плевен е началото на свободата и края на робството. Плевен отприщи събитията, довели до Освобождението. Тук са водени едни от най-тежките сражения, а по бойните полета край Плевен има повече от 166 паметника от общо 450 на територията на България.

- Споделете ни малко известен факт, свързан с Плевенската епопея.

- Плевенската епопея се познава много сериозно, защото е добре описана в руската, а и в румънската историческа литература. Така че няма кой знае колко факти, които да не се знаят. Но пък малко хора знаят, че до ден днешен личат основите на командния пункт на Осман паша, разположен в сегашния квартал "Дружба".

- Идват ли турски туристи в обектите на ВИМ?

- Да, много турци идват, дори в последните години са повече от руснаците. Турските туристи са изключително коректни в посещението си, сдържани и ние в нашите беседи не допускаме уронване на националното им достойнство.

- Как можем да върнем руските туристи в Плевен?

- Мое дълбоко убеждение е, че Плевен има изключително неизползвани ресурси по отношение на туризма. Първо, не са направени анализи - кой е потребител на тази услуга, какъв е профилът му. Ние имаме точна статистика и бихме могли да помогнем. Такъв анализ би бил много полезен за развитието на туризма в града ни. Смятам, че не е използван ресурсът на руските туристи. На морето и по зимните ни курорти е пълно с руски граждани, които обаче не идват в Плевен. Преди много години аз предложих на ръководството на града Плевенската община да открие офис в Москва. Тогава идеята се прие, но не се реализира. През 2002 г. Плевен подписа договор за сътрудничество с Централен окръг на Москва и в рамките му руснаците бяха готови да предоставят такъв офис безвъзмездно. Но и до ден днешен такъв офис няма. Той е необходим по една много важна причина - ние самите трябва да търсим руските туристи и то още там - в Русия. Какво пречи в туристическите пакети да бъде включено посещение на Плевен? Първата стъпка трябва да дойде от нас, но за целта е нужна организация. Аз искрено се надявам ръководството на община Плевен да се заинтригува и да реализира подобна идея. Ако Плевен има офис в Москва, то той няма да бъде използван само за да привлича туристи, а би могъл да развива и друга дейност - културно-историческа.

- Оставя ли Мъртвата долина своя отпечатък върху Плевен?

- Навремето в Мъртвата долина имаше засадени 40 хиляди божури и червени рози. Цялото поле пролет и лете грееше в червено. Аз си спомням как руските туристи се вълнуваха от това червено море. За да се стигне до времето, когато Долорес Арсенова (бивш министър на екологията от НДСВ - б. р.) се опита да деактува част от парка в пасища и мера, вероятно заради користни интереси. Слава Богу, плевенската общественост тогава се обедини и успяхме да се противопоставим на тази безумица и този опит за демитологизиране на това свещено за нас място не успя. Мога да кажа какво изпитвам аз, когато преминавам оттук, откъдето са напуснали този свят 6 хиляди души - без да знаят интересите на руския царизъм, без да знаят за Босфора и Дарданелите, те са дошли да освободят един поробен, християнски народ. И ние заради паметта на тези хора би следвало да имаме уважение. 14 години всеки ден минавам през Скобелевия парк и минавам със свито сърце и наведена глава. За мен това е място за преклонение, място, напоено с много кръв, бойно поле. Така би следвало да се чувстваме ние, плевенчаните.

- Историята зависи ли от това кой я пише?

- Стремежът на всеки един професионален историк е да интерпретира събитията такива, каквито реално са били. Но пък човекът си е човек и по различни причини се случва да се пренаписва историята, или поне да се прави опит за това. Изкривяването на историята обаче не е безобидно, според мен. Аз лично никога не съм си го позволявал.

- Какво е за вас професията ви?

- Моята професия за мен е всичко. Аз съм се посветил на историята и на археологията, но ако трябва да бъда съвсем искрен, най-сърцато съм работил през последните 14 години. Независимо, че днес тази материя, свързана с Руско-турската война, малко се неглижира, аз се гордея, че работя точно с нея. Военно-историческите музеи ми дадоха възможност да разгърна потенциала си, да постигна онова, за което съм мечтал като историк. Тази материя е много дълбока и много интересна.

- Може би народ, който се вторачва непрекъснато в миналото си, има добро бъдеще?

- Историята е учителка на живота. Ние трябва да се учим мъдро от нея, да не я пречупваме през призмата на интереси, да я приемаме в истинския й вид, защото имаме какво да научим. Би следвало да обърнем внимание не само на фактите, но и на всички наши дейци, които са дали живота си за нас. Защото човек може да се мотивира от тези хора, от техните идеи.

 

  


върни се в НАЧАЛО