СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                         "BG Север" - брой 6  (10 - 16 февруари 2012 г.)

ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


Лидия Петкова

 

Тя е началник на Районно управление на МВР - Червен бряг, единствената жена на този пост в областта. Лесно ли се управляват мъже в униформа, защо е избрала тази професия, разказва в интервю за "BG Север" главен инспектор Лидия Петкова.

 

Полицейската професия ми дава увереност, но не забравям, че съм жена

 

Лидия Петкова е родена на 1 октомври 1961 година в село Долни Вадим, Врачанско. В системата на МВР е от 1983 година. Попада в полицията, след като години наред е била състезател по спортна стрелба с пистолет, откъдето има редица отличия, включително и два пъти е ставала балкански шампион. Приема предложението и първоначално започва работа в системата на СОТ. На 33 години започва да учи задочно в Академията на МВР и я завършва успешно. По-късно завършва и право. Започва работа в охранителна полиция и е първата жена в униформа. След това се прехвърля в криминална полиция, след това в БОП. Осем години е оперативен дежурен офицер на областна дирекция на МВР в Плевен. От година и половина е началник на РУ на МВР - Червен бряг.

Семейна, с две деца.

 

Интервю на Поля ТОМОВА

- Г-жо Петкова, какво ви насочи към полицейската професия?

- През 1983 година станах шампион на МВР на републиканското първенство в Кюстендил. Това като че ли определи окончателно моето професионално развитие в системата.

- Имахте ли представа с какво точно се захващате, когато започнахте работа в системата?

- Аз съм човек на предизвикателствата и бих приела всяко предизвикателство, което животът ми поднася. Така и приех тази професия - като предизвикателство. Приемам я като моята работа, като трудност, която трябва да бъде преодоляна, ако щете.

- Как се чувства една жена в тази професия, а вие сте и началник на толкова мъже в униформа...

- Нормално се чувствам. Аз винаги съм работила предимно с мъже и мисля, че професионализмът няма пол. За мен има хора, които могат да си вършат работата, и такива, които не могат. Щом сме в системата на МВР, задължително е да има добър тон, колегиалност и лоялност между нас, независимо от пола.

- Как ви приеха?

- Колегите ме приеха добре, без напрежение. Аз съм зодия Везни и за мен толерантността и уважението са на особена почит. Атмосферата е изключително важна за нашата работа, трябва да има нормални, спокойни отношения между колегите, защото ние сме екип. Всеки един от нас може да прави нещо по-добре от другия и така се допълва екипът.

- Какво липсва на българските полицаи, според вас? Дали това са предимно материални неща, или пък нещо друго...

- От позицията на човек, който е оцелял толкова дълго време в системата, ще ви кажа абсолютно искрено, че много неща липсват - като се започне от хартията, от консумативите... Но това не е пречка да се работи. Според мен най-голямата липса е доверието в полицията и липсата на подкрепа от хората. Полицията трябва да има обществено одобрение и положително мнение на гражданите за нея.

- Хората нападат полицията тогава, когато има неща, за които си струва да бъде укорявана. Случва ли се обаче някой да ви благодари, ако сте си свършили добре работата?

- Макар и по-рядко, има такива случаи на благодарни хора, които не подминават с безразличие нашата работа. Искам да използвам случая и да благодаря на тези хора за тяхното отношение към полицията.

- Какви са най-характерните престъпления във вашето управление и как се справяте?

- Районното управление има на територията си два града - Койнаре и Червен бряг, и 12 села. В тези села има оформени ромски махали, махали, където ромското население е по-многобройно и по-младо от самотните възрастни хора. Тъй като този превес е на много места, много от възрастните хора в тези населени места се страхуват, но пък тук е ролята на полицията - да покаже, че ние сме на мястото си. Може би не винаги успяваме да сме в точното време на точното място, но се стараем тези хора да не останат беззащитни, защото един от приоритетите на полицията е опазване на здравето, живота и имуществото на гражданите. Трябва да ви кажа, че макар и да е трудно, служителите полагат усилия. В най-студените дни на тази зима се разкриха серия от кражби в Червен бряг. За съжаление, ние нямаме право да държим извършителите за повече от 24 часа в ареста, знаете, че това става с усилия на други институции. Често обаче се пускат тези извършители и така придобиват чувство за безнаказаност - не само те, но и потърпевшите усещат това чувство. Извършителите продължават да извършват престъпления, което още повече усложнява нашата работа.

- Не ви ли обезверява това? Задържате един крадец, който е и рецидивист, и той получава присъда пробация...

- Има такъв момент. Мога да ви кажа, че има лица и с по шест пробации. Законът позволява това, някой позволява на тези хора да се чувстват безнаказани и да продължават да извършват престъпления. Нашата работа е да разкриваме тези престъпления въпреки всичко. И ние я вършим.

- Какво смятате за случаите на полицейско насилие в страната?

- Очаквах този въпрос и благодаря за него. Непрекъснато следя медиите и искам да ви кажа, че съм с много смесени чувства. Слушам едни хора, които застават пред камерите и търсят причината за случилото се едва ли не в поведението на полицията. Ето един от последните случаи - мъжът, когото колегите задържаха в столичен мол. След като той се оплака от полицейско насилие, защо никой не се сети да попита защо този човек има европейска заповед за задържане. Те го изкараха едва ли не горкият човечец! Трябва да ви кажа, че да си полицай е много тежко и отговорно, а някои хора не си дават сметка за това. Не е вярно, че ние сме облечени с власт. Ние имаме повече задължения, отколкото права. Правата са на гражданите. Относно тези информации за полицейско насилие, ще ви дам един пример. Това е като една снежна топка, която се търкаля и става все по-голяма, докато стане огромна. Така стана и полицейското насилие - някъде някой нещо подхвърли, подхвана се тази тема и всички, които се чувстват огорчени по някакъв начин, се обединиха и започнаха да говорят за полицейско насилие. Дайте да си говорим честно - какво значи полицейско насилие? Не можеш да сложиш белезници на един човек с думите - моля те, дай си ръцете да ти сложа белезниците. Тези действия изискват своята категоричност - когато се поставят белезници, когато се арестува един човек. За да се стигне до този момент, значи има причина това да стане. Никой не е прибиран ей така, защото на някой му се играе на стражари и апаши.

- Да, но имаше грешки, ваши колеги сгрешиха блокове, входове...

- Случва се. Никой не може да каже, че няма да сбърка. Трябва да ви кажа, че на изборите аз лично със служебния автомобил направих ПТП, блъснах на заден ход, защото бързахме с колегата, тъй като назряваше конфликт в Пети квартал, та блъснах на заден друг автомобил. Има грешка, има санкция, веднага дойде патрул, написаха ми наказателно постановление и това е. Трябва да знаете, че за всяка грешка в полицията си има последици и санкции и това става моментално, не може да се потули.

- Защо обществото е така настроено срещу полицията, според вас? Може би комунакацията между вас и хората се къса...

- Нашата работа е да разкриваме престъпления, а не да обясняваме непрекъснато какво и как ще направим. Нашата истина е там, между папките с доказателства, които се събират и които изправят един престъпник пред съда. Ние не сме длъжни да се обясняваме непрекъснато какво и защо вършим. Водим се от върховенството на закона, имаме принципи, които спазваме и си вършим работата. Знаете ли какво значи да се носи пагон? Това е огромна отговорност, а в същото време не сме защитени. В повечето случаи нашите семейства са сами у дома. Майките, съпругите, децата на моите колеги са сами вкъщи, когато полицаите са на работа, за да гонят някого, да задържат престъпник, за да спрат престъпление, да разкриват престъпление... И в повечето случаи не могат да защитят семейството и близките си. А никой не е застрахован от престъпността.

Искам също да кажа, че най-лесното е да се хули по полицията. Ето днес се получи в интернет срещу един наш колега едно писание, което ме е срам да цитирам, но ще го направя, за да се види докъде стигат някои хора. Ето какво е написал този човек. "И.Ц. е орангутан, а цялото управление на МВР в Червен бряг са шимпанзета, заедно с цялото МВР в Плевен".

На вас това как ви звучи? А този колега е един от най-награждаваните служители, той работи в ДПС (Детска педагогическа стая - б. а.), което е най-доброто в региона. Това е изключително възпитан човек, който си върши добре работата. И ето едно анонимно писмо, в което той е наречен какъв ли не - "долна отрепка, напълно деградирал елемент, копеле мръсно...". Това е злоба, която не може да бъде обяснена. Не смятам, че това е нормално - този тон, това отношение... И пак ще се върна на сравнението със снежната топка. Да, колкото и да е голяма, тя все някога ще се стопи. Остава обаче една локва след нея, остава горчилката от това отношение.

- Как трябва да отговори полицията на тези критики и нападки, според вас?

- Единствено и само с работа. Нямаме право на емоции, ние трябва да си вършим работата и да не обръщаме внимание на тези дребни злобари, които имат поле за изява, и то анонимно в интернет, където могат да заливат с помия всеки.

- Защо все пак в много случаи не можете да обясните на хората какво точно правите?

- Ние сме полицаи, пак казвам, ние можем да си вършим нашата работа, по-трудно е да обясняваме как я вършим. Не смятам, че трябва да влизаме в тона на тези хора, които с такава злоба ни хулят.

- Какви са резултатите на вашия полицейски участък за 2011 година?

- 44,70 на сто е разкриваемостта, с един процент е повече от 2010 година. Мисля, че това е един добър резултат. Още повече, че сме работили в намален състав, защото аз се разделих с петима колеги, трима от които си заминаха дисциплинарно.

- Защо?

- Както ви казах, при нас всяка грешка има своята санкция. Ето, това са примери за кадрови грешки в системата и аз няма да премълча. Единият случай е на служител, който е посетил труп и с дебитната карта на починалия беше извършил транзакция, беше изтеглил пари. Той отрече, но се доказа, че го е извършил и си замина от системата. Още един си замина - той е от обкръжението на "Килърите". Това са хора, които случайно са попаднали в системата, но тя по един или друг начин ги изхвърля.

- Как семейството ви приема вашата работа и от какво лишавате близките си през тези години?

- Определено съм ги лишила от себе си, но имам тяхната подкрепа и разбиране. Ако те не бяха до мен, ако не ме подкрепят и разбират, аз нямаше да стигна дотук.

- Какво дава и какво отнема полицейската професия на една жена?

- Дава увереност. Когато работата не се разделя на мъжка и на женска и има синхрон, тогава удовлетворението от постигнатото е огромно. Аз за себе съм се убедила, че жените са по-отговорни. И ще ви кажа защо. Защото с майчинството, с отглеждането на децата, ние ставаме такива.

- Какво обичате да правите, когато имате свободно време?

- Обичам стрелбата, която ми е хоби. Обичам да готвя, да правя сладкиши, да приемам приятели на гости - нормалните женски неща. Аз не забравям дори за миг, че съм жена.

 

  


върни се в НАЧАЛО