СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                           "BG Север" - брой 3  (20 - 26 януари 2012 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


Теменужка Попова

В навечерието на един от големите народни женски празници - Бабинден, разговаряме с една от най-дългогодишните акушерки в плевенската болница - за радостните и трудните моменти, които носи тази професия, за удовлетворението и избора да участваш в тайнството раждане.

Обредността на този празник е подчинена главно на желанието да се засвидетелства почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките.

 

Удовлетворението за акушерката е несравнимо след всяко раждане

 

Теменужка Попова е родена през 1950 година в Ямбол. Средно образование завършва в родния си град. Омъжва се за офицер, родом от Плевен, след което се премества да живее с него в града под Панорамата. Тук през 1971 година се ражда тяхната дъщеря. Почти веднага след това семейството заминава за столицата. Там съпругът й учи във Военна академия, а тя завършва Института за акушерки. През 1975 г. се връщат в Плевен, съпругът й става началник свръзки в ШЗО, а тя започва работа като акушерка в Градския родилен дом. И така 37 години и половина. От миналата година е пенсионерка.

Има син и дъщеря и трима внуци. Най-малката й внучка носи нейното име.

Интервю на Вяра ЦЕНОВА

- Г-жо Попова, целият ви трудов стаж е минал в родилното отделение на плевенската болница. Колко бебета са проплакали в ръцете ви?

- Не съм водила точна статистика, но са хиляди. За 37 години и половина трудов стаж - не могат да се преброят. Винаги съм обичала професията си. Станах акушерка, защото обичам децата. Сега чужди малчугани да видя на улицата, пак им се радвам.

- Как минаваше един ваш работен ден?

- Работех по график. Седем години и половина от живота ми са преминали в нощни дежурства - те са най-тежкото от професията. Още толкова съм липсвала от вкъщи, когато съм била на работа през деня. За да си в тази професия, трябва да обичаш хората и децата. И да си благороден човек. Но удовлетворението след успешното раждане на нов живот не може да се сравни с нищо. Ден след ден радостни събития. Едно раждане винаги носи радост и в семейството, и на тези, които са допринесли за тази радост. Много хубав колектив бяхме. Не ми се стоеше два дена в къщи след нощна смяна. Исках да отида на работа, защото там беше весело. Много работа имаше, но беше много весело. Жените охкат, а аз вляза, кажа им някоя лакардия, те се засмеят и забравят болката. Така ги "обезболявах".

- Акушерката като че ли е по-важна дори от лекаря при раждане, но напоследък нейната работа се омаловажава...

- Навремето, когато учех, ни подготвяха за самостоятелна работа на село. Сега медицината и техниката напреднаха много, лекарите станаха повече. Не мога да кажа, че акушерката е най-важната в екипа, който изражда. Но едно време имаше много по-голямо уважение към нас, отколкото е сега. Днес акушерката остава в сянката на лекаря.

- Имате ли любими бебета?

- Имам и те са от махалата. Най-много съм се радвала на бебетата от нашия район - 70 процента от тях са раждани при мен. Едно време бяхме 10 - 15 акушерки и като идваха да раждат жените искаха при леля Теменужка. Но има и друго - винаги работехме екипно и при усложнения винаги сме имали готовност да реагираме, отговорността не е падала само на мен. Затова се справяхме блестящо. Най-хубаво ми е било да израждам майка, която също е изплакала за първи път на този свят в моите ръце. Това е истинско удовлетворение. След всяко сполучливо раждане съм доставяла радост и щастие на хората.

- За толкова дълъг трудов стаж неизменно сте станала свидетел и на намаляването на раждаемостта у нас...

- Имаше период до 80-те години, когато сме завършвали годината с 4 200 раждания. Но тогава нямаше безработица, хората бяха по-спокойни за бъдещето си, майчинството беше по-платено и беше по-лесно да гледаш дете. После постепенно раждаемостта взе да спада.

- Колко бебета сте израждали на смяна?

- Имали сме по 13 - 14 раждания, после спаднаха до 5 - 6. При нас не може да се планира работата. Идваш на смяна и както няма нищо, изведнъж започват една след друга да идват родилки. Плановост не може да има. В този смисъл сме като пожарната - когато има - има, когато няма - няма.

- Раждаемостта като цяло у нас намалява, но не и сред малцинствените групи...

- Ние разлика между пациентките не правим. Родилките са родилки без значение на етническата им принадлежност. Факт е обаче, че много от тях не са осигурени, но имат големи претенции. Не са малко тези, които идват, раждат и бягат. След няколко дни се връщат да си вземат бебетата. През това време кой им гледа детето, не ги интересува. Те не носят нищо от необходимото за бебето след раждането му. Другите родилки я памперс, я дрешка ще й дадат, а те даже един лев осигуровки не са платили. Как да не се настрои обществото срещу тях? Докога ще ги носим на ръце?

- Напоследък зачестяват смъртните случаи на родилки. Има стара поговорка, че родилката е с единия крак в гроба, но не трябва ли с напредването на медицината жените да не се страхуват за живота си при всяко раждане?

- При нас не е имало смъртни случаи и пази Боже. Когато бременната е била под качествено лекарско наблюдение, когато постъпи на време в болницата за раждане и попадне в нашите ръце, проблеми няма. Ние започваме от нулата - изследвания и ежечасно наблюдение на плода и майката. При нас дойде ли родилка, няма начин да не бъде обслужена и раждането да бъде изведено до щастлив край. В случаите, за които говорите, може би не е имало качествено наблюдение по време на бременността. Доколкото знам в един от тях жената е имала проблем, който не е бил диагностициран при консултациите.

- По-разглезени ли са днешните родилки? Да искат секцио, за да избегнат болката при естественото раждане, например?

- Преди имаше психопрофилактика на бременната. Тя се провеждаше в консултациите. Родилката се настройваше за това, което става с тялото й, и за това, че има живот в нея - какво трябва да очаква във всеки месец от бременността. Знаеше изхода на бременността. В последните месеци се правеше гимнастика за дишането по време на раждането. Имаше хубави листовки в консултациите. И сега има много литература по тези въпроси, но неизвестността винаги плаши.

- Сега пък се знае какъв е полът на бебето още след шестия месец. Имали ли сте случаи на сцени от разочаровани изненадани бащи?

- Имало е, но са били само моментни - баща иска момче, а се роди момиче. Като му съобщим, в началото е малко смутен, но после се зарадва - нали му е дете. Имало е и по-прости, по-необразовани, които са вдигали скандали и са викали под прозорците: "Няма да дойдем да те вземем, щом си родила момиче!"

- А за имена скандали имало ли е?

- Чак скандали - не. Това са си вътрешносемейни отношения. Най-много майката да си запише бебето с едно име, пък в акта за раждане бащата после да го смени.

- Случвало ли се е да ви докарат родилка, която е чакала до последния момент и раждането вече е започнало по път за родилното?

- Екшън ситуациите са повече по селата. Зависи кое по ред раждане е. Ако е първо - няма опасност да се закъснее фатално и бебето да се роди по път. Защото при една първораждаща от първата контракция до раждането могат да минат 18 - 24 часа. Първата контракция обаче може и да не я усети, а за да се пукнат водите, е имало такава. При следващо раждане периодът на изгонване се скъсява и бебето може да се роди и за 15, и за 5 часа. Всичко е индивидуално. Всяка бременност дори при една и съща жена е строго индивидуална. Първото раждане може да е коренно различно от следващите. Когато се прецени, че бременността е рискова, трябва да се постъпи в болницата няколко дни преди термина.

- Вие ли израждахте вашите внуци?

- Големите ми внуци са родени секцио. Първият беше 4 кг с четири пъти завита пъпна връв. Вторият също трябваше да се роди секцио - тежеше 4,5 кг. Големият ми внук 19-а година кара, малкият е в седми клас в Музикалното училище. Дъщерята на сина ми ще прави три години и е кръстена на мен.

- Как ви се отблагодаряваха пациентките?

- Хората черпеха за здраве. Едно време такава беше народопсихологията - да ти дадат личен подарък - картина, сувенир, кутия бонбони. Като се роди бебето донесат питка, седнем и понудим бебето да няма пъпки (смее се).

- Как празнувахте Бабинден?

- Задължително се отбелязва този празник в Родилното отделение на 21 януари. Новият стил не го признаваме, макар че ми се обаждат и на 8-и, и на 21-ви да ми честитят. В този ден правехме ритуал във фоайето. Измиваха се ръцете на акушерката със сапун, кърпа й се дава. През целия ден получавахме поздравления. Имаше тържественост. След това с мъжете ходехме в ресторанта на хотел "Ростов". И сега се празнува, но няма такава тържественост, а е повече колективно ядене, колкото да се отбележи.

- След като се пенсионирахте с какво запълвате свободното си време?

- Аз се пенсионирах с удовлетворение, че хората ме познават с добро. Мъжът ми казва - аз съм кореняк плевналия, а теб повече хора те познават. Кой не е раждан при мен...

Водя се от максимата, че за всеки има място под слънцето. Няма нужда от човешка злоба. Прави добро, пък да става каквото ще! Сега гледам мъжа ми. Помагам с внучето - баба на повикване съм. Малко ми липсва колективът. Без работата ежедневието ми е еднообразно.

- Ще празнувате ли Бабинден тази година?

- Ще гледам внучката, че снахата ще празнува. Давам път на младите.

- Какво пожелавате на колежките си акушерки?

- Успехи и удовлетворение от работата. И много щастие в семействата им.

 


върни се в НАЧАЛО