СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                           "BG Север" - брой 2  (13 - 19 януари 2012 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Доц. д-р Иван Райчев

Той е единственият българин, включен като изследовател в световния каталог на учените, издание на Американския музей по естествена история в Ню Йорк от 2001 година. Плевенчанинът е и единственият в България и в страните от Балканския полуостров биолог, който изучава групата на късокрилите бръмбари от семейството на стафилинидите (Staphylinidae). Разговаряме с него за научните му открития и за тези, които предстоят, както и защо е по-известен в чужбина и по-малко в Плевен.

 

Изучаването на бръмбарите стафилиниди е трудно
и изисква голяма прецизност

 

Доц. Д-р Иван Райчев е роден на 1.01.1956 г. в село Вълчитрън. Завършва висше образование в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1978 г., специалност биолог-еколог. От 1980 г. е екскурзовод, от 1984 - уредник, а от 1986 г. ръководител на отдел "Природа" в Регионален исторически музей - Плевен. Научната му дейност е в областта на фаунистиката, систематиката, поведенческата активност, сезонната динамика, зоогеографското разпространение и стопанското значение на видовете Coleoptera от семейство Staphylinidae. Автор е на над 30 специализирани научни публикации в България, Германия, Испания и Китай и над 100 научно-популярни статии в местния и централен печат.

Женен, с две деца.

Интервю на Инна СТЕФАНОВА

- Доц. Райчев, биологията ли беше вашата детска мечта?

- Аз от малък колекционирам различни видове насекоми, обичам природата много и всъщност нейното изучаване наистина е детската ми мечта, която по-късно реализирах. И затова би могло да се каже, че съм един щастлив човек. Когато ме приеха в биологическия факултет на Софийския университет бях само на 17 години. Късмет имах, защото завърших първия за страната випуск със специалност биолог-еколог. Програмата в областта на екологията беше направена по японски образец.

- Защо се насочихте към бръмбарите стафилиниди, а не към някой друг вид от групата на насекомите?

- Като студент във втори курс ръководителят на катедрата по зоология доц. д-р Илко Василев ме заведе при декана на факултета проф. Ташев. Представи ме с аплаузи и каза: "Ето, това е човекът, който иска да се занимава с насекоми, да му дадем от сега да работи нещо". Тогава проф. Ташев леко се поусмихна и отвърна: "Ами, Илко, дай му стафилинидите да работи, те са интересна група, малко позната". Тогава за пръв път чух за тези бръмбари и веднага запретнах ръкави. Първо общо се запознах с групата, как са изучавани в България и по света. И както в последствие става с една дълга връзка, която води до влюбване, влюбих се в стафилинидите и аз и до ден днешен продължавам да се занимавам с изучаването им.

- Много хора вероятно никога не са чували за стафилинидите.

- Така е, въпреки че групата на бръмбарите стафилиниди е най-голямата разпространена в света - с над 40 000 вида. Голяма час от тях са доста дребнички - 2 - 4 милиметра, има и гиганти, разбира се, около 2 - 3 сантиметра, но те са рядкост. Изучаването им е трудно не само заради ръста, а и защото имат много двойници и за стриктното им детирминиране е необходимо извършването на прецизни анатомични операции.

- В България са известни около 800 вида, вие сте открили три нови за световната наука...

- Към трите прибавете и 90 вида за фауната на България, за които също съм съобщил. Първия за световната наука нов стафилинид открих през 1976 година в околностите на Вълчи трън. Като истински патриот го кръстих с името на България. Втория открих в Рила през 1995 година. Третия, който открих две години по-късно, съм кръстил на името на д-р Петър Берон. Направих го от признателност за това, че той ми предостави материала за определяне. С него сме колеги и приятели. Между хората, които изучават насекоми, винаги има една особена сплотеност, чувстваме се в един отбор.

- Зарадвахте ли с жеста си д-р Берон?

- Че кой изследовател няма да се чувства горд от факта, че името му остава завинаги в систематиката на биологията.

- Вие обаче нямате прозвище Бръмбара...

- Нямам, но когато съм с приятели, за да се развеселят, често ми посочват цвете или животинка и ме карат да ги назовавам на латински.

- Защо не сте кръстили с името на жена някой от бръмбарите?

- Ако се яви жена - учен, която да събере материал и да ми го донесе и да бъде нов вид за науката - защо не. Но само така, от куртоазия, ще бъде в противоречие с кодекса на зоологическата наука. Този кодекс определя правилата за наименованието на новите за науката видове.

- Само вие ли в България изучавате и откривате стафилиниди?

- В България тези бръмбари са изследвани през 1909 г. от чех и през 1937 г. от австриец. От 1937-а до моята първа публикация през 1976 година друг не изучава групата. За съжаление все още оставам "самотен бегач" в тези си изследвания. Вече 36 години. Вероятно защото групата е доста трудна, изисква пълно отдаване и това кара младите да се насочват към по-познати и по-лесни територии.

- Какви са трудностите при проучването на животинките?

- Те водят скрит начин на живот, което изисква по-специална методика за залавянето им. С капани например или нощно време на светлинни ловилки. Капаните са простичък модел - кофичка от кисело мляко, която се слага в дупка в земята. В кофичката се поставя разреден формалин, който действа и като фиксираща течност, за да не се разлагат и да могат да се изучават труповете на събраните насекоми. После идва ред на другия труден етап на определянето на всеки един екземпляр. Разделят се на подсемейства, на родове и от там нататък се обработва всеки един екземпляр за видовото му определяне.

- Да очакваме ли четвърти вид за световната наука?

- Да, в скоро време. Даже име вече съм му измислил. Ще се казва заради сините и червени пръстенчета по коремчето и защото е намерен преди години в гори край Черноморието - "цветни нишки, обитаващи влажни зони", на латински звучи доста по-сложно. Малко дълго е името, но обикновено в биологията те са такива.

- Член сте на Съюза на учените в България...

- И не само. Членувам още в Европейската асоциация по колеоптерология от 1989 година, която е със седалище в Барселона, както и в Световната директория по Етнобиология от 1990 година, със седалище в Хонолулу. Работя активно в неправителствения сектор като автор, съавтор и изпълнител на проекти с екологична и природозащитна насоченост. Членувам в Екологично движение "Чиста природа" и Клуб "Отворено общество" в Плевен.

- Какво ви предстои през новата година?

- Когато човек, който дълги години се занимава с една група животни, като мен, венецът на научната му кариера ще бъде поставен тогава, когато завърши том от енциклопедия за фауната на България. Аз работя върху онази част от енциклопедията, свързана със стафилинидите. До сега нямах възможност да събирам и проучвам бръмбарите от територията на Южна България. Тази година обаче участвам в европейски проект, който ще ми даде възможност да работя там, за да завърша тома за стафилинидите. Започнал съм го преди 4 - 5 години, след най-малко десет ще го завърша.

-Това значи ли, че още от утре тръгвате към Южна България.

-Не, през зимата насекомите като студенокръвни животни не са активни и прекарват неблагоприятния период като ларви, така че събирането им започва от края на април и продължава до към края на септември. Пукне ли пролетта и ние, ентомолозите, тръгваме на събирателска работа.

- Дребничките бубулечки, които изучавате, успешно се включват в битката с чумата и с мухите.

- В Русия за първи път е изследван този феномен. Оказало се, че стафилинидите, обитаващи дупките на гризачи, изяждат личинките на бълхите и се явявят като естествени стерилизатори, защото в храносмилателния им тракт причинителят на чумата загива. При проучвания в Румъния пък е установено, че те унищожават личинките на над 20 вида вредни мухи. Намаляват числеността и на личинките от колорадски бръмбар в картофените насаждения. Хищници от групата на стафилинидите регулират числеността на листната въшка при зърнените култури, някои от тях се хранят с вредители по розовите храсти, регулатор са на числеността на памучния молец.

-Как работата в Регионалния исторически музей ви помага за научната дейност?

-Работата в музеите дава прекрасни възможности за научно-изследователска работа. Тя е част от работата на всички музейни специалисти, които освен че събират, че отделят време за фондова и експозиционна дейност, се занимават и с изследователска дейност.

- Не е тайна, че в България големите открития се раждат не заради условията, а въпреки тях...

- Ние, естествоизпитателите, сме по-облагодетелствани от другите учени, защото природата сама ни дава възможност и шанс да попаднем на откритие. Други учени с цената на много финансови средства стигат до откритията си.

- Къде сте по-известен като учен - в Плевен, в България или в чужбина?

- Не бих казал, че тук съм особено известен извън научните среди. А и в Плевен няма достатъчно форуми, на които моите постижения да се популяризират. На един изследовател и откривател не му е това целта - да бие барабана и да казва - вижте кой съм аз. По-голямо е личното удовлетворение, което получава човек, отколкото това да бъде известен.

- Научната работа не е ли за сметка на семейството?

- Семейството ми не е ощетено, а и аз съм домошар човек. Съпругата ми също е биолог, но децата, въпреки че израснаха сред нас, не последваха семейната традиция и станаха икономисти. Те търсят по-модерни според тях професии, а и систематиката като дял от научните изследвания е скучно занимание, не на всеки би му харесало, доста консервативно е, с определени правила, които трябва задължително да се спазват. Изисква се отдаденост, която човек трябва да носи в сърцето си, което не може да стане с бащини съвети.

- С кого е по-лесно да се контактува - с бръмбарите или с хората?

- С бръмбарите, които са част от природата. Там нещата са лишени от злоба, завист, клюки, интриги, от стремеж към забогатяване. Всичко е поставено в хармония, определено е във времето и в пространството. А и аз съм надраснал комерсиалната страна на живота. Достатъчни са ми малките поводи и радости, за да бъда доволен и щастлив.


върни се в НАЧАЛО