СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                             "BG Север" - брой 46  (23 декември2011 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Детелин Далаклиев

Без конкуренция в "състезанието" за "Спортист на годината" на Плевен отново беше боксьорът Детелин Далаклиев. Той получи за втори път в своята кариера плакета за най-добър спортист на родния си град. Състезателят на БК "Мизия 80" е единственият спортист от плевенски клуб с квота за олимпиадата в Лондон догодина.

На ринга винаги защитавам
България и родния Плевен

Детелин Далаклиев е роден на 19 февруари 1983 г. в Плевен. Боксовата си кариера започва в родния си град. На 17-годишна възраст преминава в ЦСКА. През 2009 г. става световен шампион по бокс за аматьори в Милано в категория до 54 кг. Бронзов медалист е от световното в Банкок. Печели 4 медала от европейски първенства, носител е на купа "Странджа" през 2005 г, многократен републикански шампион, спортист № 1 на България за 2009 г. Детелин Далаклиев е избиран за най-добър спортист на Плевен през 2009 г. и 2011 г.

Интервю на Николай ИВАНОВ

- Дидо, очакваше ли за втори път да бъдеш избран за най-добър спортист на Плевен?

- Това е признание за мен и моя труд през отиващата си 2011 г. Вложих много усилия в преследване на голямата ми цел - от дете мечтая да стъпя на почетната стълбичка на олимпийски игри. Спечелената олимпийска квота по време на световното първенство бе първата ми крачка към тази цел. През цялата година тренирах здраво и се лишавах от много неща, но в крайна сметка се оказа, че е имало защо. Винаги съм разчитал и ще разчитам на подкрепата на община Плевен. Радостен съм от получената награда. Тя показва, че с нещо съм прославил родния си град по света. Когато се качваш на ринга, съобщават името ти, държавата и града, от където си. Това ме амбицира още повече, защото моите успехи са успехи и за родния ми град.

- Кой те запали по бокса?

- Моят приятел и треньор Александър Владимиров ме заведе в залата. Той вече тренираше и веднъж ме взе с него да видя как е. Преди това не съм си мислил, че боксът ще стане моя съдба. Запалих се бързо и не трябваше много да ме убеждават. Благодарен съм на Сашко, че ме насочи към този спорт.

- И на световното, и на европейското първенство остана на крачка от медалите. Какво не ти достигна, за да стъпиш на почетната стълбичка?

- В бокса конкуренцията е жестока във всяка категория. Силите са безкрайно изравнени. Всеки може да бие всеки. По време на такива големи форуми е нужно да имаш ден и късмет. Трябва да си концентриран във всяка секунда. Миг невнимание и целият ти труд отива на вятъра. Цялата ми подготовка бе насочена към световното първенство в Азербайджан, което бе и олимпийска квалификация. За мен най-важно бе да се преборя за олимпийска квота. Успях, но за съжаление на четвъртфинала нямах ден и загубих, което не ми позволи да защитя световната си титла. За европейското в Турция не искам да си спомням. Всички знаете как тези прословути 50 грама ме лишиха от заслужена титла.

- Няма как да пропуснем този момент в твоята спортна кариера. Как се случи така, че заради тези 50 г бе дисквалифициран?

- След време може би ще си спомням за този момент с усмивка. Но в Турция въобще не ми бе до смях. Повече от два часа преди официалното замерване се качих на кантара. Теглото ми бе с 50 г над допустимите. Имах предостатъчно време да ги сваля - с 50 подскока, или ходене до тоалетната, или каквото се сетите. Но съдията на кантара веднага обяви, че съм дисквалифициран. "Дребна" подробност бе, че ми предстоеше среща с представител на домакините от Турция, който и с една ръка щях да победя. Сигурно и в мен, и в българския щаб има някаква вина, но вече не искам да си спомням за тази случка.

- Близо половин година бе в САЩ, където се боксира за местен клуб. Как се отрази това на подготовката ти?

- В Америка се боксирах за "Мемфис". Американците се опитват да направят боксово шоу, подобно на NBA и NHL. Боксът там е полупрофесионален и не губя правата си за аматьорския ринг. Месеците, прекарани далеч от семейството ми в Америка, са едни от най-трудните за мен. Отидох сам на напълно непознато място, но въпреки това успях достойно да защитя името на България и моя роден град Плевен. Зад океана залагат на шоуто и по-малко на защитата, което не пасва на аматьорския стил. За разлика от България, в Америка никой не се грижи какво правим извън залата. В понеделник получаваш програма за цялата седмица, където пише в колко часа са тренировките, в колко часа са физическите занимания и кога е боят. Никой не държи сметка какво правим през останалото време. Ние сме длъжни сами да си осигуряваме витамини за възстановяване и да спазваме някакъв хранителен режим. В Америка се толерират нечистите удари и на защитата въобще не се набляга. Много трудно ми бе преди европейското и световното отново да се нагодя към особеностите на аматьорския бокс. Може би това също даде отражение на представянето ми на тези два форума.

- Имаш ли предложения за нови гастроли в чужбина?

- До олимпиадата приключих с подобни авантюри. Клубът ми в Америка фалира и там твърдо няма да се връщам. Имах предложения от Китай и Индия, където отделят вече страшно много пари за бокс, да се включа в местните лиги, които са на полупрофесионална основа, но отказах. Ще се готвя в България, защото олимпиадата е най-важното състезание в моята кариера. Съзнавам, че едва ли ще ми се отдаде друг подобен шанс за медал от олимпиада. Пък и в Плевен се чувствам най-добре. Състезател съм на БК "Мизия 80", където президент и треньор ми е моят добър приятел Александър Владимиров. Той се е постарал да създаде прекрасни условия за тренировки и подготовка. Базата е по последен писък на модата в нашия спорт. Тук съм спокоен, защото съм и с моето семейство. Всяка свободна минута прекарвам със съпругата си Петя и с нашата прекрасна дъщеря Ная. Малката ме чака с нетърпение да си играем. Обичам, когато е хубаво времето, да я разхождам по улиците. Много е трудно на обикновените хора да разберат на какви лишения сме подложени ние, спортистите. Пита ли ме някой как съм се чувствал, когато съм гледал прощъпулника на Ная по скайп от Америка, вместо да бъда със семейството си в този момент. Окуражавах по интернет малката в първите й самостоятелни крачки. Прибрах се в Плевен, защото разбрах, че камъкът си тежи на мястото. Тук чувствам пълна подкрепа от всички във всяко едно отношение по пътя ми към олимпиадата. Когато съм при семейството си, мисля само за бокс и подготовката ми ще бъде по-пълноценна.

- Как ще протече подготовката ти за олимпиадата?

- Ще тренирам с националния отбор. Когато нямаме лагери, ще се готвя по специално изготвена за мен програма в моя клуб "Мизия 80". Макар и само на две години, този млад боксов клуб разполага с една от най-модерните бази, съобразени със съвременните методики за тренировки по бокс. Личи си, че клубният президент Александър Владимиров си разбира от работата. Той не жали средства и време, за да имат неговите състезатели всичко необходимо за нормален тренировъчен процес. Само така могат да се постигат успехи на ринга. Радващо е как младите се завръщат в спортните зали. Само по този начин и като им даваме пример за подражание, ще ги откъснем от вредните пороци.

- До този момент ти си единственият български боксьор с олимпийска квота...

- Сигурен съм, че няма да остана единственият представител на българския бокс в Лондон. Предстоят още турнири, на които ще се раздават квоти. Моите колеги от националния отбор също са амбицирани да играят на олимпиада. Това е върхът в аматьорската кариера на всеки един състезател. Реално за Лондон можем да се преборим за още 3 - 4 квоти. Ще е много трудно, защото силите са изравнени, но няма да е невъзможно. Треньорите вече са предвидили участието ни на силни международни турнири. Лагерите ни ще бъдат съвместни с водещи сили в бокса, което значи силни спаринги. Дори и в момента по време на лагера ни в София натоварванията са значителни. Ще тренираме и на Коледа.

- Мислиш ли и за изяви на професионалния ринг?

- Честно казано, това не ми е фикс идея. Живея с настоящото. Засега мислите ми са насочени само към олимпиадата. Плановете ми са до лятото на 2012 г. Едва след като мине това най-важно за мен състезание, ще правя нови. Нормално е след като приключа аматьорската си кариера, да ми минат и мисли за професионален ринг. Но сега все още съм боксьор аматьор...

- Кои ще са най-големите ти съперници за медал на олимпиадата?

- На такъв форум конкуренцията е жестока, направо убийствена. На световното, където се разиграваха квотите, първите 10 боксьори в моята категория бяха невероятни. Някои от тях виждах за първи път на ринга. А на олимпиада не мога да имам предпочитание за съперник. Много е важна първата среща. Колкото по-бързо се отърсиш от напрежението, толкова по-добри шансове имаш да продължиш напред. Рецептата за успех е труд, лишения по време на подготовката, концентрация и мобилизация по време на състезанието и никакво отпускане. Надявам се и опитът да бъде на моя страна. Нека първо да изчакаме да видим кои ще вземат квоти в моята категория, пък тогава ще разучаваме всеки един поотделно.

- Последният олимпийски медал за българския бокс е от далечната 1996 г. Ти си най-голямата родна надежда тази суша да бъде прекъсната...

- Това може само да ме ласкае. Но и ме задължава много. В миналото бившият Съветски съюз излизаше с по един боксьор в категория. Сега във всяка категория има представители на десетина бивши републики, без да броим натурализираните руснаци. Кубинците и американците винаги са претенденти за титлите. Представителите на азиатските страни също вече гледат сериозно към медалите.

- Има ли нещо, за което да съжаляваш през отиващата си година?

- Аз съм изцяло отдаден на семейството ми и на бокса. След края на световното си дадох по-голяма почивка, която прекарах изцяло с моето семейство. Близостта с тях ми дава сили и увереност. Квотата за олимпиадата осмисля труда ми през отиващата си година. Може би радостта ми щеше да е пълна, ако се бях завърнал с медал от световното или европейското. Но такива са реалностите. Дано моите медали са запазени за Лондон.

- Какво си пожелаваш за новата 2012 г.?

- На първо място да съм здрав и да се опазя от травми. Когато съм здрав, с труд всичко се постига. Дано и късметът ме покрие в точния момент на олимпиадата, за да се завърна от Лондон с медал. Моят успех ще бъде успех и на родния ми град Плевен, защото чувството да представяш родината си и родното си място на такъв форум е неописуемо.


върни се в НАЧАЛО