СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                               "BG Север" - брой 42  (25 ноември - 1 декември2011 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Златка Мачева

 

Повод за интервюто със създателката на Център "Отворена врата" в Плевен е Международният ден за борба срещу насилието над жени, който се отбелязва на 25 ноември. Със Златка Мачева разговаряме за размерите на явлението, причините за агресия и помощта, на която могат да разчитат жертвите.

 

Жертвите на домашно насилие
трябва да знаят, че законът
може да ги защити

 

Златка Мачева е родена на 5 февруари 1964 г. в гр. Стамболийски, Пловдивско. Средно образование завършва в Плевен. След това учи електронно-изчислителна техника. 11 години е работила в банковата система. Едновременно с това завършва психология във ВТУ "Свети Свети Кирил и Методий" - Велико Търново. След успешно завършване на специалността следват множество сертификати, свързани с дейността на неправителствения сектор. Преди 11 години Златка Мачева създава Център "Отворена врата" в помощ на хора, жертва на домашно насилие.

 

Интервю на Поля ТОМОВА

 

- Г-жо Мачева, според статистиката всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие. Наистина ли проблемът има такива измерения?

 

- Дори може да се каже, че всяка втора жена е била жертва на такъв тип насилие. Това се коментира в нашите среди, но няма все още изследване, което да го потвърди. Това, което отчитаме, е, че има много голямо търсене на Центъра за предоставяне на услуги на хора, които са преживели домашно насилие. Мога да откроя една тенденция - вече не само жените са жертви и не само те ни търсят. Промени се целевата група, защото децата са вече най-потърпевши от този проблем. Има и мъже, които се обръщат към нас за помощ. За голямо съжаление, все повече са възрастните хора, които търпят домашно насилие, и то от децата си. По този повод съвсем наскоро имахме случай, който разрешихме бързо.

 

- Какъв е случаят?

 

- Става дума за възрастна жена от Никопол, която е била дълги години насилвана системно от сина си. Издадена е вече заповед от Районен съд и са взети мерки за защитата й. Тези мерки обаче са прекрачвани и нарушавани многократно от насилника. Стигна се дотам, че съдът издаде условна присъда на този мъж. Той обаче отново наруши мярката. Едва след прилагане на всички механизми от Закона за защита от домашно насилие този човек беше осъден ефективно и има шестмесечна присъда затвор. Лошото е, че майката е над 80-годишна, но това не го е спирало.

 

- Какво е правел той и защо?

 

- Години наред е подлагал майка си на изключително тежко психическо, физическо, а имаме данни и за сексуално насилие. Малтретирал е майка си заради пари, заради материални облаги.

 

- Какви са най-често причините за агресията в семейството?

 

- Могат да бъдат всевъзможни. Най-голямата причина обаче е алкохолът. Един насилник може да посегне защото не е в настроение, например, защото няма пари, защото няма алкохол и дори по съвсем незначителни и дребни причини. Безработицата и ниският стандарт на живот също могат да бъдат причина, но не и основна. По-скоро това е модел, който се повтаря. Ако едно дете е било свидетел или жертва на домашно насилие, то пренася този модел и в своето семейство.

 

- Има ли излизане от тази спирала?

 

- Смятам, че с този проблем трябва да се работи в дълбочина, тоест - оттам, откъдето е неговият зародиш, от семейството. Затова аз и моите колеги много държахме мярката, която е записана в Закона срещу домашно насилие, да се прилага и извършителите да бъдат включени в терапевтични програми.

 

- Съществуват ли вече такива програми?

 

- Нашата програма е единствена в страната. Ние я написахме преди две години, Районен съд - Плевен, я разпозна като програма, която може да се прилага при тази мярка и вече имаме десет съдебни заповеди и двама доброволни клиенти, които се включиха в програма заедно със съпругите си. Това е най-успешният модел - когато и двамата партньори искат да работят за справяне и предоговаряне на взаимоотношенията си.

 

- Какво представлява тази програма и каква е нейната продължителност?

 

- Програмата има задължителни седем сесии, които се провеждат в продължение на седем седмици последователно. Правят тестове за агресивно поведение и да се види кое предизвиква тази агресия. Правят се и специални генограми за това откъде в семейството идва насилието. Психологът работи предимно за това - този човек да разпознае агресивността в поведението си и да прави стъпки за справяне с проблема. Искам да отбележа, че в тази група имаме една жена със съдебно решение, тази жена е насилник, и то на своите родители. По тази програма работи специално обучен екип - психолог и социален работник, които не са ангажирани в рехабилитационната програма за жертвите. Това се прави с цел да не се препокриват нещата, защото все пак един психолог би трябвало да е неутрален. Затова различни екипи работят с различните групи - на насилниците и на жертвите.

 

- Защо мълчат жертвите на домашно насилие?

 

- Мълчат с години, защото това е модел - това да не излиза от семейството, заради децата, заради името в обществото. Другата причина е огромното чувство на вина, което се пренася от насилник към жертва. Психологията на насилника е да обвини жертвата - че тя е виновна, че той е такъв, тя предизвиква агресията му. Постепенно жертвата приема това като факт, срамува се от хората, от близките си... И в резултат - мълчи с години.

 

- Как може да се помогне на тези жени?

 

- Може да се помогне с кампании, с информация. Ето и тази година има една световна кампания на козметична фирма. Мотото е "Да говорим открито за домашното насилие". Знаете, че и най-красивите омъжени жени на планетата се обявиха в подкрепа на тази кампания. Включи се и най-голямата неправителствена организация в страната - Алианс за защита срещу домашното насилие. Работим най-вече за това - информацията да достигне до хората и те да знаят, че има организации, които могат да им окажат помощ, ако са в нужда.

 

- В пресата има информация, че много често жени стават жертва на сексуално насилие в дома. Каква е истината?

 

- Да, това е така. Част от домашното насилие е сексуалното насилие, когато по нежелание на съпругата или на партньорката, се извършва сексуален акт или действия, които са против разбиранията и желанията на жената. Аз си спомням, че още през 2002 година правихме едно такова проучване. Тогава 9 процента от жените заявяваха, че са жертва на сексуално насилие. Националното проучване сочи същия процент. Ние направихме през 2004 година проучване и сред ученици. Децата показаха, че 7 процента от тях са свидетели на сексуално насилие в дома си. Това е нещо страшно.

 

- Възможно ли някой да спекулира с темата домашно насилие?

 

- Абсолютно е възможно и затова нашите екипи са обучени да разпознават белезите на домашното насилие. Прави се специализирано интервю, което е стопроцентова гаранция дали някой казва истината, или не. В закона има мярка за извеждане на насилника от дома и това често се използва и от юристи, и от компетентни жени, които спекулират с темата домашно насилие. Затова ние сме тези, които трябва да разпознаем белезите и да не допуснем измами.

 

- Трудно ли се разпознават тези белези?

 

- Не е трудно, има технология, която се прилага. Понякога действително се сблъскваме с хора, които искат да се възползват. Нашата позиция е - това е материален въпрос, можете да го разрешите по друг начин, не злоупотребявайте със закона, защото той е за нуждаещи се от него хора.

 

- Влияят ли стандартът на живот и социалният статус върху процента на домашното насилие?

 

- Статистиката говори - в Швейцария 76 процента от хората са претърпели такова нещо, в България - също 76 на сто. Знаем какви са нивото и стандартът на живот в Швейцария, така че можем да си отговорим на този въпрос. Няма никакво значение стандартът на живот или социалният статус. Домашното насилие битува във всички слоеве на обществото, без значение на вяра, раса, образование, място на един човек в обществото. Това е модел, който се заучава или придобива. Човек не се ражда насилник, той става такъв.

 

- Какво трябва да направя, ако чуя, че в дома на моите съседи нещо се случва, трябва ли да се намеся?

 

- Първо трябва да се обадите на органите на реда, да алармирате, че има съмнение за домашно насилие. Те имат механизъм, по който да действат. Лошото в България е, че ако полицаите позвънят на вратата и жертвата каже, че няма нищо и всичко е наред, то тогава служителите на реда не могат да направят нищо. В други държави има закони, при които процедурата тръгва независимо от това какво казва жертвата. Разпитват се съседи, близки, извежда се насилникът, докато не се направи разследването. При нас има случаи, когато в съд жертвата се отказва. След много тежко, много страшно насилие, те в съда се отказват.

 

- Защо?

 

- Защото казват - аз нямам къде да отида, няма как да се грижа за децата си, зависима съм финансово... И решават да си жертват живота и здравето...

 

- Как продължават живота си тези жертви, които са стигнали до край и са напуснали насилника си?

 

- Много добро в това отношение е фамилното консултиране. Има силни и образовани жени, които знаят какво точно да направят. Те имат ресурс и обикновено вече са наясно какво ще сторят оттук нататък. Единствената им мисъл е това вече да не им се случва и да не се случва пред очите на децата им.

 

- Как се развива вашият център?

 

- Тази година реализирахме мобилни екипи в областта, които подпомагат жертвите на домашно насилие. Тези екипи работят съвместно с районните прокуратури в гр. Левски, Червен бряг и Никопол. Обучени са социални работници по Закона за домашно насилие. Когато има случай на такова в съответния град, те се свързват с нас, ние отиваме на място, екипът се събира и така се справяме с проблема. В малките населени места всички се познават и е трудно да се сподели нещо. А когато на място отиде мобилният екип, то тогава те споделят на екипа. Тези екипи работят при една и съща процедура, като си сътрудничат непрекъснато.

От началото на годината кризисният център е имал 45 клиенти - жени и деца. Консултативният център е имал 84 клиенти.

 

- Съвет към жертвите на домашно насилие...

 

- Да говорят открито, да знаят, че има законодателство, което да ги защити, и че човешките им права са нарушени, когато търпят насилие - психологическо, физическо и сексуално.

 


върни се в НАЧАЛО