СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                                       "BG Север" - брой 40  (11-17 ноември 2011 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


 

Красимир Иванов

 

Той е един от най-младите кметове в Плевенска община и същевременно най-възрастният... по стаж. На местните избори Красимир Иванов се пребори за четвърти мандат в с. Коиловци още на първи тур (досега не е бил на балотаж). С него разговаряме за атрактивността да управляваш село от 1 100 жители, за постигнатото и недовършеното, за проблемите и начините за тяхното разрешаване.

 

На селските кметове се вменяват много задължения, а правата им са нищожни

 

Красимир Иванов е роден на 6 декември 1975 г. в Плевен. Основното си образование завършва в училището в с. Коиловци. Средното - в техникума в гр. Славяново, специалност "Икономист - счетоводител". Висшето си образование изкарва във филиала на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност "Публична администрация".

От началото на 1999 г. започва работа в община Плевен в сектора за защита на потребителите, а от есента е избран за общински съветник от листата на БСП. През март 2001 г. на частични избори е избран за кмет на с. Коиловци.

Член е на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

 

Интервю на Ралица ПЕТРОВА

 

- Г-н Иванов, защо преди близо 12 г. решихте да се впуснете в кметската надпревара? След избора ви тогава станахте и най-младият кмет в България...

 

- Никога не съм решавал сам да се кандидатирам. Винаги хората са го правели, а аз само съм преценявал дали да дам съгласието си или не. Така е за всичките ми мандати. Винаги съм имал сериозна подкрепа от авторитетни хора в селото, а и от всички местни съм срещал уважение и разбиране.

 

- Как се става кмет четвърти мандат?

 

- С постоянство и откритост. Никога не съм делил хората по пол, възраст, етническа или партийна принадлежност. Уважавам правото на избор на всеки един и съответно когато има избори, уважението на хората ми се връща, като гласуват за мен. Искам да подчертая, че в Коиловци не съм избиран само с гласовете на БСП. Винаги съм имал подкрепа от хора, които са с друго политическо разбиране.

 

- Доколко атрактивна е кметската "професия" в малко населено място?

 

- Аз приемам всичко като работа, като на 4 години се явявам на конкурс. Това е една оценка за свършеното от мен до този момент. Не мисля, че постът е атрактивен, напротив. Не виждам причини да се драпа с всички средства и сили за кметското място. Ако трябва да бъда откровен, ще кажа, че кметът на кметство е последната дупка на кавала. От него почти нищо не зависи. Кметствата дори нямат юридически статут. В много общини в България даже те не са второстепенни разпоредители с бюджетни средства. Слава Богу при нас тази практика е утвърдена още при кметуването на Румен Петков - големите кметства, в които се избират кметове, да бъдат второстепенни разпоредители, т. е. да разполагат със собствени средства.

През годините на "демокрация" много задължения се вменяват по различни закони на кметовете на кметства, в същото време правомощията са много малки. Изпълнителният директор на НСОРБ Гинка Чавдарова един път се изрази образно, като сравни кмета на кметство с кошче за нормативни отпадъци. Т. е. в нашата държава, когато трябва да се приеме някаква поправка в закон на база на някакъв регламент или изискване на ЕС и това нещо няма как да се случи в нашите условия, с нашия манталитет или никой не иска да поеме такава отговорност, с един член и една алинея се хвърля на селския кмет и той да се оправя. Над 40 закона препращат към нас и ни вменяват задължения.

 

- В такъв случай чувствате ли се безсилен да направите каквото и да е?

 

- Не, чувствам се амбициран. Знам какво ме очаква и ще търся начини за справяне с проблемите.

 

- Кои са най-големите проблеми на Коиловци в момента?

 

- Аз ги изброих и на единственото предизборно събрание, което направих в селото. Казах какво трябва да се очаква от населението и за съжаление това не е нищо добро. Първо ще се задълбочава проблемът с престъпността, защото има т. нар. недокомплект на полицията, който е твърде висок и той е при униформените. В същото време няма държавна политика за справяне с проблема роми. Защото това вече наистина е проблем. Безработицата и раждаемостта са твърде високи при тях и това неминуемо ги тласка да посягат на личното имущество на гражданите. За съжаление такава е тенденцията. И аз винаги съм апелирал да се изработи някаква национална политика и най-вероятно през този мандат ще работя в тази посока чрез НСОРБ. Другият проблем, който е въз основа на кризата - има висока безработица. Не е тайна, че тя е предимно в малките населени места, а не толкова в големите индустриални центрове, макар че и там се забелязва тенденцията за обедняване на населението и оттам намаляване на покупателната способност на хората. Просто кризата се усеща най-сериозно в селата. Т. е., тъй като там са предимно възрастни хора, отнасят го тези, които през целия си съзнателен трудов живот са градили тази България. За да я има тази държава, за да може 20 години да се разграбва чрез реституции, приватизации и какво ли не. Точно тези хора са я градили и те най-малко заслужават такова отношение в последните дни от живота си - с мизерните пенсии, с високата престъпност, с липсата на удобствата и услугите, които се получават в големия град. Инфраструктурата е в много лошо състояние, липсва канализация, водопреносната мрежа е твърде остаряла - авариите са почти ежедневни.

 

- Има ли начин едно село да си докара европейски пари?

 

- За съжаление селата са изключени от европейските средства, тъй като за ВиК-инфраструктура може да се кандидатства с населени места, които са с над 10 000 жители.

 

- Кое е най-голямото ви постижение за селото до момента и за какво не ви достигна време в предишните мандати?

 

- За толкова години няма сфера, в която да не сме работили, но може би най-значимото нещо е подобряването на водоснабдяването на селото. Коиловци беше на воден режим преди години - с дни, седмици, дори са ми казвали хора и с месеци не е имало вода. И по линия на Социално-инвестиционния фонд успяхме да се справим с този проблем.

Не ми достигна време да продължа изграждането на тротоара успоредно на пътя Плевен - Никопол, който минава в регулацията на селото, двукилометрова отсечка. Имаме изградени към 360 линейни метра тротоари, което е 1/3 от трасето, едностранно. Надявам се този мандат да срещна разбиране в новото общинско ръководство и да се изгради тротоар там, тъй като е важен всеки един човешки живот.

 

- Разбирателството ви с предишната общинска администрация беше на приливи и отливи. Какви са очакванията ви от новата власт?

 

- Чувствата ми са смесени към новата общинска власт. Основното, което ме притеснява, е, че доколкото разбрах, новият кмет на общината няма да прекъсва дейността си като хирург. Не знам дали осъзнава, но да си кмет на община е доста отговорна и натоварена дейност и не смятам, че трябва да се раздвоява между професията си на лекар хирург и длъжността кмет на община. Напротив, хората на Плевен са му гласували доверие и той трябва изцяло да се отдаде на тях.

 

- Бихте ли му препоръчал нещо по отношение работата с кметовете на кметства?

 

- Основното и най-важното нещо е да не гледа на селата като на територия втора категория и на хората по същия начин. Напротив, трябва да прави всичко възможно да изравни стандарта на градския и селския живот. Успоредно с това трябва да се гледат натуралните показатели, когато се изготвя един бюджет. И веднага давам пример: в селата има изградена 290 км улична мрежа. В град Плевен тя е също толкова. Досега в Плевен тя се поддържаше с милион и половина, два, три в различните години, а в селата - от 300 до 500 - 600 000 лв. Мотивът беше, че по селата живеят по-малко хора, отколкото в града. Но в крайна сметка не асфалтираме хората, а улиците. А и може да се гони ефекта облекчаване трафика и пренаселеността на големия град. Създадат ли се удобства в населените места, много хора ще предпочетат да живеят на село, макар и да работят в града.

 

- Първото нещо, което ще направите, когато отново седнете на кметския стол...

 

- Всъщност още преди да стъпя в длъжност моят предишен екип си работи и трябваше да се организира съвместно с читалището и църковното настоятелство храмовия празник на селото - да се освети курбан и да се раздаде на хората. Второто нещо, вече започнато и то, е частичен ремонт на тавана на Домашния социален патронаж, тъй като имахме предписание от санитарните органи. Искахме срокът да се удължи, с оглед на липсата на средства, но ни беше отказано. И така сега действаме със собствени сили и средства.

 

- Вие как се променихте в личен план за тези 12 години?

 

- Станах по-мъдър и по-търпелив. Няма го този свръхентусиазъм, който имах в младежките години. Сега гледам на нещата по-философски и обикновено, когато срещна проблем, търся начин за решаването му, а не да започна да се ядосвам веднага.

 

- Успяхте ли да си починете преди отново да встъпите в длъжност?

 

- Ами отидох един ден за риба, въпреки че нищо не хванах. Затова казвам, че съм рибар, а не риболовец. Но се разтоварих.

 


върни се в НАЧАЛО