СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...Брой 37       (21 - 27 октомври 2011 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ


Стефан Данаилов

 

Кандидатът на БСП за вицепрезидент Стефан Данаилов бе в Плевен, за да закрие кампанията на левицата в града. Въпреки натоварената си програма той отдели време специално за читателите на "BG Север".

 

Надеждата винаги я има, затова поемам този кръст

 

Стефан Данаилов е роден на 9.12.1942 г. в София. Завършва ВИТИЗ през 1966 г., специалност "Актьорско майсторство". Над 30 години е един от водещите актьори на Народния театър "Ив. Вазов”. Играл е на сцените и на другите големи театри в България. Досега е пресъздал над 60 централни роли, като в българското кино и телевизия е играл главни роли в над 60 филма и сериали. Изключително популярен е сред руската публика, пресъздава талантливо роли и в два американски филма и е сред най-харесваните български актьори в италианските филмови сериали. Има множество награди от национални театрални и филмови фестивали. През 1976 г. е определен за най-популярния актьор в Чехословакия.

Проф. Данаилов е кавалер на най-голямата награда за принос в българската култура - орден "Стара планина", а за 2002 г. получава наградата на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура - "Паисий Хилендарски". Професор е в НАТФИЗ. Води клас по актьорско майсторство.

Участва активно в обществения и политическия живот на страната. От 2001 г. е депутат в 39-ото НС като представител на Коалиция за България и председател на Комисията по култура. Като председател на Комисията по култура в 39-ото НС успява да стане гарант за приемането и влизането в действие на редица законопроекти в сферата на културата и образованието, като Законът за филмовата индустрия, за авторското право, за оптичните носители, за народните читалища, за ордените и медалите; поправки в данъчните закони, облекчаващи дарители и спомоществователи в сферата на културата и образованието, в Закона за народната просвета, в Закона за висшето образование.

Министър е на културата в коалиционното правителство на Сергей Станишев. През 2009 г. става депутат от ПГ на Коалиция за България в 41-вото НС.

 

Интервю на Поля ТОМОВА

- Г-н Данаилов, защо решихте да се кандидатирате за вицепрезидент?

- Решението ми е резултат от натрупване. През летните месеци се спрягаше моето име за кандидат-президент. Действително, почти всички партийни структури в страната ме бяха посочили. Така някак си и голяма част от обществото се настрои на тази вълна. Още от първото изявление преди години на Георги Първанов, че Стефан Данаилов би бил един добър президент, аз отговорих на уважаемите журналисти, че първо - не обичам да стоя прав и нямам никакво намерение да се кандидатирам за президент. Това го казах на шега, но то доста лавинообразно тръгна и имаше момент, в който започнах да се притеснявам, защото аз бях наясно със себе си, че нямам намерение да се кандидатирам. Освен това съм в такава фаза на живота, в която си мисля какво още малко мога да сторя като актьор, което ми е най-интересно. В тази посока бяха и моите мечти и мисли в летните месеци. Но наблюдавах и какво се случва с предварителната кампания, която водеше Ивайло. Това съм го казвал много пъти, ще го кажа и на вас. Когато гледах всички тия хора на 120-годишнината на БСП на Бузлуджа, на която не можах да отида по здравословни причини, усетих като че ли съм ги изоставил. Но това, което окончателно ме реши да вляза в тази битка, бе когато видях как беше обявена кандидатурата на ГЕРБ от страна на премиера Бойко Борисов на 4 септември. И тук вече нервичките ми не издържаха. Защото начинът, по който беше изговорено: назначавам ти победата за един мандат, след това ще бъда аз - не съм го срещал и в световната драматургия. В тези дни узря моето решение. Още повече, усещах, че БСП не може да намери точната кандидатура, която би подмогнала Ивайло. И между 5-и и 10-и взех решение да предложа кандидатурата си на националния съвет.

- Обиколихте страната. Какво видяхте?

- Тъга. Започнал съм да ходя по т. нар. мероприятия от 1990 г. Сега много се промениха хората, и то изражението им се промени. Ако в 90-те години - независимо дали на ляв или на десен митинг, имаше усещане, че нещо ще се промени за по-хубаво, за по-добро и имаше надежда, тя постепенно изчезва... Въпреки че аз съм на принципа, че надежда винаги има и затова и съм поел в края на краищата този кръст. Има надежда, с която нещо може да се промени, да се помогне на хората. Сега видях отчаяние. Тази безперспективност, особено в средното поколение... Да не говоря за моите набори, които са най-устойчиви, но те са пък тревожни за бъдещето на своите деца и внуци, не толкова за себе си. Още нещо видях сега - като че ли хората в равнинните места са по-бойки, по-готови за още един опит за някаква промяна, но в планината просто е невероятно отчаяние... И страх. Голям страх има. Хора идват и ми казват: "Искаме да дойдем на среща с теб, но ни е страх. Не за нас, защото сме пенсионери, но за снахата, за зет ми или дъщеря ми". Това е навсякъде. Никога не е било така. От тази гледна точка мисля, че ще има големи изненади в нощта на 23 октомври.

- Тоест?

- Тези хора там, в тъмната стаичка за гласуване, няма кой да ги обвинява и да ги гледа какво правят. И тогава ще си кажат - ей, това демокрацията е хубаво нещо, защото там - сам със себе си, решаваш много неща.

- Как гледате на думите, че един вицепрезидент трябва много да работи, много да знае и малко да говори?

- Това са думи на вицепрезидента Ангел Марин. Аз съм доказал през всичките тези години, че мога много и да работя, и да говоря. Цял живот съм работил, и то много. Така че най-малкото, което мисля, е да мълча. Смятам, че ще съм в помощ на Ивайло Калфин най-вече с това, което мога да направя по проблемите в страната, проблемите на хората, за които трябва да се говори. Хората в България искат някой да им знае идеите, болките. Тук виждам моята роля - да информирам обществото и най-вече властта за проблемите. Защото сега имам усещането, че живея в две държави - едната на много щастливи, другата - на много нещастни. Как става тази работа, не мога да разбера. По думите на управляващите всичко е чудесно. Всички останали, включително и ние с Ивайло, говорим как не е добре. Явно нещо не им е ясно на ГЕРБ, нещо не знаят.

- Казахте, че властта трябва да е при хората. Как точно ще стане това?

- Тази фраза дойде от разговори с хората. На улицата ме спря един гражданин с най-добро чувство и ми казва - сега, като те затворят между тези четири стени там и как ще знаеш какво става с нас? Все пак аз съм бил четири години в такава сграда като министър на културата, но пък работата ми е такава, че съм често сред хората - и снимам, и ходя в театъра, ходя на театър, и на пазар ходя. Но пък има и тази представа, че като си във властта, се затваряш и идват молби - някой път има отговори, друг път - не... Сега казвам кое е най-доброто, което ще направя като вицепрезидент - открити приемни в градовете. За да мога да чуя хората.

- Ще ходите лично от град на град?

- Да, лично аз ще ходя, поне в областните центрове. Това не е голям проблем и ще е много интересно да чуеш наистина за какво става дума. Сега какво се случва? Аз чувам мои приятели и познати, но те са от един определен кръг, не е това пълната картина. Най-страдащите, които при тази криза стават още по-бедни - те трябва да бъдат чути.

- Ще помилвате ли осъден за убийство, да речем?

- Това е само един член в НК, който определя работата на комисията, която е от 18 човека. Тя е на квотен принцип, но аз ще държа повече на професионализма и на моралната характеристика на хората. Разбира се, че в едно окончателно решение ще включа моето чувство за справедливост. Това, което пък ще предложа, е да видим какво се е случило с тези 530 или 560 помилвани от държавата, как са се адаптирали в реалния живот и най-вече - приели ли са ги техните близки и какво е отношението на потърпевшите към тях. В Швеция това са го решили така - можеш да имаш право на помилване, ако си получил прошка от потърпевшите. Много е интересно. Ние тук нямаме такова законово основание. Има и друг момент - всеки случай е много индивидуален и трябва да се обмислят всички страни преди да се вземе каквото и да е решение.

- Как гледате на социологията, вярвате ли на прогнозите и процентите?

- Според мен може лесно да се манипулира вот по интернет. Телефонните обаждания са като че ли по-реален вариант. И тук обаче може да има манипулации. Имаше едно изявление на социолога Цветозар Томов, който каза, че за да имаш извадка от мнението на 1 000 души, трябва да се обадиш на 2 500 човека, защото повечето отказват. Аз се интересувам от социология дотолкова, доколкото ми е любопитно какво е движението. Приемам я с усмивка. Ще ви дам един пример. Отивам преди седмица на интервю с ваша колежка и тя ми казва, че по рейтинг съм първи според една агенция. Откровено казах: гледай сега как в друг вестник ще излязат други две агенции и ще ме пратят на десето място. Така и стана. Не че отхвърлям социологията и агенциите, наблюдавам ги. Но каквото и да се говори, всичко ще стане ясно на 23 октомври.

- Не е ли срамота в България много актьори да нямат достойни старини, умират буквално в нищета?

- Та то не са само актьорите!

- Но актьорите са хора, които все пак са лице на тази държава...

- Това е така, вярно е. Когато настъпиха промените в България, съсипаха киното. Реши се да бъдат освободени 2 000 работещи в "Бояна филм" и да се тръгне по друг път. Е, оказа се, че държавата тогава само това чакаше - да се оттегли, да не дава никакви субсидии, докато не приехме Закона за киноиндустрията, с който се гарантира държавна финансова помощ за киното. Театралните и музикалните структури се запазиха повече през тези години. Всъщност в този период щатните бройки обезпечиха някаква пенсия за колегите. Странното е, че някъде пенсиите на мои колеги са добри - например софийските актьори. На много места в страната обаче не е така. По-голям е проблемът на тези, които бяха на свободна практика. Там е голям проблем и затова има напрежение. И пак ще кажа - това не засяга само моите колеги, а много хора в България. Не може да си инвестирал цялата си енергия и да си бил прилежен платец, а да не можеш да живееш с парите, които се полагат за дългогодишния ти труд, да не ти се отблагодари държавата. Вижте последните две години - пълен застой на пенсиите, никакво увеличение. И това при инфлация, всичко поскъпва... Това е убийствено.

- Първото нещо, което ще направите, след като влезете в президентството...

- Е, първото нещо сега... Както е известно, след избора има два месеца подготовка и чак на 20-и януари влиза в длъжност новият екип. В тези два месеца ще се изясни всичко. Мога да кажа само едно - няма да започна да уволнявам.

- Кое поражение не можете да приемете?

- Аз не съм претърпял много поражения в живота си. В повечето случаи съм победител. Ако загубя, животът си продължава такъв, какъвто е. Аз съм реализиран човек. Не съм тръгнал да правя политическа кариера, нито това пък храни семейството ми. Една интересна случка от моя живот ще бъде това, защото наистина кампанията ми вля много енергия и ми даде възможност да се видя с много хора. Чудесно беше.

- Трябва ли един политик да бъде обичан?

- Политиците по принцип никъде не ги обичат, не само в България. Политикът поне трябва да носи симпатията на хората. Аз толкова години, над 40, съм в съзнанието на хората. Така че отдавна съм приключил с мисълта, че трябва да бъда обичан от всички. То не е и интересно. Трябва да имаш и опоненти, които да те държат като струна, да очакваш нещо да се случи. Иначе става вредно.

 


КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!


върни се в НАЧАЛО