СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...Брой 32       (16 - 22 септември 2011 г.)

 

ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...


 

сн. авторътБисерка Илиева

 

В началото на новата учебна година с директора на Професионалната гимназия по лозарство и винарство (ПГЛВ) в Плевен разговаряме за бъдещето на професионалното образование у нас и за днешния интерес към него.

Като общински съветник Бисерка Илиева коментира и работата на местния парламент през изтеклия му мандат.

 

Професионалното образование има бъдеще, но проблемите са много

 

Бисерка Илиева е родена 19.12.1953 г. в град Омуртаг. Начално образование и гимназия завършва в Търговище. Висшето си образование, специалност "История", завършва във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Веднага след дипломирането си започва работа като учител в Търговище. През 1981 г. се премества със съпруга си в родния му град - Плевен. Работи в общинския комитет на комсомола като организатор, а по-късно става заместник-кмет по образование и култура в община Плевен. От 1991 г. до днес работи в ПГЛВ, от 2003 г. е директор на професионалното училище. Семейна, с две деца и две внучета.

 

Интервю на Поля ТОМОВА

- Г-жо Илиева, има ли бъдеще професионалното образование у нас?

- Определено има бъдеще, и то не само у нас, а в европейски и световен мащаб. И ще обясня защо. Защото ориентирането на един човек към дадена професия започва в по-ранните му години, но самото обучение следва да бъде в периода 15 - 19 години, когато човек вече има яснота и възможности да усвои професия или поне нейните основни компетенции. Ако тази професия се придобива при добри условия, всеки един човек би имал по-големи шансове да я упражнява като добре подготвен специалист. Вярно е, че в последните години много хора в България се преквалифицират, но когато имаш добра професионална основа, ставаш добър професионалист още в първите години на своята реализация. Моето лично мнение обаче е, че в България професионалното образование не е в най-добра позиция.

- Защо?

- Може би защото в последните години настъпиха изключително големи промени в икономиката на страната, в нейната структура и развитие. Особено след като България стана член на ЕС, ние вече сме по-профилирани в определени области и някои от професиите буквално плачат за кадри, но няма кой да ги подготви. Това касае най-вече областта на машиностроенето - стругари, заварчици и други такива специалности, за които преди време имаше училища, но голяма част от тях бяха закрити, тъй като тези професии не се смятат за престижни. Сега се оказва, че без тях не може. До голяма степен това се отнася и до земеделието. В България има 98 земеделски училища, в Плевенско са седем. Процесите в аграрната политика на страната обаче до голяма степен ограничиха избора на хората, които трябваше да работят в областта на земеделието. Разчита се предимно на неподготвени професионално хора, повече на местни хора, които живеят в селата - някои доста възрастни, без специално образование. Смея да кажа, че много от най-добрите специалисти в областта на земеделието в страната, които днес са управители на големи фирми в аграрния сектор, са излезли от нашето училище.

- Има ли интерес към професионалното образование днес?

- Има интерес, да. Специално за Плевен обаче проблемът е много голям. В последните години оптимизацията на училищната мрежа се извършва само на ниво начално и основно образование. Т. е. в селата, в които няма деца, тези училища се закриват. Но мрежата на професионалните училища в горен курс засега е съхранена на сто процента. От една страна това е добре. От друга обаче - няма ресурс, с който да се попълват тези училища. Демографският срив доведе до това да няма достатъчно деца.

- Имате ли достатъчно ученици тази година?

- Тази година попълнихме приема, който бяхме заявили, но имаме само 48 ученика в дневна форма на обучение, което за мащабите на нашето училище е малко. Имаме много по-голям ресурс и по-големи възможности, но засега не можем да ги реализираме. Все повече се свива районирането на училищата. Допреди 20-ина години при нас са учили деца от цяла България, защото тук беше единственото специализирано училище в тази област. През последните години обаче финансовите възможности на родителите намаляха и те не могат да изпратят децата си да учат в другия край на страната. Има и още нещо - в редица училища, в които няма условия, се разкриха специалностите, които има при нас, тъй като бяха много търсени. Тези два фактора доведоха до това, че ние станахме едно регионално училище, а не национално. Хубавото е, че почти нямаме съкращения тази година - съкратили сме само две места - едно възпитателско и едно учителско.

- Вие сте на държавна издръжка. Имате ли проблеми с финансирането?

- Имаме големи проблеми. Въвеждането на единните стандарти не стана в подходящия период според мен. Ученикът идва с определена сума, училището разполага единствено с тези средства. Не се отпускат никакви пари за капиталови разходи, които не са включени в стандарта. Няма средства и за редица допълнителни промени, които настъпват в консумативите, в такса смет, която специално за нашето училище тази година е 9 000 лв. - в пъти е увеличението само на тази такса, а това не е предвидено в стандартите. Така разходите са повече, отколкото са възможностите на единните стандарти, а държавата не проявява никаква грижа. Освен това ученикът знае, че парите го следват и това му дава самочувствие като господар на терена. Оттук идват и многото отсъствия, занижен интерес към учебния процес, защото учениците знаят, че едно преместване ще доведе до намаляване на парите за училището. Ученикът се смята за недосегаем с въвеждането на единните стандарти, това е моето мнение.

- На фона на казаното дотук, с какви чувства откривате тази учебна година?

- С оптимизъм, с положителни чувства. Настроение има в училище, защото учителят е устроен така, че винаги посреща 15 септември като голям празник. Искаме да предадем това настроение и на учениците. Между другото, аз през лятото срещах много наши ученици и установих, че те чакат с нетърпение да тръгнат на училище. Обяснявам си го с това, че за тях училището е едно приятно място, както и с това, че през лятото нямат ангажименти и им доскучава.

- Докъде стигна идеята за колеж в ПГЛВ?

- Ние в момента преминахме в трети семестър обучение на хора след средно образование в специалност "Управление на ферма". Това обаче е четвърта степен на професионално образование, но не дава бакалавърска степен. Що се отнася до разкриване на филиал на Пловдивския аграрен университет, в момента документацията е предадена към Агенцията по акредитация и НС. Силно се надявам, че от следващата учебна 2012 - 2013 г. Плевен ще има филиал на Аграрния университет.

- Вие сте общински съветник от БСП. Как оценявате работата си в местния парламент?

- Първо искам да кажа, че не смесвам по никакъв начин политиката с професионалните си ангажименти. Като директор никога не съм си позволила да смесвам тези неща, в училище за политика не се говори. Като общински съветник лично аз си давам средна към добра оценка. Смятам, че в комисиите, в които участвам, бях с много активно участие и позиция по всички въпроси. Давала съм предложения, които мнозинството е приемало. Участвах и в обсъжданията по време на заседанията на ОбС. Като слабост мога да посоча следното - много по-напористо може би трябваше да поставя въпроси на гражданите пред общинската администрация и общинския съвет.

- А каква беше атмосферата в ОбС този мандат?

- Бих казала, че беше частично ползотворна. Много от проблемите, които общинският съвет е следвало да реши, бяха в дневния ред. Като че ли водещото в работата на местния парламент обаче беше противопоставянето и липсата на толерантност. Известно е, че изборът на общински съветници е на партиен принцип. Аз не можах да почувствам, че всеки един от тези 51 съветници се възприема като представител на гражданите на Плевен. По-скоро ОбС стана арена на партийни сблъсъци. Мен ме притеснява липсата на толерантност, защото тя пречи на местния парламент да работи ползотворно и оптимално. В много случаи се стига до конфронтации на безпринципна основа, само и само някой да се надскочи с друг партийно. Когато т. нар. опозиция успее да докаже своите доводи, това се приемаше едва ли не като изключение от правилото. Мисля си, че една част от предложенията, които се правят от кмета и мнозинството, би трябвало да бъдат по-добре анализирани, преди да се гласуват. Да не се превръща гласуването в надделяване на партийна основа.

- Сега общинските съветници в Плевен ще бъдат с десет по-малко. Какво смятате за това?

- На фона на населението на България и на големите ни финансови затруднения, смятам, че е добре. Но би трябвало да се започне от парламента и там също да се намали съставът. 240 депутати за малка България са много - и като разходи, и като дейности на комисиите. Могат да бъдат до две трети по-малко. Същото се отнася и до общинските съвети. Друг е въпросът каква ще бъде конфигурацията в местния парламент. За всеки кмет е трудно да работи с малцинство в ОбС. Ако общинският съветник се възприеме като човек, който е отишъл там, за да решава проблемите на града, да прави стратегия за развитието му, тогава не би трябвало да има проблеми. Струва ми се, без да обиждам колегите съветници, че малко са тези, които работят по съвест и защитават интересите на гражданите.

- А за какво работят?

- Изпълняват указанията на своята партия, както казах преди малко.

- Защо толкова много хора искат да бъдат общински съветници, какво е толкова привлекателно?

- Чувала съм, че има наплив. Не мога да кажа защо. Знам, че да си общински съветник не е лесно и е много отговорно. И ако някой смята, че като отиде в местния парламент става едва ли не господар на града и общината и може да се домогва до различни облаги, просто не трябва да се кандидатира за съветник. Има си други начини човек да осигурява финансовото си положение и реализация - в бизнес или друга професионална насока. Общинският съветник е човек с граждански дълг, това е моето разбиране.

- Ако сега сте пак сред предложените за общински съветници, ще приемете ли?

- Аз съм дала съгласието си, тъй като бях издигната от хората. Потвърдила съм евентуалното си участие в предстоящите избори като част от листата на БСП. Ако бъда избрана, няма да се откажа от своите принципи, тъй като смятам, че имам достатъчно опит. Смятам, че лявата идея в световен мащаб има бъдеще. Що се касае до това дали ще бъда избрана, или не - ще се радвам, ако бъда, но няма и да драматизирам, ако не бъда избрана, защото моите сили и възможности са в моята професия.

- Не мога да не ви попитам какво смятате за кандидатурата на Стефан Данаилов за вицепрезидент на България?

- Аз съм възхитена от тази кандидатура. Смятам, че Стефан Данаилов е истински човек, а в политиката има нужда от истински хора. Този човек не търси изява, защото има достатъчна популярност, а иска наистина да бъде полезен. Тандемът Калфин - Данаилов е наистина успешен. Двамата са професионалисти, всеки в своята сфера. Различни са и всеки един от тях допълва другия. Българският президент трябва да бъде човек с възможности да води външната политика на страната и с достатъчно авторитет пред европейския и световен елит. Ивайло Калфин е точно такъв. За Стефан Данаилов мога да кажа, че е обичаният човек, човекът на народа. Затова смятам, че тази двойка е най-подходящата и най-добрата за страната ни.  

 

върни се в НАЧАЛО