СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...Брой 28       (22 - 28 юли 2011 г.)


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Стефан Гоцин

 

Широкото обсъждане на проблемите в банковата система, свързани с високия процент лоши кредити, предложението за приемане на Закона за фалит на физически лица, слуховете за негативното влияние на финансовата катастрофа на Гърция у нас ни провокираха да потърсим отговори както на тези въпроси, така и да изясним проблемите с кредитите на обикновения гражданин. По тези теми разговаряме с експерта Стефан Гоцин.

 

Няма как да не повлияе у нас криза в съседна държава

 

Стефан Гоцин е роден през 1972 г. Завършва средното си образование в Монтана. Магистър е по "Финанси" от УНСС. В банковата сфера е от 12 години. Работата му за UniCredit Вulbank започва в Монтана като "Ръководител на клон". От два месеца е повишен в "Регионален директор - Банкиране на дребно" - регион Плевен, който включва Централна и Северозападна България. През годините е придобил редица допълнителни квалификации, като някои от тях са: основен курс към "Програма по банки и финанси" и специализиран курс "Маркетинг на финансовите услуги" към Международен банков институт под надзора на Institute of Financial Services - London, сертификат "Откриване на бизнес възможности за привличане и развитие на клиенти", "Лидeрство в полза на клиента" и др.

Женен, с две деца - момиче и момче.

Лилия ДИМИТРОВА

- Г-н Гоцин, според изследване на д-р Ефтихия Николаиду от City College в Солун кризата в Гърция не оказва влияние на банките у нас. Според вас българите трябва ли да вярват на това твърдение?

- Чисто икономически ситуацията там няма как да не ни се отрази. В частност в банковия сектор няма опасност за негативно отражение. Въпреки че гръцките банки имат сериозен дял на нашия пазар посредством дъщерни дружества, те са български юридически лица, които отговарят на изискванията и регулативните норми, наложени от БНБ. Като цяло БНБ води малко по-консервативна политика, което доведе до по-голяма подготвеност и икономическа стабилност на нашите банки за положението, в което попаднахме. Смятам, че финансовите институции могат успешно да посрещнат сегашната ситуация. Доказва го и фактът, че вече две години те работят нормално, въпреки световната икономическа криза. Пряка заплаха или зависимост от гръцката криза у нас няма. Единствено само с дребни нюанси, но няма как да не се отрази негативна икономическа ситуация в съседна държава. Хората и фирмите могат да бъдат спокойни, тъй като БНБ е регулатор, здраво стъпил на земята.

- Премина ли свиването в банковите институции и по-лесно ли става сега отпускането на потребителски, фирмени и ипотечни кредити?

- С проявлението на икономическата криза имаше леко свиване в обемите на кредитиране, което бе породено от търсенето на наистина добри кредитополучатели, в които банките са сигурни, че ще обслужват задълженията си. От друга страна се забеляза и по-предпазлив подход при търсенето на кредити от самите граждани - без значение физически или юридически лица. Имаше период, в който и от двете страни се наблюдаваше малко по-предпазлив подход, но през последните месеци офертите по кредити започнаха да се доближават до нивата преди периода на кризата. Това направи финансовите продукти по-достъпни за по-голям кръг от клиенти, което доведе до леко оживление. Премина и стагнацията при сделките с недвижими имоти, което стана причина за съживяване в търсенето на ипотечни кредити.

- Относно ипотечните кредити - изясни ли се въпросът при смърт на кредитополучателя кой поема останалите вноски - наследниците или застрахователят, при когото е сключена застраховката "Живот"?

- Това е доста широка тема. По закон, независимо дали става въпрос за имущество или друг вид задължение, ако наследниците приемат наследството, трябва да поемат както позитивите, така и негативите, т. е. задълженията. Ако настъпи смърт на лице, ползващо ипотечен кредит, законните наследници са тези, които придобиват както права върху недвижимата собственост, така и отговорност за кредита по това жилище. В нашата банка има задължително изискване при всеки един ипотечен кредит клиентът да бъде застрахован. Важни са покритието на застраховката и включените рискове, защото при една добре оформена застраховка с достатъчно покрити клаузи рискът за наследниците е сведен до нула, тъй като застрахователите изплащат изцяло дълга. Ако обаче има изключени рискове, законните наследници поемат оставащите вноски.

- Известно е, че има случаи, когато застрахователните компании се опитват да намерят вратички, за да избегнат изплащане на застраховката. В такъв случай наследниците могат ли да разчитат на съдействие от банката?

- Моите впечатления са, че застрахователните компании работят прозрачно. Важно е и двете страни, застрахователят и кредитополучателят, да са се отнесли достатъчно коректно един към друг. Например да се запознае клиентът с общите условия по застраховката и от друга страна той да е изцяло откровен в информацията за себе си. До откази за изплащане на застрахователни суми се стига, когато има премълчани важни обстоятелства. Относно съдействието на банката - има звено, което се занимава със спестовно-застрахователни продукти и сътрудничи при оформяне и съставяне на документи. То се явява посредник по тази допълнителна услуга, която е свързана със застраховане на живота на кредитополучателите.

- Друг нашумял въпрос е приемането на Закон за фалит на физически лица. Доколко може да навреди на банките и до каква степен са възможни измами от страна на кредитополучателите, ако се приеме?

- Коментарът ми по този въпрос ще бъде много предварителен, защото в България още не е приет такъв закон, въпреки че от няколко години периодично се поставя въпросът за разработването и приемане му. Дали е добър или лош - това могат да го кажат само юристите. Идеята за приемане на такъв закон е процедурата за физически лица да се доближи до системата, по която работят фирмите и системата за несъстоятелност на юридическите лица. Т. е., когато едно физическо лице не може да обслужва задълженията си и имуществото, с което обезпечава кредита си е разпродадено, но остава задължение към банка, да бъде обявен фалит на това лице и задължението да изчезне. Не мога да кажа, че банките са против такъв закон. Важно е законодателят да приеме механизъм, чрез който да има ясни правила в един такъв процес. Законът за фалит на физически лица би улеснил в някои случаи и банките - вместо да се точат дела с години, да има законови рамки и за двете страни.

- В някои държави с развити кредитни пазари е имало случаи на опрощаване на част от дълг на физическо лице, при условие, че кредитополучателят съвестно изплаща останалата сума. Този метод възможен ли е и в България?

- В този вариант не е възможно. Това, което се прилага по отношение на добрите клиенти, са специални предложения за погасителен план, по-евтини кредити, бонуси и др. Макар и в много редки случаи се стига до опрощаване на част от дълга по кредита на кредитополучател, но това е много крайна мярка, която е компромис при доста влошено финансово състояние. Наредбите на БНБ дават такава възможност и повечето финансови институции при добър анализ и логика биха прибегнали до тази стъпка. Има отдели в банката, които работят с една единствена цел - стабилизиране състоянието на клиентите до вариант, в който стане възможно обслужването на въпросния кредит. Казвам го с ясното съзнание, че много хора могат да го разтълкуват като една възможност, но не във всички случаи това е най-добрият вариант, защото лошата кредитна история остава. По-добрата стъпка е да се потърси съдействието на съответните отдели на банката, за да се направи всичко възможно целият дълг да бъде погасен, защото това ще им позволи и за в бъдеще да ползват услугите на банка.

- Излязоха данни, че лошите кредити в национален мащаб са около 19%. Имате ли информация какъв приблизително е този процент за Плевенския регион?

- Отговорностите ми включват региона от Плевен до Видин и не е тайна, че това е по-слабо икономически развит край на България. Общата картина към момента показва, че, макар и бавно, процентът на кредитите с проблеми при обслужването продължава да расте. За нашия регион този процент е малко по-висок от средния за страната. Не искам да се ангажирам с точна цифра, тъй като нямам информация за всички банки.

- Лошите кредити се увеличават, а как стоят нещата с депозитите? Заради кризата много хора изтеглиха част от вложенията си, продължава ли и в момента тази практика?

- В началото на икономическата криза имаше момент на несигурност. В последните две години банките срещат повече трудност при намирането на добри проекти за финансиране, отколкото за депозити. Депозитната маса в България нараства и поради атрактивни предложения от страна на финансовите институции. Сега сме в период на плавно понижение на лихвените проценти за спестяванията. Радостното е, че хората явно имат доверие на банковата система, защото дори и при по-ниски лихвени нива депозирането нараства. Тенденцията е позитивна, включително и в нашия регион.

- До колко банките са гъвкави за случващото се в реалния сектор? Например, когато работодателят не е платил осигуровките или осигурява лице на минимална заплата, а в действителност му плаща повече. Тези причини възпрепятстват получаване на кредит. Как реагират в тези случаи банките?

- Не мога да кажа, че това е масова практика. Има контролни органи, които регулират трудово-правните процеси във фирмите. В банките са създадени продукти, насочени за хора с по-ниски осигурителни доходи, но ценовите им параметри са малко по-високи. От друга страна може да се добавят и други страни по договора за кредит, хора с родствени взаимоотношения с кредитополучателя. Освен съпруг или съпруга могат да станат допълнителни гаранти майка, баща, деца. Можем да съберем ниските доходи на няколко човека, за да се отпусне и по-голям заем. Предвидени са определени механизми, позволяващи на хората да изтеглят изгоден заем.

- Ще изясните ли въпроса за т. нар. черни списъци на банките? Какви са критериите на UniCredit Вulbank за вписване на фирма в такъв списък?

- Формулировката "черен списък" не е съвсем точна - по принцип под "черен списък" се разбира списък на занимаващите се с опасни и незаконни дейности, свързани с финансиране на тероризма и пране на пари. Вероятно имате предвид, че има сектори, които изискват повишено внимание, като при финансирането на компании от тези сектори в различните банки подходът е различен. При нас се стига и до кредитиране на клиенти, смятани за по-рискови. При добре обоснован икономически проект може да го финансираме. Относно неизплащането на осигуровките - не може да наказваме хората, работещи в такива фирми, по никакъв начин. Това са факти, които влияят негативно повече на юридическите лица, които задължават служителите си въобще да не сключват трудови договори. За самите граждани търсим решение, което е по-приемливо. Има списъци, но аз бих ги нарекъл "Списъци за повишено внимание".

- Често обикновените кредитополучатели възприемат банките като изнудвачи. От какво естество най-често са жалбите, с които се сблъсквате?

- Аз също съм чувал оплаквания. Подходът на банките в тази посока се подобрява все повече. На практика всеки един кредит има договорени погасителни правила за плащане на ежемесечните вноски на определена дата. При коректност обикновено не се стига до контакт с клиента. Всеки човек, който обслужва съвестно кредита си, има правото да заяви писмено, че не желае да го безпокоят за дължимата му вноска чрез смс-и или обаждания. Целта на телефонните напомняния е да се намалят случаите на лихви за просрочия. Отделите за контакт с клиенти въвеждат такива действия за предварително информиране само за някои продукти. При допускане на просрочие обаче банките имат създадени механизми за максимално скоростно и ефективно общуване с клиента за изясняване причините за просрочието. Това е от взаимен интерес.

върни се в НАЧАЛО