Брой 26                                                  

(8 - 14 юли 2011 г.)


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Галина Станимирова

 

Галина Станимирова е родена на 8 април 1964 година. Висше образование завършва в Стопанската академия в Свищов, специалност "Финанси". Десет години е директор на Териториално поделение на НОИ - Плевен, а преди това десет години е била директор на общинска служба "Социално подпомагане" в Долни Дъбник.
Семейна, съпругът й Борислав Станимиров е кмет на Д. Дъбник. Имат две деца и внуче на девет месеца.
 

Новото ръководство на НОИ - Плевен, води пагубна политика


Доскорошната шефка на териториалното поделение на НОИ в Плевен бе брутално изритана от поста въпреки отличните показатели на ръководената от нея институция и всеобщото мнение, че е много добър специалист. След уволнението й психическият тормоз над Галина Станимирова продължава, дори не я допускат да пие кафе в сградата, където се помещава пенсионното.

 

Интервю на Поля ТОМОВА


- Г-жо Станимирова, какво се случи с вас при управлението на ГЕРБ?


- Аз съм един от последните ръководители на държавни звена, които бяха сменени. Атаките срещу мен започнаха от юни миналата година.


- Какви точно бяха тези атаки?


- Това бяха непрекъснати обаждания от централното управление на НОИ, като ме заставяха, по-точно - опитаха се да ме заставят да подам заявление за напускане, за да стартират процедура за избор на новата директорка. От 1 септември миналата година тя трябваше да започне управлението на института.


- Коя "тя"?


- Става дума за настоящата директорка - Ралица Петрова. Аз обаче не се съгласих да си подам молбата за напускане. Тогава се инициираха промените в Кодекса за социалното осигуряване, които влязоха в сила от 1 януари тази година и с които се въведе мандатност за длъжността директор на териториално управление на НОИ. Така поетапно бяха обявени всички конкурси за директори в цялата страна.


- Тоест, тези конкурси са обявени, за да се спечелят от точно определени хора...


- Да, така е. И предполагам, че атаките срещу някои от моите колеги - директори, са били доста силни. Сигурното е, че с всички бяха проведени разговори и един от тези директори бях аз. Тъй като не се съгласихме да напуснем сами и не се поддадохме на този натиск, те търсеха начини да направят смяната "законно и легално", да се проведат конкурсите за директори, да се освободят от тези - неудобните, за които имаха намерение и нагласа да бъдат подменени.


- С какво вие бяхте неудобна на властта?


- Лично аз не мога да кажа, че съм била неудобна за някого, защото единствено съм си гледала работата, съобразявала съм се с изискванията на законодателството. Тогава, когато е трябвало хората да се обслужват така, както повеляват разпоредбите, така съм го правила. Друг е въпросът управляващите какви намерения, искания, желания са имали от един такъв ръководител. Тези неща на мен директно не ми бяха казани и никой от мен не е искал нещо конкретно. Факт е, че аз не мога да се поддам на какъвто и да е натиск - това си е мое виждане и мое разбиране. Или си ръководител и си вършиш работата такава, каквато трябва да бъде, и я вършиш добре, или просто не си човек за това място. А на тях им трябват хора, които да изпълняват, на които да им се казва какво и как да правят, кои хора да сменят, кои клиенти да обслужват - това, което в момента се случва в нашето управление.
 

- Какво се случва?


- Случва се това, че хора, които са били близки до мен, са подложени на натиск. С някои в най-скоро време новата директорка ще се раздели. Непрекъснато се търсят някакви несъществени пропуски на колегите, Ралица Петрова не комуникира с никого, тя просто изпълнява партийни поръчения.


- Какви се тези партийни поръчения?


- Аз не мога да знам какви са им поръченията, но такова е мнението на всички колеги, които работят в управлението. Цари страх, едно безпокойство, хората отиват с нежелание на работа, цари хаос и напрежение. Контакти и обслужване директно по предназначение на хората, които идват в управлението, няма, защото колегите живеят в страх. Г-жа Петрова също не контактува, не обслужва и не приема хора, нищо че има приемен ден...


- Казахте, че върху вас е имало натиск преди конкурса. В какво се изразяваше този натиск?


- Няколко пъти лично управителката на НОИ тогава - Христина Митрева, ми каза, че аз трябва да подам заявление за напускане, че трябва да освободя мястото и трябва да бъде назначена новата директорка.


- С мотиви...


- Имало е многобройни атаки от плевенски депутати от ГЕРБ, даже се цитираха техните имена - Христина Янчева и Пламен Тачев, споменаха се и имената на областния управител Иван Новкиришки и на Цецка Цачева. Непрекъснато питали Митрева какво става с мястото в Плевен и с тая директорка, тя докога още ще стои на поста. Това бяха тогава думите на управителката г-жа Митрева. Няколко пъти при разговори с мен тя ми казваше - търси лоби, за да си гарантираш мястото, защото аз повече не мога да устоявам на тези атаки.
 

- Какво се случи на конкурса?


- На конкурса бяхме двама кандитати - аз и настоящата директорка Ралица Петрова. Имаше разписани правила за допускане до конкурса, начина на провеждането му. Информацията, с която съм разпологала като длъжностно лице, ме кара да смятам, че Ралица Петрова не отговаря на едно от условията, което беше обявено според процедурата за допускане до конкурса. Аз обаче не мога да знам какви са били мотивите на комисията, която е допускала кандидатите, и така Ралица Петрова бе допусната, участва по общия ред и в крайна сметка спечели конкурса. Но според мен тя няма пет години управленски опит в сферите, които бяха изписани като условие за участие в конкурса. Но спечели.


- И какво се случи с вас след това?


- Моят трудов договор бе прекратен на 11 април, заповедта ми беше връчена на 14 април от длъжностно лице, което дойде със служебен автомобил на централното управление на НОИ вкъщи. Аз от 7 април заради усложнения след мои стари болежки бях в болнични. В момента също съм в болнични, защото претърпях операция. Първият ми болничен лист, издаден от личния ми лекар, беше изплатен. Следващият болничен, където имам и лечение в болница, също ми беше изплатен. Третият пореден болничен обаче те ми обжалваха, в което не виждам абсолютно никаква логика. Заболяването е едно и също, изплатени са два предходни болнични листа, не виждам мотиви за подобни действия от страна на Ралица Петрова. В момента имам пети издаден болничен след операция на 1 юни...


- Защо г-жа Петрова ви обжалва болничните?


- Според мен това е някакво лично отношение от нейна страна, нямам друго обяснение. За мен това е абсолютно нарушение на правата ми. Освен това натискът срещу мен продължава и след като съм освободила поста. Има и заплахи срещу колеги, които съм видяла в управлението, когато съм си носила болничните, забрана да контактуват с мен. Охраната на сградата е предупредена да не ме допуска в сградата, даже и да пия кафе в кафенето... Това все пак е обществена сграда, аз мога да си ходя всеки ден там и да си пия кафето. Абсолютна репресия...


- Как си го обяснявате?


- Лично за себе си не мога да намеря обяснение. Но това отношение на Ралица Петрова показва, че тя има страх от нещо... Тя се страхува и не е сигурна в това, което е в момента.

 
- Вие към кого се обърнахте, след като ви обжалват болничните?


- Аз съм подала жалба против жалбата на г-жа Петрова относно болничните ми. До този момент отговор на тази жалба нямам, въпреки че са минали вече 40 дни от депозирането й. Междувременно се явих на ТЕЛК по нейната жалба и третият ми болничен е потвърден. Получих и писмо от ТЕЛК - София, да се явя по четвъртия болничен лист. Още на 9 май съм пуснала искова молба в Софийски районен съд, с която молба съм описала ситуацията и факта, че конкурсът е проведен неправомерно. Защото подобни конкурси се провеждат при определени условия. Аз също съм назначавана през 2001 г. след проведен конкурс и бях на безсрочен договор. Освен това съм отправила жалба до Комисията за защита от дискриминация, до омбудсмана на РБългария. Ще сигнализирам и главния прокурор, защото не знам с какви документи е допусната Ралица Петрова до конкурса.


- Как определяте случилото се?


- Честно да ви кажа, наистина просто нямам думи за отношението и поведението на тези хора.


- С какво толкова е важна тази институция НОИ?


- За мен това е институция, която е универсална. Единствено тя изплаща пенсии, обезщетения за безработица, болнични. Няма българско семейство, което да не опира ежедневно до някои от услугите на НОИ. Затова там трябва да работят хора, които знаят какво трябва да се върши и да си изпълняват стриктно задълженията. Недопустимо е в НОИ да има политически назначения и да се спускат хора парашутисти, които нямат представа за какво става дума. Тези хора могат сериозно да навредят на системата и подобни неща вече се случват с новоназначените директори, тъй като те хабер си нямат от същността на работата. Занимават се с някакви измислени неща и поръчки, които получават отгоре.


- Например...


- Следят колегите си, правят забележки, сменят колеги, за да назначават техни хора... И нещо повече - искат да се обслужват техните хора, говоря за клиенти, независимо дали имат правата и дали това е разписано в закона, или не. По този начин демострират мощ, власт... И е напълно възможно в един момент системата да се срине. Като гледам сега какво става тук, за мен това е пагубна политика, която няма да доведе до нищо добро. Хората идват на работа в стрес, всеки гледа и се ослушва с кого ще се среща, с кого ще контактува, даже кого ще обслужва и дали този човек е привърженик на ГЕРБ или не... И трябва да се обслужват тези хора по-добре, по-качествено, за сметка на други. Това е недопустимо.


- Вашият съпруг е кмет на Долни Дъбник, кандидат е и за втори мандат. Мислите ли, че атаките срещу вас имат нещо общо с това?


- Може да има и такива мотиви, но не мога да го твърдя със сигурност. Може би отговорът трябва дойде от тези лица, които са искали толкова настоятелно моята смяна. Те трябва да отговорят защо стана тази смяна. Аз бях последният ръководител на институция в Плевен, който беше сменен от ГЕРБ.


- Какво изпитвате?


- Болно ми е, защото съм правила нещо, градила съм нещо и съм го направила по възможно най-добрия начин. Когато през 2001 г. поех управлението, то бе на едно от последните места в страната - и като показатели, и като отношения, и като кадрови потенциал... Мога да заявя, че в момента, в който съм го оставила, е на едно от челните места, да не кажа - в първите. Няма забележки към работата ми. Последните проверки на Сметна палата, одитите приключиха без никакви забележки във всяко едно направление. Това е атестат за нещо, което е направено добре с целия екип за десет години. И сега, по този начин да се разправят с мен, естествено, че е болно и тежко. Разбирам, ако няма добри резултати, ако показателите са лоши, да - тогава разбирам да трябва да напусна. Но при такива резултати и челно място в страната... не мога да го приема. Мисля, че сега, при тази ситуация в управлението, след година и половина то ще се върне в ситуацията от 2001-ва. А относно мен - аз съм сигурна, че натискът ще продължи. Има и друго - на директорите, които бяха сменени с мен в страната, беше предложено някакво място и работа в системата. Аз съм единственият директор, с когото такива разговори не са водени и на когото нищо не е предлагано. Друг е въпросът, че повечето от колегите не са се съгласили и не са приели предложенията.


- С какво се занимавате сега?


- Засега си почивам. Нямам намерие за нещо конкретно като работа. Гледам много цветя и сега имам повече време за тях. Гледам си и внука, отделям му повече внимание.




 

върни се в НАЧАЛО